Р Е Ш Е Н И Е
№ 740/4.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик –
VІІ – и състав в открито
съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия Хубчева административно
дело № 417 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производство е
по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК),
Образувано е по
жалба на Г.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. Н.Б., със
съдебен адрес:***, срещу Решение № 71 от 31.03.2023 год. на Директора на
Териториално поделение на Национална агенция за приходите - Пловдив (ТД на НАП
- Пловдив), с което са потвърдени Постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С220013-022-0044003 от
27.06.2022 год. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.
№ 230013-022-0018631 от 16.03.2023 год., и двете издадени от публичен
изпълнител при ТД на НАП - Пловдив.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при
постановяването му решаващият орган не е взел предвид, че е налице
несеквестируемост на запорираната сметка на Г.Й.Г. в „Юробанк България“ АД, тъй
като по тази банкова сметка ***сията си в размер на 373,60 лева. В подкрепа на
този довод представя банково извлечение за периода 12.01.2021 год. – 22.03.2023
год., от което се установяват извършените транзакции – на превеждане и теглене
на сумите. Наложените запори го лишават от възможност да се прехранва и
издържа. Счита, че оспореното решение е незаконосъобразно. Моли за неговата
отмяна.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа
жалбата и излага подробни съображения за неправилност на оспорения акт. Моли
съда да го отмени и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът -
Директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата с доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно и при спазване
нормата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя е наложен запор върху получаваните
пенсии от жалбоподателя. Лицето ежемесечно е теглило по-малка от сума от тази,
която му е превеждана за пенсия по разплащателната сметка, поради което същите
са получили характер за спестявания и сумите са се трансформирали в
секвестируеми. Моли съдът да постанови решение, с което да се потвърди
обжалваното решение, като законосъобразно. Представя писмена защита. Претендира
разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л.
26 от делото).
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, при спазване
на преклузивния 7-дневен срок за
оспорване, както и редът за задължителното оспорване по административен ред,
съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, поради което жалбата е процесуално допустима, разгледана
по същество е неоснователна. Съображенията а това са следните:
С разпоредбата
на чл. 208, ал. 2 от ДОПК е прието, че отказът за отмяна на обезпечението се
обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК и подлежи на задължителен контрол по
административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение,
с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК - пред
административния съд по местонахождението на същата Териториална дирекция на
НАП. Предмет на съдебен контрол на настоящото производство са Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220013-022-0044003 от 27.06.2022 год.
и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 230013-022-0018631
от 16.03.2023 год. и Решение № 71 от 31.03.2023 год. на Директора на
Териториално поделение на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което двата
ПНОМ са потвърдени. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с
§ 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата
административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието
на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена
форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им.
При служебно
дължимата проверка на валидността на обжалваните актове, която не се оспорва,
съдът установи следното:
Решение № 71 от
31.03.2023 год. на Директора на Териториално поделение на Национална агенция за
приходите - Пловдив е издадено от оправомощен за това орган в пределите на
неговата компетентност. Постановено е лично от директора на ТД на НАП – Пловдив,
който въз основа на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 208, ал. 2 от същия
кодекс е натоварен с това правомощие. Решението е издадено в писмена форма и в
рамките на установения, в чл. 197, ал. 1 от ДОПК, 14-дневен срок от получаване
на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за
установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалваните
пред него две постановления за налагане на обезпечителни мерки.
Обжалваните пред
административния орган два броя постановления за налагане на обезпечителни
мерки също са издадени от компетентни органи – публични изпълнители в
компетентната териториалната дирекция на НАП – Пловдив, офис Пазарджик,
определени съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията им
по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същите са изготвени в писмена форма и съдържат
необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването им.
Не се твърди в
жалбата и не се установява при проверката да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила при постановяване на двете постановления и последващото решение. Наличието
на ликвидни и изискуеми публични задължения не се оспорва. Не се твърди
погасяването им или друго активно поведение на длъжника в тази връзка, т. е.
обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и наличие на предпоставки за
отмяна на обезпечението в хипотезата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Дали наложеният
запор е ОМ съразмерна/пропорционална на дълга е въпрос на материална
законосъобразност, която следва да се разгледа от съда в последващите мотиви от
настоящия съдебен акт.
От фактическа и
правна страна актът на администрацията е основан на това, че изпълнителното
производство по ИД № ********* от 2021 год. е образувано със съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С210013-048-0067251 от 18.05.2021 год., връчено
лично жалбоподателя на 17.03.2023 год. Задълженията са възникнали на основание
Разпореждане № РНП-2-4-15-00601151 от 31.07.2019 год. на НОИ - ТП гр. Пловдив,
връчено на лицето на 07.08.2019 год. Произходът на задълженията е неправилно
изплатена сума за пенсия, като непогасеният размер е общо 21 627,60 лева,
от които главница 11 676,81 лева и лихва 9950,79 лева към 27.03.2023 год.
С ПНОМ изх. №
С220013-022-0044003 от 27.06.2022 год. е наложен запор върху вземане от трето
лице ТП на НОИ - Пазарджик. Изпратено е Запорно съобщение изх. № С220013-119-0006377
от 27.06.2022 год. в отговор на което ТП на НОИ - Пазарджик е уведомил, че
признава вземането за основателно и не могат да се правят удръжки, тъй като
пенсията е под размера на минималната работна заплата. Съгласно Писма изх. №
1030-12-92842 от 01.07.2022 год. и № 1030-12-92843 от 07.07.2022 год. Г.Й.Г.
получава пенсия в размер на 370,00 лева до месец юни 2022 год. съответно 467,00
лева за следващите месеци.
С ПНОМ изх. №
С230013-022-0018631 от 16.03.2023 год. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки в „Юробанк България“ АД. Изпратено е Запорно
съобщение изх. № С230013-ООЗ-ОО15186 от 16.03.2023 год.
С ПНОМ изх. №
С210013-022-0034516 от 21 05.2024 год. и Запорно съобщение изх. № С210013-003-0025238
от 21.05.20211 год. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки в „ДСК“ АД.
Постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С220013-022-0044003 от 27.06.2022
год. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. №
230013-022-0018631 от 16.03.2023 год. са оспорени пред по-горестоящия
административен орган – Директорът на ТД на НАП – Пловдив, който на осн. чл.
197, ал. 1 от ДОПК ги е потвърдил с процесното решение. Установил е, че при
издаване на постановленията са спазени материалноправните условия - компетентен
орган, наличие на всички изискуеми реквизити и форма на акта, издадени са при
липса на допуснати административнопроцесуални нарушения. В мотивите
административният орган се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год.
по Тълкувателно дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл. 446, ал. 1 от ТПК (изм. ДВ, бр. 50 от 2008 год., в сила от
01.03.2008 год., трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за
труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях
запор обхваща само секвестируемата част. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие,
което нарушава/несъвместимо е с несеквестируемостта. Наложеният запор
върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху
пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до
размера на минималната работа заплата, нито пропорционално определената
несеквестируема част от това вземане – т. 3 от посоченото ТР на Върховния
касационен съд.
Налагането на
запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие,
тъй като той обхваща само секвестируемата част - част от диспозитива на т. 1 от
цитираното ТР на Върховния касационен съд.
Наложеният запор
върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху
пенсия не обхваща ни го вземането на длъжника от третото задължено лице до
размера на минималната работа заплака нито пропорционално определената
несеквестируема част от това вземане – т. 3 от диспозитива на процесното ТР на
Върховния касационен съд.
Въз основа на
цитираните части от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по Тълкувателно
дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд органът е достигнал
до извода, че налагането на запор върху вземане от трето задължено лиже на
пенсия, която представлява частично секвестируемо имущество е допустим и
законосъобразен способ по чл. 215 от ДОПК за принудително изпълнение, като в
цитираните писма на ТП на НОИ - Пазарджик е заявено, че не могат да се правят
удръжки от пенсията, на основание чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Такива удръжки
не са правени, несеквестируемият размер се превежда на жалбоподателя т.е. няма
насочено принудително изпълнение върху този размер и ПНОМ изх. № С220013-022-0044003
от 27.06.2022 год. и ПНОМ изх. № С230013-022-0018631 от 16.03.2023 год. са
законосъобразни. С решението си ответникът е потвърдил оспорените ПНОМ.
По искане на
жалбоподателя делото е приета и неоспорена съдебно – икономическа експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че Г.Й.Г. е титуляр на сметка,
водена в „Юробанк България“ АД с IBAN ***. На 10.04.2023 год. е извършено
плащане от банковата сметка на жалбоподателя в размер на 2 270,75 лева по Постановление
№ 0230013-022-0018631 от 16.03.2023 год. и Разпореждане за изпълнение с изх. №
0230013-029-0013799 от 07.04.2023 год. на ТД на НАП - Пазарджик. Съгласно
приложено по делото Разпореждане изх. № С230013-125-0113926 от 12.04.2023 год.
на данъчния орган , ТД Пловдив, офис Пазарджик, на 12.04.2023г., във връзка с
постъпили суми по изпълнително дело № ********* от 2021 год. по описа на ТД на
НАП - Пловдив, офис Пазарджик образувано срещу Г.Й.Г., е разпоредено
разпределение на плащането в размер на 2 270,75 лева, постъпило на 10.04.2023
год. по сметката за принудително изпълнение на НАП. Получената сума е
разпределена на 12.04.2023 год. по изпълнително дело № ********* от 2021 год.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на
обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му
пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с
мотивирано решение в 14-дневен срок.
От своя страна
разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК сочи, че решението по ал. 1 може да се
обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната
дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на
жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в
сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да
се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
От своя страна
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът
отменя наложената обезпечителна мярка в зависимост от това дали тя е
предварителна или окончателна обезпечителна такава. С оглед на
систематическото, граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби се
налага изводът, че предмет на съдебна проверка са законосъобразността на двете постановления,
издадени от публичните изпълнители и решението на ответника, с което са
потвърдени.
В случая, както
постановленията за обезпечителните мерки, така и последващото решение са
издадени от компетентни органи и в кръга на предоставената им материална и
процесуална компетентности. Решението на ответника е издадено в срока по чл.
197, ал. 1 от ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 1 - 3 от ДОПК в
настоящото производство съдът преценява законосъобразността на постановленията
за налагане на обезпечителни мерки. В тази връзка съдът намира, че те са
издадени в предписаната от закона форма – по аргумент от чл. 196 от ДОПК, като
съдържа посочените в ал. 1 реквизити: името и длъжността на органа, който го
издава, наименованието на акта, номера и датата на издаването му, фактическите
и правните основания за издаването му, наименованието, идентификационния номер,
адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на
управление на длъжника, размера на публичното задължение и лихвите, вида на
обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага, забрана за
разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението, датата на издаване
и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му. В този
смисъл, съдът намира, че така изброените реквизити от чл. 197, ал. 1 от ДОПК са
налице.
Не се
констатират и нарушения на административнопроизводствените правила. Следва в
тази връзка да се посочи, че нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно
публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие
в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят
публичния взискател. Ето защо, в нормата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е посочено,
че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение. В конкретния казус, налагането на
мерките е основано именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на
публичното задължение и с цел предотвратяване извършването на сделки, и
действия с имуществото на длъжника, т. е. органите по приходите са приели, че е
налице хипотезата на чл. 195 от ДОПК. В процесното постановление за налагане на
обезпечителни мерки са изложени мотиви в тази насока, основани на събраните
доказателства по преписката, с оглед изискването възведено в чл. 196, ал. 1, т.
3 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че процесната обезпечителна мярка
е наложена на основание разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, регламентираща
случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо
публично задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на
жалбоподателя, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните
мерки и в постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази
насока. Както правилно е приел публичният изпълнител, в процесния случай е
налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника Г.Й.Г. в общ размер
на 21 627,60 лева, от които главница 11 676,81 лева и лихва 9950,79 лева към
27.03.2023 год. по посоченото изпълнително дело.
Така, към
момента на постановяване на процесното постановление, без всякакво съмнение са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, тъй като е било
налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника, в общ размер на
7818, 14 лв., в т. ч. лихва в размер на 3097, 41 лв. и главница в размер на
4720, 73 лв. по изпълнително дело № 16080004524/2008 г., непогасено в
законоустановения срок за доброволно изпълнение, като съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на
§ 2 от ДР на ДОПК, това е моментът на преценка на законосъобразността на
административния акт. Съгласно изричното правило на посочената норма,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването му.
По отношение на
следващото възражение, че върху вземането на жалбоподателя от трето лице – ТП
на НОИ гр. Пловдив не може да бъде наложена обезпечителна мярка, тъй като тези
парични средства представляват имущество, върху което е изключено да бъдат
налагани обезпечителни мерки, следва да бъде съобразено, че що се отнася до
вида и размера на доходите и имуществото, върху които не може да се предприеме
принудително изпълнение за публични вземания, респ. не могат да бъдат налагани
обезпечения, то те са изрично определени в чл. 213 от ДОПК и при налагането на
обезпечителната мярка запор върху пенсията на задълженото лице, следва да се
прилага разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която
принудително изпълнение не може да се насочи върху пенсия в размер до 250,00 лева
месечно. Изрично в запорното съобщение, изпратено до ТП на НОИ - Пловдив е
цитираната цялата разпоредба на чл. 213, в това число и относимата в случая т.
5, която, видно от постъпилия отговор от ТП на НОИ - Пловдив, е била
съобразена. Разпоредбата на чл. 446, ал.1 от ГПК от своя страна определя като
несеквестируем доходът от трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да
е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е под минималната
работна заплата. Тези съждения се потвърждават и приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза и приложеното по делото извлечение от
разплащателната сметка на жалбоподателя от 12.10.2021 год. до 22.03.2023 год.
от „Юробанк България“ АД. Лицето е получавало ежемесечно пенсия, който размер е
над 250,00 лева месечно, поради което наложените обезпечителни мерки правилно
са наложени, при спазване принципа на секвестируемост. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 год. по Тълкувателно дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК
на Върховния касационен съд
Предвид
изложеното се установява, че оспорените две ПНОМ и последващото решение са
издадени в съответствие с материалноправните разпоредби.
При това
положение, с оглед липсата на материалноправни и процесуалноправни нарушения,
новелата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК предвижда, че съдът може да отмени
обезпечителната мярка, само ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая
такива доказателства не са представени от жалбоподателя.
С оглед на
изложеното, атакуваното решение е законосъобразно, което обосновава и извода на
настоящия състав – за отхвърляне жалбата като неоснователна.
Предвид изхода
на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 78, ал. 8
от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за правната помощ.
Воден от горното
и на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо от ДОПК, Административен съд - Пазарджик,
VІІ – и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.Г., ЕГН **********, ,
подадена чрез адв. Н.Б., със съдебен адрес:***, срещу Решение № 71 от
31.03.2023 год. на Директора на Териториално поделение на Национална агенция за
приходите – Пловдив, с което са потвърдени Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220013-022-0044003 от 27.06.2022 год. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 230013-022-0018631 от
16.03.2023 год., и двете издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)