РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Монтана, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20231600500006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №411/17.10.2022година постановено по гр.д.
№247/2022година по описа на районен съд Монтана е отхвърлeна
възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, направена от С. Ф., ЕГН
********** за поставяне в нейн дял на допуснатия до делба недвижим имот,
като неоснователна и е изнесен на публична следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: */*/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с. Адрес на имот: гр.*,
бул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*, ап.*. Самостоятелният обект се намира на етаж * с
площ: 69,29 кв.м./ шестдесет и девет цяло и двадесет и девет стотни кв.м./,
Прилежащи части: избено помещение № *с площ от 2,31 кв.м.; 4,76 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж с пазарна стойност на
целия делбен имот към момента на извършване на съдебната делба от 67782
лв./шестдесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и два лева/.
1
Постановено е получената при публичната продан на имота, съобразно
справедливата му пазарна цена парична сума, да се разпредели между
съделителите, както следва: 4/6 ид.ч. за С. Ф., ЕГН **********; По 1/6 ид.ч. з
а Н. Н.[1]П., ЕГН ********** и за З. Н., ЕГН **********.Със същото
решение са присъдени дължимите разноски и съдебни такси в полза на
бюджета на съдебната власт.
Недоволна от така постановеното решение е останала С. Ф., ЕГН
********** от гр.* и е обжалвала същото в предвидения в закона срок за
това.В жалбата си е изложила доводи за незаконосъобразност на така
постановеното решение, тъй като се касае за неподеляемо жилище, бивша
съпружеска имуществена общност и същата има право да й бъде възложен
делбения имот, тъй като е живяла в него към датата на смъртта на съпруга й и
не разполага с друго жилище.Смята, че имота не попада в хипотезата на
смесена собственост, както е приел първоинстанционния съд.Моли съда да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и
постанови ново, с което делбения имот й бъде поставен в дял.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите
страни.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката
чрез адв Н. А. подържа жалбата и моли съда да я уважи изцяло.
Въззиваемата З. Ф. се явява лично в съдебно заседание и намира
жалбата за основателна.Смята, че ако не бъде уважена майка й ще остане
буквално на улицата.Моли съда да уважи жалбата и възложи делбения имот
на найната майка-жалбоподателката С. Ф. .
Въззиваемата Н. Н. чрез назначения й процесуален представител
адв.З. А. също изразява становище, че жалбата е основателна и имота следва
да бъде възложен на жалбоподателката, като на доверителката й се изплати
парична равностойност съобразно дела й.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество
2
е основателна.Съображенията на МОС за това са следните:
С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил
съдебна делба по отношение на допуснат до делба недвижим имот като е
приел, че не са налице условията за възлагане на същия на преживялата
съпруга и го изнесъл на публична продан.
За да постанови атакуваното решение МРС в мотивите си е приел , че
не е налице основната предпоставка за възлагане на процесния делбен имот в
полза на ищцата- съсобствеността да е придобита единствено чрез
наследяване между съделителите. По делото е установено, че
съсобствеността върху делбения недвижим имот е придобита при условията
на т.нар. ,,смесена съсобственост‘‘- чрез прекратено СИО и чрез наследяване.
МРС се е позовал на т.8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г., по
т.гр.д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС със задължителна сила за съдилищата: ,,при
съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм./ -сега чл. 349, ал.2 от ГПК е
недопустимо. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне на неподеляемия
жилищен имот на публична продан‘‘.
МОС намира така постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно и несъобразено с последваща съдебна практика на ВКС.
Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик
може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако
имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан , т.е.
всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество,
ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно,
като това право съществува по отношение на всеки един имот .
Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и
удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба
имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от
субективното им отношение към предвидената в закона възможност да
поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти
съществено се различават един от друг по предназначението си или по други
основни характеристики.
За да извърши делбата на имота чрез изнасянето му на публична продан,
по реда на чл. 348 ГПК, първоинстанционния съд приел, че съсобствеността е
3
възникнала на основание СИО и наследство от общия наследодател, поради
което и е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, представляваща
пречка за извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Позовал се е на разясненията в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3
ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо
основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата
е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в
резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с
възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота
към момента на откриване на наследството. В настоящия случай е установено,
че делбеният имот е неподеляем апартамент, придобит през 1990 г. от
наследодателя на страните Ф.Ф. в режим на съпружеска имуществена
общност със съделителката С. Ф..Настоящият състав счита, че в случая не е
налице хипотезата на смесена съсобственост, разглеждана в тълкувателното
решение, която обхваща случаи, при които собствеността е разнородна и е
възникнала на основание различни юридически факта.
Понятието „смесета съсобсвеност“ се употребява в съдебната практика ,
за да се означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са
придобили правото на собственост върху вещта по наследяване, а останалите-
на друго основание.Когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена
съсобственост.Разясненията, дадени в т.8 от ТР №1/2004година на ОСГК на
ВКС са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от
наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците.В този смисъл и
постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №86/09.03.2012г по гр.д.
№1100/2011 на 2г.о на ВКС и решение №148 от 07.04.2010 по гр.д.№437/09.
На 1г.о на ВКС.
От заключението на вещото лице в първоинстанционното жилище Д. Д.
е видно, че делбения имот е неподеляем и е с пазарна стойност в размер на 67
782лева.
Искане за възлагане на делебнеия имот в сорка по чл.346 от ГПК е
направила единствено съделителката С. Ф., тъй като при откриване на
наследството е живяла в имота и не притежава друго жилище.Горното е
4
удостоверила и в изрично подписана декларация за това.
Съгласно чл.349,ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
С ослед направеното искане от съделителката С. Ф., която отговаря на
условията на чл.349,ал.2 от ГПК, то МОС намира, че делбения имот следва да
бъде поставен в нейн дял, като останалите две съделителки получат
уравнения на дяла си в пари.Пазарната стойност на имота възлиза на
67782лева, същите притежават по 1/6 идеална част или уравнението в пари,
което следва да им изплати С. Ф. на всяка една от тях възлиза на 11297лева.
При тоз анализ на доказателствата по делото МОС намира жалбата за
изцяло основателна и атакуваното решение следва да се отмени в частта, в
която имота е изнесен на публична продан, като се постанови ново решение, с
което имота се постави в дял на С. Ф., а за уразвение на дяловета същата
изплати на съделителките Н. и З. по 11297лева.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №411/17.10.2022година постановено по гр.д.
№247/2022година по описа на районен съд Монтана В ЧАСТТА, в която е
отхвърлeна възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, направена от С.
Ф., ЕГН ********** за поставяне в нейн дял на допуснатия до делба
недвижим имот, като неоснователна и е изнесен на публична следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор:
*/*/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с. Адрес на имот:
гр.*, бул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*, ап.*. Самостоятелният обект се намира на етаж *
с площ: 69,29 кв.м./ шестдесет и девет цяло и двадесет и девет стотни кв.м./,
Прилежащи части: избено помещение № *с площ от 2,31 кв.м.; 4,76 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж с пазарна стойност на
целия делбен имот към момента на извършване на съдебната делба от 67782
лв./шестдесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и два лева/. и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на С. Ф., ЕГН
********** от гр.*, бул.* №*, вх.*, ет.*,ап.* недвижим имот:
5
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: */*/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с. Адрес на имот: гр.*,
бул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*, ап.*. Самостоятелният обект се намира на етаж * с
площ: 69,29 кв.м./ шестдесет и девет цяло и двадесет и девет стотни кв.м./,
Прилежащи части: избено помещение № *с площ от 2,31 кв.м.; 4,76 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж с пазарна стойност на
целия делбен имот към момента на извършване на съдебната делба от 67782
лв./шестдесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и два лева
ОСЪЖДА С. Ф., ЕГН ********** от гр.*, бул.* №*, вх.*, ет.*,ап.*да
заплати за уравнение на дяловета на Н. Н. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*№*и
на З. Н. с ЕГН ********** от гр.*, бул.*, №*вх.* ,ет.* по 11 297/единадесет
хиляди двеста деветдесет и седем лева/ на всяка една от тях ведно със
законната лихва в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на настоящето
решение.
Указва на Н. Н. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*№* ина З.Н. с ЕГН
********** от гр.*, бул.*, №*вх.* ,ет* че за вземанията си за уравнение на
дяловете могат да впишат законна ипотека.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните ,че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6