Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
09.08.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и девети юни година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:Йоана
Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14604 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правно
основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Настоящото
производство е образувано във връзка с указанията в Определение № 277 от
28.01.2021 г. постановено по в.гр.д.№3784/2020г. по описа на САС, ГК, с което въззивният
съд е отменил решение №5042/18.08.2020г. по гр.д.№14604/2016г. на СГС, ГО, I-7 с-в, в частта му, с която е прекратено производството по
предявен евентуален иск с правно основание по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата 137
119лв. и по акцесорен иск с пр.основание чл. 86 ЗЗД за
сумата 41 523,41лв. /част с
характер на определение/. Прието е, че дадена от първоинстанционния съд правна
квалификация – чл.32, ал.2 от ЗДС е погрешна, като е указано, че евентуалният
иск за заплащане на парична равностойност на процесния имот е с правно
основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД, която разпоредба представлява общо реституционно
правило, намиращо приложение, когато натуралната реституция е невъзможна.
Делото е изпратено на СГС за произнасяне по същество по на предявения иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата 137
119лв. и
по иска с пр.основание чл. 86 ЗЗД за сумата 41 523,41лв.
Така,
предмет на настоящото производство са единствено предявените от Д.Г.А. ЕГН **********,
чрез адв. С.П. - САК, против Агенция „П.И.“, със седалище и адрес гр.София,
бул.********, обективно съединени искове искове с правно основание чл. 57, ал.
2 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 137 119лв.,
представляваща парична равностойност на
334 кв.м., част от общо 415 кв.м., от имот пл.№1355, кадастрален лист 702, част
от Поземлен имот 955 от кадастралния план на гр.София, вилна зона „Симеоново -
Драгалевци I част”, административен район „Витоша”, за които се твърди, че се
държат от ответника, както и иск с пр.основание чл. 86 ЗЗД за сумата 41
523,41лв. представляваща обезщетение за забава върху паричната равностойност на
имота от 137 119лв. за периода от 01.12.2013
г. до 22.11.2016 г.
Ищецът обосновава претенциите си с твърденията, че е собственик
на нерегулиран поземлен имот №955, кадастрален лист 702 от кадастралния план на
гр.София, вилна зона „Симеоново-Драгалевци I част”, административен район
„Витоша”, с площ от 996 кв.м. по решение № 5029/19.05.1995 г. на ПК „Витоша”, а
по скица от 1062 кв.м. Твърди, че с
Решение №172 от 26.03.2010 г. на Министерски съвет, по точка 100 от Приложение
към т.1 на РМС, от имота му били отчуждени 334 кв.м., от общо 415 кв.м.,
осъществено било незабавно изпълнение, имотът бил завзет и върху него били
реализирани мероприятия по разширението на Околовръстния път. За отчуждуния
имот било определено обезщетение в
размер на 49 599 лв., което след обжалване от ищеца е изменено на обезщетение в
размер на 106 429 лв. по образуваното а.х.д.№5872/2010 г. на ВАС, с решение №
267 от 10.01.2011 г. Сочи се, че ищецът подал молба до ответника да изплати
обезщетението, но ответната Агенция ”П.И.”
отказала да го обезщети, тъй като Решение №172 от 26.03.2010 г. на Министерски
съвет, т.100 от Приложение към т.1 било отменено с Решение №559 от 29.07.2010
г. на Министерски съвет, с което се заличава имота като предвиден за
отчуждаване и отпаднала нуждата от изплащане на обезщетение за него. Твърди се, че въз основа на отмененото Решение
№172 на Министерски съвет, процесния имот бил завзет и всъщност мероприятието е
било изпълнено. Ищецът поддържа, че имотът му продължава да бъде частна собственост, но
върху него са реализирани мероприятия за разширението на Софийски околовръстен
път.
В срока по чл.131 ГПК ответната Агенция „П.И.“,
е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди се в отговора, че за
изграждането на Път II -18 „Софийски околовръстен път - южна дъга“, участък
„Симеоновско шосе - бул. България“ от км 44+720 до км 45+200, с Решение №
651/08.10.2007г. на Министерски съвет /РМС/, (обн. в ДВ бр. 83/16.10.2007г.) са
отчуждени 647 кв. м. от имот с планоснимачен № 955, целият с площ 1062 кв.м. Сочи,
че през 2010 г., отчуждени с РМС №172/2010г., включително и за имот №1355,
отчуждаването е отменено с РМС № 559/29.07.2010 г. (обн. в ДВ
бр.62/10.08.2010г.). Мотивите, въз основа на които е отменено отчуждаването били,
че имот е идентификатор № 1355 не попада в обхвата на трасето на СОП - Южна
дъга. Наведен е довод, че Агенция „П.И.“ нито владее, нито държи процесния
недвижим имот, тъй като имот с пл. № 1355, не попада в трасето на СОП. Моли за отхвърляне на исконете.
В
открито съдебното заседание ищецът А. чрез пълномощника си адв.П. подържа
исковете. Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът АПИ чрез
пълномощника си юрк.Н. оспорва предявения иск. Представя писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав , след като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №35, т.1, рег.1016,
дело №28 от 2007 г. на Нотариус В. И. рег.№271 от НК, се установява, че ищецът Д. Г. А. закупил от три физически лица, неурегулиран
поземлен имот №955, кадастр. лист 702 от кадастралния план на гр.София,
вилна зона „Симеоново-Драгалевци I част”, адм. район „Витоша”, с площ от 996
кв.м. по решение № 5029/19.05.1995 г. на ПК ’’Витоша”, а по скица от 1062
кв.м., ”, а при съседи: имот без пл. №,
имот пл. № 954, имот пл. № 10, имот пл. № 11, имот пл. 12, имот пл. 13, имот
пл. № 1140, имот пл. № 14, имот пл. № 16, имот пл. № 846, имот пл. № 1231, имот
без пл. номер, имот пл. № 1197, имот пл. №1196. /л.10-л.11 от делото/
С Решение № 172/26.03.2010 г. на
Министерски съвет , обнародвано ДВ бр.28 /2010г., под № 100 от приложението към
т. 1 на акта, са отчуждени за държавна нужда (изграждане на обект „Път ІІ –
Софийски околовръстен път – южна дъга“) 334 кв. м. от имот пл. № 1355, кад. лист
702, и за тази площ е определено
обезщетение от 49 599 кв.м. /л.13-л.16 от делото/
Видно
от приетото извлечение от ДВ бр.62/10.07.2010г.
с обнародвано Решение № 559/29.07.2010 г. на МС, е изменено предходното Решение №
172/26.03.2010г., като са заличени имоти
от списъка на подлежащите на отчуждаване, включително и процесния имот пл. №
1355. /л.17 от делото/
С
влязло в сила Определение № 13379/19.10.2011г.
по адм. дело № 7863/2011г. по описа на ВАС,
жалбата на Д. Г. А. срещу Решение № 172/26.03.2010 г. на МС е оставена без
разглеждане – тъй като актът за отчуждаване на имота е отменен с Решение №
559/29.07.2010 г. на МС. ВАС приел, че при липсата на отчуждаване оспорването
на размера на обезщетението за имота е недопустимо.
От
приетото от съда, неоспорено от страните заключение на СТЕ с в.л. инж.П.Я. –
специалист ПГС, се установява, че изпълненото на място трасе на Софийски
околовръстен път не засяга процесния имот.
Вещото лице инж.Я. сочи, че огледът на място установява, че процесния имот
пл.№1355 тангира с околовръстния път. Изяснено е, че към настоящия момент
имотът не е ограден.
В
приетото неоспорено заключение на СТЕ изготвена от геодезист - в.л. инж. П.Р., е обосновано, че от
извършето геодезическо заснемане, се
констатира, че частта от имот пл. № 955 представляваща имот пл. № 1356 и
частично идентична на ПИ 68134.2040.1356 по КККР попада в обхвата на изградения
СОП- южна тангента (пътно платно и тротоари), а по-голямата част с площ 334
кв.м от имот пл. № 1355 попада в сервитута на Софийски околовръстен път отразен
на план за улична регулация от 2009г. с габарит от 4.5м. В заключението е обоснован извод, че в
габарита на сервитута от 4.5м на Софийски околовръстен път в участъка засягащ
имот пл. № 1355 идентичен на ПИ 68134.2040.1355 по КККР не са извършени конкретни строителни монтажни действия по изграждането
СОП (не е положен асфалт, бордюри, тротоарна настилка, канавки и други елементи
от пътното тяло), а в по-голямата си част представлява затревени площи и на
места положена бетонна настилка пред входовете на частните имотите.
Вещото лице
геодезист сочи в заключението си, че в процесната
част фактически не са извършени благоустроителни мероприятия засягащи
изграждането Софийски околовръстен път - южна дъга, което е видно от снимковия
материал и приложенията към СТЕ.
Заключенията на СТЕ с в.л. инж.Я. и СТЕ с в.л. инж.Р., съдът
възприема, като обективни и компетентно дадени.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
С
решение №5042/18.08.2020г. постановено по настоящото дело е отхвърлен
предявения от ищеца Д.А., против Агенция „П.И.“, главен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 334 кв.м., част от общо 415 кв.м., от имот пл.№1355, кадастрален
лист 702, част от Поземлен имот 955 от кадастралния план на гр. София, вилна
зона „Симеоново - Драгалевци I част”, административен район „Витоша”, както и
осъждане на Агенция „П.И.“, да предаде владението върху описания недвижим имот,
като неоснователен.
Предвид отхвърлянето
на предпочитания иск с пр. основание чл.108 от ЗС се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на предявения евентуален иск с правно основание по чл.
57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на парична равностойност на поземления имот /за
който се твърди да е отчужден/ в размер на сумата 137 119 лв.
Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗЗД, ако се дължи
връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на
поканването.
Ако
подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той
дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е
по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете - ал. 2 от същата разпоредба на ЗЗД.
Доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че ответника АПИ вместо да върне
собствения на ищеца имот, след отмяната
на Решение №172 на МС, същият е изпълнил благоустройствено меропрятие върху
него и го завзел, то квалификация на предмета на спора като такъв с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. /съгласно
задължителните указания по Определение № 277 от 28.01.2021 г. на САС/
Основание
на иска в случая не е самото имуществено разместване, а противоправното разпореждане,
а последващото недобросъвестно отчуждаване. Хипотезата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД е изведена
самостоятелно в закона в уредбата на
института на неоснователно обогатяване.
Така в решение № 138 от 25.03.2011
г. по гр. д № 1127/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС на РБ, постановено в
производство по чл. 290 ГПК, е прието,
че съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е правната невъзможност вещта да бъде върната
в патримониума на неоснователно обеднелия, същевременно последният не е
могъл да претендира по друг исков ред. Анализа на установените по делото
обстоятелства, в случая не сочат на неоснователното имуществено разместване в
хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
В хода на
съдебното дирене пред СГС, ищецът не установи при условията на пълно и главно доказаване, съгласно чл.154,
ал.1 ГПК, че имот с идентификатор № 1355 е завзет неправомерно от ответника АПИ.
Не се
установи, процесният имот да се намира във владение или държане на ответната
Агенция „П.И.“. Не се доказа твърдението на ищеца, че собствения му имот е
завзет и върху него е реализирано мероприятие. От заключенията на приетите с
в.л. инж.Я. и СТЕ с в.л. инж.Р., се установи, че прцесната реалнна част
възлизаща на 334кв.м. от имот пл.№1355, кадастрален лист 702, част от Поземлен
имот 955 от кадастралния план на гр. София, в.з.„Симеоново - Драгалевци I част”
е извън обхвата на трасето на СОП, което дава опора на извода, че тя не е
завзета.
Поради
изложеното, осъдителния иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане
на парична равностойност на процесния
поземлен имот в размер на 137 119лв.
следва да бъде отхвърлени като неоснователен.
С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен
се явява и акцесорният иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата 41 523,41лв. представляваща обезщетение за забава върху
паричната равностойност на имота от 137 119лв.
за периода от 01.12.2013 г. до
22.11.2016 г.
По разноските:
При
този изход на спора съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Предвид
обстоятелството, че ответникът не претендира за разноски, такива не му се
следват.
Водим от горното, Софийски градски съд,
ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Г.А. ЕГН **********
с адрес ***, чрез пълномощника адв. С.П. - САК, против Агенция „П.И.“, със седалище и адрес гр.София, бул.********, иск с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 137 119лв.,
представляваща парична равностойност на
334 кв.м., част от общо 415 кв.м., от имот пл.№1355, кадастрален лист 702, част
от Поземлен имот 955 от кадастралния план на гр.София, вилна зона „Симеоново -
Драгалевци I част”, административен район „Витоша”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.А.
ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв. С.П. - САК, против Агенция „П.И.“, със седалище и адрес гр.София, бул.********, иск с пр.основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 41 523,41лв. представляваща обезщетение за забава върху
паричната равностойност на имота от 137 119лв.
за периода от 01.12.2013 г. до
22.11.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: