Решение по дело №6966/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7557
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100506966
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  07.11.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и  деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело №  6966  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.03.2019 г. по гр.дело № 68117/2018 г., СРС, ГО, 128 с-в е осъдил ЗК “Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.да заплати на „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., сумата от 451,60 лв., представляваща частичен иск от 546,51 лв., по регресна претенция за неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0110-180-0261-2016, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 23.10.2018 г., до окончателното изплащане на дължимото. Осъдил е ЗК "Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.да заплати на „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., сумата от 810 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото съобразно изхода му.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ответника ЗК "Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди, че съдът при определяне на релевантния размер на вредите по увреденото в резултата на процесното ПТП имущество, не е взел предвид овехтяването на същото , посочено от вещото лице по СТЕ в размер на 20%,  което е следвало да се приспадне от размера на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение. Освен това, при определяне на действителната стойност на вредите към датата на настъпване на застрахователното събитие, следва да се отчете и прихода, който увреденото лице би получило при предаване на увреденото имущество за скрап, определен от вещото лице на 210 лв., който приход следва да се приспадне от стойността на ремонта, но съдът не е направил това. Без да отчете посочените обстоятелства, СРС е възприел размера на вредите, определен от вещо лице по „средни пазарни цени“, който се явява възстановителна стойност на същите, а не действителна такава. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като неправилно и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият-ищец „З.О.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез пълномощника по делото АД „Г.и партньори“, представлявано от адвокат С.Е.С.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето производство.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание с чл.213 КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 451,60 лв., представляваща частичен иск от 546,51 лв. по регресна претенция за неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0110-180-0261-2016, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-23.10.2018 г., до окончателното изплащане на дължимото.

Ищецът „З.О.З.” АД твърди, че на 24.06.2016г. на автомагистрала Хемус, в посока гр.Варна, в участъка на км.375+400 м.,л.а.Ауди АЗ с рег.№ Р3545ВВ, застрахован при ответника, реализира ПТП като се блъска в ограничителната система в ляво по посока на движението, в следствие на което настъпват материални щети. Собственик на пътя е Агенция „Пътна инфраструктура”, която към датата на ПТП-то има сключена с ищцовото дружество валидна застраховка „Пожар и природни бедствия”. Във връзка процесното ПТП, Агенция „Пътна инфраструктура”, е подала уведомление за щети, по което е образувана щета № 0110-180-0261-2016. Определеното и изплатено по същата обезщетение е 2518,13 лв. Ищецът поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, но последния е признал същото до размера от 1986,62 лв„ погасена чрез прихващане. С оглед на това с настоящия иск се претендира част от разликата.

Ответникът ЗК"Д.З.” АД е оспорил предявените искове по основание.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи:

Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че искът е с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./, а не новия КЗ и чл.86 от ЗЗД. Според  § 22 от Преходни и Заключителни разпоредби/ПЗР/ от КЗ,  За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Става въпрос за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия кодекс, а правните норми, регулиращи възникването, изменението и прекратяването на договорните правоотношения, се определят от действащия към сключването на договора нормативен акт. Правните норми, регулиращи правото на застрахователно обезщетение, се определят от действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт. От данните по делото е видно, че договорът по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и виновния за ПТП-то водач на МПС, е сключен на 25.11.2015 г. и важи до 24.11.2016 г., т.е. сключен е при действието на отменения КЗ. Това не обуславя незаконосъобразност на решението, тъй като съдът е посочил правна норма от новия КЗ аналогична на отменения КЗ.

Съгласно чл.213 от КЗ/отм./, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования-увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45 от ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника. Налице са всички предпоставки за приложение на визираната правна норма, като на практика се обжалва размера на вредите по увреденото в резултата на процесното ПТП имущество /повредената от удара в нея мантинела-ограничителна система/, собственост на АПИ.  

Съдът приема за неоснователно възражението на въззивника, че присъденото обезщетение не съответства на претърпените имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 2 КЗ/отм./, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а съгласно чл. 203 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Същевременно, съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ/отм./, застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на вредите, изчислена към деня на настъпване на застрахователното събитие. Релевантни за изчисляване размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена застраховка са именно средните пазарни цени за отстраняване на нанесените повреди, определени в съответствие с ОУ на застрахователния договор. Тълкуването на разпоредбите на КЗ/отм./ води до извода, че за определяне на размера на застрахователните обезщетения законодателят изхожда от един общ критерий - действителната стойност на причинената вреда (арг. чл. 208, ал. 3 КЗ и чл. 273, ал. 2, изр. 1-во КЗ/отм./), т.е. стойността, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие. От приетатата по делото САТЕ се установява, че общо стойността на вредите е в размер на 2518,13 лв. с ДДС. Следователно, действителните вреди по смисъла на чл. 208, ал. 3 КЗ/отм./ са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар.

Ето защо правилно СРС е взел посочената от вещото лице стойност, която е по средни пазарни цени към датата на ПТП-то. Към нея е прибавил 15 лв. ликвидационни разходи, приспаднал е погасената чрез прихващане сума от 1986, 62 лв., като  е получил разликата от 546,51 лв., а предвид диспозитивното начало е уважил иска, който е предявен в по-малък размер от 451,60 лв.

Относно твърдението във въззивната жалба за неприспадане на овехтяването, следва да се отбележи, че в заключението на вещото лице, същото не заявява категорично наличие на 20 % овехтяване, а твърди „че е възможно овехтяването да е около 20%“, поради което законосъобразно овехтяване не е взето предвид от съда. Не е взета предвид и сумата от 210 лв., посочена от вещите лица като доход, който може да се реализира от предаването на скрап на увредените мантинели, тъй като същите заявяват в о.с.з, че в пунктовете за скрап не се изкупува мантинела като вид отпадъчен продукт.

Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.03.2019г. по гр.дело № 68117/2018 г. на СРС, ГО, 128 състав.

ОСЪЖДА ЗК "Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.да заплати на „З.О.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез пълномощника по делото АД „Г.и партньори“, представлявано от адвокат С.Е.С.направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.