РЕШЕНИЕ
№. 2237
гр. Пловдив, 08.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четвърти декември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Събина Стойкова и участието на
прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2799 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Юропласт" ЕООД, ЕИК *********, с адрес по
седалище и управление: гр. ***срещу Решение № 1564/07.09.2023 г., постановено
по а.н.д № 2285 по описа за 2023 година, на Районен съд - Пловдив, VIII - ми
наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-2300031
от 15.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с
което на „Юропласт" ЕООД, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 8000 /осем хиляди/ лева на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, вр. чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване /ДВ бр. 88 от 1999г./.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е налице противоречие в
даденото от контролните органи описание на нарушението и правната му
квалификация, с което се засяга правото на защита на наказаното лице.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по
делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 16-2300031 от 15.03.2023г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 16-2300031 от 21.02.2023 г., съставен от Н. И.Б.–
на длъжност ***гр.Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното: На 06.02.2023г. по повод на станала злополука на същия ден с Костадин
Димитров Янков била извършена проверка в цех за преработка на полиетилен в гр.
Стамболийски, ул. „Бачо Киро“ № 6, стопанисван от „Юропласт" ЕООД. От
огледа в цеха било констатирано, че въртящата се част на шнековата преса е била
захванала ръката на К.Я.и около последната са били останали части от връхната
дреха на работника. При проверката било установено, че на същата дата - 06.02.2023
г. в цеха за преработка на полиетилен в гр. Стамболийски, ул. „Бачо Киро“ № 6,
от страна на работодателя „Юропласт" ЕООД не са били осигурени
здравословни и безопасни условия на труд като е била допусната експлоатация на
шнекова преса без странични капаци и горен капак, които да осуетят достъпа до
опасната зона /въртящ се вал/ при достигането й от човек или предмети.
Нарушението било извършено на 06.02.2023г. в цех за преработка на полиетилен в
гр. Стамболийски, ул. „Бачо Киро“ № 6. С това работодателят нарушил чл. 275,
ал. 1 от КТ във вр. чл. 186, ал. 1 Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването
на работно оборудване /ДВ бр. 88 от 1999г./.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на нарушителя
имуществена санкция в размер на 8000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания
за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Правилото
на чл. 275, ал. 1 КТ въвежда императивно задължение за работодателя да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени. Това задължение се изпълнява чрез прилагане на конкретни мерки от
работодателя, които са специфични за всеки вид производствен процес.
Нормата
на чл. 186, ал. 1 Наредба № 7 поставя изискване, движещите се части на
работното оборудване, които създават риск за злополуки, да се ограждат с
предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с
устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети. В случая, именно тази охранителна мярка не е била изпълнена от
работодателя, поради което е настъпила и трудова злополука с фатален за
работника край. Контролните органи ясно и непротиворечиво са посочили в АУАН и
НП, че отговорността на задълженото лице се ангажира не за друго, а за това, че
на процесните дата, място и час същото не е изпълнило задължението си да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, тъй като работното оборудване
е било без странични капаци и горен капак, които да осуетят достъпа до опасните
зони /въртящ се вал/ при достигането й от човек или предмет. Правото на защита
на наказаното лице не е засегнато. Описанието на нарушението позволява на
работодателя без колебания да разбере при какви обстоятелства е реализирано
противоправното поведение, даващо основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Соченият от жалбоподателя състав по чл. 173, ал. 1
Наредба № 7, въвежда забрана за експлоатация на работно оборудване с липсващи
или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация,
свързани с безопасността на труда. Това задължение е самостоятелно и неговото
неизпълнение дава отделно основание за ангажиране отговорността на нарушителя,
но не изключва възможността за санкционирането му в хипотезата на чл. 186, ал.
1 Наредба № 7.
За
така реализираното деяние на нарушителя законосъобразно е наложено и
предвиденото в нормата на чл. 413, ал. 2 КТ административно наказание, чиито размер
е определен от органа при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1564/07.09.2023 г., постановено по а.н.д № 2285 по описа за 2023 година, на
Районен съд - Пловдив, VIII - ми наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.