Р Е Ш Е Н И Е
№.....
/...... 04.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело
№173 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по въззивна жалба вх. №37085/23.05.19г. от ПРОВАД ПЛОД АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника на страната адв.И.Р. срещу решение
№1899/07.05.2019г., постановено по гр.дело №3197/2018г. на 30 състав на ВРС, с
което съдът е осъдил ответника Е.Д.М., ЕГН **********, Варна, да заплати на
ПРОВАД ПЛОД ЕООД, Варна, сумата от 870.15 лева, представляващи цената на
доставени от ищеца плодове и зеленчуци по стокови разписки с №№043111 от
23.01.2017г. за сумата от 204.19 лева; №043094 от 21.01.2017г. за сумата от
191.50 лева; №043001/14.01.2017г. за сумата от 43.45 лева; №043042/18.01.2017г.
за сумата от 87.77 лева; №043024/16.01.2017г. за сумата от 169.57 лева;
№042805/22.12.2016г. за сумата от 62.79 лева; №042766/22.12.2016г. на стойност
от 101.91 лева и №042783/23.12.2016г. на стойност от 8.97 лева, на основание
чл.318 вр.чл.327 от ТЗ ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба
на 02.03.2018г. до окончателно изплащане на задължението като искът е отхвърлен
за разликата над 870.15 лева до претендираните с исковата молба 1425.16 лева
ведно със законните лихва върху същата разлика за посочения по -горе период.
С
жалбата се претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част за
разликата над 850.15 лева до 1 425.16 лева и уважаване изцяло. Твърди се, че в
обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание се явява пълномощникът на ПРОВАД ПЛОД ЕООД адв.Р., който
поддържа депозираната въззивна жалба.
В
срока по чл.263 ГПК, срещу жалбата е постъпил отговор от насрещната страна Е.Д.М.
чрез назначения и от съда особен представител адв.Хр. Б.. С отговора се оспорва
основателността на жалбата. Претендира потвърждаване на решението в обжалваната
част. Същият се явява в съдебно заседание като поддържа оспорването на жалбата.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на ПРОВАД ПЛОД ЕООД срещу Е.Д.М., за осъждане на ответника да
заплати на дружеството ищец сумата от общо
1 425.16 лева с
ДДС, представляващи
дължима стойност за доставени на ответника продукти, за които са подписани от
последния стокови разписки за доставените количества и видове стоки – плодове и
зеленчуци, в стопанисван от ответника търговски обект в гр.Варна, ул.Цар Асен
№36. Твърди се, че доставката осъществява част от предмета на дейност на
дружеството - ищец като стоките са реално доставени в посочения търговски
адрес, за което са подписани от ответника разписки за дължимите суми по всяка
една доставка с отбелязване, че не е платено. Всички продажби са извършени в
периода м.12.2016г. до м.януари 2017г. Твърди се, че въпреки саморъчно
подписаните от ответника стокови разписки, същите не са били заплатени както
при издаването им, така и до посочения от ответника в издадена от него
разписка, падеж - до 12.06.2017г., а така и до предявяване на иска. Претендира
се поради това осъждане на ответника да заплати стойността на доставените стоки
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на
задължението. Според уточняваща молба, страните не са били в трайни търговски
отношения, а всяка доставка е поръчвана самостоятелно по телефона.
Претендираната стойност от 1 425.16 лева представлява продажната цена с ДДС по
извършените множество доставки.
С
определение №12707/05.11.2018г. съдът е назначил на ответника Е.Д. особен
представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК. В срока за отговор, назначеният
адв.Х.Б. е оспорил основателността на иска. Направил е възражение, че липсват
доказателства относно реалното извършване на доставките, съответно пораждане
задължение на купувача да заплати стоката. Твърди се, че нито една от
представените стокови разписки по делото не е подписана от представител на
ищеца както и не са подписани в голямата си част от ответника. Твърди се, че
липсват данни за счетоводното отразяване на операцията при страните. Оспорва се
автентичността на подписа на ответника върху стоковите разписки за „приел“
стоката. Твърди се, че разписките са изготвени едностранно и не могат да послужат
за установяване на правоотношението. Представената по делото разписка,
подписана от Е.Д., с която е поела задължение да заплати общия дълг до
12.06.2017г. не съдържа основание за плащането, поради което не може да бъде
направена връзка с твърдяното правоотношение. Претендира се отхвърляне на иска.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При
преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез
редовно упълномощен процесуален представител, съобразно изискванията за
редовност на жалбите. Не тези изисквания отговаря и постъпилия срещу жалбата
отговор на насрещната страна, подаден чрез назначен от съда особен
представител. Поради това ВЖ е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се
изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решениe без
конкретизиране на основанията за това. Подадената жалба е бланкова. Решението
се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата над 870.15
лева до претендираните с исковата молба 1 425.16 лева. В останалата част актът
не е обжалван и е влязъл в законна сила и не е част от предмета на въззивното
производство.
В
жалбата не се съдържат оплаквания срещу приетото от първоинстанционния съд,
който е калкулирал обективираните в стоковите разписки суми до сбора им от
870.15 лева, до който размер искът е уважен. Съдът не е излагал аргументи
относно оспорената автентичност на представените стокови разписки нито относно
счетоводното им отразяване при ищеца. Същевременно, ищецът не е изпълнил
указанието на съда за представяне в оригинал на оспорените документи, поради
което не е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване на автентичността
им. С жалбата не са твърдени допуснати процесуални нарушения, а от друга страна
въззивният съд е ограничен от направените с нея оплаквания за неправилност на
съдебното решение. Доказателствената сила на стоковите разписки е била отчетена
от съда при частичното уважаване на претенцията, а в тази част не е налице
жалба от насрещната страна, респ. този въпрос не е в предмета на въззивното
производство.
Същевременно,
в жалбата не се сочат фактически и/или правни грешки на съда; не са иска събиране
на нови доказателства, а и не се сочат допуснати процесуални нарушения. Ищецът
не е уточнил какво основание има разликата в продажната цена, предмет на
настоящото производство – дали същата се претендира като цена на доставени
стоки или като начислен върху стойността им ДДС, доколкото исковата претенция
касае присъждане на цената с ДДС.
Видно
от приложените стокови разписки /8 бр./, доставените на ответника стоки
възлизат общо на сумата от 1 069.80 лева, а не на сумата, изчислена от РС
в размер на 870.15 лева. Ако се отчете, номинала по стоковите разписки, то
жалбата следва да бъде уважена за разликата над 870.15 до 1069.80 лева, или за
сумата от 199.65 лева. При претендиране на цената на стоките с ДДС в тежест на
ищеца е да установи, че за доставката на стоките са издадени първични
счетоводни документи /фактури/ с начислен данък върху цената. Такива
доказателства не са ангажирани от ищеца, комуто е възложена тежестта, а същия
не е представил и доказателства за счетоводното отразяване на операциите в
собствените му търговски/счетоводни книги съгл.чл.55 ТЗ.
Ако
ищецът/сега въззивник/ претендира разликата като дължим ДДС върху стоките, то
отново не е налице съвпадение с претендираната сума по исковата молба.
Въззивният съд констатира, че една от разписките на стойност от 191.50 лева,
издадена на 21.01.2017г., е представена два пъти, поради което стойността и не
е калкулирана в общата цена на стоките. /на л.6 и 7/ Независимо от това, съдът
намира претенцията за ДДС върху доставката за неоснователна. В приложените
стокови разписки не е отразено, че посочената цена е без ДДС. Това е видно при
обикновена операция по умножение на количеството стока с единичната му цена. В
случая ищецът не е установил, че е начислил данъка с издаване на съответен
първичен данъчен документ от продавача, поради което и ДДС не се дължи от
купувача. Не са представени нито фактури, нито проформа фактури, нито извадка
дори от счетоводните записвания при продавача. Същевременно, съгласно чл.67,
ал.2 от ЗДДС, ако при доставката на стоки не е изрично посочено и уговорено, че
ДДС се дължи отделно, това означава, че данъкът е включен в цената на стоката.
Когато се предлагат стоки на дребно в търговски обекти се счита, че ДДС е
включен в обявената цена - арг. от чл.67, ал.3 ЗДДС. В конкретния случай не
следва, че е уговорено заплащане на ДДС отделно от цената. Ако е съществувало
друго намерение е следвало то да бъде обективирано в издадена от ищеца
проформа/фактура, където да бъде отделно посочена цена на стоката и отделно
дължимия върху нея ДДС. Поради изложеното, въззивният съд намира, че не се
дължи ДДС върху изчислените суми по разписките в размер на 1 069.80 лева. До
този размер искът, съотв. жалбата са основателни.
Върху
тази сума се дължи и законната лихва от момента на предявяване на иска до
изпълнение на задължението.
За
разликата над 1069.80 лева до претендираните 1425.16 лева, въззивният съд
достига до извод за недоказаност и неоснователност на претенцията, поради което
в тази част решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Поради
частично уважаване на жалбата, на въззивника се следва съответна на това част
от сторените разноски. Същият е представил списък по чл.80 ГПК по въззивното
производство, но съдът намира за неоснователно искането за присъждане на
адв.хонорар доколкото не са представени никакви доказателства за изплащането на
такъв на адв.Р., съобр.изискванията на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Не
е представен договор за правна защита по въззивното дело нито данни за начина
на изплащане на адв.възнаграждение. Поради това, сторените разноски съдът
отчита в размер на 177.50 лева /държавна такса и депозит/. Съдът констатира, че
въззивникът не е изпълнил и задължението си да внесе авансово сумата по
депозита от 150 лева, които претендира като сторена разноска. Поради това,
действително сторените разноски възлизат на сумата за държавна такса по жалбата
в размер на 27.50 лева. На въззивника се следват разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК за въззивното производство в размер на 09.89 лева.
Водим
от горното, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1899/07.05.2019г., постановено по гр.дело №3197/2018г. на 30 състав на ВРС в
обжалваната част, единствено за разликата над 870.15 лева до 1069.80 лева,
като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Е.Д.М., ЕГН **********, Варна, да заплати на ПРОВАД ПЛОД ЕООД, ЕИК *********,
Варна, сумата от 199.65 лева, явяваща се разлика над 850.15лева до
1069.80 лева, представляващи цената на доставени в интервала декември 2016г. –
януари 2017г. на ответника стоки – плодове и зеленчуци, в търговски обект в
гр.Варна, ул.Цар Асен №36, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска на 02.03.2018г. до изплащане на задължението, на
основание чл.327 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1899/07.05.2019г., постановено по гр.дело №3197/2018г. на 30 състав на
ВРС в обжалваната част, за разликата над 1069.80 лева до претендираните
1 425.16 лева, представляващи стойността на доставени стоки – плодове и
зеленчуци в търговски обект на ответника в гр.Варна, ул.Цар Асен №36, в периода
декември 2016г. до януари 2017г., вкл., ведно със законните лихви върху тази
сума, на основание чл.327 ТЗ.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Е.Д.М., ЕГН **********, Варна, да заплати на ПРОВАД ПЛОД
ЕООД, ЕИК *********, Варна, сумата от 9.89 лева, представляващи
съразмерна част от разноските за въззивното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