Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2019 г.
СГС,
VI – 4 състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2716/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от “
ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която са предявени срещу З. „Б.И.“ АД искове с правно
основание чл.213 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил
договор за имуществено застраховане, по който е поел задължението да носи риска
от увреждане на л.а.“Ауди А 6“ с рег.N *******. Сочи се, че на 20.01.2015 г. застрахованият автомобил
е бил увреден в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а.“Рено Клио“ с рег.N *******, който е навлезнал
в лентата за насрещно движение. След
увреждането на застрахования автомобил ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер на 79 233,45 лв., както и 371,60 лв. за
разооборудване на автомобила, с което е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника, който е застраховател „гражданска отговорност“ за управлявания
от делинквента л.а.“Рено Клио“ с рег.N *******. Ответникът е платил частично сумата от 45 766,77
лв., поради което дългът възлиза на 33 800,28 лв. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 33 800,28 лв. – главница,
както и сумата от 11308,23 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 05.09.2015 г. – 21.12.2018 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер. Според ответника в случая е налице тотална щета, при която размерът на обезщетението възлиза на 64 100,65 лв., а не на 79 567,05 лв., поради което искът ще е основателен до размера от 18 333,88 лв.
Представено е платежно нареждане от 08.06.2015 г., в което се сочи, че ищецът е превел застрахователно обезщетение в размер на 79233,45 лв. и сумата от 318,60 лв. на „П.И.А.Бг“.
Установява се от заключението на
АТЕ, че към настъпване на процесното събитие стойността на автомобила по средни
пазарни цени е възлизала на 95016,58 лв., а стойността на неговия ремонт на
75252,88 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./ и
чл.86 ЗЗД.
Не се спори, че на 20.01.2015 г.
застрахованият при ищеца по имуществена застраховка автомобил е бил увреден в
резултат на ПТП, причинено от водача на л.а.“Рено Клио“ с рег.N *******, за
който е бил сключен с ответника застрахователен договор „гражданска
отговорност“, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение и в
негова полза е възникнало на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./съброгационно
вземане срещу ответника.
Спорен се явява въпросът за
размера на вредите от процесното събитие, от чийто размер зависи и размерът на
заявеното суброгационно вземане на ищеца.
Установи се от заключението на
СТЕ, че към настъпване на процесното събитие стойността на автомобила по средни
пазарни цени е възлизала на 95016,58 лв., а стойността на неговия ремонт на
75252,88 лв. В този случай размерът на разходите за възстановяване на увредения
автомобил надвишава 70 % от неговата действителна стойност, поради което е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл.193 ал.4 КЗ /отм./.
От заключението на СТЕ и от
обясненията на в.лице, дадени в съдебното заседание на 11.06.2019 г., се
установява, че са налице запазени части, които са реално продаваеми, защото
автомобилът е бил на 7 месеца към увреждането. Стойността на запазените части
възлиза на 23 754,15 лв. Следователно при определяне размера на
застрахователното обезщетение тази стойност следва да се приспадне от
действителната стойност на автомобила. Това е така, защото в противен случай
сборът от размера на застрахователното обезщетение и стойността на запазените
части ще надвиши действителната стойност на автомобила.
След приспадане на стойността
на запазените части се получава сумата от 71 262,43 лв. Ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 79 233,45 лв., но неговото
суброгационно вземане възлиза на 71262,43 лв. – на колкото възлиза размерът на дължимото
застрахователно обезщетение. Ищецът
признава, че е получил плащане от ответника на сумата от 45 766,77 лв.,
поради което вземането му възлиза на 25 495,66 лв. Към тази сума следва да се
прибави и сумата от 318,60 лв., която е заплатена от ищеца с платежно нареждане
от 08.06.2015 г. на „П.И.А.Бг“ и представлява стойност на направените разходи
за разооборудване по фактура **********/16.05.2015 г., както и 15 лв. – ликвидационни разноски,
т.е вземането на ищеца възлиза на 25829,26 лв. До пълния предявен размер искът
е неоснователен.
По отношение на сумата на
вземането от 25829,26 лв. ответникът е забава, за която дължи на основание
чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва за периода 05.09.2015 г. –
21.12.2018 г., която по реда на чл.162 ГПК съдът определя на 8641,45 лв. До
пълния предявен размер искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът
намира, че искът по чл.213 ал.1 КЗ /отм./ следва да се уважи за сумата от 25829,26
лв., искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 8641,45 лв., а за
разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на “ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
гр.София, бул.“*******, на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./ сумата от 25 829,26
лв. – застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 20.01.2015 г. по щета N
44012131501326, ведно със законната
лихва от 21.12.2018 г.; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 8 641,45 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.09.2015 г. –
21.12.2018 г., както и съдебни разноски от 687,75 лв., като отхвърля исковете
до пълните предявени размери от 33 800,28 лв. и от 11 308,23 лв.
ОСЪЖДА “ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
гр.София, бул.“*******, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, съдебни разноски в
размер на 471,65 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: