Решение по дело №291/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е след постановяване на окончателно Решение № 2934 от 20.03.2025 год. по адм. дело № 11715 от 2024 год. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е обезсилено Решение № 3963 от 18.10.2024 год. по адм. дело № 670 от 2024 год. на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите на съдебното решение.

Във връзка с дадените задължителни указания на касационната инстанция съдът е оставил без движение жалбата на В. И. Д., подадена чрез адв. Я. Н. Д. и му е указал, в срок, да уточни жалбата си – а именно дали оспорва мълчалив отказ по подаденото заявление № ВЖ – 00210 от 01.04.2024 год. пред „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* или предмет на оспорване е отказ за пълно заличаване на личните му данни в регистрите на дружеството, обективиран в писмо - отговор изх. № 00955 от 29.04.2024 год.

В открито съдебно заседание жалбоподателят В. И. Д. не се явява и не се представлява. С молба, вх. № 6216 от 25.06.2025 год., подадена от пълномощника му адв. Д., е заявил, че в отговор на искането на оспорващия изх. № 00955 от 29.04.2024 год. „ЕОС Матрикс“ ЕООД го уведомява, че след погасяване на задължението му дружеството е предприело ограничена обработка на личните му данни, тъй като администратора му имал легитимен интерес да се защити от бъдещи правни претенции, които можели да възникнат между жалбоподателя и дружеството по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ и чл. 17, пар. 3, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент (Регламент). Въпреки съдържанието на писмото-отговор изх. № 00955 от 29.04.2024 год. администраторът е продължил да обработва личните данни на Д. като на длъжник по активно вземане, да подава данни в ЦКИР, без да го уведоми за промяната, което представлява мълчалив отказ на заявлението му от 01.04.2024 год. От Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-62336 от 10.05.2024 год. на БНБ, която справка е след мълчаливия отказ на ответника се сочи, че няма промяна в обработването на личните данни на длъжника и подаване данни в ЦКИР, без да го уведоми за промяната. Подаваната, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, информация за просрочено задължение на Д. към ЦКР е невярна и е налице нарушение на принципа, установен в чл. 5, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Счита, че е налице мълчалив отказ и моли за отмяната му като незаконосъобразен и присъждане на разноски по списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 24 от настоящото дело).

Ответната страна - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя Т. И. В., чрез служител с юридическо образование М., счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Претендирам присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150,00 лева, както и за другите две съдебни инстанции. Представя писмени бележки.

Административен съд-Пазарджик, VII - и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С Решение № 150 от 19.04.2023 год. постановено по гр. д. № 1086 от 2022 г. по описа на Районен съд - Велинград е признато за установено, че жалбоподателят В. И. Д. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3906,00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 год., сключен между „Обединена българска банка“ АД и В. И. Д., ведно със законовата лихва върху нея, както и сумата от 374,00 лв., представляваща такси и други разноски по Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 год., поради изтичането на установената от закона петгодишна давност. Решението е влязло в законна сила на 07.05.2023 год.

Със Заявление вх. № ВЖ-00210 от 01.04.2024 год. жалбоподателят е завил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че няма доброволно да плати погасеното по давност задължение към тях, както и е поискал длъжностното лице на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие на основание чл. 17, пap. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година личните му данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър, като подаде информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър (ЦКР), след което да спре да подава личните му данни в ЦКР.

С писмо - отговор изх. № 00955 от 29.04.2024 год. от длъжностното лице по защита на личните данни, администраторът на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил Д., че след извършената вътрешна проверка е установено, че последният няма активно задължение към дружеството, тъй като същото е било погасено и е подадена коригираща информация в ЦКР. Посочено е и че дейността по подаване на информация към ЦКР е преустановена. Д. е уведомен, че във връзка с искането му и след погасяване на задължението му „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприело ограничена обработка на личните данни на Д., изразяващи се единствено в съхранение на хартиен и електронен носител за срок от 5 години на основание легитимен интерес на администратора по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД, а именно да се защити от бъдещи правни претенции, които биха могли да възникнат между Д. и дружеството.

