Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба от В. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] със съдебен адрес : [населено място] против З. С. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] Ю. С. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] и И. М. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК- за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/ 2 ид. ч./една втора идеална част/ от следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда, заснет с идент. № 04279.613.13.1.4 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение- Жилище, апартамент, брой нива на обекта : едно с площ по схема от 110 кв. м., вписан с адрес : [населено място], пл. “Х. Б.“ № 10, ет. 2, апартамент № 1, находящ се в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с идент. № 04279.613.13, при съседи на самостоятелния обект с идентификатори : на същия етаж- няма; под обекта- № 04279.613.13.1.3, № 04279.613. 13.1.1 и № 04279.613.13.1.2 и над обекта- № 04279.613.13.1.5, ведно с прилежащо избено помещение- първото вляво от стълбището на мазето, както и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото. Направено е и искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на издадения Констативен нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. и на Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № 71, том І, рег. № 1374, дело № 69 /2014г., и двата по описа на Нотариус К. Т., до размера на ½ идеална част от правото на собственост удостоверено с тях. В исковата си молба, ищците твърдят, че процесният имот е бил предоставен в собственост на М. П. А. /тяхна наследодателка/, като последната го владяла непрекъснато от началото на 60- те години на миналия век, до смъртта си на 25.02.1996г. Видно от Удостоверение от Сектор "Държавни имоти" от 10.12.1993г. било, че имотът е записан като собствен на М. А., считано от 05.01.1966г. и същият, не е актуван като общинска или държавна собственост. М. А. депозирала молба за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка. Съгласно посочените документи, налице били обстоятелства, установяващи правото й на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност за горепосочения период. Видно от Удостоверение за наследници № 1027/ 09.05.2014г., М. А. оставила за свои наследници по закон- Л. Ч., В. Ч., П. Ч. и З. К.. След смъртта на наследодателката им- 25. 02.1996г., всяко от четирите й деца, получило по 3/ 12 ид. ч. от наследствения имот. Впоследствие, на 11.03.2008г., Л. Ч., която била неомъжена, без деца, починала, като нейния дял от наследството се разпределил между сестра й, и двамата й братя, като всеки получил по още 1/ 12 ид. ч. от имота. На 12.06.2012г. починал П. Ч.- баща на ищците, като последните наследили притежаваните от него към момента на смъртта му- 4/ 12 ид. ч. от процесния имот. На 04.01.2013г., починала и В. Ч., която била разведена, без деца, като нейния дял от наследствения имот се разпределил между брат й З. К. и ищците, които замествали в наследяването по закон, баща си на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН. Така, към 04.01.2013г., З. К., се явявал собственик по наследство на ½ ид. ч. от имота, а ищците заедно били, също собственици по наследство на останалата ½ ид. ч. от него. През целия период след смъртта на М. А. и към настоящия момент, имотът бил обитаван и за него полагали грижи всички нейни наследници. Още повече в наследството се включвало и владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, тъй като те продължили владението. В тази връзка, тъй като действието на придобивното основание би се зачело от момента на изтичане на срока, то с позоваването от страна на ищците на изтеклата придобивна давност, следвало да се приеме, че придобивното основание било осъществено именно от наследодателката- М. А.. Ищците установили, че за същия имот имало издаден констативен Нотариален акт № 54, том I, peг. № 1019, дело № 52/ 2014г., както и Нотариален акт за поправка на последния с № 71, том I, рег.№ 1374, дело № 69/ 2014г. С посочения констативен нотариален акт, бил признат за едноличен собственик на имота- ответникът Звонко С. К., чичо на ищците, на основание изтекла придобивна давност и наследство. Впоследствие, видно и от извършената справка в Имотен регистър, Агенция по вписванията- [населено място], била извършена замяна на имота между З. К., действащ чрез пълномощника си- М. Т. Т., от една страна и Ю. М. и И. М. от друга, с Нотариален акт № 4, том III, pe. № 5727, дело № 350/ 2014г., и именно последните двама се явявали негови собственици към момента. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобивало с непрекъснатото владение в продължение на 10 години. Константната съдебна практика приемала, че при наследствени имоти се смятало, че сънаследникът владее имота за сметка на всички наследници. В качеството си на съсобственик обаче, той бил владелец на своята идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици. За да е налице изменение на основанието на неговото владение било необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на другите наследници върху техните ид. ч. и те да се достигнали до тяхното знание. За да се превърне владението в самостоятелно, той трябвало да отблъсне владението на другите наследници, като владее само за себе си, и против тяхната воля, а не било достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Ищците сочат, че ответникът З. К., никога не бил твърдял, нито пред останалите наследници, нито пред тях, че е владеел имота единствено за себе си, още повече по никакъв начин не е и възпрепятствал достъпа на същите до него. Той и по никакъв начин, не предприел действия, които да отричат правото на ищците на собственост. Още повече, те полагали и преди, и в момента, грижи за имота, посещавали го често, извършвали и необходими ремонти, и се ползвали от притежаваното право на собственост. Към настоящия момент, ищците и З.о К., владеели необезпокоявано имота, и упражнявали фактическа власт върху същия. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника З. К.. В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците Ю. М. и И. М., намират за недопустим по отношение на тях, и за допустим, но изцяло неоснователен, по отношение на ответника З. К., предявения иск. В случая, ищците оспорвали правата на собственост върху 1/ 2 ид. ч. от недвижимия имот на ответника З. К., и искали отмяна на нотариален акт, с който той бил признат за едноличен негов собственик, като в същото време за ответници били посочени те, което било недопустимо, тъй като нямали никакви облигационни отношения с ищците по делото, и не били засегнали техни права и законни интереси. Счита се, че липсвал правен интерес за ищците от водене на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото правен интерес в настоящия казус за тях липсвал, предвид прехвърлянето на имота. Дори и при позитивно за ищците решение, целеният резултат не можело да бъде постигнат, тъй като владението нямало как да им бъде предадено, доколко имотът бил собственост на трети лица, които макар и да са посочени като втори и трети ответник в настоящото дело, също не го владеели. На самостоятелно място се сочи, че ответниците М. и М., били страни по Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 5727, дело № 350/ 2014г. по описа на Нотариус Искра К., чийто предмет бил- замяна на процесния недвижим имот, и същият не бил предмет на настоящото дело. Ето защо, дори и ищците да били признати за собственици на 1/ 2 ид. ч. от процесния имот, отмяна на посочения по- горе нотариален акт, не била възможна, предвид разрешението дадено в Тълкувателно решение № 3/ 2012г. по тълк. д. № 3/ 2012г. на ОСГК на ВКС. Предвид това се желае прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците М. и М., и при условията на алтернативност, ако съда счете иска за допустим по отношение на тях, отхвърлянето му като неоснователен. Прави се и искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, ищците лично и чрез проц. си представител- адв. М., заявяват, че поддържат предявения иск. Ангажират доказателства. В съдебно заседание, ответникът З. К., заявява изрично, че признава предявения иск. Сочи, че той винаги е считал ищците са собственици на ½ идеална част от процесния имот. Бил заплашван постоянно от лицето М. Д. и затова така се получили нещата. Подал и жалба в Полицията за това. Не ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответниците Ю. М. и И. М., чрез проц. си представител- адв. Б., заявяват, че поддържат депозирания от тях отговор на исковата молба. Доразвиват доводите си в писмени бележки. Ангажират доказателства. Анализа на събраните доказателства, сочи на установено от фактическа страна следното : Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1027/ 09.05.2014г. издадено от Община Б., след смъртта си, М. П. А., бивша жителка на [населено място], починала на 25.02.1996г., е оставила за свои наследници по закон, четирите си деца- Л. Д. Ч., В. Д. Ч., П. Д. Ч. и ответникът Звонко С. К.. Видно от направеното отбелязване в същото Удостоверение за наследници, Л. Д. Ч., е починала на 11.03.2008г., като същата е била неомъжена, без деца, а В. Д. Ч., е починала на 04.01.2013г., като тя е била разведена, без деца. На 12.06.2012г. е починал и сина на наследодателката М. А.- П. Ч., който е оставил за свои наследници по закон двамата си сина- ищците М. П. Ч. и В. П. Ч. /л. 7- 9 от делото/. С Нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], въз основа на извършена обстоятелствена проверка, и на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, е признат ответника З. С. К., за собственик на основание изтекла придобивна давност и наследство, на следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда, заснет с идент. № 04279.613.13.1.4 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение- Жилище, апартамент, брой нива на обекта : едно с площ по схема от 110 кв. м., вписан с адрес : [населено място], пл. “Х. Б.“ № , ет. , апартамент № 1, находящ се в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с идент. № 04279.613.13, при съседи на самостоятелния обект с идентификатори : на същия етаж- няма; под обекта № 04279.613.13.1.3., № 04279. 613. 13.1.1 и № 04279.613.13.1.2 и над обекта- № 04279.613.13.1.5. /л. 12 и 13 от делото/. С Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № 71, том І, рег. № 1374, дело № 69/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т., е поправен Констативен нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т., като на стр. 2, ред 7 /отгоре надолу/, след израза “обекта- № 04279.613.13.1.5.“ се добавя и следва да се чете “ведно с прилежащото избено помещение- първото, вляво от стълбището за мазето, както и съответните проценти идеални части от общите части на сградата“ /л. 10 и 11 от делото/. Видно от Удостоверение от Сектор "Държавни имоти" изх. № 11-03-369/ 10.12.1993г., е че процесният имот е записан като собствен на М. А., считано от 05.01. 1966г. и същият не е актуван като общинска или държавна собственост /л.15от делото/. Общата на ищците и на ответника З. К. наследодателка- М. А., приживе, е депозирала молба за признаване право на собственост върху процесния имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, към която и приложила и Скица № 818/ 11.11.1993г. /л. 16 и 17 от делото/. С Нотариален акт № 4, том III, peг. № 5727, дело № 350/ 2014г. по описа на Нотариус Искра К.- Нотариус, с район на действие- района на РС- [населено място], първият ответник- З. К., действащ чрез пълномощника си- М. Т. Т., е прехвърлил на втория и третия ответник- Ю. М. и И. М., чрез правна сделка- замяна, правото на собственост върху процесния имот, като последните срещу полученото право на собственост, и в замяна на това, са прехвърлили на Звонко К., притежаваното от тях, безсрочно право на строеж за построяване на подробно описан в нот. акт обект, находящ се в землището на [населено място], [община] /л. 18 и 19 от делото/. Приета като доказателство е Справка от Служба по вписванията при РС- [населено място], за извършените прехвърляния на имоти по партидата на ответника Звонко К. /л. 20 от делото/. Приета като доказателство е Схема № 15- 340953/ 24.09.2014г. издадена от СГКК- [населено място], видно от която, процесният недвижим имот е с идент № 04279.613.13.1.4 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра /л. 28 от делото/. Приети като доказателства са и нотариалните преписки по нот. дело № 52/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т. и нот. дело № 504/ 2005г. по описа на Нотариус И. К. /л. 88- 99, 114- 136 от делото/. Приети като доказателство са и Квитанции за платен местен данък “сгради“ и такса “битови отпадъци“ за процесния имот за 2001г., 2006г. и 2009г., на името на Л. Ч. и В. Ч. и фактура за платени “В и К услуги“ за м.06.2010г. /л. 137- 143 от делото/. От показанията на свид. Л. П., ангажирана от ищците, се установява, че живее от 1980г., в къща на пл. “Х. Б.” № , в [населено място], през една къща, с процесния имот. Познавала Л. и В. Ч., както и брат им П., който бил баща на ищците. Общували много като съседи, имали близки отношения, ходили си на гости до последно, докато починали всички. Първо починала Л. Ч. през 2009г. Бащата на Весел- П., свид. също го виждала да живее там. Той последните години дошъл да живее в града, говорили си и с него, починал през 2013г. След него починала В.. П. и В. много се разбирали. П. живеел някъде на друго място, но идвал често тук в града. В. работела до края на живота си, в Болницата. Тя и сестра и Л., се грижели за къщата, плащали данъците за нея. Тяхната къща отдолу имала партерно помещение. В апартамента, който бил голям и се състоял от 5 стаи, се влизало през вратата, имало антре, отляво била кухнята, отдясно имало баня и тоалетна, друга стая, хол. Свид. познавала и майката на Л. и В.- леля М., която работела в Халите навремето. Първо на нея бил този апартамент, тя била вдовица, като след смъртта й, станал по наследяване на децата й. Свид. не била чувала този имот да е лично на Звонко, или пък той да е пречел на някоя от сестрите си, да го ползва. Звонко бил безработен, сестрите му, му помагали с каквото могат. Дори самия Звонко, когото виждала почти всеки ден, никога не й казвал, че апартамента е негов. Бащата на ищците- П. преди много години живеел в някакво село с някаква жена, но след нейната смърт, се върнал в [населено място] и около четири години също живял в този имот, заедно със сестрите си. Звонко също живеел в същата къща, тя била достатъчно голяма за всички. След 2013г., той живял сам там, след смъртта на останалите. Свид. не била виждала други хора да обитават тази къща, освен децата на М.. Последната година, преди смъртта си, майката на В., също живеела в тази къща, тя починала 2014г.- 2015г. Впечатленията й за В. и М. били повече от разказите на лелите им за тях. След смъртта на баща им, те идвали в тази къща, отсядали там, виждали се с роднините си, но за малко, тъй като живеели в [населено място]. З., известно време го нямало, бил в Ч., в Гърция, на работа, но когато си бил в града, живял също в къщата. Свид. чувала, че земята под къщата е на М., и тя си я е построила на свое място. Свид. винаги възприемала този имот като общ на всички наследници на М.. Ответниците Ю. М. и И. М. не ги познавала, чела за тях във в- к “С.” и оттам разбрала, че се е случило нещо с този имот, за което била много учудена. Впоследствие ги виждала, да обикалят около имота, след публикацията. През 2014г., те сменили ключа на входната врата, и се наложило да се извика ключар. М. не били живели никога в тази къща. Много лица от ромски произход, обикаляли около къщата, като Звонко й казвал, че те го заплашват да излезе от нея. От показанията на свид. Д. Ш., ангажиран от ищците, се установява, че живее на пл. “Х. Б.” № в [населено място], и е съсед на процесния имот. Знаел, че апартамента на същата улица, на № е на М. Ч., негова съседка. Тя починала през 1996г. След нейната смърт оставила за наследници- децата си Л., В., П. и З.. Л. и В. нямали деца. З. имал деца, П. също- двамата ищци. След смъртта на М., останали децата й да живеят в нейния имот. Преди да почине тя, те заедно с нея, живели там, с изключение на П.. Свид. не бил чувал Звонко да е казвал, че този апартамент е само на него. В апартамента имало 5 стаи, антре, кухня, хол, и още три стаи, на всеки поотделно. П. живял в този имот около три години, преди да почине. Той си имал също своя стая. Свид. правил дребни ремонти в апартамента. З. непрекъснато живял там. Той също имал отсъствия от града, но се прибирал. Докато З. отсъствал от града, майка му и сестрите му, живеели там, те били още живи към този момент. П. също починал в тази къща. В. и М. ходили също в нея. Имало първо на мястото на досегашната къща, стара такава, като нейно място, се направила настоящата. От показанията на свид. Й. С., ангажирана от ответниците М. и М., се установява, че не познава ищците В. и М.. Ответникът З. го познавала отдавна, от повече от 20 години. Той имал недвижим имот, намиращ се в близост до Пощата, срещу нея, на ул. "Хр. Б." № , ет. , в [населено място]. Той представлявал апартамент в къща, на втори етаж, състоял се от четири стаи и санитарен възел. В този апартамент З. съжителствал в минал момент с майка си, и с двете си сестри Л. и В., които към настоящия момент били покойници. Майката на Звонко починала първа, през 1996г., впоследствие починали и двете му сестри- Л. през 2008г., като З. останал да живее в апартамента с В., втората му сестра, като и тя починала през 2013г. и накрая останал сам в него той да живее. Свид. чувала, че З. имал брат на име П., който живеел в [населено място], но никога не го била виждала и не знаела дали той има деца. Възможно било той да е ходил на гости при роднините си, но не живял там. Често ходила тя на гости при сестрите на Звонко- Л. и В., поддържала приятелски отношения с тях. З. се считал за собственик на този имот, заедно със сестрите си, били равноправни. Само те живели в него. Затова след смъртта им, той решил да си извади документ за собственост, тъй като само той го обитавал, а му бил наследство от майка му. Не знаела защо му трябвал на Звонко документ за собственост. Отношенията й със Звонко, били на “З.- З.“. Свид. ходила в имота последно през 2013г., когато починала В.. След смъртта на сестрите на Звонко, свид. разбрала, че този имот щял да остане на Звонко, тъй като само той го обитавал. Тя свидетелствала пред нотариус, че този имот е само на него, защото той единствен след смъртта на сестрите си, останал да живее в него, иначе тя считала, че всички деца на М. трябвало да са равноправни. На практика тя заявила на Нотариуса, че понеже една година З. е живял там сам, е станал собственик на имота, понеже и през тази една годена нямало други претенции към него. Докато сестрите му били живи, свид. не знаела дали З. е бил собственик на имота, но той определено живял в него. Нямали наследници сестрите му. Свид. не знаела сестрите на Звонко някога приживе, да са му прехвърляли част от имота. От показанията на свид. Б. З., ангажиран от ответниците М. и М. се установява, че познава ответника З. , от повече от 30 години. Знаел, че той има недвижим имот при Пощата в [населено място], на ул. “Х. Б.”, на втория етаж, апартамент в къща. З. живеел там със сестрите му, едната от които била лаборантка. Семейството на неговата приятелка- свид. Й. С., с която били заедно от три години, било приятелско, със семейството на З. Знаел, че той има брат на име П., който живял в [населено място]. Не познавал синовете му, не ги виждал да живеят там. Сестрата на З, В., я познавал по физиономия, тя починала преди около две години, до последно живеела в тази къща със З. След нейната смърт, останал З. да живее в апартамента. Той се считал за собственик на апартамента. Според свид. на него “по право“ му се полагала тази собственост, защото той е живял там години наред. Сестрите на З. също били собственици на този имот, но Нотариусът не му задавал въпрос за тях. Ответницата И. М. била дъщеря на неговия приятел М. М.. Той бил в течение на изваждането на констативния акт. Звонко му казал, че е намерил бизнесмен, на който да продаде апартамента, и той ще движи нещата. З станал собственик на имота след смъртта на сестра си В., преди това не бил казвал, че е собственик. Тъй като В. и Л. нямали наследници, затова той решил, че е негов апартамента. За съществуването на другия техен брат- П., свид. разбрал наскоро, откакто било заведено делото. Свид. предполагал, че Звонко нарочно е скрил факта, че има и брат на име П., за да може да си извади документ на свое име, и после до го продаде. Не е спорно по делото обстоятелството, че ответницата И. М. М. и депозиралата отговор- И. М. Д., са имена на едно и също лице, с едно ЕГН, което е променило фамилното си име след извършване на разпоредителната сделка, и преди завеждане на делото. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. По своя характер установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК цели да разреши със силата на “пресъдено нещо” възникнал между две или повече лица спор за собственост или ограничено вещно право. Целта е да се установи в отношенията между претендиращите собствеността ищци, и ответниците, оспорващи им това право, какво е действителното правно положение, т. е. да се установи кой всъщност е носителят на накърненото материално гражданско право /кой е собственикът на процесната вещ/, за да се избегнат занапред нови спорове. Следователно предпоставка за уважаването на иска е доказването от страна на ищците на факта, че същите са носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот, на базата на твърдяното от тях придобивно основание /в процесния случай- наследяване и придобивна давност/. Надлежен ответник по иска е лицето/ лицата оспорващи правото на ищците- в случая ответниците. Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, доколкото същият е предявен от лица, които претендират собственически права върху 1/ 2 ид. ч. от процесния имот, и макар и да упражняват фактическа власт към момента върху тази част, правата им са смутени, тъй като ответникът К., се е снабдил с констативен нот. акт, но не само за своята ид. ч. от имота, а за целия имот, а впоследствие, чрез правна сделка /замяна/ е прехвърлил правата на други лица- втория и третия ответник, което безспорно смущава правата им, тъй като са налице съответни титули за собственост, които следва да се отрекат, в накърняващите собственическите им права, части. От показанията на всички разпитани по делото свидетели- Л. П., Д. Ш., Й. С. и Б. З., които съдът в тази част, кредитира изцяло, като логични, последователни и достоверни, може по еднопосочен и категоричен начин да се установи, че от 60- те години на миналия век, до момента на смъртта си през 1996г., именно общата на ищците и на ответника Звонко К. наследодателка- М. А., е била собственик на процесния имот, въз основа на изтекла придобивна давност. Придобивната давност, като институт включва във фактическия си състав три кумулативни елемента : наличие на фактическа власт върху имота /корпус/, изтекъл определен период от време, и намерение да се свои вещта /анимус/. Всички тези елементи в случая са налице- посочените свидетели са категорични, че именно М. А. е живяла в процесния имот /апартамент/, упражнявала е фактическа власт върху него, с ясно манифестираното намерение за своене на вещта, изтекъл е период от време от много повече от 10 години /над 30 години/, като никой не е оспорвал собствеността й, не е имал каквито и да е претенции към ясно заявените й собственически права. Макар възприятията на четиримата свидетели разпитани по делото да са от различен времеви период, те са категорични и еднопосочни в насока за това, че докато е била жива М. А., всички те са възприемали именно нея за едноличен собственик на имота. В тази насока са и приетите като писмени доказателства по делото- Удостоверение от Сектор “Държавни имоти“ от 10.12.1993г., видно от което, процесният обект е записан като собствен на М. А., считано от 05.01.1966г. и същият, не е актуван като общинска или държавна собственост, както и депозираната от М. А. Молба- декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка /л. 16 от делото/. Всички тези факти в своята съвкупност, водят до единствено възможния извод, че М. А. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент, въз основа на първичен придобивен способ- изтекла в нейна полза придобивна давност, като е налице възможност всеки от нейните наследници, доколкото липсват данни тя приживе да се е снабдила с Констативен нот. акт, да се позове на изтеклата в нейна полза придобивна давност, като даже присъдени към нейното владение и своето /ако са налице предпоставките за това/. В преклузивния срок- срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, а всъщност и в хода на целия процес пред първата инстанция, никой от ответниците не е оспорил обстоятелството, че към 1996г. /годината на смъртта на М. А./, тя е била собственик на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, а даже ответникът З. К. е признал изрично иска в съдебно заседание, поради което това обстоятелство, не бе и спорно в хода на целия процес. Едва с писмената си защита ответниците М. и Д. са въвели довод за пръв път в хода на процеса, в насока, че общата наследодателка на ищците и на ответника К.- М. А., не била придобила собствеността на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, което освен, че е преклудирано /на този етап от процеса/, и е изцяло неоснователно, предвид посоченото по- горе, относно изцяло еднопосочните и гласни, и писмени доказателства, в тази насока. Ето защо съдът приема, че процесният недвижим имот /апартамент/, е бил собственост на М. А., на соченото от ищците придобивно основание- изтекла придобивна давност, и доколкото липсват данни по делото /а и фактически твърдения/, същата приживе да се е разпоредила чрез правни сделки със същия, или части от него, то по силата на наследяване, собствеността върху същия, е преминала върху наследниците й по закон. Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № 1027/ 09.05.2014г. издадено от Община Б., след смъртта си, М. П. А., е оставила за свои законни наследници, четирите си деца- Л. Д. Ч., В. Д. Ч., П. Д. Ч. и ответника З. С. К., които наследяват, съобразно Закона за наследството /ЗН/, при равни дялове- по 1/ 4 ид. ч. от имота. След смъртта на двете дъщери на М. А.- Л. Ч. /през 2008г./ и В. Ч. /през 2013г./, доколкото същите нямат низходящи и живи възходящи, притежаваните от всяка от тях по 1/ 4 ид. ч. от имота, преминават в собственост към останалите две нейни деца, и уголемяват дяловете им. На 12.06.2012г. е починал и сина на наследодателката М. А.- П. Ч., който е оставил за свои наследници по закон низходящите си- синовете си- ищците М. Ч. и В. Ч., поради което същите, по право на заместване, наследяват имуществото му, или към настоящия момент, съобразно ЗН, останалото наследствено имущество след смъртта на М. А., се наследява от ищците П. Ч. и М. Ч.- за всеки един от тях- по 1/ 4 ид. ч. /или общо за двамата 1/ 2 ид. ч./, а наследник на другата- 1/ 2 ид. ч. е ответникът З. К.. В същата насока са и твърденията на ищците заявени в исковата молба. В хода на процеса ответникът З. К., макар да се е снабдил по- рано /през 2014г./ с Констативен Н.. акт за целия процесен имот /т. е. в повече от реално притежаваната от него 1/ 2 ид. ч./, признава изрично иска на ищците, като сочи, че винаги е съзнавал, че процесния имот е съсобствен, и не са налице каквито и да е основания за изключване на наследствените права на ищците /негови племенници, деца на брат му П. Ч./ от имота. Според Тълкувателно решение № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор досежно отразеното в констативния нот. акт /в случая нот. акт № 54/, доказателствената тежест е върху страната, която го оспорва, в случая върху ищците П. Ч. и М. Ч., като според съда такова оспорване бе проведено успешно от тях. Според посоченото ТР, издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка- чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение . Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и резултатът от него. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по- горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В процесния случай самото правоимащо лице- З. К., който се е снабдил с Констативен нот. акт признава пред съда, че отразеното в него, не съответства на действителното фактическо и правно положение, тъй като самият той счита, че са налице категорични собственически права на племенниците му върху имота, в претендирания от тях обем, като сочи за причина за снабдяването си с констативен нот. акт лицето М. Н., което упражнило заплаха върху него, за да може впоследствие имота да се прехвърли на другите двама ответници. Това негово процесуално поведение, преценено в съвкупност със събраните категорични и еднопосочни гласни доказателства, в хода на процеса, че след смъртта на М. А., в имота са живели заедно децата й- Л. Ч., В. Ч. и З. К., като до смъртта на първите две, никой от тях не е манифестирал каквито и да е собственически права върху него, води на извода, че същият е запазил своя съсобствен /наследствен/ характер, и поради това изначално до смъртта им, съответно за Л. Ч. през 2008г., а за В. Ч. през 2013г., не е и могла изобщо да започне да тече каквато и да е придобивна давност, с трите й кумулативни елемента- анимус, корпус и изтичане на определен период от време. Както сочат всички свидетели изслушани по делото, особено тези на ищците- свид. П. и свид. Ш., никога и по никакъв повод, те не са възприели, макар да са съседи на имота, З. К. да е изменил безспорно упражняваната от него фактическа власт върху имота, във владение, поради което макар и да е живял в него, както до смъртта на сестрите си, така и след това, той е останал владелец само на своята ид. ч. от него, и държател на частта на останалите сънаследници /съсобственици/ в същия. Разбира се няма пречка, в определен момент, основанието за упражняване на фактическа власт да се смени /преобърне/, като се измени от държане на частта на останалите наследници, във владение. Но това трябва да бъде необезпокоявано, явно и несъмнено и да продължи през период от време от повече от 10 години. Дори да се кредитират като достоверни, вътрешно нелогичните показания на свидетелите на ответниците М. и Д., то отново според същите въпросът за началото на течене на давността може да се свърже, като начален момент със смъртта на В. Ч., през 2013г., като според тях З. е станал собственик на имота, тъй като оттогава насетне “единствен е останал да живее в него, а брат му П. не е идвал в същия“. Определено от 2013г., дори и да се приеме, че е поставено началото на давностно владение /което се отрича дори и самия ответник Звонко К./, до снабдяването му с конст. нот. акт, е изтекъл период от само една година, което изначално изключва дори и хипотетичната възможност имотът да е придобит по давност от К., до 2014г. Следователно, в настоящото производство категорично се опроверга обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, като се установи точно обратното, че ответникът З. К., не е придобил изцяло собствеността върху имота, поради което и той правно валидно не е могъл да прехвърли такава върху целия имот в полза на ответниците Ю. С. М. и И. М. М., с Н.. акт за замяна от 11.06.2014г., доколкото “никой не може да прехвърли права които не притежава“, поради което и не е могло да настъпи вещно- прехвърлителното му действие, досежно процесната 1/ 2 ид. ч. Поради това и доколкото към момента ответниците М. и Д. оспорват правата на ищците върху 1/ 2 ид. ч. от процесния апартамент, като се легитимират като негови единствени собственици с горепосочения нот. акт за замяна, с което определено смущават безспорно съществуващите им собственически права, следва предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да се уважи изцяло, доколкото нито ответникът К., нито приобретателите М. и Д., са носители на собствеността в апартамента, в обем, по- голям от 1/ 2 ид. ч. По искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Като последица от уважаване на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да се постанови и отмяна на Нотариалния акт /вкл. този за поправката му/, с който ответникът З. К., се легитимира като едноличен собственик на имота, до размера на 1/ 2 ид. ч. от описания в него имот. По разноските. С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди сторените по делото разноски в полза на ищците, като същите се възложат само върху оспорващите иска им ответници- Ю. М. и И. Д., в размер на 422. 56 лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото. Разноски на ищците за адвокатско възнаграждение не им се следват, доколкото същите не са представили доказателства за реалното заплащане на такива. На присъждане, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, подлежат само действително направените разноски, не предполагаеми или бъдещи такива. Видно от Договора за правна защита и съдействие /л. 78 от делото/, е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение от страна на ищците в полза на Адвокатско дружество “М. и партньори“, представлявано от адв. С. М., в размер на 1 800 лв., платимо в срок до 31.12.2015г. Липсват данни същото да е платено. Изцяло в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 2012г. от 06.11.2013г., в неговата т. 1, според която “Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване- така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин- например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение”. Ето защо при съобразяване разпоредбите на закона, и задължителната практика на ВКС изразена в посоченото Тълкувателно решение, искането на ищците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800. 00 лв., следва да бъде отхвърлено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 124, ал. ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответниците З. С. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място]Ю. С. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] и И. М. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място]че ищците Весел П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] със съдебен адрес : [населено място] са собственици общо на 1/ 2 ид. ч. /една втора идеална част/ от следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда, заснет с идент. № 04279.613.13.1.4 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение- Жилище, апартамент, брой нива на обекта : едно с площ по схема от 110 кв. м., вписан с адрес : [населено място] апартамент № 1, находящ се в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с идент. № 04279.613.13, при съседи на самостоятелния обект с идентификатори : на същия етаж- няма; под обекта № 04279.613.13.1.3, № 04279. 613.13.1.1 и № 04279.613.13.1.2 и над обекта- № 04279.613.13.1.5, ведно с прилежащо избено помещение- първото вляво от стълбището на мазето, както и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото. ОТМЕНЯ Нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място] и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № 71, том І, рег. № 1374, дело № 69/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т., издадени по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, до размера на 1/ 2 ид. ч. от удостовереното в тях право на собственост върху описания недвижим имот. ОСЪЖДА Ю. С. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], и И. М. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] да заплатят на В. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] със съдебен адрес : [населено място] сумата от 422. 56 лв. /четиристотин двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- [населено място]. Районен съдия : |