Р Е Ш Е Н И Е
№ 1496
гр. Пловдив 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4345/2018 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 17-1030-002969/19.05.2017 г. на *** при Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.Я.Я. с ЕГН **********
*** са наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДВП.
Жалбоподателят В.Я.Я. се
явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител. Иска
се от съда отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспрова се извършването на процесното административно нарушение, твърди се допуснати в
хода на административното производство съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят В.Я.Я. е
правоспособен водач на моторни превозни средства от 2014 г., притежаващ
категории „В”, „М” „АМ” и „В1”.
Към м. март 2017 г. свидетелката Г.Д.Ш.от с. Желязно обл. Пловдив, живуща на ***жалбоподателя В.Я., притежавала
собствен лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № ***. Привечер на 12.03.2017 г. В.Я.
закарал с автомобила „БМВ 530Д” с рег. № *** св. Ш. до работата й – *** в гр.
Пловдив, тъй като жената била нощна смяна, започваща в 19.30 ч. – 20.00 ч.
Същата вечер жалбоподателят трябвало да докара в болничното заведение ****на Ш.,
която живеела в гр. Стамболийски.
Вечерта на 12.03.2017 г. служители на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив – свидетелите А.В.С. и А.С.С.
– ***, съвместно със служители на Първо РУ Пловдив провеждали специализирана
полицейска операция на територията на Първо РУ относно нерегламентирани
състезания по пътищата между автомобили. Около 20.30 ч. св. С. и колегата му
изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на бул. „Кукленско шосе”
срещу № 52. Те възприели срещу тях да се движат, идвайки от околовръстен път в
посока вътрешността на гр. Пловдив два автомобила – единият „БМВ 530Д” с рег. №
***, управляван от жалбоподателя В.Я., а другият – „Мерцедес” с рег. № ***, управляван
от свидетеля А.Й.Х. ***. Автомобилите се движили с голяма скорост като се
състезавали, този управляван от Я. бил изпреварил този управляван от Х..
Достигайки до края на еднопосочното движение те предприели маневра за обратен
завой, но били спрени за проверка от служителите на Сектор „Пътна полиция” С. и
С.. След спирането им свидетелят С. съставил на водача на „БМВ 530 Д” с рег. № ***
В.Я. акт – АУАН № 935593/12.03.2017 г., за прието за извършено административно
нарушение по чл.104Б от ЗДВП, състоящо се в участие в нерегламентирано
състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. При предявяване на
акта на нарушителя последният вписал, че няма възражения против констатациите
по акта. Възражения не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка било издадено на 19.05.2017 г. атакуваното наказателно постановление,
в което НП обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по
чл.104Б т.1 от ЗДВП били изложени по сходен начин като тези в описателната част
на акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. С., на св. С., частично
от показанията на свидетелите Ш. и Х., АУАН, справки за нарушител/водач,
справки за собственост и регистрация/промяна на регистрация на моторни превозни
средства, оправомощителна заповед.
Съдът кредитира като обективни показанията на св. С.,
доколкото същите се ценят за последователни, логични, кореспондиращи и
допълващи писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите ползвани
като годни гласни доказателства.
Съдът кредитира и показанията на св. С. – също като
логични и съответстващи на останалия доказателствен материал, макар и същите да
са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета
на делото факти и обстоятелства – месторабота, длъжност, познанство и съвместна
работа като екип със св. С. и участието му като свидетел очевидец на
установяване на процесното административно нарушение
и съставянето на АУАН.
Показанията на св. Ш. съдът ползва в по – голямата им
част – относно отношенията й с жалбоподателя, притежанието на автомобила „БМВ”
и ползването му от Я., карането й до работа за започване на нощна смяна в *****
от Я. към датата, когато са му били съставили след това акт, търсенето и в
следващите дни от полицейски служител във връзка с участие на жалбоподателя в
състезание с нейния автомобил, както и досежно
необходимост от ходене на Я. да вземе *** й за докарване с автомобила в
болничното заведение същата вечер, когато е била на работа. В тази им част
показанията на свидетелката са последователни, непротиворечащи на никои от
останалите гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните.
Това, което настоящата инстанция не прие за достоверно
в показанията на същата свидетелка е заявеното, че жалбоподателят, с който
живее на семейни начала не бил разбрал за какво му е бил съставен акта, че
мислел, че е за превишена скорост, както и че не бил участвал в гонки с автомобили.
В.Я. като правоспособен водач на МПС притежава необходимия минимален изискуем
образователен ценз за придобиване на такава правоспособност – изисква се
основно образование, запознат е бил на място със съставения му АУАН за
нарушение по чл.104Б от ЗДВП, в който акт четливо и на разбираем за нарушителя
език е описано извършеното нарушение откъм обстоятелствата му, собственоръчно е
вписано от Я. в полето за възражения и искания, че няма – вписано „не”, връчен
му е бил екземпляр от акта и не е и направил и възражения впоследствие по
описаното в него в срока по чл.44 ал.1 от ЗДВП. При това положение за съда,
решаващ производството по делото, показанията на св. Ш., че жалбоподателят не
бил разбрал за какво му е бил съставен акта, че бил помислил, че е за скорост,
а не за състезание, се преценят за неправдиви, необективни, като дадени от
заинтересовани от изхода на делото лице, насочени към постигане отпадането на
ангажираната спрямо Я. административна отговорност. Отчита се от съдебния състав
и това, че св. Ш. не е била пряк очевидец на поведението на жалбоподателя към процесния момент – 20.30 ч., доколкото е била на работа
вече, и знанията й са случилото се относно поведението на Я. и съставянето на
АУАН се извежда единствено от това, което й е казал наказания.
Показанията на разпитания свидетел Х. също се ползват
от съда в по – голямата им част като правдиви, но и за него не се кредитира
казаното в малка част от възпроизведените факти и обстоятелства – че само минал
от там – в случая бул. „Кукленско шосе” на гр. Пловдив, и не бил участвал в
състезание с автомобила си. Показанията в тази им част се опровергават от
показанията на св. С. – очевидец на извършеното състезателно шофиране на
водачите на автомобилите БМВ 530 Д” с рег. № *** и „Мерцедес” с рег. № ***, а и
се преценят за насочени към целен от разпитания свидетел Х. резултат по
отпадане и на ангажирана спрямо него административна отговорност – доколкото и
на него е бил съставен АУАН.
По отношение на АУАН № 935593/12.03.2017 г. съставен
от св. С. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно
съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито
чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства,
опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесното нарушение. С оглед на
посоченото по отношение показанията на свидетелите Ш. и Х. съдът счита, че те
не могат да оборят по категоричен начин законоустановената доказателствена сила
на редовно съставения от св. С. АУАН, поради което и на основание чл.189 ал.2
от ЗДВП същата следва да бъде приета и в рамките на настоящия процес.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че жалбоподателят В.Я.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.104Б
т.1 от ЗДВП, тъй като на 12.03.2017 г. в гр. Пловдив като водач на моторно
превозно средство – на лек автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № ***, е нарушил
забраната да участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, като около 20.30 ч. е участвал в такова нерегламентирано
състезание с водач на друг лек автомобил – „Мерцедес” с рег. № ***, по бул.
”Кукленско шосе” в гр. Пловдив.
За съда с оглед на наличните безспорни доказателства –
показанията на св. С. – последователни, обстоятелствени и неопровергани от
останалите доказателства, АУАН, показанията и на свидетеля по акта –С.,
извършването на нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП от страна на лицето
жалбоподател е категорично и безспорно доказано. Неоснователен е според
съдебния състав доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за
недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за извършено от
санкционираното лице Я. административно нарушение по чл.104Б т.1 от ЗДВП. Без
значение за обективността в твърденията на свидетеля е това, че св. С. е
възпроизвел релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства едва след
предявяването му на АУАН, което е и обяснимо с оглед на многото случаи, за
които участва като актосъставител в процеса на работата си. Самият
актосъставител е и свидетел очевидец на действията на жалбоподателя като водач
на МПС, участвало в нерегламентирано състезание с друг водач на МПС.
Възприемането от този свидетел очевидец на движението с превишена скорост на
двата автомобила, единият от които с водач В.Я., движещи се в една посока, с
отправяне до една и съща точка за правене на обратен завой, според съда са все
обстоятелства, насочващи съда към единствено възможен извод – че с поведението
си на 12.03.2017 г. около 20.30 ч. като водач на моторно превозно средство
санкционираното лице е участвало в нерегламентирано състезание по път, отворен
за обществено ползване, въпреки забраната за това.
Следва да се посочи, че се констатира от съдебния
състав липса на пълно изписване на цифровата квалификация на приетото за
осъществено от наказаното лице Я. административно нарушение по чл.104Б от ЗДВП
в АУАН – дали се касае до т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДВП, но това се счете за
несъществено процесуално нарушение. Нормата на чл.42 т.5 от ЗАНН вменява
задължение за актосъставителя да посочи в акта законните разпоредби, които са
нарушени от субекта на административната отговорност, като нарушаването на това
задължение по чл.42 т.5 от ЗАНН според съда с оглед на безспорността на
извършването на нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП и обстоятелствата по
извършването му, на безспорността и за виновността на адресата на акта,
предопределят такова нарушаване като несъществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административното производство на този етап по съставянето
на АУАН. Този порок в АУАН № 935594/12.03.2017 г. – само в частта при дадена
цифрова квалификация на процесното административно
нарушение – дали се касае до предложение по т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДВП, е
преодолян от административно – наказващият орган при упражняване на
правомощията му по чл.52 ал.4 от ЗАНН по проверка на законосъобразността и
обосноваността на акта чрез възможността на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.53
ал.2 от ЗАНН „Наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”. В излагане на
обстоятелствата на нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП както в АУАН, така и в НП
няма разминавания, а и същите са по такъв начин изложени, за да е наясно лицето
нарушител за какво е подведено под административната отговорност – по начин
неограничаващ го в правото му на защита.
Нарушението е правилно подведено към уреждащата
състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на
нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение,
а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което
се подвежда под административна отговорност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175А
ал.1 пр.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма
предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца,
каквито са и наложени на Я., като съдът и не би и могъл да ревизира тези
наказания евентуално в насока на намаляване на размера им.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като
маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото според отразеното в справката за
нарушител/водач се установява, че нарушението от 12.03.2017 г. не е изолиран
случай за жалбоподателя В.Я., а същият е санкциониран с друго наказателно
постановление и фиш пак за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Самото процесно нарушение не се характеризира с
някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от
този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
По изложените съображения съдът прие да потвърди
атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1030-002969/19.05.2017 г. на *** при Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.Я.Я. с ЕГН **********
*** са наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.