По делото е приложена Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-84199 от 25.07.2023 год. на БНБ и Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-62336 от 10.05.2024 год. на БНБ, съгласно които се установява, че жалбоподателят дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3 906,00 лв., ведно със законовата лихва върху нея, както и сумата от 374,00 лв., представляваща такси и други разноски. В допълнение, с писмо изх. № БНБ-114577 от 11.10.2023 год. БНБ уведомява жалбоподателя и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че във връзка с подадена от В. Д. жалба, БНБ на основание чл. 17 от Наредба № 22 за ЦКР не извършва корекции на подаваната от институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата информация към регистъра. Според отговора, вписвания, заличавания или промяна на подадените данни се извършва от посочените институции, които са задължени от Наредба № 22 от 16.07.2009 год. на БНБ за ЦКР да ги коригират при промяна на обстоятелствата.

С писмо изх. № 01778 от 19.10.2023 год. до В. Д., с копие до БНБ, Дирекция „Регистри“ за ЦКР, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил за липса на парично задължение към дружеството-цесионер, произтичащо от Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 год., сключен между В. Д. и „ОББ“ АД. Посочено е, че в съответствие с Решение № 150 от 19.04.2023 год. постановено по гр. д. № 1086 от 2022 г. по описа на Районен съд – Велинград подаването на информация до ЦКР относно задължението по кредита е било преустановено. Позовава се на последната предоставен от Д. справка, от която се установява, че последната информация за активността на кредита е било към дата 31.03.2023 год. – момент, предхождащ постановяването и влизането в сила на съдебния акт по гражданското дело. Писмото е изпратено на жалбоподателя, ведно с плика, но той не го е получил на посочения от него адрес.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По смисъла на чл. 58 от АПК, вр. чл. 57, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган да издаде административен акт по силата на закон или по искане на заинтересованата страна във визираните в АПК или в специален закон срокове се счита за мълчалив отказ да се издаде административния акт. В случай, че жалбата до съда да е подадена преди изтичане на срока за произнасяне по чл. 12, пар. 3 от Регламент 2016/679, ако към момента на прекратяване на делото няма изрично произнасяне от страна на сезирания администратор на лични данни, следва да се приеме, че делото има предмет, защото непроизнасянето представлява мълчалив отказ. В противен случай жалбоподателят се лишава от достъп до правосъдие, което е недопустимо. В случай, че лицето не е получило отговор на искането си в законоустановения едномесечен срок, както и двумесечния срок, каквато възможност е допустима съгласно изр. 2 и 3 от пар. 3 на чл. 12 от Регламент 2016/679, но при въведено задължение да бъде информиран субектът на данните за удължаването на срока, може да го оспори с презумпцията, че той съставлява отрицателно волеизявление по направено от него искане за издаване на административен акт, респективно извършване на действия, с конкретно съдържание.

В разглеждания случай Д. е сезирал ответната страна, в качеството й на администратор на лични данни, на 01.04.2024 год. и до настоящия момент няма произнасяне. Съдът приема, че жалбата му е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес и е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване мълчалив отказ на заявлението от 01.04.2024 год., с който Д. е поискал „ЕОС Матрикс“ ЕООД да извърши фактически действия по преустановяване на обработка на неговите лични данни като длъжник по активно вземане, по подаване на информация за изменението на кредита в ЦКР и преустановяване на подаването на личните му данни в ЦКР.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

„Лични данни“, според пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – това е всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

„Администратор“ на лични данни, според разпоредбата на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 – физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни.

„Обработване“ на лични данни, според дефиницията по пар. 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 – това е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Съгласно чл. 4, т. 3 от ОРЗД „Ограничаване на обработването“ означава маркиране на съхранявани лични данни с цел ограничаване на тяхната обработка в бъдеще. Тоест данните не се обработват поради целта за която са събрани (тази първоначална обработка, съгласно смисъла на ОРЗД е определена за активна), за тези данни е приложена ограничена обработка – архивиране, тъй като са необходими за изпълнението на други, различни от първоначалните цели.

В чл. 17 от Общия регламент относно защитата на данните правото на изтриване (нар. правото „да бъдеш забравен“) е установено, че субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, пар. 1 от ОЗДР.

