РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пловдив, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20245300600566 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Определение № 7445 от 27.11.2023 г. по НЧХД № 4850/2022 г.,
Районен съд-Пловдив, 7 н.с. е прекратил наказателното производство по
делото, образувано по тъжба на И. Д. И. срещу Д. Д. И. с оглед престъпление
по чл.216, ал.4 от НК.
Срещу определението е депозирана частна жалба от тъжителя И., чрез
повереника му адв. А. В. от АК Пазарджик, в която е изложен възгледът, че са
били налични уважителни причини за неявяването на процесуалния
представител. Въз основа на изложеното се претендира отмяна на обжалвания
съдебен акт поради незаконосъобразност с указания за отпочване на
съдопроизводствените действия по делото. Към молбата е приложено копие
на амбулаторен лист от 27.11.2023г.
Постъпил е и отговор от страна на подсъдимия чрез неговия защитник
адв.З., в който са изложени съображения в подкрепа на първостепенния
съдебен акт.
В производството пред ПОС, повереникът на частния тъжител /който не
се явява, редовно призован/ адв. В. поддържа жалбата, без да излага
допълнителни съображения, извън визираните в същата.
1
Защитникът на подсъдимия Д. И.-адв.З., изрази мнение, че
първостепенното определение е законосъобразно и обосновано и като
правилно подлежи на потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази претенцията на жалбоподателя и
провери атакуваното определение изцяло, съобразно правомощията си по
чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Въззивната жалба, която е депозирана в срок от лице, което има
процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт по реда на Глава
21 от НПК, е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнявайки задължението си за цялостна преценка правилността на
атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на закона.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира
следното:
Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба на И.
Д. И. срещу Д. Д. И., по която е било образувано НЧХД № 4850/2022 г. по
описа на ПРС.
В първото по ред съдебно заседание пред ПРС на 21.11.2022г. е даден
ход на делото и на съдебното следствие, като след направени от страните
доказателствени искания, делото е отложено за друга дата. На следващото
съдебно заседание не се явява никоя от страните, не се явяват и
процесуалните им представители. Постъпила е молба от адв. В., с която
уведомява съда, че е служебно ангажиран и моли да не се дава ход на делото.
Делото в отложено за друга дата, на която също не е даден ход на делото,
поради неявяване на допуснатите до разпит свидетели. На следващото
съдебно заседание също не е даден ход на делото, поради неявяване на адв.
В.. От същия е постъпила молба, с която моли да не се дава хода на делото,
като относно причина за неявяването си сочи здравословни проблеми. С
молбата е приложено копие от амбулаторен лист.
На 27.11.20023 г. е проведено поредното съдебно заседание, за което не
се явяват тъжителят и повереникът му, като същите не са посочили
уважителни причини, препятстващи присъствието им по делото. Съдът е
направил допълнителна справка в деловодната система за евентуално
постъпили молби по делото, като такива не са констатирани.
Предвид неявяването на редовно призования частен тъжител без
уважителни причини, районният съд е постановил определение за
прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.5 т.5
НПК.
Като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
окръжен съд приема, че макар за повереника на частния тъжител адв. В. да са
2
били налични причини, препятствали явяването му пред първата инстанция в
заседанието на 27.11.2023 г., то такива категорично са отсъствали по
отношение на частния тъжител. Това е така, доколкото и пред въззивния съд
не се твърди наличието на каквото и да било препятствие за явяването на И.
И. по делото пред първостепенната инстанция. Напротив, излагат се
съображения единствено по отношения на причините за неявяване на
повереника. Нещо повече, както резонно е отбелязано в отговора към
жалбата, адв.В. е разполагал с достатъчно време /от 10.00ч. до 14.00ч./ да
уведоми съда /при наличие на съвременните възможности за това-вкл. по
телефон, ел. поща и пр./ относно невъзможността да се яви по делото. А
изявлението, че в онзи момент не е мислил „за работните си задължения, а за
здравословното си състояние“ преекспонира документирания му медицински
статус /болка и оток на дясна колянна става, следствие на подхлъзване и
усукване на дясното коляно/. При все, че около 2 месеца по-рано е уведомил
своевременно съда /с подписана с електронен подпис молба/ за аналогичен
инцидент с десния си глезен, макар отново амбулаторния лист да е бил
издаден в деня на съдебното заседание.
Независимо от изложеното, според абсолютно ясната и категорична
разпоредба на чл.24 ал.5 т.5 НПК- наказателното производство по дела от
частен характер се прекратява, когато не се яви пред първоинстанционния съд
частният тъжител без уважителни причини, като единственото изключение е,
ако по делото вместо него се яви негов повереник. Такъв по делото пред ПРС
в конкретния случай не се е явил, като наличието на уважителни причини по
отношение на адвоката, не освобождава частния тъжител от задължението да
се яви по делото, в случай, че желае образуваното по неговата тъжба
наказателно производство да продължи. Като не е сторил това, и то без
уважителни причини, тъжителят И., е осъществил именно втората хипотеза,
визирана в чл.24 ал.5 т.5 НПК, поради което законосъобразно
първостепенният съд е прекратил наказателното производство по делото.
Уместно е да се уточни, че законът не изисква от тъжителя да се представлява
сам, щом адвокатът му е възпрепятстван да се яви. Задължително е самото
явяване по делото на тъжителя, доколкото именно той със своята тъжба е
активирал въпросното наказателно производство и би следвало да
манифестира заинтересованост. А очевидно за тъжителя не са били налични
уважителни причини за неявяването му. В противен случай, същите биха се
релевирали и удостоверили пред въззивната инстанция, което не бе направено
нито с жалбата, нито в откритото съдебно заседание.
В жалбата се претендира и неправилност на първостепенното
определение в частта на разноските, направени от подсъдимия, в размер от
1800 лева-за адвокатски хонорар, възложени в тежест на тъжителя. И в тази
му част съдебният акт на районния съд е правилен и законосъобразен. Според
разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК-когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
3
тъжител. В конкретния случай наказателното производство е прекратено
поради това, че частният тъжител не се е явил в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини. С оглед гореизложеното и
в съобразие със законовата уредба, направените от частния тъжител разноски
следва да останат за негова сметка, а що се отнася до подсъдимия, в
съответствие с повелята на чл.190, ал.1 НПК, нему се дължат заплатените по
делото разноски, в т. ч. за адвокатско възнаграждение. Тази претенция е
заявена в съдебно заседание от страна на защитата, представено е
доказателство, че разноските са действително направени /договор за правна
защита и съдействие/, поради което и основателно искането за тяхното
възстановяване е уважено и законосъобразно направените от подсъдимия
разноски в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение са възложени на частния тъжител И. И..
Ето защо, Пловдивският окръжен съд намира атакуваното определение за
законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата отмяна
или изменение, поради което подлежи на потвърждаване. Жалбата срещу
него, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото пред въззивната инстанция не бе направено изрично искане от
страна на защитата, в лицето на адв. З., за присъждане на разноски в полза на
подс.Д. И., нито беше представено доказателство такива да са сторени, то
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.289, ал.4, вр. чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7445 от 27.11.2023 г. на Районен
съд-Пловдив, 7 н.с., с което е прекратено наказателното производство по
НЧХД № 4850/2022 г. по описа на ПРС, образувано по тъжба на И. Д. И.
срещу Д. Д. И..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4