№ 930
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501136 по описа за 2022 година
С решение № 56 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 1334/2020 г., ОС
Благоевград, 3 с-в, осъжда ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Р.Н. К. сумата от
12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 9.07.2020 г., ведно със законната лихва от 7.11.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 40 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от Р.Н. К.. Поддържа се, че размерът на обезщетението не е определен
правилно, тъй като от една страна не е отчетено, че освен счупването на
дясната ключица (лекувано оперативно), тя имала и изкълчване на раменната
става и контузия на дясната гръбна половина. Изтъкнато е, че
възстановителния период е бил сравнително дълъг – 5 месеца, извършена е
повторна операция за отстраняване на металната плака, не се очаква пълно
възстановяване според СМЕ, ищцата е претърпяла и психически негативни
последици, а от друга страна - пострадалата е на 46 г., самотна жена и
нуждата от помощ при възстановяване и е създала допълнителни
затруднения. Претендира пълният размер на обезвреда от 40 000 лв., както и
1
разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата и поддържа
възражението си за принос, поради неправилно пресичане.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
В производството пред ОС Благоевград е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1.
Ищцата Р. Н. К. (46 г.) твърди, че на 9.07.2020 г. в гр. Благоевград, при
пресичане на обозначена пешеходна пътека, била блъсната от лек автомобил,
който завивал наляво и й отнел предимството. Ищцата получила фрактура на
дясна ключица и охлузна рана на дясната гръбна половина. Лечението било
оперативно с поставяне на метална плака с винтове. Възстановителния период
бил дълъг и все още продължавал, движенията на горния крайник били
ограничени, тя не можела да спи, емоционално претърпяла негативни
промени, тревожела се, че няма да може да се грижи за сина си. Претендира
ответникът, при когото била налице валидна застраховка на гражданската
отговорност на виновния водач, да й заплати обезщетение на стойност 40 000
лв., ведно със законната лихва от 7.11.2020 г. и разноски.
Ответникът по иска ЗД „Бул Инс“ АД оспорва същия досежно
механизма и твърди наличие на съпричиняване, тъй като пострадалата не се е
съобразила с чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Възразява срещу използването на
протокола за ПТП като доказателство и счита, че е налице случайно деяние.
Оспорва размера.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 9.07.2020 г. в гр. Благоевград настъпило ПТП на
кръстовището на ул. Димитър Солунски и ул. Иван Гарванов, като водач,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, блъснал
пресичащата ищца.
Св. Б.Й. Т. (водач) сочи, че ищцата изскочила тичайки зад друг
2
автомобил и не на пешеходната пътека, и автомобилът на Т. я блъснал с
предната лява част. Твърди, че я видяла в последния момент, когато тя била
пред колата. В ляво на водача имало момче с куче.
Според САТЕ ищцата се движела по ул. Св. Димитър Солунски, и в
зоната на кръстовището предприела пресичане на ул. Иван Гаврилов по
пешеходна пътека, обозначена с маркировка М 8.2, а движещото се
срещуположно, по ул. Димитър Солунски, МПС (със скорост от 19,3 км/ч),
започнало маневра ляв завой. Ударът настъпил върху пешеходната пътека,
приблизително в средата на платното за движение на ул. Иван Гарванов
(видно от скица към експертизата). Според приетата САТЕ най-вероятния
механизъм на ПТП е този, при който ищцата е прекосявала кръстовището със
скорост от 7,5 км/ч (бърз ход към спокойно бягане). Според вещото лице
(преценило и показанията на водача) след като е започнала завиването,
управляващата автомобила св. Т. е отклонила поглед към намиращото се в
ляво от нея момче с куче, което също е пресичало. Ищцата е продължила да
пресича, макар и да е имала пряка видимост към МПС, с включен жълт
пътепоказател. Последвал удар с ляв габарит в таза на пешеходката. Със
закъснение Т. предприела спиране и веднага след удара в пешеходката
спирачките са блокирали. Тялото на ищцата политнало към предната част на
автомобила и едновременно с това се завъртяло около вертикалната си ос. Тя
достигнала до предния ляв калник и се плъзнала по колата върху настилката,
като паднала върху дясно рамо и дясна част на тялото си. Причина за ПТП е
била закъснялата реакция на водача за ефективно спиране, при наличие на
техническа възможност за това. Ако пешеходката се е движела със спокойно
бягане е можела да премине пред автомобила.
Приетата СМЕ е установила, че ищцата получила счупване на дясната
ключица и охлузна рана в областта на дясната гръбна половина. За около 2,5-
3 месеца било затруднено движението на дясната ръка, а ищцата ползвала
болнични за 167 дни. След 2-3 месеца ищцата е можела да движи дясната си
ръка, основната функция е била възстановена, но не е могла да извършва
тежка физическа работа, като пълното възстановяване на движенията е
настъпило около 5-6 месеца след ПТП. За около 2-3 седмици тя е имала
нужда от чужда помощ за битови дейности. Крайникът не е бил обездвижван.
