МОТИВИ по НОХД №129/’16г.:
Обвинението против подсъдимия И.О.А., ЕГН********** ***
и с адрес по призоваване ***
е за това, че за периода 06.02.2015г.-16.03.2015г. в с.С., обл.Плевен, с.Д.В. и с.О.,
обл.Враца, с.Д. и с.Л., обл.Плевен при условията на продължавано престъпление,
в съучастие с НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, като извъришител, с цел на набави за себе
си и за НЕИЗВЕСТНИЯ ИЗВЪРШИТЕЛ – съучастник, имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у различни граждани и с това им причинил имотна вреда в
размер общо на 12550,00лв./Дванадесет хиляди петстотин и петдесет лева/ -
престъпление по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. чл.26, ал.1
от НК.
В хода на съдебното производство няма конституирани
граждански ищци или частни обвинители. По делото не са предявявани граждански
искове.
Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и
сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в хода на
до съдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от подсъдимия. Подробно
се е спрял на извършеното от подсъдимия деяние и неговите елементи, вида и
размера на наказанието, което следва да се наложат на подсъдимия, като
прокурорът предлага, тъй като делото е протекло по реда на чл.370 и следващи от НПК и съдът е обвързан с определяне на наказанието да приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК. Взел е становище по отношение на разноските и мярката за
неотклонение.
Защитникът на подсъдимия е заявил, че не оспорва
установената фактическа обстановка, нито предложението, което се прави относно
налагане на наказанието на подсъдимия. Изтъква в пледоарията си, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства каквито са чистото съдебно минало,
младата възраст на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното,
искреното му разкаяние за постъпката, пълните самопризнания и оказаното от него
съдействие за установяване на обективната истина в хода на разследването, които
обстоятелства предполагат по-нисък размер на наказание от определеното. Добавя,
че подсъдимия доброволно е възстановил част от паричната сума, за която му е
повдигнато обвинение, което защитата изтъква като смекчаващо вината
обстоятелство. В заключение сочи, че по отношение на подсъдимия са налице
визираните в законовия текст на чл.66 от НК предпоставки за отлагане
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и най-вече, че целите на
наказанието спрямо него ще се постигнат успешно посредством условното му
осъждане. Защитникът е взел е становище по МН и на кого да се възложат разноските.
В съдебно заседание подсъдимия заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за
установени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално наказание.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.О.А. е роден на ***г***,
с постоянен адрес *** и с адрес по призоваване ***, ***,
български гражданин, със основно образование - завършен 8 клас, не работи, не
женен, не осъждан, ЕГН**********.
Подсъдимият И.А. ***. Същият нямал осигурени редовни
доходи и си търсел работа – обикновено инцидентна и ниско платена, за да
задоволява финансовите си потребности. Живеел на семейни начала със свидетелката
Силвия И.а В., с която нямал сключен брак.
През месец януари 2015г. подсъдимият А. ***. Тогава разговарял
по телефона с непознат мъж, който се обадил от мобилен телефон с номер +359
89 741 1274. Непознатият мъж заявил, че си търси помощници срещу
заплащане, тъй като му се налагало да си доставя пратки – документи от
територията на страната до гр.В.Т. във връзка с бизнеса си – търговия с
недвижими имоти. Подсъдимият се съгласил да работи за непознатия, като
договорили заплащане по 300.00лв. на доставка.
Около седмица по-късно непознатия мъж, който се
представил за г-н П., потърсил подсъдимия и му казал, че трябва да отиде в гр.К.а,
за да вземе документи от възрастни хора и да му ги занесе в гр.В.Т.. Подсъдимият
отишъл до гр.К.а заедно с жена си – свидетелката В., но по-късно получил
обаждане по телефона, че сделката е отказана и той ще бъде компенсиран за
напразното си ходене в гр.К.а.
След около седмица А. получил друго позвъняване по
телефона и този път бил изпратен до с.С., общ.Д.М., обл.Плевен. Подсъдимият бил
сам в колата и следвайки инструкциите давани му по телефона намерил непозната
до този момент къща, където бил посрещнат от възрастна жена. Тя го въвела в
къщата и вътре той получил от свидетеля Т.К. черен найлонов плик, който според
инструкциите давани му постоянно по телефона трябвало да получи от името на г-н
П.. След като взел плика подсъдимият тръгнал с автомобила си за с.Д.В., но по
пътя спрял, за да провери съдържанието на плика според инструкциите давани му
по телефона. Когато видял, че в плика има пари, той съобщил това обстоятелство
на непознатия от когото чул, че изобщо не става на въпрос за сделки, а за
телефонни измами. В този момент подсъдимия А. разбрал, че е станал съучастник
на извършител на измами по телефона. При последвалия разговор непознатият мъж
успял да го мотивира да продължи да му помага, като използвал както заплахи
срещу него и близките му, така и обстоятелството, че А. щял да се
облагодетелства от тази дейност, печелейки част от прибраните пари. Непознатият
мъж инструктирал А. да се прибере до дома си, за да си почине, след което да
тръгне за гр.В.Т., за да предаде парите.
За случилото се А. не казал нищо на близките си и
тръгнал за гр.В.Т., следвайки инструкциите давани му по телефона. Когато
стигнал с.Г., общ.Левски, обл.Плевен, той бил инструктиран да остави парите в
кутия от цигари в местния гробищен парк, като преди това си задели 400лв., като
възнаграждение. А. си отделил 400лв., а останалите пари оставил според
инструкциите, след което се прибрал в къщи и изхарчил парите за свои нужди.
На 05.03.2015г. А. получил поредното обаждане по
телефона и съгласно инструкциите отишъл в с.Д.В., обл.Плевен. Там се срещнал
със свидетеля Г.И.. След като потвърдил на И., че е изпратен от г-н П. взел от него черен найлонов плик обвит с
изолирбанд. След това се прибрал в домът си в с.Д.В., като през цялото време
водил разговори по телефона с инструктиращия го. По указанията, които му били
дадени парите в плика, който получил трябвало да са 5000лв. Когато стигнал в
домът си А. отворил найлоновия плик и след като преброил парите установил, че
действително са 5000лв. При поредния телефонен разговор получил инструкции на
другия ден да отнесе парите отново в с.Г. до гробищния парк. Там оставил парите
под табелата указваща името на населеното място, която табела се намирала срещу
входа на гробищния парк. Според инструкциите преди това подсъдимия си отделил
1000лв. за себе си. Оставил парите и си тръгнал, като по пътя разговарял по
телефона и информирал г-н П. за случилото се, след което се прибрал в домът си.
Парите изхарчил за задоволяване на собствените си нужди.
На 09.03.2015г., късно вечерта подсъдимия отново
получил обаждане с инструкции да тръгне незабавно за с.О. обл.Враца. Той
тръгнал за селото и когато стигнал според получаваните по телефона инструкции
се срещнал със свидетелката П. И.а, от която получил найлонов плик, който бил
обшит с конци, за да бъде държан затворен. Когато се прибрал в домът си подсъдимия
преброил парите, които били в различни номинали на банкнотите. На следващият
ден според инструкциите тръгнал отново по пътя за гр.В.Т. и отново според
инструкциите оставил парите в кутия от цигари на предварително уговорен гроб.
Преди това според инструкциите от г-н П. си заделил 400лв., които изхарчил за
свои нужди.
На 16.03.2015г. около обяд А. получил поредното
обаждане от г-н П., който му казал да тръгва веднага в с.Д., където щял да се
срещне с една баба. Подсъдимият изпълнил инструкциите и се срещнал на спирката
със свидетелката Р.Н., която го попитала г-н П. ли го изпраща. След като и
отговорил утвърдително А. получил от нея найлонов плик, в който видял, че има
вещ увита във вестници. По време на прибирането си към с.Д.В., при поредното
обаждане от страна на г-н П., той му отказал да тръгне веднага за с.Г. под
предлог, че колата му има технически проблем. По този начин парите останали в
негово владение. Сумата била 1450лв.
Същата вечер около 20.00-20.30ч. подсъдимият получил
обаждане по телефона от г-н П., който му казал, че веднага трябва да тръгне за
с.Л. обл.Плевен. А. отговорил, че не е добре, но г-н П. му заявил, че не го
интересува и отправил заплахи, с които го мотивирал да тръгне веднага. А. *** и
осъществил среща със свидетелката И.Л.. Потвърдил на Л., че го изпраща г-н П. и
получил от нея пакет вестници увити в найлон. А. ***, където преброил парите и
установил, че са 1100лв. – точно колкото му казал преди това по телефона г-н П..
Провел разговор с г-н П. и получил инструкции на следващият ден да занесе двете
последно придобити суми.
На следващият ден – 17.03.2015г. А. бил в гр.Д.М.,
когато получил обаждане по телефона, че е търсен от полицията. След като се
прибрал в дома си, заедно с жена си – свидетелката В. отишъл при МлРИ в с.Д.В.,
където по-късно се срещнал с други полицаи работещи по извършените измами. Пред
тях разказал всичко и предал сумата от 2287лв., която му била останала от общо
2550лв., които получил предния ден от свидетелките Н. и Л.. Разликата от 213лв.
подсъдимия използвал преди това, за да зареди колата си с гориво.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направените самопризнания от подсъдимия и писмените доказателствата
събрани с до съдебно производство №60/’15г. на НРП, които го подкрепят в
приложените два тома и справката за съдимост. Показанията на свидетелите Л., В.,
К., Н., Я., Н., И., И.А и И. са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред,
непротиворечиви са, допълват се помежду си и способстват за разкриване на
автора на деянието, кога е извършено, къде, по какъв начин и с какви средства,
кога и от къде са предавани парите, какви суми са били предавани, поради което
съда ги кредитира.
От правна страна, съдът приема, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1 и
чл.26, ал.1 от НК,тъй като за периода
06.02.2015г.-16.03.2015г. в с.С., обл.Плевен, с.Д.В. и с.О., обл.Враца, с.Д. и
с.Л., обл.Плевен при условията на продължавано престъпление, в съучастие с
НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, като извъришител, с цел на набави за себе си и за
НЕИЗВЕСТНИЯ ИЗВЪРШИТЕЛ – съучастник, имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у различни граждани и с това им причинил имотна вреда в размер общо
на 12550,00лв./Дванадесет хиляди петстотин и петдесет лева/.
Подсъдимият е извършил деянието умишлено, като
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица за това, че действа от името
на г-н П.. Въз основа на тази невярна
представа за периода 06.02.2015г.-16.03.2015г. подсъдимия, като извъришител, с цел на набави за себе си и за
НЕИЗВЕСТНИЯ ИЗВЪРШИТЕЛ – съучастник, имотна облага причинил имотна вреда в размер
общо на 12550,00лв./Дванадесет хиляди петстотин и петдесет лева/. С активното си поведение подсъдимият възбудил заблуждение у лицата, от които получавал
различните суми, поддържал същото, след което
оставял придобитите суми на указаните му места и пак по указания на неизвестния
извършител заделял суми за себе си в размер, който му бил указан .
Решението на всеки един от пострадалите да се разпоредят с паричните суми е причинено от
формираното заблуждение от страна на неизвестния извършител и подсъдимия и е
пряка последица от него. С това измамата е довършена. Безспорно е доказано, че
подсъдимия е получил паричната сума в размер общо на 12550лв., резултат от
имотната вреда.
От субективна страна
деянията са осъществени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.ІІ от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е техните обществено опасни последици и е искала настъпването им,
преследвал е и користна цел – имотна облага.
Налице са и двата
квалифициращи признака по обвинението, тъй като деянието е извършено през
непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянието е извършено и в съучастие с
неизвестен извършител, за който по несъмнен начин се доказа, че е ангажирал
подсъдимия, който е изпълнявал инструкциите му, а в последствие е доставял
получените суми на указаните места и е заделял част от средствата за себе си.
При определяне на вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът прецени
като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, младата му възраст,
критичното му отношение към извършеното, искреното му разкаяние за постъпката,
пълните самопризнания и оказаното от него съдействие за установяване на
обективната истина в хода на разследването, доброволно предадената и
възстановена от подсъдимия парична сума. Според съда у подсъдимия се наблюдава процес
на поправяне. Относно отегчаващите обстоятелства съдът прецени придобитата
имотна облага и общият размер на получената сума.
Относно наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът прецени, че спрямо подсъдимия са налице визираните в текста на
чл.66, ал.1 от НК предпоставки за отлагане изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода и най-вече, че целите на наказанието спрямо този подсъдим ще се
постигнат успешно посредством условното осъждане. Според съда отлагането на
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, следва да бъде за сметка на
по-продължителен изпитателен срок, през който подсъдимия да докаже необратима
положителна промяна в поведението си и трайно поправяне. От друга страна
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода крие допълнителни
рискове и би осуетило ефективното поправяне на този млад човек, който е осъзнал
обществено опасния характер на деянието си. Съдът взе предвид при определяне на
наказанието и факта, че подсъдимия по никакъв начин не е мотивирал пострадалите
да му предават сумите и е правил е опити да отклони предлаганите му пари.Във връзка с горното съдът намира, че за престъплението по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. чл.26,
ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛОС, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК следва
да се отложи с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. Следва на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали така наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛОС с
една трета и на подсъдимия И.О.А., ЕГН**********
да се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛОС, което наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК се отложи с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. По делото няма направени
разноски, които да се възложат на подсъдимия И.О.А., ЕГН**********.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: