Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 08.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №964 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2965897 на ОД на МВР Ловеч на М.Д.Н., ЕГН ********** – законен представител на фирма ******, ЕИК ****** гр. София, при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.07.2019 год. в 16:11 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, с посока на движение гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС тип „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС ******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 141 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 51 км.ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от М.Д.Н., в която излага, че издадения ЕФ е неправилен, незаконосъобразен и неоснователен. Счита, че при издаването на последния са допуснати съществени процесуални нарушения, основно изразяващи се в това, че липсва посочен издател – имена и заемана длъжност, че от издадения ЕФ не ставал ясен начинът, по който е установено твърдяното нарушение, като при описанието на нарушението било посочено, че същото е установено с АТС тип „ARH CAM S1”, а по – надолу било посочено, че извършеното нарушение за скорост е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Излага подробни съображения за това, че за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, ЕФ не се издават, като обобщава, че при установеното в конкретния случай с мобилно АТС тип „ARH CAM S1” №11743с0, е следвало административно наказателната му отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Излага, че липсата на дата на съставяне на документа е категоричен пропуск, който лишава от възможност да се прецени дали е изтекла давността и какви са били законите, действащи към момента на вмененото административно нарушение. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В хода на съдебното производство съдът е задължил АНО да представи доказателства от които да е видно на коя дата е връчен процесния ЕФ на жалбоподателят, с оглед проверка на обстоятелството в срок ли е жалбата срещу последния. В отговор на указанията на съда, в ЛРС е депозирано писмо с рег. №906000-8422 от 09.10.2019 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, което е прието и вложено като доказателство по делото, от което се установява, че в сектор „ПП” няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ. Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая не са налице ангажирани такива, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 141 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч, с превишение от 51 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, с посока на движение гр. Варна. Видно от представения по делото снимков материал, се съдържа информация за това къде се е намирало техническото средство(географски координати), какъв е неговият обсег на действие, какъв е неговият режим на излъчване, отчетената скорост, допустимата скорост, превишението, часът и датата на отчитане на нарушението. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че процесния л.а. се е движил със скорост от 141 км/ч при допустима за извън населено място скорост 90 км/ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че допустимата скорост на движение за извън населено място е 90 км. ч., както и че е отчетен толеранс от минус 3 %. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемване на нарушения.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0. В случая е отчетен толеранс от минус 3 %, като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 141 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.6 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.9 от делото/, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС-14.06.2019 г. /л.8 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е ******, гр. София. От справката на ТР се установява, че управител на ******, гр. София е жалбоподателят М.Н., срещу когото е издаден ЕФ, като видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Последният, с оглед депозираната срещу него жалба е получил процесния ЕФ, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран М.Н., като управител на дружеството собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. В случая жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиждащ че, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, като в тази хипотеза е без правно значение кой действително е управлявал автомобила, тъй като жалбоподателят не е санкциониран за това, че лично е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, а по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. В подкрепа на описаното в процесния ЕФ нарушение са приети и вложени като доказателства по делото: копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС-14.06.2019 г., снимков материал, разпечатка от „Система за управление на АНД”, справка за собственост на МПС, снимка на разположението на АТС, протокол за използване на АТС с рег. №906р-5267/18.07.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 17.07.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на техническото средство, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил и измерената скорост.
От приложения по делото снимков материал е видно, че със превишена скорост от 146 км.ч. /за която в последствие е отчетен толеранс от минус 3 %/ е заснето именно процесното превозно средство с *****.
Предвид на изложеното съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 23.08.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН, като с административно наказателната преписка не са ангажирани писмени доказателства от които да се установява на коя дата е връчен процесния ЕФ. В изпълнение на задължението си да събере всички относими доказателства по делото, в това число и доказателства от които да е видно на коя дата ЕФ е връчен на жалбоподателят, съдът с резолюция от 04.10.2019 г. е задължил АНО да представи писмени доказателства удостоверяващи връчването на процесния ЕФ. В отговор на разпореждането на съда, в РС Ловеч е депозирано писмо с рег. №906000-8422 от 09.10.2019 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, от което се установява, че в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч не са налични доказателства за връчване на процесния ЕФ. Тъй като, както е посочено и по - горе е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая не са налице ангажирани такива, съдът прие, че процесния ЕФ се явява обжалван в предвидения от закона срок, като на жалбоподателят бе предоставена възможност да реализирала пълноценно правото си на защита.
Настоящият състав на съда намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства, че същото е извършено в границите на извън населено място.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е 51 км.ч.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено е кога е издаден. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Неоснователни са и направените с жалбата възражения касаещи липсата в ЕФ на дата на издаването му, както и на името и длъжността на издалото го лице, тъй като съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „…Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”, който именно образец е използван в случая. По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 23.08.2019 г. в сектор ПП Ловеч при ОД на МВР гр. Ловеч. Ясно също така, в ЕФ е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, като подпис на издателя му не се изисква, както и имената и длъжността на длъжностното лице, което фактически го е издало, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед горепосоченото обстоятелство, че процедурата по чл.189, ал.4 - 11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. Ето защо, реквизитите, които следва да съдържа един ЕФ за установяване на административно нарушение, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и за него изискванията на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН не важат.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2965897 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.Д.Н., ЕГН ********** – законен представител на фирма ******, ЕИК ****** гр. София, при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