№ 447
гр. Б., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200865 по описа за 2022 година
, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на А.И.. Ч., ЕГН: **********, адрес : гр.
Б., Местност „********” № 1, против наказателно постановление № 21-0769-
005574/12.01.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР- Б., Сектор „Пътна полиция”-
Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв. С.К. от АК-Б., който поддържа подадената жалба. Посочва, че при съставянето на
постановлението е допуснато съществено процесуално нарушение.
За Административно - наказващият орган, представител не се явява. В придружително
писмо се моли същата да не бъде уважавана.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на 25.02.2022 г., а жалбата е
подадена на 01.03.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните
съображения:
На 22.12.2021 г., около 16:20 часа, свидетелят Кр. П. Ст. управлявал товарен автомобил
(микробус) „Пежо“ с рег. № СВ*******СК по път II-99, в посока от с. Атия към гр. Б..
Около километър 10+500 от пътя, забелязал, че го изпреварва лек автомобил „Сузуки“ с рег.
№ А*****МХ, управляван от жалбоподателя А.Ч.. В момента, в който жалбоподателят
почти бил изпреварил микробуса, завил надясно, при което за да избегне удар, св. Стоянов
също рязко завил вдясно, при което излязъл от пътя. Вследствие на това били причинени
материални щети на микробуса. Произшествието било посетено от служители на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Б., сред които и свидетелят С.Р.- мл. автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Б..
1
На същата дата той съставил на жалбоподателя АУАН, в който за нарушена била
посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който
не вписал възражения.
На 12.01.2022 г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено
съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства. Съдът кредитира изложеното от актосъставителя, доколкото
същият възпроизвежда обстоятелства след възникване на инцидента. Съставът кредитира и
изложеното от св. С. като неговите показания са логични и непротиворечиви. Съдът не
кредитира изложеното от св. М.Н.К., тъй като на първо място, фактическата обстановка,
която същият изложи не е била твърдяна от никой друг участник в процеса. Освен това, по
мнение на съда са налице са известни съмнения относно това доколко пълно и точно този
свидетел е възприел случващото се, тъй като същият заяви, че управлявал автомобила си
нормално с 90-100 км/ч, докато е ноторно, че в процесния пътен участък максимално
разрешената скорост за движение е 80 км/ч, а на места е и по-малко.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР- Б., Сектор „Пътна полиция”-Б., а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, като ясно
са описани вмененото нарушение и законовите разпоредби.
Независимо от горното, съдът намира, че не се установява извършването на
твърдяното нарушение.
С постановлението на жалбоподателя е наложено наказание за това, че е навлязъл в
съседна пътна лента, като не е пропуснал движещото се по нея МПС, в резултат на което се
е стигнало до ПТП с материални щети.
От събрания доказателствен материал обаче се установява, че всъщност
жалбоподателят е предприел маневра изпреварване, като в края на маневрата е започнал да
се приближава към микробуса, при което може да се мисли евентуално за нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно който водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен
след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение, или за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водач,
който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Следва да се отбележи,
че поначало изпреварването също е свързано с навлизане в съседна пътна лента, но там няма
как да се говори, че изпреварваният автомобил е с предимство, респ. не може да бъде
нарушен чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като всъщност в конкретния случай правилата за
изпреварване се явяват специални на правилата за спазване на предимство.
За посоченото нарушение на правилата за изпреварване, от което е настъпило ПТП се
предвижда същия по размер санкция съгласно чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП.
Независимо от това обаче, съдът не може да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1
от ЗАНН и да измени постановлението, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, тъй като това трябва да стане без да е налице съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. В случая би било налице такова съществено изменение,
тъй като би се стигнало до въвеждане на нов съществен факт- предприетата маневра
изпреварване, срещу който факт до настоящия момент жалбоподателят не се е защитавал.
2
Това неминуемо би накърнило неговото право на защита, поради което и няма как
постановлението да бъде изменено.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 29), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. Съдът намира, че
претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло, тъй като не е
прекомерно, доколкото по делото бяха разпитани няколко свидетели, а също така,
процесуалният представител е упълномощен и е извършвал действия още от момента на
подаване на жалбата. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Б. да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005574/12.01.2022г., издадено от
Началник група към ОДМВР- Б., Сектор „Пътна полиция”-Б., с което на А.И.. Ч., ЕГН:
**********, адрес : гр. Б., ******* за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200
лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на А.И.. Ч., ЕГН: **********, адрес : гр. Б., *******
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин)
лева.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3