Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1550 23.04.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично
заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Радка Цекова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4906 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 е предявил, против
Община Пловдив, ЕИК ..... с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 искове
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1396,51 лева- представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № ......... за причинени на МПС „Ф... Т....“, с рег. № ....., собственост
на „С...“ ООД, вреди, в резултат на произшествие, настъпило на .... в гр. П..,
на ул. „Е.. К..., к.. с ул. „П... Б...“
поради хлътналост на пътното платно; сумата от 15 лева- ликвидационни
разноски и сумата от 426,33 лева
мораторна лихва за периода от 04.12.2014г. до 04.12.2017г.
В исковата молба се твърди, че на ...
в гр. П.., на ул. „Е... К...“, к...с ул. „П... Б..“ е реализирано произшествие,
при което МПС „Ф.. Т..“, с рег. № ... собственост на „С...“ ООД и управлявано
от И.. Х... Ш.., попада в хлътналост на пътното платно. Според представения
протокол от ПТП, причините за произшествието се дължали на хлътналост на
пътното платено. Към момента на събитието за посочения автомобил имало сключена
валидна застраховка „Автокаско“ при ищеца, със застрахователна полица № ....
При застрахователя била заведена щета под № ........, като след направена
оценка било заплатено обезщетение в размер на 1396,51 лева. Сочи се, че на осн.
чл. 213, ал. 1 от КЗ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на вредите. На ответника била изпратена покана да
възстанови заплатено застрахователно обезщетение, но към момента плащане не
постъпило. Освен пълния размер на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение се претендира и сумата от 15 лева- ликвидационни разноски и 426,33
лева мораторна лихва за периода от 04.12.2014г. до 04.12.2017г.
Предвид изложеното моли за уважаване
на предявените искове. Претендира законна лихва и разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Посочва, че сред приложените към исковата
молба документи липсвали общите условия към договора за застраховка, от които
следвало да се докаже дължимото извършено плащане. Освен при настъпването на
ПТП не било отчетено поведението на водача при управление на автомобила.
Ответникът сочи, че водачът на автомобила е съпричинил вредоносния резултат,
тъй като не бил съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на
пътя, с което нарушил изискванията на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения
по делото протокол за ПТП № ... се установява, че на
съответната дата ... лек автомобил „Ф... Т..“, с рег. №.... собственост на С...ООД, управлявано от
И.. Х... Ш...., преминава през
изкуствена неравност на платното в гр. П.. , ул. Е... К... /к.. с ул. П..Б..
и попада в хлътналост на пътното платно 2 метра.
По делото е
прието заключение на автотехническа експертиза, според което причнинно следствена връзка между механизма на ПТП и
щетите по автомобила ще има само, ако на платното за движение на ул. П.. Б..
има неравност с височина 200 мм. В протокола за ПТП е посочен десен завой, а на
схемата е ляв завой. Изкуствена неравност, това е което е повдигнатост и
хлътналост след това. В протокола за ПТП е посочено 2 метра, а улицата е около
5 метра. Ако това е широко 2 метра, нищо няма да се случи на автомобила.
Видно от приложеното по делото уведомление
за щета от ... и опис на претенция от ... се установява, че е определено обезщетение в размер на 1396,51 лв., която
сума е определена за плащане на „А...” ООД за нови части – 1026,13 лв., боя и
материали – 89,58 лв. и труд – 280,80 лв. Сумата от 1396,51 лв. е заплатена от
ищеца на „А...” ООД по банков път с преводно
нареждане от ... При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По
силата на валидно сключена имуществена застраховка „ГО” ищецът е изплатил обезщетение за
настъпилите щети на лек автомобил „Ф... Т..“, с рег. .........., с което на осн. чл.213, ал.1
от КЗ/отм./ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и
за него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.
Според
разпоредбата на
чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
В настоящия
казус ищецът не е ангажирал доказателства, които да установят какъв е механизма
на ПТП. В протокола за ПТП е посочено, че процесният автомобил е преминал през изкуствена неравност на платното в гр.
П... , ул. Е... К... /к..с ул. П.. Б... и попада в хлътналост на пътното платно
2 метра. Според заключението на САТЕ,
което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано се установява, че
наличието на причнинно следствена връзка между механизма на ПТП и щетите по
автомобила ще има само, ако на платното за движение на ул. П.. Б.. има
неравност с височина 200 мм/ 20см./, такава обаче по делото не беше установена.
По
никакъв начин от събраните по делото доказателства не се установява, че причината
за увреждането на процесния автомобил е било попадането му в необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно, което е публична
собственост на община П....(чл. 8 ал. 3 от ЗП).
Липсва причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие,
както и техния размер.
Ето защо
предявените искове с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм./
и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски в размер на 70 лв. депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 искове против
Община Пловдив, ЕИК .... с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 за
осъждане на последната да заплати сумата от 1396,51
лева- представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .......,
за причинени на МПС „Ф... Т...“, с рег. № ..., собственост на „С....“ ООД,
вреди, в резултат на произшествие, настъпило на ... в гр. П..., на ул. „Е... К...“,
к... с ул. „П... Б...“ поради хлътналост
на пътното платно; сумата от 15 лева- ликвидационни разноски и сумата от 426,33 лева мораторна лихва за
периода от 04.12.2014г. до 04.12.2017г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК .... със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Община Пловдив, ЕИК ....... с адрес: гр.
Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, направените по делото разноски в размер на 170 лв./сто и
седемдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай
Стоянов.
Вярно с оригинала.
М.Х.