В т. 3 на чл. 17 от ОЗДР е записано, кога не може да бъде уважено искането на субект на данни: пар. 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо: б) за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; г) за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, пар. 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в пар. 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или д) за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

Упражняване на правото на изтриване на лични данни („правото да бъдеш забравен“) по смисъла на чл. 17 от ОРЗД е основно, но не е абсолютно право. Предпоставки за окончателното изтриване на личните данни по чл. 17 от ОРЗД е наличието на една или няколко хипотези, изброена в чл. 17, пар. 1 от ОРЗД.

Видно от приложените по делото документи колекторското дружество е изпълнило своето законово задължение и е уведомило БНБ и Д., че подаването на информация към ЦКР относно задължението е преустановено, с оглед влязлото в сила съдебно решение на Районен съд – Велинград. Това обстоятелство се установява и от двете справки за кредитна задлъжнялост на БНБ, ЦКР, в които последната дата на подаване на информация е към 31.03.2023 год. Тази дата е предхождаща тази на влизане в сила на Решение № 150 от 19.04.2023 год. постановено по гр. д. № 1086 от 2022 г. по описа на Районен съд – Велинград – 07.05.2023 год. Следователно дружеството е предприело действия по подаване на коригираща информация към ЦКР и жалбоподателят няма активни задължения към ответника. След този период „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприел ограничена обработка на личните данни на Д., изразяващи се в съхранение на хартиен и електронен носител за срок от 5 години при спазване изискванията на чл. 3а от Закона за кредитите, чл. 15 на Наредба № 26 на БНБ от 2012 год., Закона за счетоводството, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху добавената стойност и други. Следва да се отбележи, че в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 26 на БНБ от 2012 год. е въведено задължение всяка финансова институция да изготвя и представя в БНБ тримесечни и годишни финансови отчети по форма и съдържание, определени от БНБ, до 20-о число на месеца, следващ отчетния период. В ал. 2 и следващите на същата норма е допълнено следното: Финансовите институции, които подлежат на задължителен независим финансов одит, представят при поискване от БНБ годишен финансов отчет, годишен доклад за дейността, годишен консолидиран финансов отчет и годишен консолидиран доклад за дейността, изготвени съгласно Закона за счетоводството. В ал. 4 от същата изрично е установено, че финансовите институции, вписани в регистъра по чл. 3а от ЗКИ, съхраняват най-малко 5 години цялата счетоводна и друга информация и документи относно осъществяваната от тях дейност, включително по сключените договори. Срокът за съхранение на документите, свързани със сключените договори, тече от датата на прекратяване на отношенията по тези договори. Тоест от датата на влизане в сила на съдебното решение по отрицателен установителен иск за погасяване на задължението по давност или от момента на неговото окончателно изплащане.

Горепосочената ограничена обработка на лични данни се основава на легитимния интерес на администратора по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е)“ от ОРЗД, а именно да се защити от бъдещи правни претенции, които биха могли да възникнат. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17, пар. 3, б), д) от ОРЗД, съгласно която упражняването на правото „да бъдеш забравен“ въз основа на предпоставките по чл. 17, пар. 1, пар. 2 от ОРЗД не може да се упражни доколкото обработването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции. Тези претенции могат да са въз основа на последващ правен спор между страните или от страна на държавни институции, в рамките на контролните им правомощия.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, тъй като колекторското дружество, като администратор на лични данни, е извършило фактически действия по преустановяване на обработка на личните данни на Д. като длъжник по активно вземане, по подаване на информация за изменението на кредита в ЦКР и преустановяване на подаването на личните му данни в ЦКР. Към датата на подаване на заявлението от 01.04.2023 год. дружеството изпълнява единствено свое законово задължение за ограничена обработка и съхранение на данните на Д. относно Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 год., сключен между В. Д. и „ОББ“ АД, в изпълнение на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 26 на БНБ от 2012 год.

При този изход на делото, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за три съдебни инстанции в общ размер на 500,00 лева и заплатената държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на 370,00 лева, т.е. общо в размер на 870,00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. Д., [ЕГН], подадена срещу мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни, да извърши фактически действия по преустановяване на обработка на личните данни на жалбоподателя като длъжник по активно вземане, по подаване на информация за изменението на кредита в ЦКР и преустановяване на подаването на личните му данни в ЦКР, във връзка с подадено Заявление с вх. № ВЖ-00210 от 01.04.2024 год.

ОСЪЖДА В. И. Д., [ЕГН], да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 870,00 лева, представляващи разноски за три съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.