МОТИВИ към
присъда по НОХД № 241/2016 год. ШОС
Подсъдимият
О.Ш.М., ЕГН-**********, е предаден на съд
за това че на
04.04.2015г. на главен път I – 7 /пътя от Върбишки проход към гр. Върбица/,
км. 178 + 792, при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка “ГАЗ 66” с рег. № Н 6678 АТ нарушил правилата за движение: чл. 147, ал.3 от ЗДвП, чл. 139, ал.1 от ЗДвП, чл. 10, ал.1 от Правилника за приложение
на ЗДвП, чл. 126 от ЗДвП
и чл. 134, ал. 2 от ЗДвП като управлявал
моторно превозно средство непредставено за технически преглед с неизправна
спирачна система – без да е осигурено равномерно спиране на всички колела,
необходимите спирачни усилия на всяко колело, с изтичане на спирачна течност от
спирачната система, с несъответстваща на нормативните изисквания ефективност на
работа на колесните спирачни механизми, със свободен ход на педала, различен от
предписаните нормативни стойности, с ниво на спирачната течност в резервоара
под нормата и с неизправен хидроусилвател и в каросерията на товарният
автомобил превозвал повече от 8 лица – 21 лица, като по този начин масата на натовареното
пътно превозно средство е надвишила допустимата максимална маса отразена в
свидетелството за регистрация, по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице, а именно: на Р. А. Х., ЕГН **********; Я. И. И., ЕГН ********** и Р.
И. И., ЕГН ********** и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече
от едно лице, а именно: на M. А.Ч., ЕГН **********; на К.А.Ч., ЕГН **********;
на Aся В.Г., ЕГН **********; на Ц.Д.Г., ЕГН **********; на К.Ш.О., ЕГН – престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343, ал. 3,
предл. две, б. „б”, предложение 1 от НК, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото пострадалите M.
А.Ч., К.А.Ч., Aся В.Г., Ц.Д.Г., призовани за съдебно заседание
и уведомени за правото си на граждански иск не се явиха. До даване ход на съдебното заседание не постъпиха и писмени граждански
искове от тях. Пострадалата К.Ш.О. се яви лично, но не предявяви и не заяви
гражданска претенция.
Наследниците на починалата Я. И. И. /л. 298/ - П.С.Д.-син,
Е.С.Д. и И.С. Петрова – дъщери не предявяваха и не заявиха
гражданска претенция.
Наследниците на починалата Р. А. Х. /л.296-297/ - Д.М.Х.
– съпруг, Г.Д.М., Й.Д.М., Ж.Д.М. и М.Д.М. - синове, направиха искане за конституирането им само като частни
обвинители. Същите не са предявявали и не заявиха гражданска
претенция. С оглед на това, както и поради
обстоятелството, че молбите са
депозирани своевременно и
същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира само като
частни обвинители в съдебното производство.
Наследниците на починалата Р. И. И. /л.299/ - М.С.Д. и Д.С.Д.
– дъщери, направиха искане за
конституирането им само като частни обвинители. Същите не са
предявявали и не заявиха гражданска претенция. С оглед
на това, както и поради обстоятелството, че молбите са депозирани своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът
ги конституира само като частни обвинители в съдебното производство.
Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава
двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се
провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния акт, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на показанията
на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Останалите факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт признава и не желае събиране на допълнителни доказателства
по отношение на тях. Признава се за виновен.
Разпитан в хода на предварителното производство, подсъдимият О.Ш.М. се признава за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, дава обяснения и съдейства в максимална
степен за разкриване на обективната истина. В съдебно заседание същият се признава за виновен, признава фактите
от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че не желае да взема отделно отношение от защитата, а в последната си дума –
изразява съжаление.
От направеното признание по реда на
чл. 371, т.2 от НПК, събраните по делото гласни и писмени доказателства,
от показанията на свидетелите и заключенията
на приетите експертизи съдът приема за безспорно установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият О.Ш.М. е със средно образование,
женен, работи като дежурен „ОМП“ в Община Върбица. Водач е на моторни превозни средства кат. С от 1993 година, до момента наказван 13
пъти за административни нарушения на ЗДвП. /обясненията на подсъдимия от ДП - л.32-39, справка за
нарушител от ОД на МВР – л. 263/.
На
04.04.2015 година
свидетеля Е. К. К. / л.153, т.1/
се обадил по телефона на подсъдимия О.М. и го помолил да закара в гората берачи на див чесън
/леорда/. М.
се съгласил и отишъл в сградата на бившия „ДАП”в
гр.Върбица, която св.К.
ползвал като пункт за изкупуване на билки. Подсъдимият се качил в товарен автомобил „ГАЗ 53”,
ползван от К. и потеглил към ромската махала намираща се на ул. „А. С.” в гр. Върбица, а К. от своя
страна потеглил след него, управлявайки товарен микробус марка „Форт Транзит”.
Двамата отишли до кварталния хранителен магазин, пред който
вече се били събрали берачите на леорда. В каросерията на товарния
автомобил управляван от М.
започнали се качват берачите. След като каросерията се
напълнила, подсъдимия
потеглил по посока Върбишки проход, последван от К.,
който управлявал буса, в който също се били качили хора. В местността „Нейкова чешма” М.
спрял товарният автомобил и част от пътниците слезли
от него, след което, на място К. им раздал щайги. Останалата
част от берачите били закарани по-навътре в гората. М. спрял камиона в
гората като берачите
му обяснили, че в този участък от гората има много кал и този товарен автомобил
не може да влезе навътре, поради което прибирането им вечерта трабва да стане с друг товарен автомобил –
„ГАЗ 66” /Виетнамка/, какъвто също се ползвал
от св.К.. М. се върнал при
свидетеля К. и двамата се прибрали в гр. Върбица с товарният
автомобил. Буса от своя страна бил оставен по пътя за гр. Върбица. /обясненията на
подсъдимия – л.38-39, показанията на свидетелите К.Ч. - л.58, св. М.Ч. – л. 64-65,
св. Ц.Г. – л.66-68, св. А.В.Г. – л.69-71, св. К.Ш.О. – л.77-79, св. Т. З. Х. –
л. 104-107, св. М. В. Ч. – л.108-111, св. М. Д. А. – л.112-113, св. Д.Г. А.
/К./ - л. 114-115 и изготвена служебна
справка БДС по Наредба № 14/2009 с оглед разлика във фамилията – л.16 от
съдебното дело, св. Е. М. А. – л.116-118, св. И, К, А. – л.119-121, св. К. А.
Х. – л.122-124, св. И. Д. М. – л.125 -129, св. Р. М. А. –л.130-131, св. Д. А.
М. – л.131-133, св. Р. Д.А. – л.134-135, св. А. Д. Т. – л.136-139, св. Д. А. Р.
– л.141-142, св.Д. М. Д. – л.143, св. Р. А. В. – л.150, св. Е. К. К. – л. 153/
Около
13.00 часа свидетеля К. се обадил на М. и му казал, че го чака в пункта за
билки. Когато подсъдимия отишъл
на място, заварил свидетеля Р. А. В. /л.150, т.1/, който му обяснил, че К. го няма понеже е отишъл да зареди
„Виетнамката” с гориво. Когато свидетеля К. се върнал,
М. и свидетеля В. се качили в товарният автомобил и потеглили в посока „Нейкова чешма”. По пътя К.
спрял „Виетнамката” на мястото където бил оставен буса и в него се качил М., който потеглил след свидетелите К. и В.. Пристигайки до
чешмата, свидетелят К. се насочил към берачите, които се намирали по – навътре
в гората. Там той и М. започнали да теглят с кантар набраната
в касетки леорда, която товарили в камиона. След като
касетките били натоварени, двамата се върнали до чешмата и ги прехвърлили в
буса. След като буса бил натоварен свидетелят К. раздал на берачите чували
и потеглил към града, а подсъдимия останал с „Виетнамката” при берачите, за да ги прибере
вечерта, като се насочил към тези, които се намирали навътре в гората. Около 16.00 часа берачите започнали да се събират и да товарят в
каросерията на камиона чувалите с леорда. Същевременно
с това, същите започнали да товарят и дърва за огрев. М. им обяснил, че няма да има място в
каросерията, но берачите
натоварили дървата за
огрев. След като тези берачи се качили в каросерията, М.
потеглил към останалите, които се намирали до чешмата. Пристигайки там, същият видял че и те също
са събрали за себе си дърва за огрев. Въпреки забележките на М.,
тези берачи също натоварили дървата в каросерията и така всички потеглили към
града – гр. Върбица,
въпреки че автомобила е бил претоварен и в каросерията му се качили значително
повече от предвидените по закон 8 лица. /обясненията на подсъдимия – л.38-39, показанията на
свидетелите К.Ч. - л.58, св. М.Ч. – л. 64-65, св. Ц.Г. – л.66-68, св. А.В.Г. –
л.69-71, св. К.Ш.О. – л.77-79, св. Т. З. Х. – л. 104-107, св. М. В. Ч. –
л.108-111, св. М. Д. А. – л.112-113, св. Д.Г. А. /К./ - л. 114-115 и изготвена служебна справка БДС
по Наредба № 14/2009 с оглед разлика във фамилията – л.16 от съдебното дело,
св. Е. М. А. – л.116-118, св. И, К, А. – л.119-121, св. К. А. Х. – л.122-124,
св. И. Д. М. – л.125 -129, св. Р. М. А. –л.130-131, св. Д. А. М. – л.131-133,
св. Р. Д.А. – л.134-135, св. А. Д. Т. – л.136-139, св. Д. А. Р. – л.141-142,
св.Д. М. Д. – л.143, св. Р. А. В. – л.150, св. Е. К. К. – л. 153/
Докато се
движел по пътя, подсъдимия навлязъл
в участък с низходящ наклон на пътя. Той решил да намали
скоростта и натиснал педала на спирачката. Педалът обаче „потънал“ и системата не се задействала. М. разбрал,
че е възникнала повреда и превключил на по – ниска предавка. Междувременно товарният автомобил приближил
„Т” образно кръстовище и М. решил да предприеме
маневра „завой на дясно“, с цел да спре товарния автомобил. Изгасил двигателя и се
изнесъл в ляво на платното, за да може да направи маневрата на дясно. Наближавайки
кръстовището предприел маневрата, но задната дясна гума на товарния автомобил
се ударила в мантинела до намиращата се на кръстовището канавка, вследствие на което камиона подскочил и
продължил напред, където също имало мантинела, в която той се ударил челно и
спрял. В резултат на
този удар част от хората, които са се намирали в каросерията на товарният
автомобил изпаднали в дерето пред под камиона. М. слязъл
от камиона и погледнал в дерето където били паднали берачите. Веднага след това се опитал
да се обади на св.К., но не успял да проведе
разговор с него. Тогава
М. се обадил на съпругата си,
обяснявайки й, че е катастрофирал и казал да се обади на К., за да повика
линейка. След това подсъдимия се насочил към берачите в дерето. Започнал да оказва на всеки
нуждаещ се първа медицинска помощ според състоянието му. М. се
опитал да помогне и на
починалата на място Р. И. И., която лежала по гръб, правейки безуспешни опити
да си поеме въздух. След няколко минути на място пристигнала
линейка, служители на полицията, както и живущите от гр. Върбица, които помогнали при превозването на пострадалите в
болницата в гр. Върбица и гр. Шумен, а автомобила бил прибран за автотехническа експертиза. /обясненията на
подсъдимия – л.38-39, показанията на свидетелите К.Ч. - л.58, св. М.Ч. – л.
64-65, св. Ц.Г. – л.66-68, св. А.В.Г. – л.69-71, св. К.Ш.О. – л.77-79, св. Т.
З. Х. – л. 104-107, св. М. В. Ч. – л.108-111, св. М. Д. А. – л.112-113, св. Д.Г.
А. /К./ - л. 114-115 и изготвена
служебна справка БДС по Наредба № 14/2009 с оглед разлика във фамилията – л.16
от съдебното дело, св. Е. М. А. – л.116-118, св. И, К, А. – л.119-121, св. К.
А. Х. – л.122-124, св. И. Д. М. – л.125 -129, св. Р. М. А. –л.130-131, св. Д.
А. М. – л.131-133, св. Р. Д.А. – л.134-135, св. А. Д. Т. – л.136-139, св. Д. А.
Р. – л.141-142, св.Д. М. Д. – л.143, св. Р. А. В. – л.150, констативен протокол
за ПТП с пострадали лица –л.258, протокол за технически оглед на МПС – л. 265,
справка за липса на преминат технически преглед на МПС – л. 270, съдебно
авототехническа експертиза – л. 155-177, съдебно химическа експертиза –
л.244-251/.
От получените
наранявание починали Р. А. Х., /СМЕ л.195 - 210/, Я. И. И., /СМЕ
л.179 - 194/ и Р. И. И. /СМЕ
л.211 - 218/. Телесни повреди били причинени на M. А.Ч. /СМЕ л.224 - 228/ - счупване на ключицата в
ляво, което й е причинило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник, както и счупване на външния глезен в дясно, с което й е причинено
трайно затруднение в движението на десния долен крайник; на К.А.Ч. /СМЕ л.219 - 223/ счупване в горната трета на
двете кости на лявата подбедрица, което причинило трайно затруднение движението
на левия долен крайник; на Aся В.Г. /СМЕ л.234 - 238/ счупване на лявата и дясната
ключица, което причинило трайно затруднение в движението на горните крайници;
на Ц.Д.Г. /СМЕ л.229-233/ счупване на ключица в ляво и счупване на илиячната кост,
което причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник; на К.Ш.О. /СМЕ л.239 - 243/ изкълчване на лакътната
става вляво, което причинило трайно затруднение в движението на левия горен и
долен крайник. /посочените съдебно медицински експертизи, удостоверения за смърт,
удостоверения за наследници – л.289-2913, л.296-299, медицинска документация и
епикризи/.
Така приетата фактическа обстановка са установява от признанията на подсъдимия и обясненията му
дадени на досъдебното производство. Те се подкрепят от показанията на
свидетелите К.Ч. - л.58, св. М.Ч. – л. 64-65, св. Ц.Г. – л.66-68, св. А.В.Г. –
л.69-71, св. К.Ш.О. – л.77-79, св. Т. З. Х. – л. 104-107, св. М. В. Ч. –
л.108-111, св. М. Д. А. – л.112-113, св. Д.Г. А. /К./ - л. 114-115 и изготвена служебна справка БДС
по Наредба № 14/2009 с оглед разлика във фамилията – л.16 от съдебното дело,
св. Е. М. А. – л.116-118, св. И, К, А. – л.119-121, св. К. А. Х. – л.122-124,
св. И. Д. М. – л.125 -129, св. Р. М. А. –л.130-131, св. Д. А. М. – л.131-133,
св. Р. Д.А. – л.134-135, св. А. Д. Т. – л.136-139, св. Д. А. Р. – л.141-142,
св.Д. М. Д. – л.143, св. Р. А. В. – л.150, св. Е. К. К. – л. 153. В подкрепа на
тях са и констативен протокол за ПТП с пострадали лица –л.258, протокол за
технически оглед на МПС – л. 265, справка за липса на преминат технически
преглед на МПС – л. 270, справка Кат при ОД МВР за нарушител, материали от
Община Върбица и Община Шумен, преписка с Дирекция ИТгр. Шумен, данни от
търговския регистър – л. 147, договор за покупко продажба на МПС – л. 144,
показания на св. Айтен Азифова, св. Н. Неделчев, св. Сали Юруков, съдебно
авототехническа експертиза – л. 155-177, съдебно химическа експертиза –
л.244-251, изготвените съдебно медицински експертизи, удостоверения за смърт,
удостоверения за наследници – л.289-2913, л.296-299, медицинска документация и
епикризи.
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза за
установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в
кръвта на лицето - л.244 се установява следното: В пробата кръв взета от О.Ш.М.
не се е установило наличие на
алкохол в кръвта.
От изготвена
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп № 40/2015 - л. 179 е
видно, че смъртта на Я. И. И. се дължи на развилата
се двустранна бактериална бронхоплевмония. При огледа и аутопсията е установена съчетана
травма глава, гръден кош, корем, крайници. Контузия на главата - кръвонасядане на меките черепни обвивки в
лявата слепоочна и лавата тилна област на главата; епидурален и субдурален
хематом; състояние след трепанация на черепа и евакуация на хематомите;
субарахноидален кръвоизлив; вътремозъчни контузионни огнища. Контузия на гръден
кош - състояние след контузия в паренхима на белите дробове в гръбните им
сегменти, наличие на хемосидерофаги. Контузия на корема – травматично разкъване
на далака, състояние след оперативно отстраняване на далака, травматично
разкъсване на черния дроб, шев на капсулата му. Контузия на крайниците - умерено
изразен отток по гърба на дясната ръка. Състояние след продължителна белодробна
вентилация – остър гноен бронхит, ХМБ, тежка двустранна конфлуираща
бронхоплевмония причинена от Ешерихия коли, малък плеврален излив двустранно. Между
травматичните увреждания получени при ПТП, ведно с настъпилите усложнения и
настъпилата смърт е налице пряка причинно следствена връзка.
От изготвена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп № 37/2015 - л. 196 е видно, че
смъртта на Р. А. Х. се дължи на остра дихателна недостатъчност
развила се на базата на гноен бронхиолит и двустранна бронхоплевмония. При
огледа и аутопсията е установена съчетана травма глава, гръден кош, таз,
крайници. Контузия на главата - едно петнисто кръвонасядане на меките черепни
обвивки в дясната челна област. Контузия на гръден кош - многофрагментно
счупване на тялото на единадесети гръден прешлен, многофрагментно счупване на
тялото на дванадесети гръден прешлен, фрактура на дъгитте на 11 и 12 гръден
прешлен вляво, като на 12-я е налице и разместване на фрагментите, фрактура на
напречния израстък на първия поясен
прешлен вляво, фрактура на единадесето и дванадесето дясно пребро – до
гръбнака, фрактура на единадесето ребро вляво – до гръбнака. Контузия на таза –
кръвонасядане на ограничена площ в лявата половина на седалището, кръвонасядане
на ограничена площ в дясната половина на седалището, фрактура на горното и на
долното рамо на дясната срамна кост на
таза, частично разкъсване на лявата хълбочно кръстцова става, обширен
ретрроперитониален хематом, кръвонасядане в областта на лявата тазобедрена
гънка, кръвонасядане в областта на дясната тазобедрена гънка. Контузия на
крайниците – четири кръвонасядания по външната страна на дясната мишница, кожни
охлузвания на ограничена площ по гърба на лявата ръка в основата на втори и трети
пръст. Съгласно експертоното заключение клиничната и съдебномедицинската
практика показват, че развитието на възпалителни усложнения /най – често
белодробни и уроинфекции/ при по продължително залежаване са често срещани в
медицинската практика и нерядко водят до смърт.
От изготвена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп № 33/2015 - л. 212 е видно, че
смъртта на Р. И. Иванов се дължи на тежката гръдна травма,
довела до проникващо нараняване на върховата част на сърцевия мускул и линейни
разкъвания на част от левия бял дроб. При огледа и аутопсията е установена тежка
гръдна травма. Левостранен хемоторакс-900мл. Пронизващо нараняване на
околосърцевата торбичка и върховата част на сърцевия мускул от счупено ребро.
Линейни разкъсвания на част от левия бял дроб. Множествени счупвания на ребра
по две линии вляво на гръдния кош. Счупване от І до V ребро вдясно на гръдния
кош. Счупване на VІ шиен прешлен. Охлузвания на челото, дясната вежда, горния
клепач а дясното око, над горната устна и на брадата. Охлузване на дясното
коляно, дясната подбедреница и лявото коляно. Счупване на дясната бедрена кост.
Слабо изразен отток на белия дроб. Точковидни кръвоизливи по легенчетата на
бъбреците. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
Травматичните увреждания са в причинна връзка с настъпилата смърт.
От съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ по
писмени данни № 64/2015 – л. 220 се установява, че при пътно транспорното
произшествие на 04.04.2015 година К.А.Ч. е получил следните травматични
увреждания: Счупване в горната трета на двете кости на лявата подбедрица.
Механичният агент на травмата при счупванията на костите на подбедреницата
действа индиректно, директно и комбинирано. Най вероятно счупванията са
получени при директен удар с твърд тъп предмет или при падане върху такъв.
Счупването на лявата подбедрица е причинило затруднение в движението на левия
долен крайник за срок повече от месец или за около 7-8 месеца.
От съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ по
писмени данни № 63/2015 – л. 225 се установява, че при пътно транспорното
произшествие на 04.04.2015 година М.А.Ч. е получила следните травматични
увреждания: Счупване на ключицата вляво. Счупване на външния глезен вдясно.
Счупването на ключицата може да бъде в резултат на директна и индиректна травма.
Може да бъде получено при падане върху рамо, ръка, лакът. Счупването на глезена
може да бъде получено при форсиранно движение на ходилото, при извиване на ходилото
навътре или навън. Счупването на ключицата
е причинило затруднение в движението на
левия горен крайник за срок повече от месец или за около 2-3 месеца. Счупването
на външния глезен на десния крак е причинило затруднение на движението на десен
долен крайник за срок повече от месец или за около 3-4 месеца.
От съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ по
писмени данни № 67/2015 – л. 230 се установява, че при пътно транспорното
произшествие на 04.04.2015 година Ц.Д.Г. е получила следните травматични
увреждания: Счупена ключица вляво. Счупване на илиячната кост вляво. Счупването
на ключицата ляво може да бъде в резултат на падане върху рамо, ръка, лакът.
Счупването на илиячната кост е резултат от директно приложена сила, действаща
на ограничено място. Счупването на илиячната кост е причинило затруднение в
движението на левия долен крайник за срок повече от месец или за около 2-3
месеца.
От съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ по
писмени данни № 65/2015 – л. 235 се установява, че при пътно транспорното
произшествие на 04.04.2015 година А.В.Г. е получила следните травматични
увреждания: Счупване на лявата и дясната ключица. Счупването на лявата и
дясната ключица може да бъде в резултат директна и индиректна травма, при
падане върху рамо, ръка, лакът. Счупването двете ключици е причинило
затруднение в движението на горните крайници за срок повече от месец или за
около 2-3 месеца.
От съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ по
писмени данни № 66/2015 – л. 240 се установява, че при пътно транспорното
произшествие на 04.04.2015 година К.Ш.О. е получила следните травматични
увреждания: Изкълчване на лакътната става вляво. Открита рана на коляното
вдясно. Луксацията на лакътната става може да се получи при непряка травма – при
падане върху изпъната и фиксирана в гривнестата става ръка. Може да се получи в
резултат на пряка травма, когато механичната сила действа директно върху лакътната
става. Изкълчването на лакътната става е причинило затруднение в движението на
левия горен крайник за срок повече от месец или за около 2-3 месеца. Раната на
дясното коляно е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От
съдебно психиатричната експертиза – л.253 се установява, че Д.С.Д. – дъщеря на
почината Р. И. И. страда от психично заболяване – параноидна шиезофрения,
параноиден синдром, хронично протичане. Изразена личностова промяна в
шизофренен стил /МКБ Х/. Д. боледува от душевно заболяване, което напълно
отговаря на критериите на „продължително разстройство на съзнанието” в смисъла
на НК и не е в състояние към момента на деянието и понастоящем да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си по смисъла
на чл.33 НК. В момента на изследването при Д. са регистрани несъмнени прояви на
заболяването, които я лишават от възможност правилно да преценьява реалната
действителност и да взема правилни решения и като логично следствие от това да
участва в наказателния процес. С оглед на това заключение освидетелстваната Д.С.Д.
не е разпитвана в качеството й на свидетел по досъдебното производство и няма
нейни показания. Като наследник на пострадала в съдебно заседание участва лично
и със упълномощен защитник от
досъдебното производство – адв. Я. – л. 96-97, когото съдът прие за нейн
пълномощник поради липса на доказателства, че е поставена под запрещение.
От комплексната съдебна
автотехническа експертиза и фотоалбум към нея – л.156 – 173 са установени
следните констатации на товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег.№ Н 6678 АТ: По задно
ляво колело – има корозия в барабана по триещата част. Наличие на ръжда, частично
износени накладки. По задно дяснно колело – Наблюдава се действие на
спирачките. Вътрешната част на барабана и външната на накладките са силно
омаслени. При двукратно натискане на
педала на спирачките накладките на задно дясно колело се задвижват, а на задно
ляво-не. Нивото на спричната течност е под минималното в резервоара. Хидроцилиндъра
към усилватела на кормилната уредба е със скъсан десен накрайник и не е
закрепен към напречната кормилна щанга. Автомобилът е технически неизправен: с
технически неизправна спирачна уредба, с технически неизправна кормилна уредба.
Автомобилът е и с неизправна спирачна система – при еднократно натискане,
педала потъва до пода и минимална спирачна сила има само за предните колела. Нивото
на спирачната течносот е извън допустимите граници и количеството му е
недостатъчно за да осигури надежност на спирането. При ръчната спирачка
измерените стойности за ефективността на работата не съответства на
нормативните. Извод: Не е следвало автомобила да бъде пуснат в движение на посочената
дата. Механизмът на настъпилото ПТП е посочен подробно: водачът на товарния
автомобил се е движил по път с износена асфалтова настилка къв Ш образно
кръстовище с главен път І-7, с неизправна спирачна система и с неизправен
хидроусилвател на кормилната уредба. В кабината и каросерията на автомобила са
пътували общо около 28 човека, като пътуващите в каросерията са били насядали
върху наръчи сухи дървета и чували с леорда на височината на кабината.
Натоварването на автомобила е надвишавало максимално допустимата маса. При опит да намали скоростта водача
установява, че спирачките не функционират и прави опит за превключи със
скоростния лост на по ниска предавка, но не успява. Приближавайки Т образното
кръстовище прави опит да завие надясно, но не успява и автомобила се удря челно
със скорост около 30 км.ч. в насрещната мантинела отделяща пътя от стръмен
скат/дере/. Ударът в мантинелата е кос, под ъгъл 70 градуса, с предната лява
част, в областта на предната лява гума. В резултата от удара мантинелана се
огъва па посока на дерето, автомобила се придвижва напред и встрани, като
задната му част се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка на около
15 градуса и се установява в покой с предни гуми извън банкета, а задни - в
дясната лента на движение. В резултат на удара и инерционните сили хората
седящи над дърватаи чувалите във високата част на каросерията отхвъкват напред
по посока на удара и падат в дерето пред автомобила. Височината на падане е
около 11 метра. Касае се за напускане пътното платно на товарния автомобил
следствие на загуба на управление от водача
и без ефективно задействана спирачна система. Към момента на ПТП
товарния автомобил е бил претоварен с 560 кг. над допустимата максимална маса – 5640 кг. Скоростта на
движение на товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № Н 6678 АТ в момента на удара в
мантинелта е преди ПТП е била 30,13 км./ч. Опасната зона за спиране на
автомобила с неизправна спирачна система при тази скорост на движение е 375,85
метра, а при изправна спирачна система – 20,38 метра. Разстоянието от завоя,
където се е намирал автомобила в момента на възникване на опасността до мястото
на удара в мантинелата е около 76 метра. Ако товарния автомобил е бил с
изправна спирачна система водача е имал техническа възможност да спре в опасната
зона за спиране на разстояние 54,62 метра преди мястото на удара. Причината за настъпването на ПТП са в
причинно следствена връзка с установените неизправности по автомобила, описания
механизъм на ПТП и с травматичните увреждания по пострадалите лица.
Съдът приема описаната по горе
фактическа обстановка и кредитира изготвените експертизи, които са пълни, ясни
и обосновани. Страните в
процеса приемат описания в автотехническата експертиза механизъм на
пътнотранспорнтното произшествие. Не е оспорена и химическата
експертиза на М. констатирала липса на алкохол. Не се спори по трите СМЕ за
оглед и аутопсия на труп и СМЕ отностно получените травматични увреждания от
пострадалите. Свидетелските показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Подсъдимият О.М. е допуснал е
нарушение на чл. 147 (3)
от от ЗДвП
(Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 2, изм. –
ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) – Пътните превозни средства подлежат на
преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: 4. товарните,
специалните автомобили, ремаркетата и полуремаркетата с допустима максимална
маса над 750 kg, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10
години - всяка година, след което - на всеки 6 месеца; От отговор на Изпълнителна агенция
автомобилна администрация – Областен отдел Шумен рег № 11-01-2023#24 от 03.02.2016
год. се установява, че товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № Н 6687 АТ не
фигурира в база данни за преминат
периодичен преглед за техническа изправност на МПС.
М. е допуснал нарушение и на чл. 139 (1) от ЗДвП – Движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат:
1. технически изправни; и чл. 10 (1) от Правилника за приложение
на ЗДвП
- Моторно превозно средство или тегленото
от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или
неизправности:
1. по основната спирачна уредба:
а) не се осигурява равномерно спиране на всички колела, както и
необходимите спирачни усилия за всяко колело;
г) има изтичане на спирачна течност или на въздух;
д) ефективността на работа на колесните спирачни механизми не
съответства на нормативните изисквания;
2. по
хидравличната спирачна уредба, освен посочените в т. 1 неизправности:
а) свободният ход на педала е различен от предписаните
нормативни стойности;
б) нивото на спирачната течност в резервоара е под нормата;
5. по кормилната уредба:
г) неизправен е пневмо–или хидроусилвателят;
От комплексната съдебна
автотехническа експертиза и фотоалбум към нея – л.156 – 173 е установено,
че автомобилът е технически неизправен:
с технически неизправна спирачна уредба, с технически неизправна кормилна
уредба. Автомобилът е и с неизправна спирачна система – при еднократно
натискане, педала потъва до пода и минимална спирачна сила има само за предните
колела. Нивото на спирачната течносот е извън допустимите граници и
количеството му е недостатъчно за да осигури надежност на спирането. При
ръчната спирачка измерените стойности за ефективността на работата не
съответства на нормативните. Извод: Не е следвало автомобила да бъде пуснат в
движение на посочената дата.
Подсъдимият е допуснал нарушение и на чл. 126 от ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 43 от
2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При
превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва
да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация.
От комплексната съдебна
автотехническа експертиза се установява, че
към момента на ПТП товарния автомобил е бил претоварен с
560 кг. над допустимата максимална маса
– 5640 кг.
Допуснато е нарушение и на чл. 134,
ал. (2) от
ЗДвП
– В каросерията на товарен автомобил може
да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или
предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им
за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. /Тези
изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на
отбраната/.
От
свидетелските показания се установява, че в товарния автомобил са се возили
значително повече хора от максимално посочения брой – 8 лица. Те са били 21 на
брой, от които трима са починали и още 5-ма са с различни телесни увреждания в
резултат на ПТП.
Поради което съдът прие, че подсъдимия като управлявал моторно
превозно средство непредставено за технически преглед с неизправна спирачна
система – без да е осигурено равномерно спиране на
всички колела, необходимите спирачни усилия на всяко колело, с изтичане на
спирачна течност от спирачната система, с несъответстваща на нормативните
изисквания ефективност на работа на колесните спирачни механизми, със свободен
ход на педала, различен от предписаните нормативни стойности, с ниво на
спирачната течност в резервоара под нормата и с неизправен хидроусилвател
и в
каросерията на товарният автомобил превозвал повече от 8 лица – 21 лица, като по този начин масата
на натовареното пътно превозно средство е надвишила допустимата максимална маса
отразена в свидетелството за регистрация, по непредпазливост причинил смъртта
на повече от едно лице – три лица и телесна повреда на повече от едно лице, а именно – пет лица –
престъпление по чл.
343, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343, ал. 3,
предл. две, б. „б”, предложение 1 от НК, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Починалите лица
са Р. А.
Х., Я. И. И. и Р. И. И.. Телесна
повреда е причинена на M. А.Ч., К.А.Ч., Aся В.Г., Ц.Д.Г. и К.Ш.О..
Извършеното от
подсъдимия О.Ш.М. деяние съдържа признаците от
обективна и субективна страна на престъплението по чл. 343, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. две, б. „б”, предложение 1 от НК, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК. Деянието
е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е искал настъпването на пътното
транспортно произшествие и причиняването на смъртта на Р. А. Х., Я.
И. И. и Р. И. И., както и причиняването на телесна повреда на M. А.Ч., К.А.Ч., Aся В.Г., Ц.Д.Г. и К.Ш.О.. В случая умисъла е към
нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения резултат.
Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт и телесни повреди той е действувал
непредпазливо.
От субективна страна
подсъдимия О.М. е осъществил деянието под формата на съзнавана непредпазливост/самонадеяност/. М. е съзнавал по принцип обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е принципната възможност от него да настъпи престъпния резултат, но неправилно
е смятал, че този резултат ще бъде избегнат. Обстоятелствата, на които е
разчитал, че престъния резултат ще бъде избегнат са най - вече неговите
собствени възможности. Положителния отговор, че е налице субективния фактор,
заради който се смята, че няма да настъпи престъпния резултат, се корени в
обстоятелството, че подсъдимия и друг път е управлявал посочения товарен
автомобил като е провозвал хора и товари, и независимо че същият не е
технически изправен е успявал да ги превози без инциденти. В тази насока сочат
и взетите от него мерки за предотвратяване на ПТП – опитите да се намали
скороста, да се промени траекторията на движение за да се впише в завоя и др.
Той е бил убеден, че мерките, които взема ще предотватят настъпването на
общественоопасните последищи, които в крайна сметка са се оказали недостатъчни.
Подсъдимият М. е нарушил
правилата за безопасно движение по пътищата – чл. 147, ал.3 от ЗДвП, чл. 139, ал.1 от ЗДвП, чл. 10, ал.1 от Правилника за приложение
на ЗДвП, чл. 126 от ЗДвП
и чл. 134, ал. 2 от ЗДвП като управлявал
моторно превозно средство непредставено за технически преглед с неизправна
спирачна система и с неизправен хидроусилвател и в каросерията на товарният
автомобил превозвал повече от 8 лица, като по този начин масата на натовареното
пътно превозно средство е надвишила допустимата максимална маса отразена в
свидетелството за регистрация и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече
от едно лице.
Нарушението на тези
разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат
по изложените по горе доводи.
Причините
за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на подсъдимия на
правилата за безопасност на движение.
Нарушаването на тези правила за движения по
пътищата е умишлено, като престъпния резултат е настъпил по непредпазливост под формата на самонадеяност. Че нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия резултат се подкрепя и от заключението на съдебната комплексна автотехническа експертиза, изготвените
съдебно медицински експертизи за оглед и аутопсия на труп и съдебно
медицинските експертизи за причинените телесни увреждания. Видно е, че основната причината за станалото
автопроизшествие са неизправностите по товарния автомобил и непредставянето му
за технически преглед. При констатираните неизправности автомобила не е
следвало да бъде допуснат в движение. Това, наред и с претоварването му, са
довели до настъпилото ПТП.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът отчете следното:
Касае е се за престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. две, б. „б”, предложение 1 от НК, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
В редакцията към настоящия
момент съдържанието на посочения текст е
следното:
„Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968
г., изм., бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г.)
(3) (Доп. -
ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 75 от 2006
г., доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г.) Ако
деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече
от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал,
без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието
е:
б) (изм. –
ДВ, бр. 74 от 2015 г.) при смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет
години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до двадесет
години.
(4)
(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на
предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица
и телесна повреда на едно или повече лица.”
Предвиденото наказание при тази правна квалификация е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Изменението е направено с ДВ бр. 74 от 26.09.2015 година. Преди това изменение посочения текст е имал следната редакция:
„Чл. 343. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г.)
(3) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е:
б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особенотежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
4) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато енастъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.”
Т.е. в редакцията преди 26.09.2015 година предвиденото наказание е лишаване
от свобода от три до десет години. Деянието, за което подсъдимия е предаден на
съд е извършено на 04.04.2015 година. Съгласно чл.2, ал.1 от НК за всяко
престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването
му. Ал.2 от НК повелява, че ”ако до влизане в сила на присъдата последват
различни закони прилага се закона, който
е най - благоприятен за дееца.” В настоящия случай съдът следва да приложи
разпоредбата в редакцията й преди промяната извършена с ДВ бр. 74 от 26.09.2015
година, като правна норма действала по време на извършване на престъплението и
по благоприятна за дееца, с оглед по - ниския праг на максималния размер на
предвиденото наказание.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът отчете
процесуалното му поведение за своевременното приключване на съдебното
производство и най вече това в досъдебното производство,
направеното признание и съдействие за разкриване на обективната истина.
Като смекчаващо отговорността обстоятелсво отчете и
добрите характеристични данни. Отчете
чистото му съдебно минало, изразеното съжаление и
оказаната помощ на част от пострадалите, непосредствено след транспортното
произшествие. Взе
предвид и финансовото подпомагане и съдействие при болничното лечение на най
тежко пострадалите. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съобрази високата обществена опасност на деянието. Прецени
практиката на подсъдимия като водач на МПС и обстоятелството, че допуснатите нарушения по ЗДвП
довели до настоящото пътно транспортно проишествие са
многобройни и сериозни. Отчете и големия брой
административни нарушение наложени му по ЗДвП. Отчете и броя на лицата, на
които е причинена смърт – 3-ма и тези с
телесни повреди – 5-ма. Действително правната квалификация включва в себе си смърт и телесна
повреда на едно или повече лица, но не е без значение на колко повече лица над
едно е причинена смъртта или уврежданията. Ето защо независимо, че се касае за
по тежко квалифицирано деяние, в рамките на същото беше отчетен и броя на
пострадалите лица.
В същото време производството се е развило по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в
този вид производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл. 58-а от НК.
Редакция
на чл. 58а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год., действаща към момента на извършване на деянието и към постановяване на
присъдата задължава съдът да приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК само когато действително са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така
определеното наказание е по благоприятно за дееца.
Съдът счита, в разглеждания казус
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито, че което и да е от тях, има качеството на изключително, което да
обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая няма конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и
чл. 55 от НК за да се преценява по благоприятно
наказание, както изисква ал.3 на посочения текст. При
което остава приложима само ал.1 от чл. 58а от НК. Съдът счита, че наказанието следва да бъде определено малко под средата на предвиденото при лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при
условията на чл. 54 от НК, което от своя страна да бъде
намалено с 1/3.
Предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години.
Средата е 6 години и половина. С оглед изложените смекчаващи и отекчаващи
отговорността обстоятелства и определянето му при превес на смекчаващите под
средата съдът прецени, че следва да му наложи наказание в размер на 5 години
лишаване от свобода. Така определеното
наказание – 5-пет години съдът намали с 1/3.
/5 години = 60 месеца, намалени с 1/3 -
60 месеца – 20 месеца = 40 месеца. Или 3 години /12м.х 3=36м./ и 4
месеца – Общо 40 месеца/. Ето защо съдът
с присъдата си осъди подсъдимия О.М. на наказание лишаване от свобода в размер
на 3-три години и 4-четири месеца.
Като прецени обществената опасност на
деянието и причинения тежък резултат, съдът
намира, че е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Счита, че отлагането му за
изпитателен срок няма да бъде достатъчна
санкция, както за неговото наказание, така и за въздействие върху другите членове на
обществото. От друга страна
определения размер на така наложеното наказание се явява законодателна пречка
за приложението на чл. 66 от НК. Съдът счита,
че ефективното изтърпяване на наказанието ще доведе до
реализиране на личната превенция, а също и до обществената
такава. Наказанието следва да се изтърпи при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие
от открит тип.
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия
О.М. от правото да управлява
МПС за срок от 4 години и 6 месеца.
Съгласно чл. 49 ал.2 от НК когато се налага наказание
лишаване от право наред с наказание лишаване от свобода, то същото не може да
надвишава наказанието лишаване от свобода с повече от три години. Имайки
предвид това и начина на определяне на наказанието лишаване от свобода /под
средния размер при превес на смекчаващите отговорноста обстоятелства/ съдът
опредили срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС в размер на 4
години и 6 месеца. Счита, че така постановения размер на този вид наказание
е адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е допуснал съществени нарушения по закона за движение по пътищата и е бил многократно санкциониран по
ЗДвП. Т.е. всички наложени до този момент наказания наложени по административен
ред не са постигнали своята превантивна роля. Освен
това счита, че този размер е съответен, както на наложеното наказание лишаване от свобода, така и на обстоятелствата индивидуализиращи вида
и размера на наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
О.Ш.М. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 1938.55 лева /хиляда
деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ като разноски
направени в досъдебното производство.
Веществените
доказателства по делото, а именно: товарен автомобил
марка “ГАЗ 66” с рег. № Н 6678 АТ постанови да се пазят до влизане в
сила на присъдата, след което да се върнат
на Е.
К. К..
По делото
няма предявени граждански искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател :
/Н. Батанова /