Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 05. 03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на дванадесет и шести февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря П. Цанева, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 647, по описа за 2018
г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 124 от ГПК.
Настоящото гражданско дело е образувано въз основа
искова молба на К.М.Д.
ЕГН **********,*** , против Т.П.
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й. ***
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК .
В исковата
молба се посочва следното: С подхвърлена
на стълбището фактура № ********** / 31. 12. 2017 година Т.П. ЕАД ЕИК *********, не е уведомила по
надлежния законов и обичаен начин ищеца К.М.Д., че дължи да заплати сумата от 1214. 02 лв. в т. ч.
главница 1209, 56 лв. и лихва 4. 46 лв, представляващо просрочено задължение за
консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2012г. до 31.12.2017 г. доставена
в обект, находящ се в ***.
Посочената по -
горе сума е недължима на следните основания: Отношенията между доставчика и
потребителя на топлинна енергия се уреждат в Закона за енергетиката. В параграф
1 т.42 ДР на ЗЕ е дадено определението за „потребител" на енергия за битови
нужди. Съгласно това определение, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди,
трябва да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение.
От друга страна, за да дължи едно
лице цената на топлината енергия на договорно основание, следва да се установи,
че то, като потребител, е използвало топлинна енергия за собствени нужди.
Като се вземе предвид цитираното определение за „ползвател" на
топлинна енергия, ищецът К.М.Д. не дължи заплащане на претендираната сума по
последната издадена фактура - 1214. 02 лв, тъй като същият се явява
съсобственик в посоченият недвижим имот, заедно с майка си - ***Д.. Видно е от
приложения документ за собственост Договор за продажба на недвижим имот по реда
на Наредба за държавните имоти от 17. 11. 1986 г, че същият имот представлява
СИО между лицата ***Д. и ***Д. и след смъртта на единия собственик ***Д.,
ищецът по делото К.М.Д. става съсобственик на процесния имот с ид. част, която
наследява. Останалата част от имота 3 / 4 е собственост на неговата майка - ***Д.
съгласно /приложено Удостоверение за наследници с изх. № 14 - 4941 / 20. 12.
2017 г. на община Плевен/.
Ищецът К.М.Д. не живее в процесното жилище, находящо се в ***, където
ответникът му изпраща съобщенията, а живее на друг адрес, видно от приложеното
копие от документ за самоличност, който адрес е
известен на ответника. Ищецът не използва топлинната енергия за
собствени нужди. Факт е, че в процесния апартамент от повече от 6 календарни
години и 6 отоплителни сезона няма монтирани радиатори, тъй като те са
премахнати от служители на дружеството. За това обстоятелство последният е
уведомен с препоръчано писмо с обратна разписка от един от съсобствениците - ***Д..
Посочената като дължима сума в издадената фактура № ********** / 31. 12.
2017 г. в размер на 1214. 02 лв. е
некоректна на следното основание:
От издадените последни 2 броя фактури за месеците ноември и декември на 2017 г.
от Т.П. ЕАД, които са официални документи, сьгласно
Закона за счетоводството, не става ясно как е формирано задължението и какво
точно е то за ищеца - съсобственика на 1 / 4 на недвижимия имот - К.М.Д.:
- Във фактура № ********* / 30. 11. 2017 година е отразена
сума в общ размер 1106. 88 лв. в т. ч. 844. 22 лв. главница и лихва в размер на
262. 66 лв, представляваща просрочено задължение за консумирана топлинна
енергия за период 01. 11. 2012 г. - 30. 04. 2017 г,
- Във фактура № ********** /
31. 12. 2017 година е отразено, че просроченото задължение е за период 01. 11.
2012 г. до 13. 12. 2017 г, което е в общ
размер на 1214.02 лв, от които главница 1209. 56 лв и лихва 4. 46 лв. т. е.
много по-голяма главница, с многократно по - малка лихва за по - голям времеви
период.
Освен това, видно и от отразеното в двете фактури в частта „Данни от
разпределение на топлинна енергия", както и изнесената информация, относно
показанията на уредите за съответния отчетен период, е посочено, че в процесния
апартамент в помещението - баня е налице щранг - лира и затова се начислява
съответната такса. Това твърдение категорично не е вярно, тъй като щранг -
лира в съответното помещение липсва и
никога не е било налице от момента на построяването на сградата, преди повече
от 45 години.
Ищецът прави възражение за изтекла
погасителна давност за периода от 31. 12. 2012 г. - 31. 12. 2014 година.
Задължението за заплащане на консумирано количество топлина енергия,
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения. Следователно, тези
задължения се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност
/ТР № 3 / 18. 05. 2012 г. на ВКС по т.
д. № 3 / 2011 ОСГК/.
Ищецът К.М.Д. за последните 48
години няма договорни отношения с ответника, никога не е посещавал офис или
централно управление на ответника, никога не е откривал партида на свое име при
ответника и не използва топлинна енергия от него в качеството на
„потребител", сьгласно Закона за потребителите за нито един недвижим имот
на територията на Община -Плевен, включително за процесния имот.
Съдът е сезиран с искане на основание
чл.124 от ГПК да признае за установено по отношение на Т.П. ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Й. ***, че К.М.Д. не дължи сумата в размер
на 1214,02 лв. в т. ч. главница: 1209.
56 лв и лихва - 4. 46 лв, представляващо просрочено задължение за консумирана
топлинна енергия за периода от
01.11.2012 г. -13.12.2017 г. Ищецът претендира да му се присъдят направените по делото разноски. Приложени са
като доказателства: 2бр. фактури, Документ за собственост, Удостоверение за
наследници, Копие на лична карта с отбелязване адреса на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен.
По повод исковата молба, подадена от К.М.Д., чрез адв. Т. М. - ПЛАК, е
изразено следното становище по допустимостта и основателността на иска:
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск по основание и по размер,
като моли да се съобрази, че Т. П.
ЕАД е подала заявление по чл. 410 от ГПК на 13. 12. 2017 г. за сума в размер на
844, 22 лв. - главница за периода - 01.
11. 2012 - 30. 04. 2017 г. и 263, 59 лв.
мораторна лихва за периода 03. 01. 13 г.
до 05. 12. 17 г. По ч. гр. д. № 9372 / 17 г. по описа на РС
Плевен, от длъжника е постъпило възражение, с което е съобразена погасителната давност на
претендираната сума и е депозирана
искова молба. В същото време К.Д.,
едновременно с възражението, е подал и настоящата искова молба.
С оглед на гореизложеното, ответникът счита, че следва да се прекрати учреденото производство
като недопустимо, на основание чл. 126,
ал. 1 от ГПК, доколкото е налице хипотеза на образувано по - рано висящо
производство по чл. 422, ал.1 от ГПК, чиито предмет съвпада с премета на
настоящия иск. Този извод не се променя от вида на двата усгановителни иска и
от разменените процесуални роли на страните. Независимо, че настоящият иск е
отрицателен установителен, предметът на двете производства се припокрива,
поради идентичност на спорното материално право – вземането, претендирано от
доставчика на услугата. Ирелевантно е в случая, кога на длъжника е съобщено за
издадената заповед за изпълнение, както и датата на подаване на възражение по
чл.414 ГПК. Това е така, тъй като на основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
отрицателният установителен иск, се
счита предявен от по - ранна дата, а именно датата на подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Средството за защита на длъжника против издадена заповед за
изпълнение, е чрез подаване възражение по чл.414 от ГПК. Вярно е, че
всяка страна разполага с възможност да се брани както с възражение, така и с
иск, но в случая исковата защита е лишена от интерес, тъй като подаването на
възражението има същите последици, доколкото пренася спора в исковото
производство по чл.422 от ГПК, където същият да бъде разрешен със сила на
пресъдено нещо.
Силата на пресъдено нещо (СПН, res judicata) е един от ефектите на съдебно
решение, който се проявява, когато решението влезе в сила. Решеното в него е
окончателно и всички граждани и органи трябва да се съобразяват с него. Терминът
е наложен от проф. ***в работата му „Сила на пресъденото нещо в гражданския
процес“ (1959 г.). Някои автори използват израза „сила на присъдено нещо“, но в
случая се касае не за присъждане (даване някому), а за отсъждане (нещо, което е
преминало през съд). В по - старата литература се ползват термините „материална
законна сила“ или „законна сила“ на решението (***).
