Р Е Ш Е Н И Е№135
гр. Ботевград,
05.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6 състав, в
публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
****
при
секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията АНД № 262 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление № 19-0246-002514 от 16.12.2019г., издадено от ****-
Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с което на М.И.П. на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.185 от ЗДвП
административно наказание - ,,глоба‘‘ в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
Наказаното
лице М.И.П. в подадена жалба оспорва като неправилно и незаконосъобразно процесното
наказателно постановление /НП/. Според въззивника са налице
нарушения при издаването на акта и НП, които са основания за неговата отмяна, но
не конкретизира в какво се изразяват твърдяните нарушения.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява и не изпраща процесуален представител. С писмено
становище до съда изразява съгласие съдебното заседание, да бъде разгледано в нейно отсъствие, като поддържа изцяло жалбата
и моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъообразно и неправилно. Допълва, че
е платила цената на собственика на автомобила, с обещание от негова страна, да
го прехвърлят с договор за покупко-продажба, което по негова вина не се случило.
Твръди, че нямала представа автомобилът да е дерегистриран.
Въззиваемата
страна – РУ Ботевград, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно
заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 06.09.2019г. в 20.34ч.
свидетелите В.Ц.И. и В.В.П.–
полицейски служители в РУ Ботевград при
ОДМВР – София били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение по гл. път 1-1 в участъка при с. Скравена. Тогава
те спрели движещия се в посока гр.Враца лек автомобил – Ауди А3 с рег.№ ВР****ВМ,
собственост на лицето ****с ЕГН **********, управляван от жалбоподателя М.И.П..
При извършената проверка, чрез справка в информационната система на МВР,
полицейските служители установи, че лекият автомобилът не е регистриран по
надлежния ред и че водачът управлява МПС-то, след като му е наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ с НП №17-0300-001136/30.10.2017г. в размер
на 50лв., както и административно наказание ,,глоба‘‘ с НП №18-0300-000457/13.08.2018г.
в размер на 70 лв., като същите за влезли и не са заплатени от адресата им в
срока за доброволно изпълнение, за които нарушения полицейският служител В.Ц.И.
му съставил АУАН Серия GA 41296/06.09.2019г., за нарушение на чл.140, ал.1,
пр.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил
предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него
без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление №19-0246-002514 на 16.12.2019г. от Началник група към ОДМВР – София, РУ
Ботевград.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, Заповеди на
МВР/, като информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на
разпитаните свидетели В.Ц.И. и В.В.П.. Съдът кредитира показанията им по
отношение на това, че те са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено
и от приложения по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка
жалбоподателя; че последният управлявал лек
автомобил Ауди З2, с рег.№ ВР****ВМ, собственост на **** с ЕГН **********;
че при извършената от полицейските служители проверка, чрез справка в
информационната система на МВР установили,
че регистрацията на автомобила е служебно прекратена и че жалбоподателят не е
заплатил в срока на доброволно плащане глоба в размер на 50лв., наложена с НП №
17-0300-001136 от 30.10.2017г. и глоба в
размер на 70 лв., наложена с НП №18-0300-000457 от 13.08.2018г., влезли в
законна сила и незаплатени от жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон: При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
– чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189,
ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание –
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от
НП).
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима.
Актосъставителят
е компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
При съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление, противно на
твърденията на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана
по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
По нарушението на
чл.140, ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи като нарушено
от АНО, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото не са
приложени доказателства, от които да е видно, че управлявания от жалбоподателя
лек автомобил не е бил регистриран или съответно не е имал поставени
регистрационни табели, а по-скоро обратното -
в НП АНО е посочил рег.№ на автомобила – ВР****ВМ и неговия собственик –
лицето ****с ЕГН **********, т.е. следва да се направи обоснованият извод, че
не е налице нито една от двете алтернативно дадени предпоставки в чл.140, ал.1 ЗДвП. Служебно прекратената регистрация по реда на чл.143, ал.6 ЗДвП не може да
се приравни на липсва на регистрация, представляващо административно нарушение
по смисъла на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, вменено във вина на жалбоподателя с
процесното НП . Не се установява в
хода на АНП, самият жалбоподател да е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на автомобила по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Към момента на
извършената проверка, този автомобил е бил с регистрационни табели и валидни
документи, поради което не може да се приеме, че водачът (който дори не е
негов собственик) е могъл да знае, или да предполага за настъпилата
служебна дерегистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че
същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗАНН. Ето защо не
би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява административно
нарушение. При липсата на състав в тази си част НП се явява
незаконосъобразно.
По нарушението на
чл.190, ал.3 ЗДвП:
Съгласно цитирания текст наложеното наказание "глоба" се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В
чл. 6 ЗАНН е предвидено, че административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. В настоящия случай чл. 190, ал. 3 ЗДвП не съдържа
конкретно правило за поведение, адресирано към водачите на превозни средства,
респ. състав на административно нарушение и поради това неспазването му не би
могло да ангажира административнонаказателната отговорност на лицето.
Неизпълнението на наложено наказание "глоба" е абсурдно да бъде
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответното лице, още по-малко за нарушение на правилата за движението по
пътищата. Глобата, освен административно наказание, е и публично вземане,
каквито са и останалите изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания - данъците,
осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и
останалите публични вземания е, че глобата е административно наказание,
резултат от упражнена административнонаказателна репресия. Докато в общия
случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в
административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в
административнонаказателния процес, в който се прилагат общите принципи на
наказателния процес. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с
които са наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните
вземания. Редът за събиране на държавни вземания е уреден в
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - дял IV "Събиране на
публичните вземания". Законодателят подробно е разписал процедурата за
доброволно и принудително изпълнение, както и способите за защита на административнонаказаното
лице при принудително изпълнение. Така съгласно чл. 163, ал. 3 ДОПК публичните
вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за
приходите, които съобразно чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК по искане на публичния
взискател /в случая МВР/ следва да предприемат принудително изпълнение спрямо
наказаното лице. След като влезе в сила наказателното постановление и се
образува производството за събиране на наложената глоба правоотношенията между
нарушителя и наказващия орган се трансформират и този наказващ орган има
качеството на публичен взискател, а нарушителя – на длъжник. В ДОПК липсва
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност при
неизпълнение на публично задължение. Затова и неплащането на административно наказание
"глоба" само по себе си не представлява административно нарушение.
Казано с други думи, неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не
може да бъде санкционирано с нова глоба.
Ето защо, при липсата на състав на административно нарушение настоящият
състав намира, че процесното наказателно постановление и в тази си част се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0246-002514 от
16.12.2019г., издадено от ****- Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, в
частта, в която на М.И.П. ***, на основание чл. 175, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, като
незакосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: