РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Нови пазар, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20223620100608 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
установителна претенция на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 46, 34 лв., от
страна на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, район ***, бул. ***,
представлявано от М.А.У. – ***, с пълномощник по делото *** В.Г., съд. адрес: гр. С., бул.
***, против ответника В. А. К., с наст. адрес в с. Х., обл. Ш..
В исковата молба ищцовата страна твърди, че предявява исковете, като се легитимира
като ищец с договор от *** г. - анекс към договор за цесия от *** г., сключен между нея и
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество било цесионер по договор за цесия от *** г., с
прехвърлител на вземането „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Между
кредитора „БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги на *** г. На *** г. било подписано допълнително
споразумение, като абонатът избрал и мобилен номер *** по тарифен план „***“, с месечна
абонаментна такса 15,99 с ДДС. Срокът на договора бил 24 месеца, т.е. до *** г. Въз основа
на договора за мобилни далекосъобщителни услуги операторът издал фактури №*** г. с
цедиран неплатен остатък 14,38 лв., платими до *** г., фактура №*** от *** г. за 15.98 лв. с
ДДС, дължими до *** г. и №********** от *** г., за сума 15,98 лева, платими до *** г.,
които суми ответникът не платил. Неплащането в срок на тези фактури дало правото на
оператора да прекрати едностранно договора, по силата на чл.50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1.
След прекратяването операторът издал крайна фактура на №**********/*** г. на обща
1
стойност 46,34 лв., със срок за плащане *** г. Датата на деактивация на абонамента била
*** г.
Ищецът заявява, че договорите за цесия породили своите правните последици между
страните. Ищецът, освен качеството на цесионер, действал и като пълномощник на цедента
по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Към
исковата молба ищецът приложил уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което уведомил длъжника от името на мобилния
оператор за първата цесия и като цедент за втората по време такава. Ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК и в РС - Нови пазар било образувано ч.гр.д. №*** г. Издадената
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и съдът
дал указания на заявителя, по заповедното производство с наименование „ЮБЦ“ ЕООД да
предяви иск за вземането си. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви
настоящите установителни искове, с които моли съдът да признае за установено спрямо
ответника, че дължи 46,34 лв. - главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, сключен с „БТК“ ЕАД. Моли ответника да бъде осъден да заплати направените
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът е получил съдебните книжа, връчени чрез неговата майка на постоянния си
адрес. В указания срок не е депозиран писмен отговор, не са посочени доказателства или
направени искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи:
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от *** г.;
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от *** г.;
декларация от *** г. за приемане и съгласие с общите условия на „БТК“ ЕАД и получаване
екземпляр от същите; месечни сметки №*** от *** г.; №*** от *** г. и №********** от ***
г.; общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, продоставяни чрез
обществената фиксирана електронна мрежа на дружеството; договор за прехвърляне на
вземания от *** г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и анекс към договор за цесия от
дата *** г., сключен на *** г.; Договор *** от *** г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД;
извлечение от приложение №1 към анекса от *** г. към договора за цесия от *** г. по
отношение на ответника; уведомления за цесия; пълномощни; потвърждение за прехвърляне
на вземания; Приложено е по делото и ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Нови пазар.
От така представените по делото документи съдът счита за безспорно установено по
делото, че между „БТК“ ЕАД и ответника са съществували договорни отношения по повод
предоставени от „БТК“ ЕАД на ответника електронни съобщителни услуги. Видно е, че на
*** г. страните са сключили споразумение, с което е договорено ответникът да ползва
далекосъобщителна услуга с клиентски номер ***, с избран тарифен план „***“, с месечна
абонаментна такса 15,99 с ДДС. Срокът на споразумението е 12 месеца, като датата на
изтичане на този срок е *** г. Посочено е в споразумението, че в случай на прекратяването
2
му преди изтичане на срока, по искане или вина на абоната, включително и при неплащане
на дължими суми, той да дължи неустойка, като максималният й размер не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти за услугите, без отстъпка. Също
така е уговорено, че след изтичане срока на споразумението, то автоматично продължава
действието си за неопределен срок, като тогава вече може да се прекрати с 30 дневно
писмено предизвестие, без да се дължат неустойки. Ответникът е подписал и декларация, с
която е декларирал, че е запознат и приема Общите условия на БТК за електронни
съобщителни услуги за абонатите на електронни съобщителни услуги, както и, че е получил
екземпляр от общите условия на „БТК“ ЕАД.
За периода от месец септември 2018 г. до ноември 2018 г. ответникът ползвал услуги,
съгласно споразумението, което вече е било трансформирано в такова за неопределен срок,
които не заплатил. За въпросния период от страна на „БТК“ ЕАД са издадени
горепосочените месечни сметки, на обща стойност 47, 94 лв. Изрично ищцовата страна е
заявила, че от тази сума претендира от ответника сумата от 46, 34 лв. – главница,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, без включена
неустойка и обезщетения.
С договор за цесия от *** г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, като цедент и „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер, цедентът се е задължил да
прехвърли на цесионера вземания, произтичащи от договори, описани в приложение №1
срещу определена цена, като е прехвърлено и вземането спрямо ответника. След това с
договор за цесия от *** г. „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило вземания на настоящия ищец /с
тогавашно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, описани в Приложение №1 към договора за цесия,
сред които и вземането спрямо ответника. Цесионерите и по двата договора са се задължили
да уведомят длъжниците, чиито вземания се прехвърлят за факта на цесиите.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото
доказателства. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Без
съмнение ответникът и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са били в
договорни отношение по повод ползвани от ответника електронни съобщителни услуги. По
този договор от страна на ответника е налице неизпълнение, доколкото той не е извършил
плащания на ползвани услуги за периода от месец септември до месец ноември 2018 г. на
стойност 47, 94 лв., от която ищецът претендира 46, 34 лв. Въпросната претенция и размера
й съдът приема за доказани безспорно от писмените доказателства по делото, които не са
оспорени, както и не е оспорано самото задължение. Предвид това съдът счита, че
претенцията е основателна и доказана. Ищцовата страна е заявила в исковата молба, че
договорът е прекратен, но този факт е без значение в случая, тъй като с исковата молба не се
претендира неустойка при прекратяване на договор по вина на ответника, а се претендира
незаплатена услуга, предоставена на ответника в периода на действие на споразумението.
Ето защо заявените обстоятелства относно прекратяването на договора, съдът счита, че не
следва да обсъжда.
Също така съдът счита за доказан факта на договорите за цесия. Същите са породили
3
своите правни последици между страните. В случая ищецът е действал и като пълномощник
на цедента по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Приложено е уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на ищцовата
страна, с което се уведомява ответника от името на мобилния оператор за цесията от *** г. и
като цедент от *** г. Затова съдът приема, че настоящият ищец е придобил правата върху
претендираните вземания. Относно уведомяването на ответника за извършената цесия
следва да се има предвид следното: Няма данни уведомлението, изпратено от ответника да е
било получено от него. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК, в който смисъл е трайно установената съдебна
практика. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и връчено му, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от цесионера /настоящия ищец/, като
пълномощник на продавача на вземането по договора за анекс от *** г., но това не
съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното и приемайки предявената претенция за основателна и
доказана, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответника дължи на ищцовата
страна сумата общо от 46, 34 лв., представляваща главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода месец септември 2018 г. – месец ноември 2018 г. Не е
претендирана мораторна лихва, нито законна лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
По отношение на разноските: При този изход на делото на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените разноски в заповедното производство, които са в размер на 205
лв. На ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото установително
производство разноски от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. А. К., с ЕГН **********, с наст. адрес в с. Х.,
обл. Ш. ДЪЛЖИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, район ***, бул.
4
***, представлявано от М.А.У., сумата от 46, 34 лв. /четиридесет и шест лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода месец септември 2018 г. – месец ноември 2019 г. по споразумение от *** г.,
сключено между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и В. А. К..
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН **********, с наст. адрес в с. Х., обл. Ш. да заплати на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, район ***, бул. ***,
представлявано от М.А.У., направените по настоящото дело разноски от 25 лв. /двадесет и
пет лева/ - държавна такса и 180 лв. /сто и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН **********, с наст. адрес в с. Х., обл. Ш. да заплати на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, район ***, бул. ***,
представлявано от М.А.У., направените разноски по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Нови
пазар от 205 лв. /двеста и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5