Предявеният от кредитора положителен иск за дължимост на вземането напълно
се припокрива с отрицателния иск на длъжника за неговата недължимост.
Идентичността между двете производства е както в страните и предмета, така и в
разпределението на доказателствената тежест (винаги за кредитора) и в
последиците - уважаването на положителния установителен иск е развнозначно на
отхвърляне на отрицателния установителен иск и обратното. По тези съображения,
в случая е налице изключение от правилото, че искът е по - ефективното средство
за защита. Предявеният от длъжника иск е лишен от интерес, тъй като дублира
защитата, която длъжникът би постигнал с подаване на възражение. С оглед
спецификата на производството, възражението по чл.414 от ГПК се явява
единственото и достатъчно средство за защита, още повече, че за депозирането му
не се дължи държавна такса, за разлика от предявяването на искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 424 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането
по исков ред, само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е
могъл да се снабди в същия срок. Такива обстоятелства или доказателства ищецът К.Д., не сочи в исковата си молба. Твърди се
само, че процесните суми са неправомерно търсени, тъй като не е живеел на
посочения адрес и не ползвал топлинна енергия.
Тези твърдения, ищецът би следвало да изложи в производство по предявен от
заявителя установителен иск по чл. 422 ГПК, под формата на възражения.
Съдебната практика е категорична и непротиворечива относно правните въпроси,
обосноваващи извода за недопустимост на предявения отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Изрично предвиденият процесуален ред за тези въпроси
е, че въведените възражения в настоящия случай се преклудират с изтичане срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, извън наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на ищеца до изтичането на срока по чл.
414 ГПК, каквито в настоящия случай не са налице и не се твърдят. Изложените
в исковата молба факти, на които са основани исковете, не са от категорията на
предвидените в чл. 424 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити
обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили факти. / в т. см.
Определение № 25 от 12. 01. 2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5992 / 2014 г, IV г.
о., ГК, Определение № 104 от 6. 03. 2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1504 / 2013
г, II г. о. и др.
ИЩЕЦЪТ К.М.Д., редовно призован, явява
се лично и с адв. Т. М. от ПлАК, поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ Т. П. ЕАД,
редовно призован, се представлява от юрк. В. *** ,поддържа
отговора на исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Л.З., редовно
призован, явява се лично, поддържа заключението.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от К.М.Д., с
която моли съда да постанови съдебен акт - Решение, с който да признае по
отношение на Т.П. ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й. ***, че не дължи
сумата в размер на 1214,02 лв. в т. ч.
главница: 1209. 56 лв и лихва - 4. 46 лв, представляващо просрочено задължение
за консумирана топлинна енерил за периода от 01.11.2012-13.12.2-17 година. По
делото е безспорно, че по ч. гр. д, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредил длъжникът К.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, със законен представител Й. ***, чрез пълномощник юрк. ***, сумата
на 1214.02 лв. в т.ч. главница 1209.56
лв. и лихва - 4. 46 лв./сьгласно издадената фактура от 31.12.2017
год./ - представляваща просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.11.2012 г. до 31.12.2017 г. Ищецът следва да докаже наличието на
факти, погасяващи или изключващи посоченото вземане. Ответникът следва да
докаже, че е изправната страна по договора.
С отговора на исковата молба ответникът по
настоящото е направил възражение за неоснователност на изнесените твърдения с
исковата молба.
По делото е прието Заключение на ВЛ по назначената
сьдебно-техническа експертиза на инж. К. Л. З., което е отговорило на задачите, поставени от двете страни, а именно: има ли в процесния
имот щранг - лира и монтиран по нея ИРУ и ако има какви са показанията му; ще
има ли разлика в позаканията от отразеното от ФДР при условие, че липсва уред
за измерване и то при положение, че ФДР отразява от години данните; доставяна
ли е топлинна енергия от ответника за процесния имот; извършвано ли е дялово
разпределение в сградата;има ли монтирана щранг - лира в имота с ИРУ и други
уред и къде?
По делото са приложени следните писмени
доказателства: 2 бр. фактури за процесиите периоди; НА, удостоверяващ
собствеността на процения имот, удостоверение за наследници, както и копие от
документ за самоличност, от която е видно постоянният адрес на ищеца по делото.
Безспорно са установени следните обстоятелства:
Видно от приложения документ за собственост Договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 17. 11. 1986 година е, че
процесният имот е представлява СИО и след смъртта на *** Д.К. М. Д. е наследил
единствено ид. част от баща си - една
четвърт идеална част. Останалата част на имота е собственост на майка му ***Д.
/приложено Удостоверение за наследници с изх. № 14 – 4941 / 20. 12. 2017 г. на
община Плевен/. Отделно от това, видно
от приложеното към делото копие от документ за самоличност се установява, че
ищецът не живее в процесното жилище и не ползва топлинната енергия за собствени
нужди и в този смисъл той не е "потребител" по смисъла на параграф 1
т.42 ДР на ЗЕ. В посочените разпоредби е дадено определение за
„потребител" на енергия за битови нужди, съгласно което , за да бъде определено едно
лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, трябва да се установи, че то е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение. От друга страна, за да дължи едно
лице цената на топлината енергия на договорно основание, следва да се установи, че то, като потребител,
е използвал топлинна енергия за
собствени нужди.
От приетата в о. с. з. СТЕ по безспорен начин се
установява, че в банята на апартамента има щранг - лира, но няма монтирано ИРУ.
От Заключението на ВЛ, което е посетило имота е констатирало, че никъде в имота
няма отоплителни тела, както и монтрани върху тях ИРУ.
Спорен е
въпросът, дължи ли се заплащане но процесната сума в размер на 1214.02
/1209.56лв главница и 4.46лв./ сума, съгласно издадена фактура от 31.12.2017
година/, която сума представлява просрочено задължение за консумирана ТЕ за
периода 01.11.2012 година до 31.12.2017 година.
Съдът счита, че спорната сума не следва да бъде
заплатена от ищеца на следните основания:
От Заключението на ВЛ по безспорен начин се
установява, че ИРУ върху щранг - лира липсва т. с. изобщо не е монтиран. Пак от Заключението на ВЛ се установява, че
върху щранг - лира не се поставя ИРУ; щранг - лира минава през живеещите един
над друг клиенти и едно ИРУ бе смесило потребленията. Съгласно същото
Заключение ТЕ е доставяна, но самото отчитане е извършено неправилно. В хода на
изготвяне на СТЕ ВЛ установява, че „единият от апартаментите е над процесния
имот, а другия, представляващ огледалния образ в същия вход - и на двата
апартамента показанията за щранг - лирите, които са без ИРУ са равни на
нула." Тогава възниква въпроса - как представителите на ФДР са фактурирали
суми, без налично монтирано ИРУ в процесния имот при положение, че в
апартаменти, находящи се в същия блок и такъв, представляващ огледален, показанията са равни на нула.
С исковата молба е направено и възражение за
изтекла погасителна давност за периода 31. 12. 2012 г. - 31. 12. 2014 г. Задължението за заплащане на
консумирано количество топлина енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б"в" от ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Следователно,
тези задължения се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност /ТР № 3 / 18. 05. 2012 г. на ВКС по т. д. № 3 /2011 ОСГК/.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният установителен иск по чл. 124 от ГПК е процесуално допустим,
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се
постанови съдебен акт - РЕШЕНИЕ,
с което на основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено, че по
отношение на ответника Т.П. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й. ***, ищецът по делото
К.М.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА В на
1214. 02 лв, в т. ч. главница 1209. 56 лв. и лихва -
4. 46 лв. / сьгласно издадената фактура от 31. 12. 2017 год./ - представляваща
просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 01. 11.
2012 г. до 31. 12. 2017 г.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 500 лв.
за адвокатско възнаграждение , 150 лв за
вещо лице, държавна такса в размер на 50 лв, съобразно уважения иск.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, че К.М.Д., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ НА Т.П. ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Й. *** ,
сумата в размер на 1214.02 лв. в
т. ч. главница: 1209. 56 лв. и лихва -
4.46 лв, представляващо просрочено задължение за консумирана топлинна енергия
за периода от 01.11.2012 г. -13.12.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т.П. ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Й. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К.М.Д., ЕГН **********,***, направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 50 лв. за държавна такса и 150
лв за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: