Решение по дело №2197/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 257
Дата: 19 март 2025 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20241720102197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Перник, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720102197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.
С влязло в сила Решение № 703 от 26.04.2024 г. по адм.д. № 138/2024 г. на Административен
съд-Перник е отменено Решение № 1267 от 07.12.2023 г. по адм.д. № 2927 /2023 г. на ПРС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В Решение № 703 от 26.04.2024 г. по адм.д. № 138/2024 г. на Административен съд-Перник е
посочено, че следва на основание чл. 159 АПК да бъде оставена жалбата без движение като
бъде указано на жалбоподателите да ангажират доказателства легитимиращи ги като
собственици на процесния имот, с оглед преценка за допустимостта на жалбата. Следвало
съдът да изиска информация относно отразените в имотния регистър към плана на
новообразуваните имоти данни за собствениците им относно установяване на правния им
интерес от подаване на жалбата. С оглед на указанията на касационна инстанция в
настоящия случай, които са задължителни за районния съд е била оставена без движение
жалбата на И. Б. Т. и на Г. Б. О. срещу Заповед № 834 от 15.05.2023 г. издадена от Кмета на
Община Перник, с която е одобрен проекта за изменение на плана на новообразуваните
имоти в местността „К.“ в землището на с. С. и им е било указано на жалбоподателите, че
следва да ангажират доказателства легитимиращи ги като собственици на процесния имот, с
оглед преценка за допустимостта на жалбата.
В предоставения им от съда срок жалбоподателите с молби от -28.05.2024 и 27.05.2024 г. са
представили писмени доказателства включително и скица на имот № 33, м. „К.“ в
землището на с. С. от 27.05.2024 г. Постъпили са писма от Кмета на Община Перник на
27.05.2024 г. с приложено заверено копие от регистъра на ПНИ за м. „К.“ в землището на с.
С. и от Агенцията по геодезия и кадастър информация от 21.05.2024 г. относно отразените в
имотния регистър към плана на новообразуваните имоти данни за собствениците им във
връзка със Заповед № 834 от 15.05.2023 г. издадена от Кмета на Община Перник, с която е
одобрен проекта за изменение на плана на новообразуваните имоти в местността „К.“ в
землището на с. С..
1
С оглед на изпълнение на дадените им указания съдът с определение от 29.05.2024 г. е приел
жалбата на И. Б. Т. и на Г. Б. О. срещу Заповед № 834 от 15.05.2023 г. издадена от Кмета на
Община Перник, с която е одобрен проекта за изменение на плана на новообразуваните
имоти в местността „К.“ в землището на с. С. ведно с депозираните молби за отстраняване
на нередовностите по жалбата от 27.05.2024 г. и от 28.05.2024 г. за допустима. Били са
приети представените писмените доказателства с молбите от 27.05.2024 г. и от 28.05.2024 г. ,
както и писмата от Кмета на Община Перник, постъпило на 27.05.2024 г. ведно с приложено
заверено копие от регистъра на ПНИ за м. „К.“ в землището на с. С. и писмо от Агенцията
по геодезия и кадастър информация от 21.05.2024 г. Със същото определение съдът е
конституирал като надлежна страна в процеса, в качеството на орган издал оспорения акт на
основание чл. 153, ал. 1 АПК Кмета на Община Перник.
Производството е образувано по жалба на И. Б. Т. и Г. Б. О. срещу Заповед № 834/15.05.2023
г. на Кмета на Община Перник, с която е одобрен проекта на новообразуваните имоти в
местността „К.“ в землището на с. С., като се променят границите на ПИ 33 и се образува
нов ПИ 96 с обща площ от 500 кв.м. и се записва на И. Р. А., а ПИ 33 с обща площ 288 кв.м.
на наследниците на Т. О.. В жалбата се твърди, че е било подадено възражение и срещу
проекта за изменение. Твърди се, че с Решение № 134/25.10.1994 г. на поземлената комисия –
Перник е призната собствеността на наследниците на Т. О. върху имот от 2 декара в
местността „К.“ в землището на с. С., за който не е била издадена скица, а със обжалваната
заповед им били отнети 500 кв.м. Считат, че процедурата по възстановяване на имотите,
описани в Решение № 134/25.10.1994 г. на поземлената комисия – Перник не е завършена по
отношение на тях, тъй като не им е издадена скица. Намират, че нотариалните актове на Р. К.
и И. А. са фалшиви, тъй като първият е придобил имот от общината, съвпадащ с техния, но
не им е бил заплатен от общината, нито Р. К. и/или И. А.. С оглед на изложеното молят съда
да отмени Заповед № 834/15.05.2023 г. на Кмета на Община Перник тъй като същата е
незаконосъобразна.
Административният орган Кмета на Община Перник е представил преписката като в
дадената му възможност не е изразил становище.
Административният орган Кмета на Община Перник е изпълнил задължението си по чл.
152, ал. 2 и ал. 3 АПК и е представил списък със страните в производството по издаването
на Заповед № 834 от 15.05.2023 г. издадена от Кмета на Община Перник, с която е одобрен
проекта за изменение на плана на новообразуваните имоти в местността „К.“ в землището
на с. С.. В указания от съда срок Кмета на Община Перник, а именно седмодневен срок от
връчването на съобщението е представил копие от административната преписка, завършила
с издаването на Заповед № 843/15.05.2023 г. на кмета на община Перник, както и е посочил
като други заявители по тази преписка лицата- И. Д. Д. от гр. П., ул. „В.“, бл. 2, вх. А, ет. 1,
ап. 1 и И. Р. А. от гр. София, община Слатина, ж.к. „Г. М.“, бл. ***, ет. **, ап. ** .
На основание чл. 153, ал. 1 АПК в производството са били конституирани И. Д. Д. от гр. П.,
ул. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и И. Р. А. от гр. С., община Слатина, ж.к. „Г. М.“, бл. ***, ет.
**, ап. ** като заинтересовани страни.
Съдът с определение от 10.06.2024 г. е разпределил доказателствената тежест между
страните по следния начин:
Кмета на Община Перник в качеството му на административен орган издал атакувания
индивидуален административен акт трябва в условията пълно и главно доказване да
установи, че Заповед № 834/15.05.2023 г. на Кмета на Община Перник е издадена от
компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административно
производствени правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона.
Указано е на Кмета на Община Перник, че не сочи и не представя доказателства за нито
едно от обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. Указано е на
жалбоподателите, че следва да докажат твърденията, че са собственици на процесния имот,
предмет на атакуваната заповед с оглед обосноваване на правния си интерес, както и че е в
тяхна доказателствена тежест да докажат идентичност на имота предмет на със Заповед №
834 от 15.05.2023 г. издадена от Кмета на Община Перник- имот № 33, м. „К.“ в землището
2
на с. С. с имотите върху които е било възстановено правото на собственост на техният общ
наследодател Т. И. О. с Решение № 134/25.10.1994 г. на Поземлената Комисия, както и че не
сочат доказателства затова.
В съдебно заседание жалбоподателите И. Б. Т. и Г. Б. О. се явяват лично се представляват
от процесуален представител по пълномощие адв. Н.Ц. и заявяват, че поддържат жалбата и
молят съдът да отмени Заповед № 834/15.05.2023 г. на Кмета на Община Перник, с която е
одобрен проекта на новообразуваните имоти в местността „К.“ в землището на с. С., като се
променят границите на ПИ 33 и се образува нов ПИ 96 с обща площ от 500 кв.м. и се
записва на И. Р. А. като незаконосъобразна и необоснована.
Кмета на Община Перник в качеството му на административен орган издал атакувания
индивидуален административен акт не изпраща представител, а депозира писмено
становище чрез старши юрисконсулт Д. Е., на 20.11.2024 г., като моли съдът да остави
жалбата без разглеждане като недопустима или ако приеме, че жалбата е допустима да
отхвърли като неоснователна и излага подробни съображения в този смисъл.
Заинтересованата страна И. Р. А. се явява лично и се представлява от адв. М. К., като
оспорва жалбата, считайки оспорената заповед за законосъобразна.
Заинтересованата страна И. Д. Д. редовно уведомен се явява лично и заявява, че желае да
бъде отменена заповедта.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на жалбата е Заповед № 834/15.05.2023 г. на Кмета на Община Перник, с която е
одобрен проекта за изменение на новообразуваните имоти в местността „К.“ в землището на
с. С., като се променят границите на ПИ 33 и се образува нов ПИ 96 с обща площ от 500
кв.м. и се записва на И. Р. А., а ПИ 33 с обща площ 288 кв.м. на наследниците на Т. О.. С
Решение № 134/25.10.1994 г. на поземлената комисия – Перник е призната собствеността на
наследниците на Т. О. върху две ниви от два и четири декара в местността „К.“ в землището
на с. С., като имотите не са индивидуализирани. Жалбоподателите И. Б. Т. и Г. Б. О. са
наследници на Т. И. О. съгласно представеното по делото удостоверение за наследници. Със
Заповед № 834/15.05.2023 г. на Кмета на Община Перник, с която е одобрен проекта за
изменение на новообразуваните имоти в местността „К.“ в землището на с. С. се променят
границите на ПИ 33 и се образува нов ПИ 96 с обща площ от 500 кв.м. и се записва на И. Р.
А., а ПИ 33 с остатъчна обща площ от 288 кв.м. на наследниците на Т. О.. Мотивите на
заповедта са, че решението на поземлената комисия има конститутивно действие, че с него
се признава право на собственост, но процедурата не е приключила, тъй като имотите на
жалбоподателите не са индивидуализирани, както и не бил вписан документ за собственост
към одобрения план на новообразуваните имоти.
Съгласно представеното заявление от Агенция по геодезия, картография и кадастър от
21.05.2024 г. за землището на с. С., не е одобрена и влязла в сила кадастрална карта, поради
което до влизане в сила на КККР, измененията в плана на новообразуваните имоти се
извършват от общинската администрация. В отговор на изпратеното й писмо Община
Перник е предоставила заверено копие от регистъра на ПНИ за м. „К.“, с. С., общ. Перник на
27.05.2024 г., от който е видно, че процесният имот с идентификатор № 70038.601.33, с площ
от 788 кв.м., съставляващ поземлен имот –нива в землището на с. С., м. „К.“ е собственост
на наследниците на Т. И. О.. Представено е описание на имотите заявени под № 827 от
18.12.1991 г. от наследниците на Т. И. О. сред които са посочени и четири ниви в общ размер
на 11 дка. в м. „К.“ в землището на с. С.. По отношение на същите четири ниви е
представена и декларация по чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ. Представена е скица на имот № 33, м.
„К.“, в землището на с. С. от 27.05.2024 г. Представено е и заявление от И. Б. Т. като
наследник на Т. И. О. от 18.12.1991 г., в което отново са включени тези четири броя ниви в
м. „К.“, землището на с. С.. По отношение на тези имоти е представено и уведомление по чл.
18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ съгласно което И. Б. Т. се уведомява като заявител, че се признава и
се определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. О. върху
3
тези четири броя земеделски земи в м. „К.“, землището на с. С.
Със Заповед № 1344 от 27.06.2024 г. на Кмета на Община Перник се възстановява правото на
собственост на наследниците на Т. И. О.- И. Б. Т. и Г. Б. О. и И. Д. Д. върху три ниви в м.
„К.“, в землището на с. С. в общ размер на 6,7 дка., описани в т.2, 3 и 4 на раздел трети от
решение № 134/25.10.1994 г. на Общинската служба по земеделие в гр. Перник по
отношение на които с цитираното решение е било признато право на собственост и им е
било отказано възстановяване, като е посочено сред основанията и влязъл в сила план
одобрен със Заповед № РР-14/19.05.2017 г. за м. „К.“, в землището на с. С., като заповедта е
влязла на 12.07.2024 г.
Съгласно първата изготвена по делото СТЕ доколкото към решение № 134 от 25.10.1994 г. на
Общинска служба земеделие няма приложена скица не може да бъде установена
идентичност с имота предмет на заповед №843 от 15.05.2023 г., издадена от кмета на
Община Перник-имот № 33 в м. „К.“, в землището на с. С..
Бившите съседи в описанието на имотите, заявени под № 827/18.12.1991 г. на нива в м. „К.“,
в землището на с. С. от 2 дка /над гумното/-нива на Д. О., ливада на Т. О. и имот на К. Б. не
са определени като посоки и се различават от съседите на имот с № 33 по плана на
новообразуваните имоти в местност „К.“ в землището на с. С., с изключение на Т. О. през
пътя от югоизток.
Съгласно допълнителната СТЕ изготвена от вещото лице след като се е запознало в цялост с
административната преписка по одобряване на плана на новообразуваните имоти
констатира, че имот № 33 по плана на новообразуваните имоти за местност „К.“ преди
издаването на заповед № 834 от 15.05.2023 г. на кмета на Община Перник /а след заповедта
имот № 33 и имот № 96/ е част от имот № 7 от помощния план на м. „К.“ показан от
жалбоподателите при анкетирането като имот възстановен с решение № 134 от 25.10.1994 г.
на ОСЗ, гр. Перник по преписка по заявление с вх. № 827 от 18.12.1991 г. на наследниците
на Т. И. О.-2. Нива от 2,000 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. С.,
м. „К.“, заявен с пореден №4 от заявлението и удостоверен с Молба-декларация за членство
в ТКЗС, парт. № 120/1949 г.
Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 128, том шести, дело № 1794 от
31.05.1994 г. заинтересованото лице в настоящото производство И. Р. А. придобива
недвижим имот в м. „К.“ в землището на с. С.-празно неурегулирано място с площ от 500
кв.м., при граници: от изток-Т.В.,от запад-Г. Д., от север-К.Б. и от юг път.
Съдът счита, че с оглед на изложените фактически обстоятелства, които се установяват от
приложените по делото и обсъдени писмени доказателства и две СТЕ се налага извода, че
жалбоподателите имат правен интерес да оспорват процесната заповед, по см. на чл. 147,
ал.1 АПК, тъй като с нея се засягат техни права и интереси и неблагоприятно се
интервенира в тяхната правна сфера, ограничавайки техни субективни права, а именно
твърдяното от тях право на собственост върху имота предмет на атакуваната заповед. Без
обжалването оспорващите не биха могли да защитят своите права и законни интереси и
подаването на жалбата е единствения път за правна защита. В случая атакувания
административен акт е породил неблагоприятни правни последици за жалбоподателите, тъй
като е предвидил изменение на плана на новообразуваните имоти като се променят
границите на ПИ 33, за които жалбоподателите твърдят, че са собственици по силата на
възстановяване на право на собственост върху земеделски земи с решение на ОСЗ и се
образува нов ПИ 96 с обща площ от 500 кв.м. и се записва на И. Р. А., а ПИ 33 с обща площ
288 кв.м. на наследниците на Т. О.. При оспорване плановете на новообразуваните имоти
заинтересовани страни са лицата, на които са записани имотите по регистъра към плана по
отношение на които жалбоподателят има претенции. В настоящия случай, в отговор на
изпратеното й писмо Община Перник е предоставила заверено копие от регистъра на ПНИ
за м. „К.“, с. С., общ. Перник на 27.05.2024 г., от който е видно, че процесният имот с
идентификатор № 70038.601.33, с площ от 788 кв.м., съставляващ поземлен имот –нива в
землището на с. С., м. „К.“ е собственост на наследниците на Т. И. О., което отново
обосновава правния интерес на жалбоподателите от обжалването на процесната заповед.
4
Когато оспорващият твърди, какъвто е настоящият случай, че е бивш собственик на
земеделски имот и за него в плана не са отредени достатъчно по площ и подходящи по
разположение имоти, заинтересовани страни за всички лица, чиито имоти по ПНИ съвпадат
с разположението на бившия земеделски имот на жалбоподателя, каквото заинтересовано
лице по делото е И. Р..
В административното производство съдът се съобразява с вещните права на страните, така
както са удостоверени със съответните титули за собственост и не разрешава
гражданскоправни спорове. Независимо дали е налице нотариален акт или административен
акт, който поражда вещни права административния съд се съобразява с него и приема
вещните права за възникнали, т.е. той изхожда от формалната легитимация за собственост на
страните. В административния процес районния съд действа като административен съд и
няма правомощие да преценява преюдициално валидността на административните актове,
които не са обект на негов пряк съдебен контрол. С оглед на изложеното съдът в настоящия
процес не следва да изследва законосъобразността на решенията на ОСЗ за възстановяване
на правото на собственост върху земеделските земи, на които се позовават жалбоподателите
за да обосноват своето право на собственост върху имота предмет на атакуваната заповед.
В административното производство правото на собственост се доказва с писмени
доказателства, които може и да не бъдат в изискуемата нотариална форма, като съгласно чл.
12, ал. 2 ЗСПЗЗ това са извлечения от емлячни регистри, от данъчни регистри, опис
декларация за внасяне на имоти в ТКЗС и счетоводни книги за заплащане на рента,
протоколи и решения за оземляване и други писмени доказателства, като изброяването не е
изчерпателно. Жалбоподателите представиха достатъчно писмени доказателства съгласно
чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, от които настоящия съдебен състав би могъл да направи извод, че са
собственици на процесния имот-заявление, декларация по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ, опис на
имотите, както бяха назначени и две СТЕ, като съгласно допълнителната СТЕ изготвена от
вещото лице след като се е запознало в цялост с административната преписка по одобряване
на плана на новообразуваните имоти констатира, че имот № 33 по плана на
новообразуваните имоти за местност „К.“ преди издаването на заповед № 834 от 15.05.2023
г. на кмета на Община Перник /а след заповедта имот № 33 и имот № 96/ е част от имот № 7
от помощния план на м. „К.“ показан от жалбоподателите при анкетирането като имот
възстановен с решение № 134 от 25.10.1994 г. на ОСЗ, гр. Перник по преписка по заявление
с вх. № 827 от 18.12.1991 г. на наследниците на Т. И. О.-2. Нива от 2,000 дка, пета категория,
находяща се в терен по параграф 4 на с. С., м. „К.“, заявен с пореден №4 от заявлението и
удостоверен с Молба-декларация за членство в ТКЗС, парт. № 120/1949 г.
Съгласно чл. 170 АПК в доказателствена тежест на административния орган издал
атакуваната заповед и на лицата, за които оспорения акт е благоприятен трябва да установят
фактическите основания посочени в него и изпълнението на законните изисквания при
издаването му, а оспорващия е длъжен да установи наличието на факти, от които черпи
благоприятни за себе си последици.
При тези обективни данни съдът приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от
обжалване на Заповедта. Съгласно § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК Заповедта е сред
актовете, които се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, поради което настоящият съд е родово и местно
компетентен. Съгласно чл. 84, ал. 1 АПК жалбата или протестът се подава в писмена форма
чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на
заинтересованите лица и организации. В конкретния случай, жалбата е депозирана на
16.06.2023 г. От приложената по делото преписка се удостоверява, че И. Б. Т. е получила
Заповедта на 07.06.2023 г., поради което жалбата е в срок. По делото е спорно дали с спазен
срокът и от Г. Б. О.. От приложената по делото преписка се удостоверява, че Заповед №
834/15.05.2023 г. му е връчена на този жалбоподател на 07.05.2023 г., (осем дена преди
издаването ) което е обективно невъзможно. Съдът приема, че Община Перник не
удостоверява надлежна дата на връчване на Заповедта, поради което срокът за обжалване по
отношение на Г. Б. О. не е започнал да тече, следователно жалбата му е процесуално
5
допустима. Важно е да се отбележи, че част от възраженията на жалбоподателите касаят
спор относно право на собственост върху един и същ имот, който по изрична разпоредба на
закона се решава по общия исков ред в гражданско, а не в административното производство,
поради което съдът не следва да анализира и отговаря на тези възражения, тъй като те
остават извън предмета на спора. При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка
издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните предпоставки за издаването му и съобразен
ли е с целта на закона.
Анализът на оспорения административен акт в контекста и на приложената
административна преписка обуславя извода на съда, че същият е издаден от компетентен
орган. Съгласно пар.4”к” ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ , влязъл в сила ПНИ може да се изменя при
наличие на предпоставките визирани в същият текст, като измененията се извършват от
комисия назначена от кмета на общината. В случая, безспорно за територията не е налице
влязла в сила КК, поради което оспорения административен акт е издаден от компетентен
орган.
Процедурата за изменение на влязъл в сила ПНИ е регламентирана в чл.28”в” от ППЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.28в от ППЗСПЗЗ, влезлите в сила ПНИ, съответно кадастрална
карта, могат да се изменят в случаите по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на
заинтересованите лица до органа по чл. 29 “б” ал.11. Изменението е допустимо единствено
при установяване на изрично посочените в §4к, ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ пет отделни основания,
като всяко едно от тях е свързано с различен фактически състав. Съгласно §4к ал.8 т.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ - влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя в
случаите когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени
непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица
осъществяват правата си по съдебен ред; пар.4”к” ал.8 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - когато планът
съдържа явна фактическа грешка; пар.4”к” ал.8 т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ - когато планът е
изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда
или планът е приложен; т.4 - по предложение на съда по дела за делба на имоти; т.5 - със
съгласието на всички пряко заинтересовани собственици. Предвид наличието на няколко
правни основания, административният орган е този, който следва да прецени и определи кое
от тях да приложи след установяване на съответните фактически основания.
Като основания определящи компетентността на органа за издаване на процесната заповед
са вписани разпоредбите на §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед на кмета на Община
Перник, а като материално – правно основание е цитирана разпоредбата на чл.4к, ал.6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият състав намира, че в случая административният орган издавайки
обжалваната заповед е нарушил изискванията за форма на административния акт ,като не е
посочил конкретните фактически основания за издаването му – липсва изложение на
обстоятелствата определящи фактите в които се състои основанието за изменение на ПНИ.
Непосочването на фактическите основания за издаване на акта и следващата от тази липса
тяхна предполагаемост ,препятства извършването на проверка от страна на съда дали е
налице което и да е било от основанията за изменение на ПНИ, поради което този порок във
формата на оспорения акт се явява самостоятелно основание по чл.146 т.2 от АПК за
неговата отмяна. Същевременно в атакуваната заповед и в актовете подготвящи нейното
издаване, липсва посочване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи извода за наличие
на явна фактическа грешка в плана. Напротив, съдът намира, че в случая не е налице явна
фактическа грешка, а гражданско-правен спор за материално право, който се явява
преюдициален за поисканото от заявителя изменение на ПНИ. Съгласно §1, т.9 от ДР на
ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието между съществуващите на местността
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, заснети съгласно
изискванията на този закон, и данните за тях в картата или плана, каквото несъответствие не
се установява в административното или в настоящото съдебно производство. Безспорно
обаче се установява наличие на титули за собственост на различни субекти по отношение на
6
една и съща територия, които в съвкупна оценка с останалите доказателства и твърденията
на страните в настоящото производство, категорично сочат на конкурентни претенции за
правото на собственост върху процесния ПИ 33. Така възникналият материален спор за
собственост следва да се реши по реда на общия исков процес, а не от административния
орган, който не е компетентен да разрешава такива спорове в хода на административното
производство, включително да извършва преценка на правата следващи от притежавания от
заинтересованото лице И. Р. нотариален акт или тези на жалбоподателите следващи от
решенията на ОСЗ по отношение на ПИ № 33. Едва след влизане в сила на съдебното
решение, с което приключва спора за материално право е възможно издаването на заповед
за изменение, но на основание § 4к, ал. 8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид горното, съдът
намира, че одобреното изменение на плана при липсата на разрешен спор за материално
право, изразява допуснато нарушение на материалния закон,т.е. налице е основание по
чл.146 т.4 от АПК за отмяна на обжалваната заповед – правилното приложение на
материалния закон предполага не изменение, а отказ за изменение на ПНИ. В този смисъл
подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната заповед
отменена изцяло,тъй като съществува връзка между заличаването и създаването на всички
посочени в нея имоти.
В оспорената Заповед е посочено правно основание на издаването § 4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ, но тези разпоредби касаят одобряване на плана на
новообразуваните имоти, което се извършва от съответния областен управител, а в
конкретния случай се одобрява проекта за изменение на плана на новообразуваните имоти,
поради което Заповедта е издадена на основание чл. § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
който случай компетентен е кметът на общината. Ето защо съдът приема, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
процесуалните правила за издаването му. Съгласно § 4к , ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
измененията в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 се извършват въз основа на решенията на
комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на
областната администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия,
картография и кадастър. В конкретния случай такова решение има, без да са изложени
каквито и да било мотиви. Заповед № 1883/06.12.2019 г. не е представена, за да стане ясно
дали лицата, подписали решението изпълват изискванията на закона за състава на
комисията. Решението е съобщено на заинтересованите лица чрез обнародването му, като в
законоустановения срок възражение е постъпило Г. Б. О.. Такова е постъпило извън срока и
от И. Б. Т., като същите са обсъдени при издаване на Заповедта, с която е уважена молбата на
И. Р. А. за изменение на плана на новообразуваните имоти в с. С.. при което закупеният от
него през 1994 г. имот от 500 кв.м. се нанася върху ПИ 601.33. При заснемането границите
на имота се идентифицирали от собствениците му. Така се обособява ПИ 601.96 с площ от
500 кв.м., който попада частично върху ПИ 601.33, идентифициран от бивши собственици –
наследниците на Т. О., който се редуцира до 288 кв.м. По делото доказателства за влязъл в
сила план на новообразуваните имоти не е представен, но това обстоятелство не е спорно.
Също така съгласно приложената по делото скица (л. 23) е удостоверено, че такъв план е
одобрен със заповед № РР14/19.05.2017 г. С оглед датата на заповедта и липсата на данни за
подадени жалби против одобрения ПНИ в частта му относно процесния имот, следва да се
приеме, че ПНИ в посочената част е влязъл в сила. Не се съдържат данни и в изисканата от
съда административна преписка по одобряване на плана на новообразуваните имоти в този
смисъл.
Както бе посочено, оспорената Заповед е издадена на основание § 4к, ал. 13, т. 1 без да е
посочено конкретно основание, налагащо изменението на ПНИ. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР
на ЗСПЗЗ - влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя: 1. когато
помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или
грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по
съдебен ред; 2. когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3. когато планът е изработен
при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът
е приложен; 4. по предложение на съда по дела за делба на имоти; 5. със съгласието на
7
всички пряко заинтересувани собственици. Община Перник, чиято е била доказателствената
тежест да установи законосъобразност на процедурата не е изложила дори твърдения
относно наличието на предпоставките за изменението, направено със Заповедта. Последните
две от лимитативно изброените такива явно не са налице. В чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е
дадена легална дефиниция на явна фактическа грешка - несъответствието между заснетите
на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им
върху плана. По делото липсват данни за наличие на явна фактическа грешка по смисъла на
цитираната норма. Обстоятелството, че с плана на новообразуваните имоти по отношение
на собствеността на И. Р. А. не е образуван самостоятелен имот, не може да бъде
преодоляно чрез изменение по § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като това обстоятелство
не се квалифицира от закона като явна фактическа грешка. Не се установяват, а и не се
твърдят непълноти, грешки, както и съществени закононарушения, поради което съдът
приема, че не са били налице предпоставките за одобряване на проекта за изменение на
новообразуваните имоти в местността „К.“ в землището на с. С., извършено с обжалваната
Заповед, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като не
кореспондира с материалния закон. Отделно от горното и вече посоченото (липса на заповед
за назначаване на междуведомствената комисия), съдът приема, че не са изложени мотиви
относно необходимостта новообразуван ПИ да се разположи върху вече съществуващ такъв,
поради което не е извършен анализ на относимите към решението факти и обстоятелства.
Това води до невъзможност за извършване на проверка за спазване на материалния закон и
винаги е основание за отмяна на оспорения акт в хипотеза на предоставена изключителна
компетентност на постановИ. го административен орган, какъвто е настоящия случай.
Единственият мотив изложен в Заповедта – реституционната процедура спрямо
жалбоподателите не е приключила, тъй като имотите им не са индивидуализирани и не бил
вписан документ за собственост към одобрения план на новообразуваните имоти съдът
приема за несъстоятелен.
На следващо място съдът счита, че съобразно установените факти и обстоятелства по делото
в случая е налице спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ между
жалбоподателите и заинтересованата страна И. Р., тъй като всеки от тях се позовава на свои
титул за собственост върху процесния имот- жалбоподателите реституционно решение на
ОСЗ, а заинтересованата страна И. Р. нотариален акт за собственост. С Решение № 14149 от
12.11.2012 г. по адм. д. № 4325/2012 г. на ВАС е прието, че хипотезата на пар.4к, ал. 8, т. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, която урежда едно от основанията за изменение на влязъл в сила план на
новообразувани имоти законодателят е имал предвид специалният установителен спор по
чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение, с което този спор е разрешен със сила на
пресъдено нещо дава основание за изменение на ПНИ. В настоящият случай не е налице
такова съдебно решение, поради което е налице нерешен спор между жалбоподателите и
заинтересованата страна И. Р. за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с предмет
процесния имот, който следва да се разреши с влязло в сила решение и едва след това да се
пристъпи към изменение на ПНИ. Заличаването на собственик вписан в регистъра
неразделна част към плана на новообразуваните имоти и отреждането на имот на друг
претендиращ собственик не представлява грешка в заснемането на имота идентична с
явната фактическа грешка по см. на пар. 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Конкуренцията на
два титула за собственост сочи на спор за материално право, които следва да бъде разрешен
по исков ред и едва след приключването на този спор да се пристъпи евентуално към
процедура по изменение на ПНИ.
По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен в
нарушение на материалния закон, поради което той следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед този изход на спора и предявеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателите за присъждане на разноски, съдът намира, че същото е основателно и
следва съгласно чл.143 ал.1 от АПК органа да им възстанови сумата от 800 лв., съставляваща
8
общ размер на сторените от тях разноски в производството. Сторените от заинтересованата
страна И. Р. разноски следва да останат за негова сметка,а такива не са извършвани от страна
на заинтересованата страна И. Д. Д. и съответно не следва да му бъдат присъждани. В
светлината на гореизложеното, съдът на основание чл.172 ал.2 предл.второ АПК

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. Б. Т., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „Б.“, бл. ***, ет. **, ап. ** и
Г. Б. О., ЕГН: ********** от гр. С., бул. „Ц. Б. ***“ № *** Заповед № 834/15.05.2023 г. на
Кмета на Община Перник, с която е одобрен проекта за изменение на новообразуваните
имоти в местността „К.“ в землището на с. С., като се променят границите на ПИ 33 и се
образува нов ПИ 96 с обща площ от 500 кв.м. и се записва на И. Р. А., а ПИ 33 с обща площ
288 кв.м. на наследниците на Т. О. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА – издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби, при несъответствие с целта на закона и като
необоснована.
ОСЪЖДА Кмета на Община Перник да заплати на И. Б. Т. и Г. Б. О. сумата от 800 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в четиринадесет дневен срок от
връчването му на страните пред Административен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник:_______________________

9