Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10090/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на *** М. В., като
пълномощник на Х.И.Т. от гр. Варна, ЕГН **********
срещу Решение № 234 от 26.11.2021 г. по НАХД 545/2021 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2499765 на ОДМВР
Велико Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Касаторът счита за особено съществено процесуално нарушение
липсата на доказателства за надлежно връчване на ЕФ от овластен за това орган. Излага
доводи, че отсъства яснота кой точно е действителният извършител на
нарушението, а от квалификацията на нарушението не става ясно дали е по чл. 21,
ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че е изтекла законоустановената
давност по отношение на наказателното преследване и налагането на санкция за
извършеното нарушение. По тези изложени в жалбата възражения се иска отмяната
на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от
касационната инстанция, с което да бъде отменен електронният фиш. Претендира
направените разноски.
Ответникът по касационната жалба
– ОД на МВР Велико Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 234 от 26.11.2021 г. по НАХД 545/2021 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица е потвърден Електронен фиш серия К, № 2499765 на ОДМВР Велико Търново,
с който на Х.И.Т. като законен представител на "Ай Ейч Ти Инвест
Къмпани" ООД гр. София за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка
с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
За да постанови съдебния си акт,
от фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 18.01.2019 г. в 14:48 часа, на
територията на общ. Лясковец, на ПП І-4, км. 153+343, в посока към гр. Варна, с
автоматизирано техническо средство MultiRadar SD 580 №
00209D33F1A0, е била
засечена скорост на движение на МПС – "БМВ
750 Л Д Х Драйв ", с рег. № ***, собственост на "Ай Ейч Ти Инвест
Къмпани" ООД гр. София с представляващ Х.И.Т., от 94 км/ч след отчетен
толеранс от -3 км/ч, в нарушение на ограничение на скоростта извън населено
място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Въз основа на така заснетото, след установяване на собствеността на
автомобила чрез съответна справка в системата на КАТ, е издаден Електронен фиш серия
К № 2499765. Въззивният съд е намерил, че при издаване на ЕФ не са допуснати
процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество. От приетото
като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския
институт по метрология се установява, че е одобрен типът на стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е
измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на
типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение. Съгласно протокол за проверка № 1-СИСИ/16.04.2018
г., използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е
преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие
с изискванията за това средство за измерване. За неоснователно е прието
възражението на жалбоподателя, че като нарушени разпоредби били посочени и
двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало лицето да разбере за кое от
двете нарушения е наказано, тъй като според съда от обстоятелствената част на
атакувания ЕФ ставало ясно, че нарушението е по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Изложени са и подробни мотиви,
че в случая не са изтекли давностните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и чл. 80
от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският
районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло
от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователно е възражението на
касатора, че липсата на доказателства за връчването на ЕФ от надлежен орган
обуславя неговата незаконосъобразност. Редовното връчване на ЕФ има значение
единствено за допустимостта на жалбата, но не и за неговата законосъобразност.
Неоснователно е и възражението
му, че липсвало яснота относно действителния извършител на нарушението. От
текста, изписан в електронния фиш недвусмислено се установява, че е ангажирана
отговорността на Х.И.Т., в качеството му на законен представител на "Ай
Ейч Ти Инвест Къмпани" ООД.
Съгласно
разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато МПС е собственост или се
ползва от юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия
законен представител. Доколкото няма спор, че Хр. Т. е единствен законен
представител на "Ай Ейч Ти Инвест Къмпани" ООД, именно той е субектът,
който подлежи на наказание по арг. от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Същият не се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е представил пред
органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС, следователно правилно е била ангажирана
неговата отговорност в качеството му на управител на собственика на автомобила.
Оплакването на касатора за неясна
квалификация на нарушението вече е било изложено пред въззивния съд, който правилно
го е приел за неоснователно. Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установява допустимата
максимална скорост за различните категории МПС за различните видове пътища. Ал.
2 сочи, че всякакви други ограничения се въвеждат с пътен знак В 26. В случая
движението е по ПП І-4 и при липса на други знаци е разрешено движението с до
90 км/ч. На място обаче е поставен знак за по-ниска разрешена скорост – 60 км/ч
и за това правилно това ограничение е определено като такова от типа на тези, предвидени
в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Същевременно, това ограничение е наложено именно в
отклонение от общото правило в ал. 1, и за това правилно са посочени и двете
норми, които е ясно, че следва да се тълкуват систематично, като в този смисъл
е и константната практика на АСВТ.
Неоснователно е възражението за
изтекла погасителна давност. От доказателствата по делото се установява, че
нарушението е извършено на 18.01.2019 г., а на 22.01.2019 г. е изготвен преглед
на фиш, т.е. електронният фиш е съставен в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
/доколкото самото заснемане на нарушението с АТСС има функцията на АУАН, а
електронният фиш – на НП/. Не е изтекъл и тригодишният давностен срок по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, тъй като давността е спряла поради оспорването на ЕФ пред съда на
основание чл. 81, ал. 1 от НК, а същевременно не е изтекла абсолютната давност
по чл. 81, ал. 3 от НК.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 234 от 26.11.2021 г. по НАХД 545/2021 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.