Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на пети февруари
през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Дтамова
при секретаря Емилия Стойкова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 480
по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от
Община Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл.”***” № ***,
насочена срещу решение № 737/
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт КнРС е осъдил въззивната община да заплати на А.З. *** на основание
чл. 49 във вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ухапване от
бездомно куче в гр. Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло. Приема се за неправилно.. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност се поддържа искане за частична отмяна и намаляване размера на присъденото обезщетение, като частично искът бъде отхвърлен. Въззивната община чрез процесуалния си представител поддържа становище за незаконосъобразност на решението, поради неправилното приложение на разпоредбите на чл. 49 и чл. 52 от ЗЗД, както и становище за необоснованост поради несъответствие на приетата за установена фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, респективно противоречие между релевантните за казуса факти и обстоятелства и направените от съда фактически изводи. Поддържа се и становище за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неправилното обсъждане и въприемане на събраните по делото доказателства – поотделно и то избирателно и без преценка и съвкупнато им обсъждане. Поддържаното във въззивната жалба становище е за това, че по делото не са събрани доказателства установяващи неизпълнение на необходимите дейности във връзка с разрешаване на въпросите касаещи бездомните кучета на територията на Община Кюстендил и в частност за района, в който е възникнал инцидента. Отрича се ухапването да е причинено от куче,което е бездомно, като се акцентира върху недоказването на този именно факт. Във въззивната жалба се твърди, че не са налице всички предпоставки от фактическия състав визиран в разпоредбата на чл. 49 от ГПК, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника. Твърди се недоказаност в цялост на претърпени неимуществени вреди от ищцата. Разбирането на въззивника е, че определеното обезщетение е завишено по размер и не съответства на вида и естеството на претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски по водене на делото.
Въззиваемата . А.З. *** изразява становище на неоснователност на въззивната жалба и иска решенинето на КнРС да бъде потвърдено като правилно. Счита изложените доводи за неправилност изразяваща се незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за неоснователни.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и слез преценка на обжалвания съдебен акт, приема решенинето на КнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това с аследните:
Фактическата обстановка е сутановена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани доказателства и доколкото страните не спорят по нея, а и във въззивното производство не са събрани доказатулства установяващи други релевантни факти и обстоятелства не се налага преповтарянето й.
Обстоятелствата, при които ищцата е била ухапана от куче, характеристика на самото кучи, респективно състоянието на ищцата и поведението привъзникване на инцидента и след това са установени, както правилно е приел и първоинстанционния съд от показанията на свидетелите А., А., С., които са непротиворечиви, последователни и логични и свидетелстват за обстоятелства при преки впечатления за тях.
От приетото заключение на съдебно-медицинската кеспертиза се установява вида и естеството на уврежданията , тяхната степен и тежест.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгладана по същество е неоснователна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено противоправно деяние /действие или бездействие/ от лице, комуто е възложено работа или дейност; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е безвиновна. В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта – противоправно дение, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
- 2 -
Във въззивното производство отговорността на община Кюстендил за причинените на ищцата неимуществени вреди не е спорна.
Според чл. 41 ЗЗЖ Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.. Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни /ал. 2/, а кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.
Съгласно чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните, Общините осъществяват надзор върху безстопанствени кучета и са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни. В чл. 133, ал. 2, т. 7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е визирано задължението на кметовете на населените места да предприемат мерки за недопускане свободното движение на животни по улиците на населените места.
От анализа на нормативната уредба, цитирана по – горе е видно, че на органите на местна власт – на общините, е възложено задължението за надзор и грижа над безстопанствените кучета, за настаняване на същите в приюти и за вземане мерки за предотвратяване агресивното им поведение срещу хора.
По делото е установено, че на
С оглед изложеното съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Кюстендил за обезщетяване на вреди от незаконосъобразно бездействие на нейните органи.
Анализът на доказателствата обосновава извод, че в резултат на увреждането, причинено от ухапването, ищцата е претърпяла болки и страдания – в момента на ухапването, така и за периода на възстановяване, причинена й е уплаха и страх от кучета, стрес по повод на изживяванията При това положение съдът намира за установена и причинната връзка между деянието и причинените неимуществени вреди, описани по – горе.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази вида и характера на увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода през който са търпени; продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно, липсата на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като относно последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъжането на парично обезщетение има за цел да репарира /доколкото е възможно/ действително понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в средство или източник за неоснователно обогатяване.
Окръжният съд, като взе предвид вида и характера на уврежданията, причинените болки и страдания в момента на ухапването, периода на възстановяването от физическата травма, който е в рамките на обичайния, възрастта на ищцата – намира, че по справедливост и в съответствие с изложените по–горе критерии, на ищцата правилно е присъдено обезщетение в размер на 3000 лева с обжалваното решение.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за това, че обезщетението е завишено и е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определянето му.
Правилно е уважена и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Налице е парично задължение произтичащо от непозволено увреждане и за вредите от забава се дължи обезщетение в размер на изтеклата законна лихва.
Изложеното обуславя извод за това, че решението, с което е уважен искът по чл. 49 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на увреждането до окончателното й заплащане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски по водене на делото. Въззиваемата не е претендирала разноски.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 737/
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: