№ 688
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20221800100516 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от М. А. Г. - Д. срещу СРС, с която е предявен
иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 100 лева, претърпени в
резултат на постановени съдебени актове – определение, с което е отхвърлено
искане за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот, постановено по гр. д. № 24 100/2018 г. по описа на СРС,
както и определение, с което е отхвърлено искане за допускане на
обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, постановено по
гр. д. № 5 206/2018 г. по описа на СРС.
С разпореждане № 939/25.08.2022 г. съдът е указал на ищеца в 1 -
седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт в писмена молба с
препис за ответника да посочи конкретен акт на Европейския съюз и
съответната правна норма от него, които са нарушени с постановяване на
посочените определения, с които са отхвърлени молбите за обезпечение на
искове, като уточни в какво се изразяват вредите в размер на 25 100 лева, за
които претендира обезщетение от ответника, както и кога са настъпили те, и
да опише причинно - следствената връзка между съдебните актове и
претърпяването на претендираните вреди.
В депозираната молба на 19.09.2022 г. ищецът сочи, че с определенията на
СРС са нарушени следните актове на ЕС - чл. 6 ЕКЗПЧОС, Регламент
2016/679, чл. 46 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съдът констатира, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такива данни по никакъв начин не се съотнася към
изложеното от ищеца относно производствата, в които са постановени
определенията, от които претендира, че са причинени вреди.
Текстът на чл. 46 от Хартата на основните права на Европейския съюз е:
1
"Всеки гражданин на Съюза се ползва от закрилата на дипломатическите и
консулските власти на всяка друга държава-членка на територията на трети
страни, в които държавата-членка, чийто гражданин е, няма
представителство, при същите условия, както гражданите на тази държава", а
съответно на чл. 47 от същия документ: "Всеки, чиито права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни
правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в
настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано
справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван,
защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно
средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима,
за да се осигури реален достъп до правосъдие". Но следва да се посочи, че
съгласно чл. 51 от същия документ "Разпоредбите на настоящата харта се
отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при
зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки,
единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат
правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие
със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите
компетенциите на Съюза". С оглед на така възпроизведената норма от
Хартата на основните права на Европейския съюз следва, че този документ не
намира приложение във вътрешните съдебни производства на държавите
членки, които не са свързани с приложение на правото на Европейския съюз.
При преценка предмета на производствата, в хода на които са постановени
съдебните актове, от които ищецът Г. - Д. твърди, че е претърпяла вреди
/определение, с което е отхвърлено искане за допускане на обезпечение/,
настоящият съдебен състав приема, че посочените Регламент 2016/679, чл. 46
и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не намират
приложение, поради което не могат да обосноват правото на иск на ищеца с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че с депозираната молба от ищеца на
12.10.2022 г. не са отстранени констатираните нередовности на исковата
молба, доколкото неуточнено е твърдението в какво се изразяват вредите, за
които претендира обезщетение от ответника СРС в размер на 25 100 лева,
като неуточнено е и какво е неудоволетволеното вземане, посочено в молбата
от 19.09.2022 година.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките както на
чл. 130 от ГПК - за недопустимост на предявените искове предвид
изложените твърдения във връзка с посочените норми от правото на ЕС,
които са нарушени, така и на чл. 129, ал. 3 ГПК, като искова молба следва да
се върне, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от М. А. Г. - Д. срещу СРС, въз основа
на която е образувано гр. д. № 516/2022 г. по описа на СОС, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 516/2022 г. по описа на СОС.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с
частна жалба в 1 – седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт от
ищеца.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3