При разпит в о.з. вещото лице е доуточнило (като така е променило
3
частично заключението си), че след операцията (същата е отразена в епикриза
на л. 13) пострадалата не е можела да извършва движения с ръката си в пълен
обем, тъй като е имала също и изкълчване на ставните повърхности в
раменната става, изпълнени с кръв. Ограниченията са продължили около 2-3
месеца. Било е предписано носене на митела за да се държи ръката в най-
щадящо положение. Посочено е още, че в случая е можело да се избере
между оперативно и консервативно лечение, което е право на пациента.
Изтъкнато е, че пълното възстановяване не може да бъде достигнато поради
налично при ищцата дегенеративно заболяване сколиоза.
Св. С. Е. Р., син на ищцата, разказва, че видял майка си в болницата,
където тя плачела и й било лошо. Разказва, че я закарали на следващия ден в
Пирогов за операция, като взели баба му и леля му за да й помагат и да я
преобличат. Сочи още, че тя не можела да прави нищо с ръката, имала силни
болки около 2 месеца, все още не се била възстановила, не можела да вдига
тежко с тази ръка, помагал й за да взема предмети от високо. Тя се
променила, преди била активна, играела тенис, а сега вече не, имала страх
при пресичане и возене в кола.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Въззивният жалбоподател излага оплаквания само относно размера на
обезвредата, а ответникът счита, че следва да се отчете принос от
пострадалата.
Категорично се установява, че ищцата е предприела пресичане по
пешеходна пътека, като при маневра „завой на ляво“ водачът на МПС е
нарушил правилата за движение, като не е подсигурил безпрепятственото и
безпроблемно преминаване на пешеходката. Чл. 47 от ЗДвП предвижда, че
водачът, приближаващ се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. САТЕ е дала становище, че скоростта е
позволявала да се предприеме аварийно спиране, но това не е било сторено.
Съгласно чл. 119, ал. 4 ЗДвП водачът е имал неотменимото задължението при
завиване да пропусне пешеходците, но св. Т. не е изпълнила същото. Според
разясненията на вещото лице, в случая се налага извода, че не се касае до
внезапно появяване на пешеходеца на платното, по начин осуетяващ
4
реакцията на автомобила. Обратно – произшествието е характеризирано като
предотвратимо. Следва да се отбележи, че ищцата не е имала задължение да
пресече с тичане за да изпревари навлизащия в завоя автомобил. Подобно
поведение не е предписано от закона. Обратно – в тежест на водачите на
МПС е възложено да съблюдават поведение, с което да охраняват
безопасността на движение на уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. Следва да се отбележи още, че правилото на ал. 5, от същия
текст, гласи, че при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека" (каквато в случая е
установена), когато водачът е нарушил правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита
за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
Предвид казаното възражението за принос следва да се отхвърли.
Що се касае до размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че
същият следва да бъде завишен. Вярно е, че ищцата е получила увреда в
областта на десния горен крайник, като е претърпяла фрактура (лекувана
оперативно), а според разясненията в о.з., в случая е било налице и
изкълчване на ставата в същата област. Търпените болки и страдания са били
съсредоточени в една област (на дясното рамо) и са възпрепятствали и
затруднили движенията на един крайник за срок до 3 месеца. Вярно е, че
експертът е пояснил, че възстановяване не се очаква в пълна степен, но
следва да се държи сметка, че това е обусловено не само от претърпения
инцидент, но и от предиспозицията при ищцата от друго съществуващо нейно
заболяване свързано с опорно-двигателния апарат – сколиоза. Не се доказа
ищцата да е живяла сама и това да е затруднило ежедневното й обслужване –
обратно, синът й е посочил, че живее с нея, а помощ тя е имала от свои
близки. Като отчита казаното, и като съобрази, че ищцата е имала и
мекотъканни травми в областта на хълбока и дясната гръбна половина, съдът
приема, че размерът на обезщетение следва да бъде определен на 20 000 лв. За
това съдът отчита възрастта на пострадалата, оперативното лечение,
наличието едновременно на фрактура на костта и изкълчването на ставата,
времето, в което тя е ползвала болничен отпуск, времето на търпените болки
и ограничения в обслужването, налагащи съдействие от близки за битовите
дейности, преживения стрес, останалия страх, промяната в обичайния начин
на живот. Съдът съобрази принципа на справедливост, съдебната практика и
5
обществено-икономическите условия към датата на събитията.
При този изход на спора на жалбоподателката се следват разноски в
размер на 420 лв. за държавни такси, платени пред двете инстанции, 163,60 л.
допълнително за експертизи, както и 800 лв. за процесуално представителство
допълнително за двете инстанции по реда на чл. 38 от ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 56 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 1334/2020 г., ОС
Благоевград, 3 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на Р.Н. К. срещу ЗД
"Бул Инс" АД за разликата над 12 000 лв. до сумата от 20 000 лв. и в частта
за разноските, присъдени в тежест на ищцата Р.Н. К. над сумата от 986,87 лв.
до сумата от 1644,79 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД , ЕИК *********, да заплати на Р.Н. К.,
ЕГН **********, допълнително сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от 7.11.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен над
сумата от 20 000 лв. до сумата от 40 000 лв.
В останалата част, в която е присъдена сумата от 12 000 лв., решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Р.Н. К., сумата от 583,60 лв.
допълнително като разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. М. Н. – Т. допълнително
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 800 лв. и за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7