Р Е Ш Е Н И Е №393
гр.
Бургас, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Диляна
Й.
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1399 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Х.В.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, с която са предявени
следните обективно кумулативно съединени искове: 1./
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД
срещу Т.П.Я., ЕГН**********, с адрес *** С. В. №*, вх.*, ет.*, за приемане за
установено, че сключеният между ищеца и ответницата договор за покупко-продажба
с нотариален акт№ * по нот.дело№ *от 29.04.2009г. на
нотариус с рег.№450 на Нотариалната камара с предмет недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.608.60.1.5 по КККР на
гр. Бургас, е частично нищожен като привиден в частта му на посочената цена и
прикрива действително уговорена цена от 75 000 евро. 2./ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
вр. чл. 23, ал.1 от СК срещу С.Д.Б., ЕГН ***********, с постоянен адрес ***,
за приемане за установено, че самостоятелен обект с идентификатор
07079.651.89.4.34 по КККР на гр. Бургас, който е придобит по време на брака на
ищеца с ответницата, е негова изключителна собственост поради влагане на
извънбрачни средства от продажба на личен имот.
Ищецът твърди, че с
ответницата С.Б. са бивши съпрузи, като са били в граждански брак, считано от
17.04.1999г. до прекратяване на брака с решение №1100 от 24.07.2017г. по
гр.д.№1868/2017г. по описа на БРС. Излага, че ответницата Т.Я. е закупила от
него апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „Ц. С. *“№*,
ет.*, със застроена площ от 79
кв.м., представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 07079.608.60.1.5 по КККР на гр. Бургас, с договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт№* по нот.
дело№*/2009г. на нотариус Антоанета Дичева, рег.№450 на Нотариалната камара и
придобит преди брака от ищеца с лични средства. Посочва, че по време на брака с
първата ответница е продал посочения по-горе имот, за да осигури от продажбата
на личния си апартамент средства за закупуването на апартамент за семейството,
като в нотариалния акт за продажба на недвижим имот с идентификатор
07079.608.60.1.5 по КККР на гр. Б.е отразена не действително уговорената и
платена цена от 75 000 евро, а по-ниска сума от 50 000 лева. Поддържа, че
преди продажбата е подписан предварителен договор на 07.04.2009г., в който е
отразена цена от 75 000 евро, платена като капаро от 7500 евро в деня на
подписването му и остатъка в деня на нотариалната сделка. В исковата молба се
твърди, че предварителният договор съдържа под текста си разписка за извършено
плащане на пълния размер на цената в размер на 75 000 евро, както и че
тази сума изцяло е вложена в закупуването на жилище по време на брака по
нотариален акт №* по нот. дело №*/2009г. Посочената
разписка се сочи от ищеца като новооткрито доказателство, с което по-късно се е
снабдил на 04.05.2018г., при завръщането от Г. на купувача по първата сделка Т.Я.,
поради което не е могъл да въведе правото си на пълна трансформация в
преклузивния срок по чл. 342 от ГПК по
образуваното между него и ответницата С.Б. делбено
производство, понастоящем висящо пред БРС по гр.д.№6118/2017г., с предмет имот с идентификатор
07079.651.89.4.34 по КККР на гр. Бургас. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В законоустановения
срок не е постъпил писмен отговор от ответницата Т.П.Я..
По
делото е депозиран в преклузивния срок писмен отговор от ответницата
С.Д.Б., с който изразява становище за недопустимост
на производство, тъй като се
касае за два отделни иска,
с различни основания и срещу различни ответници. При условията
на евентуалност моли производството по делото да
бъде разделено. По същество оспорва предявения срещу нея иск за
пълна трансформация и моли за отхвърлянето
му. Възразява, че процесният
апартамент е придобит изцяло с лични
средства на ищеца, като се
позовава на твърденията на бившия си съпруг
в исковата молба по висящо гр.д.№9618/2017г.
на БРС за
делба, където е въвел в предмета на спора частична
трансформация по отношение на спорния
имот. По това дело съдът е отказал да приеме представения
с исковата молба предварителен договор поради процесуална преклузия, предвид което моли това
доказателство да бъде изключено по настоящото дело.
Оспорва твърденията за привидна цена
в нотариалния акт, като развива доводи,
че съставената разписката за плащане
в предварителния договор не може да се
цени като начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК и са недопустими
свидетелски показания за разкриване на
симулацията. Оспорва разписката като
антидатирана и нарочно подписана от страните
по предварителния договор за целите
на процеса, с цел да увреди
нейните интереси. Възразява, че спрямо
нея този документ няма достоверна
дата и свидетелските показания са недопустими
за установяване датата на съставяне
на разписката. Оспорва представената разписка за предаване на
предварителния договор на ищеца на
л.9 по делото като антидатирана. Излага твърдения, че ищецът е теглил
многобройни кредити за лични нужди,
които е погасил със средствата от продажбата на
имота-негова лична собственост и същите не са вложени
в продажбата на придобития по време
на брака на страните апартамент
в ж.к. М. р.. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С протоколно определение от 15.03.2019г. С.Б. е конститиурана
като трето лице-помагач на страната на ответницата Т.Я. по иска с правно
основание чл.26, ал.2, пр. последно вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД.
В с.з. пред БОС ищецът чрез процесуалния си представител адв. Павлина Темелкова
от АК - Бургас поддържа исковете и моли
за уважаването им.
Ответницата Т.Я. в хода на производството пред БОС, чрез процесуалния си
представител адв. Драгомир Ошавков от АК Бургас,
изразява становище за неоснователност на предявения срещу нея иск и моли за
отхвърлянето му.
Ответницата и трето лице-помагач С.Б.,
представлявана от адв. Веселин Въндев
и адв. Антонина Николова от БАК, счита исковете за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД вр. чл. 17, ал.1 от
ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 23, ал.1 от
СК, които са допустими.
По възражението на ответницата Б.
за недопустимост на производството съдът счете същото за неоснователно. Няма
пречка в една искова молба, с оглед процесуална икономия, ищецът да предяви в
отношение на обективно съединяване
искове спрямо двама ответници, когато е налице връзка между делата и исковете
са в отношение на обусловеност, какъвто е настоящият случай. Цитираната от
ответната страна съдебна практика на ВКС касае недопустимост на последващо
съединяване на иск спрямо евентуален ответник и е неотносима.
На следващо място съдът съобрази, че въпреки пропускането на срока по чл. 342
от ГПК е допустимо да се предяви извън делбеното производство иск за пълна
трансформация, макар и страната да е заявила само частична трансформация по
висящото делбено производство в първа фаза по допускане на делбата, с което не
се заобикаля процесуалната преклузия /в този смисъл
Решение №120 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д.№6714/2013г. на I ГО/.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 07.04.2009г., по силата на който ищецът Х.Б. е обещал да прехвърли на
първата ответница Т.Я., действаща чрез пълномощник Д. С., правото на
собственост върху апартамент на трети етаж, находящ
се в гр. Б., ул. „Ц. С. *“№*, с площ от 79 кв.м., състоящ се от хол, спалня,
трапезария, черна кухня, клозет и антре, ведно с избено помещение от 10,95кв.м.
и таванско помещение от 18,87кв.м., както и 1/8 ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ XVI-930 в кв. 136 по плана на гр. Бургас, с площ
307,50 кв.м. Съгласно чл.1, т.2 от договора ответницата-купувач се е задължила
да заплати на ищеца сумата от 75 000 евро продажна цена, от които 7 500
евро капаро, платима в брой при подписване на предварителния договор, а
останалата сума от 67 500 евро в деня на нотариалното изповядване на сделката.
Така определената цена е окончателна и не подлежи на последващо едностранно
увеличение според чл.1, т.3 от договора.
Под екземпляра от предварителния договор за
купувача са оформени разписки, едностранно съставени и подписани от ищеца -
продавач, от които едната от дата 07.04.2009г. за сумата от 7500 евро капаро, а
другата от 29.04.2009г. за сумата от 67 500 евро, представляваща заплатен от Я.
остатък от продажната цена. Пълномощникът на купувача Д. С. е удостоверила, че е предала на ищеца на
04.05.2018г. екземпляра от договора за купувача.
В изпълнение на посочения предварителен
договор е сключен окончателен договор на
29.04.2009г. с приложения по делото нотариален акт№* по нот.дело
№*/2009г. на нотариус Антоанета Дичева, като в него е посочена продажна цена в
размер на 50 000лв., която продавачът при изповядване на сделката е
заявил, че е получил изцяло в брой от пълномощника на купувача.
В периода 17.04.1999г. – 24.07.2017г. ищецът
е бил в граждански брак с втората ответница С.Б.– 24.07.2017г., като бракът им
е прекратен с развод с решение
№1100 от 24.07.2017г. по гр.д.№1868/2017г. по описа на БРС.
С нотариален акт№* по нотариално дело№*/2009г.
на 14.07.2009г. по време на брака си ищецът е придобил в режим на СИО с договор за
покупко-продажба, сключен с Ди Енд Ди Строй ООД, недвижим имот с идентификатор
07079.651.89.4.34 по КККР на
гр. Бургас, представляващ апартамент №*на * жилищен етаж в сграда Б, изградена в УПИI-46 кв.129 по плана на ж.к. М. Р., с площ от 91,84 кв.м. за сумата от 87 000 лева с
ДДС. Посоченият недвижим имот е предмет на втория предявен иск за пълна
трансформация на лично имущество. В нотариалния акт като купувач фигурира само
ищеца, като се съдържа отбелязване, че продажната цена е заплатена от него
изцяло на продавача по банков път преди подписването на договора.
По делото е представен и предварителен
договор за закупуване на описания по-горе имот от 16.05.2009г. В чл.4 от същия
е уговорена продажна цена в размер на 40 500 евро, като в чл.5 купувачът
се е задължил да заплати на продавачите първа вноска задатък /капаро/ в размер
на 4050 евро и втора в размер на 5950 лв., платени при подписване на договора,
както и сумата от 30 500 евро трета вноска, платима при нотариалното
прехвърляне.
По
отношение на обстоятелството, че жилището, което ищецът е продал на първата
ответницата, е придобито от него по описания в исковата молба начин преди брака
и е представлявало негова лична собственост преди да се разпореди, няма спор
между страните.
Спорно е дали в предварителния договор или в
нотариалния акт е посочена действителната продажна цена, както и дали са
допустими гласни доказателства за разкриване на симулацията и установяване на
действителната воля между страните в тази връзка. Ответниците застъпват тезата,
че разписките са съставени от ищеца и не могат да служат като начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК, доколкото изхождат от ищеца,
а не от другата страна по сделката, поради което свидетелски показания за
разкриване на симулацията според тях са недопустими.
Представените по делото разписки са оспорени от насрещните страни по делото
като документи
с невярно съдържание и антидатирани, както и писмото от пълномощника Д. С. на ответницата Я.,
в което се сочи, че на 04.05.2018г. е пристигнала от Г. и предала на ищеца
екземпляра от предварителния договор за купувача. От друга страна ответницата Я. е
ангажирала в процеса следните оспорени от ищеца писмени доказателства: двустранно
подписана разписка от 20.04.2009г. за предоставяне на пълномощника Д. С. сумата
от 35 000 евро за закупуване на недвижим имот в гр. Б.и писмо – съгласие
от нея от 27.04.2009г. до пълномощника й
за закупуване на процесния апартамент за цена, не
повече от 50 000 лева, а остатъкът от предадените 36 000 евро да
послужат за доплащане на цената и за покриване на разноски по продажбата и
комисионна. Представила е и двупосочен самолетен билет на пълномощника Д. С. до Г. и обратно с
дати на заминаване 05.05.2018г. и 13.05.2018г.
Коментираните писмени доказателства – разписки, съдържащи се
след предварителния договор за заплатена продажна цена в общ размер на 75 000
евро, документ за предаване на предварителния договор на продавача от
пълномощника, разписка за предоставяне от купувача на пълномощника на сумата от
35 000 евро, писмо-съгласие от купувача до пълномощника, представляват по
естеството си частни свидетелстващи документи, които се ползват с формална
доказателствена сила относно авторството си, след като са подписани от
съставителите им. Същите са годни доказателства, при липса на забрана според
действащия по време и място на съставянето им закон чрез тях да се
удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Въпреки, че тези доказателства
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила както официалните
документи, съдът трябва да ги прецени по свое вътрешно убеждение, с оглед
всички събрани доказателства по делото.
За разкриване на
симулация при сделки с недвижим имот е необходимо т.нар.“обратно
писмо“ или начало на писмено
доказателство-документ, изходящ
от другата
страна или удостоверяващ нейното изявление пред държавен орган, което прави вероятна привидността на извършеното от него изявление. „Друга страна“ по смисъла
на чл. 165,
ал.2 ГПК е лицето, което лично
или чрез представител е участвало в сделката. / в този смисъл
решение № 251 от 09.01.2015
г. по гр. д. № 7253/2013 г.
по описа на ВКС, I ГО/.
БОС счита, че принципно вярно е
разбирането на процесуалната защита на ответниците, че разписките, които не
изхождат от другата страна по сделката, не отговарят на изискването, което
въвежда процесуалния закон за наличието на „начало на писмено
доказателство“. Това обаче не прави
недопустими събраните гласни доказателства по делото за разкриване на
симулацията, тъй като началото на писмено
доказателство е самият сключен между ищеца
и първата ответница, действала чрез представител, предварителен договор, с посочената в него различна
по размер продажна цена от тази в нотариалния акт. В
качеството на съставител и подписал предварителния договор е действал представителят на първата ответница, поради което
съгласно чл.180 ГПК, тя е обвързана от
формалната доказателствена сила на този договор,
както и, че изявленията
по същия изхождат и са изразени
от купувача, включително и в частта
за датата на съставяне на
предварителния договор и уговорената в него продажна цена. Ответницата Я. не е
от кръга на третите лица,
за които съгласно
чл.181, ал.1 ГПК частният документ
трябва да има достоверна
дата, за да може да
им бъде противопоставен. Трети лица по смисъла на закона са само тези, които черпят права
от лицето, подписало
документа и правата, които черпят могат да възникнат само при условие, че
датата на възникването им предшества датата на документа. Съдът
счита, че изявлението на представителя в предварителния договор съдържа
признание на неизгодни за купувача факти, а каква е цената във вътрешните
отношения между представлявания и пълномощника, както и кога и къде договорът е
реално предаден на ищеца от пълномощника е без значение за допустимостта на
гласните доказателства.
В правната теория и в съдебната практика
е възприето тълкуването, че предварителният договор може
да служи
както като
обратно писмо, когато има съдържание, напълно разкриващо симулацията и в него
изрично е записано, че в окончателния договор ще бъде посочена по-ниска
продажна цена от действително уговорената между страните, така и като начало на
писмено доказателство, когато няма такова съдържание, напълно разкриващо
симулацията, но съдържа различни уговорки за цената от нотариалния акт /в този
смисъл решение № 417 по гр.д. № 568/2012 г., ІV г.о., ВКС/.
С оглед на това съдът приема, че процесният предварителен договор следва да се цени като писмено доказателство,
двустранно подписано и съдържащо изявление на другата страна по сделката, в
което е посочена различна продажна цена от тази, при която е изповядана, поради
което прави вероятно твърдението на ищеца, че постигнатото съгласие в
нотариалния акт относно цената е привидно .
На 29.04.2009г., когато е реализирана
първата продажба, е погасен потребителски кредит на ищеца в размер на
17 000 лева от Юробанк България АД, както и
потребителски кредит на ответницата С.Б. от ОББ в размер на 5 000 лева,
като това се установява от кредитираното от настоящата инстанция заключението
на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от
страните.
С три броя договори за банков сейф от
24.04.2009г., 26.05.2009г. и 24.06.2009г. ищецът е вложил в Уникредит
Булбанк АД сума в общ размер на 60 000 евро.
От показанията на разпитаните свидетели В.
и С., които съдът цени като като детайлни, обективни и незаинтересовани от
изхода на делото, приема за безспорно и категорично установено, че продажна
цена, която ищецът е получил по окончателния договор е в размер на 75 000
евро.
Свидетелят В., който живее от 1975г. в
кооперацията, където се намира апартамента на ул. Ц. С.№*, обяснява, че преди
покупко-продажбата жилището се е намирало в нормално състояние, като не се е
нуждаело от извънреден ремонт. За процесната сделка
свидетелят знае от ищеца, който през 2009г. му е споделил за намерението си да
продаде апартамента и да закупи по-голям апартамент в ж.к. „М. Р.“. Свидетелят
проявил интерес към жилището Х.Б., който му го предложил за 100 000 евро.
Поддържа, че по-късно ищецът е продал имота чрез агенция за недвижими имоти и е
намерил купувач за 75 000 евро.
Свидетелят С. е семеен приятел на ищеца
и на ответницата Б.. Заявява, че двамата първо са казали, че ще продават имота
за 95 000 -100 000 евро. Потвърждава, че с парите от продажбата
ищецът възнамерявал да си купи друго жилище, по-голямо и по-близко до техните. През
лятото или есента на 2009г. свидетелят разбрал, че двамата съпрузи вече са
закупили нов апартамент. Спомня си, че е бил на работа, когато Х. и С. са го
посетили, за да търсят стълба за новото жилище и тогава станало ясно, че са
продали стария апартамент за 75 000
евро. Свидетелства, че разговорът е бил общ – ищецът казал каква е цената,
платена по сделката в присъствието на съпругата
си, която не възразила, че това не е вярно. Освен това тя лично казала на
свидетеля, че са закупили по-евтино новия апартамент за сумата от 45 000
евро и с останалите пари от продажбата ще направят ремонт и погасят кредитите
си.
От така обсъдените по делото писмени и
гласни гласни доказателства съдът намира за доказано както твърдението за
привидност на посочената в нотариален акт № * по нот.дело№ *от 29.04.2009г. цена, така и, че сумата от продажбата е
изцяло вложена в закупуването на семейно жилище от ищеца и от втората ответница,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор
07079.651.89.4.34 по КККР на
гр. Бургас.
Не се опровергава този извод на съда от
показанията на свид. К., който е брат на
ответницата Б.и изнася данни, че състоянието на имота, преди да го продаде Х. е
било лошо, без сменени дограми и инсталации. Известно му е, че двамата съпрузи
са имали кредити и заеми, които са погасени от продажбата на жилището, както и,
че ищецът по време на брака е харчил много средства – пиел алкохол, посещавал
постоянно заведения и ходел на почивки с други жени, както и си закупил две
лодки. Свидетелят К.няма възприятия относно продажната цена по първата сделка, нито с какви средства е
закупен апартамента от ищеца и втората ответница по време на брака.
Съдът счита, че без значение, с оглед
принципа на свободата на договарянето, е какво е било състоянието и пазарната
цена на имота към момента на разпореждането. Категорично се установява, че семейното жилище
е закупено по време на брака с парите от продажбата на имота-лична собственост
на ищеца, като с останалите пари от продажбата са погасени и част от кредитите на
бившите съпрузи. Няма доказателства, че
в периода около закупуването на семейното
жилище двамата съпрузи са разполагали с други източници на средства, които да
са били със семеен произход. След като апартаментът е закупен по време на брака с част от парите от продажбата на жилището - лична
собственост на ищеца, е оборена презумпцията по чл.
21, ал.3 от СК и той е станал лична собственост на ищеца.
При горните мотиви съдът счете
предявените искове за основателни, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора ответниците
следва да заплатят на ищеца сумата от 2070,19 лева, представляващи направени съдебно-деловодни
разноски в производството пред БОС, а искането на ответниците за присъждане на
разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Воден от горното,
Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск от Х.В.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, против Т.П.Я., ЕГН**********, с адрес *** С. В. №*, вх.*, ет.*, че сключеният между ищеца
и ответницата договор за покупко-продажба с нотариален акт* по ноариално дело№ * от 29.04.2009г. на нотариус
с рег.№450 на Нотариалната камара с предмет недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 07079.608.60.1.5 по КККР на гр. Бургас, е
частично нищожен като привиден в частта му на посочената продажна цена от
50 000 лева, като прикрива действително уговорена продажна цена в размер
на 75 000 евро.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Х.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Д.Б., ЕГН ***********, с постоянен адрес ***, че
ищецът е изключителен собственик на самостоятелен обект с идентификатор
07079.651.89.4.34 по КККР на гр. Бургас, който представлява негова лична собственост, придобит по време на брака
с ответницата с извънбрачни средства от продажбата на личен имот на ищеца, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 07079.608.60.1.5 по КККР на гр. Бургас.
Решението по иска по чл.26,
ал.2, пр.последно от ЗЗД вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД е постановено при участието на
С.Д.Б. като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
СЪДИЯ: