МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД №1161/2020г. по описа на КРС
Р.С.Д.
*** е повдигнал обвинение срещу Б.Н.А. *** за това, че последният на
24.04.2020г. около 20:00ч. в с.Драговищица, в имот, находящ се на ул.“*** й е нанесъл удари в областта на лицето и
ръцете, с което умишлено й е причинил разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в подутина в теменнотилната област,
множество кръвонасядания по лицето и такова по лява предмишница, охлузвания по
лицето и ръката, както и счупване на преден десен четвърти зъб – престъпление
по чл.130, ал.1 НК.
Частната
тъжителка е предявила срещу подсъдимия граждански иск за сумата 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на посоченото
деяние.
Претендира
и разноски.
Съдът
е конституирал Р.Д. като граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения граждански иск.
Така се поддържат тъжбата и гражданския иск.
Подсъдимият е дал обяснения, с които единствено отрича да
е извършил твърдяното деяние. Твърди, че той и съпругата му са тормозени от
години от „тези хора“.
Защитникът му – адв.С. *** пледира за оправдаването му
след анализ на събраните по делото доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Подсъдимият Б.Н.А. е роден на ***г. в с.Драговищица,
живущ ***, българин, *** гражданин, с основно
образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и тъжителката се познавали. От 3-4 години тя
идвала в с.Драговищица при св.Х. Зл, с когото били приятели. Последният и
подсъдимият живеели в съседни (през улицата) къщи в с.Драговищица на ул.“***“ с номера ***. Те били в лоши отношения помежду
си.
На 24.04.2020г. вечерта около 20:00ч. подсъдимият влязъл
в двора на св.М. С., която живеела в
с.Драговищица на ул.“*** и я нападнал в гръб,
като й нанесъл удари с ръце и крака. Тя започнала да вика за помощ. По това
време тъжителката Д. била в дома на св.З., находящ се в съседство с този на С.. Тя чула виковете на М. и се притекла на
помощ. Като се приближила, подсъдимият оставил С. и ударил Д. с юмрук по главата. Тя побягнала към входната врата, но той я
настигнал и започнал да я налага. Притискайки я към вратата, я хванал с едната
ръка за гушата, а с другата й нанасял удари по главата и тялото. Тя започнала
да пищи. Свидетел на това станал приятеля й Х. З. от верандата си. Той се провикнал, за да прекрати случващото се. Влязъл
вътре да се облече, тъй като бил по бельо. Тръгнал да излиза от къщата си.
Междувременно, А. пуснал Д. и тръгнал към къщата на З. с намерение да влезе в двора при него. За това попречила съпругата му –
св.Д. А., която била хванала дворната врата на З. и молила съпруга си да не прави глупости. А. не можал да влезе в двора на
З., но започнал да хвърля с камъни от улицата. На мястото пристигнала и св.С., повикана по телефона от св.С., както и св.С. – дъщеря на пострадалата Д., повикана от нея по телефона. З., междувременно, позвънил на тел.112, като скоро след това на място
пристигнали полицейски служители. Те взели сведения от участниците и изготвили
протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Пострадалата Р.Д. отишла
на медицински преглед на 27.04.2020г. в МБАЛ“Д-р Н.Василиев“, гр.Кюстендил,
констатациите от който са отразени в приложено по делото медицинско
свидетелство.
От заключението на в.л. Н. по изготвената
съдебно-медицинската експертиза, допълнено при разпита в съдебно заседание се
установява, че на Д. са причинени следните травматични увреждания: ограничен
травматичен оток (цицина) в дясна теменнонилна област на главата; кръвонасядания и охлузвания по кожата
на лицето в областта на дясна скула и брадата двустранно; кръвонасядане и
охлузване по лява предмищница. Уврежданията са причинени от действието
на твърди тъпи предмети по механизма на удар и/или натиск с или върху такива и е
възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от тъжителката. Не
се установява счупване на преден десен четвърти зъб. Уврежданията са причинили
болка и страдание на пострадалата. За възстановяване им е бил необходим срок от
около 2-3 седмици.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно
установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: показанията
на свидетелите М.С., Х. З., Л. С. и В. С.; заключението на вещото лице, медицинските документи и справка за съдимост
на подсъдимия.
Съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели,
приемайки същите за логични, последователни и безпротиворечиви. Въпреки
наличните данни за приятелски и роднински отношения между част от свидетелите и
тъжителката, съдът прие, че в показанията им не е проявена заинтересованост от
изхода на делото.
Обясненията на подсъдимия се свеждат до това да отрича
напълно твърденията на частното обвинение. Същите се подкрепят единствено от
показанията на св.Д. А.. Съдът не е дал вяра
на тези доказателствени източници, доколкото са изолирани от останалия доказателствен материал и са дадени единствено в подкрепа на
възприетата защитна позиция.
За съда не остана никакво съмнение, че част от инкриминираните телесни
увреждания у Д. са в резултат на действията на подсъдимия.
Последното е в драстично противоречие с твърденията на подсъдимия и
защитната му теза като цяло.
Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият Б.А. е осъществил състава на престъплението по
чл.130, ал.1 НК. Изложените в тъжбата фактически обстоятелства, подкрепени от
събраните и кредитирани от съда доказателства, сочат към извършване именно на
това престъпление.
Не се установи тъжителката да е получила едно от твърдените увреждания, а
именно счупването на преден десен четвърти зъб, поради което подсъдимият бе
признат за невиновен и оправдан за тази част от обвинението.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на престъплението
- лицето, на което е причинена телесната повреда – пострадалата Д..
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез действия, изразили се в
удари, стискане и блъскане с ръце в областта на главата и тялото на
пострадалата, в резултат на което, същата е получила следните увреждания - подутина
в теменнотилната област, кръвонасядания и охлузвания по главата и лява
предмишница. Престъплението е типично резултатно увреждащо, като престъпният
резултат се е изразил в причиняване на посочените телесни увреждания. Същите,
преценени с оглед резултата, представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 НК – причинено е разстройство на здравето на пострадалата, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК. Съгласно Постановление №3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото
се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето. Налице е
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия
престъпен резултат.
Субект
на престъплението е подсъдимият.
От
субективна страна, същият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Този несъмнен извод следва от
обективно проявеното от подсъдимия.
С оглед на изложеното, съдът призна
подсъдимия А. за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 и на
основание чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание.
За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие, че: за умишленото престъпление по чл.130, ал.1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация; деецът не е осъждан и
по отношение на него до сега не е прилаган този институт; с деянието не са
причинени имуществени вреди. Не са налице отрицателните предпоставки по ал.6 на
визираната разпоредба.
Размерът на глобата съдът определи,
като взе предвид: степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на престъплението и др. смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието не сочи съществена отлика от законодателноопределената. Този извод
съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените
отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на
дееца не е висока.
Липсват други отегчаващи или
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Размерът на глобата бе определен при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства – хиляда и петстотин
лева.
С така определеното наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на НК по отношение на подсъдимия и на останалите членове на
обществото.
Гражданският иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД
и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
Като граждански ищец по делото бе конституирана пострадалата Д. с претенция за 5
000 лева срещу подсъдимия, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени, изразени като болки и
страдания, в резултат на причинените телесни увреждания с извършеното срещу нея
престъпление.
В хода на наказателното производство безспорно се
установи вината на подсъдимия А. за причинената лека телесна повреда на
пострадалата. Налице е причинно-следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат.
Като прецени всички обстоятелства по
делото - събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие, че предявеният
иск за неимуществени вреди е доказан по основание, но завишен по размер.
Отчитайки принципа, визиран в чл.52 ЗЗД,
съдът прие, че е законосъобразно и справедливо да уважи иска в размер на 3 000
лева, а
за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева, да отхвърли същия като
неоснователен. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от пострадалата, съдът определи
като прецени вида на причинената телесна повреда, възрастта на пострадалата,
възстановителния период, добрата прогноза за този вид травми и липсата на
остатъчни увреждания.
Съдът прие, че присъждайки такова по
размер обезщетение ще реализира принципа за справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалата болки и страдания.
Съдът на основание
чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати на пострадалата сторените
деловодни разноски в размер на 862 лева, както и да заплати по сметка на
Районен съд-гр.Кюстендил 120 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: