Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260039
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20205520100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260039                                 03.11.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На шести октомври                                                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав: 

                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 320 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ.

Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица-изток“ ЕАД срещу Д.И.Д., с която се предявява иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ. Ищцовото дружество твърди, че ответникът работи по силата на трудов договор № 26/28.03.1996 г. и допълнително споразумение № 214/04.10.1996 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „механошлосер по зареждане на ГСМ“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Б. Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ответникът Д.И.Д.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила. Твърди, че след направено проучване и отговор от „Каучук“ АД било установено, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било нужно разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие на „материали“, натоварени на тях. Твърди, че била издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от ответника, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за това. Твърди, че ответникът по длъжностна характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им, допуснал е груба небрежност, бил е във възможност да предотврати щетите, вследствие на продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от метална релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг. Твърди, че месечното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1889,85 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1889,85 лв., представляваща размер на ограничената имуществена отговорност на ответника за вредата, в размер на месечното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д.И.Д., чрез адв. М., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че оспорва твърденията на ищеца, че не е положил достатъчно усилие при изпълнение на работата съгласно задълженията му в длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 62, т. 9 от Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и настъпилата вреда. Твърди, че в заповедта за налагане на имуществена отговорност № 40/20.05.2020 г. не били посочени извършени от него нарушения, с оглед на което не може да се защити пред съда. Твърди, че през въпросната нощна смяна си е изпълнявал задълженията добросъвестно без да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на вредата. Твърди, че нямал задължение да почиства гумената лента от бетонни и метални примеси. Излага съображения за невъзможност да се види конкретната релса, за липсата на негово конкретно задължение в случая да види релсата, както и други причини, които изключват негова отговорност за настъпилата вреда. Твърди, че в заповедта за налагане на имуществена отговорност не били посочени конкретни негови действия или бездействия, довели до вредата. Твърди, че не е проявил небрежност в изпълнение на задълженията си, поради което няма основание за налагане на имуществена отговорност. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 06.10.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 260011 от 31.08.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че ищецът работи по силата на трудов договор № 26/28.03.1996 г. и допълнително споразумение № 214/04.10.1996 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „механошлосер по зареждане на ГСМ“, на която длъжност работи и към настоящия момент; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисия установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата.

По иска с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ ищецът-работодател следва да докаже елементите от фактическия състав на нормата, а именно че се намира в трудово правоотношение със сочения ответник /отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/; че е настъпила вреда за работодателя – конкретно настъпила вреда на гуменото платно на ГТЛ /настъпилата вреда с конкретни параметри върху гуменото платно на ГТЛ е отделено като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ и нейния размер; че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника; причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – работникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и предпазливост.

Със заповед № 40 от 20.05.2020 г. /л.33-34/ на управителя на ищцовото дружество е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на ответника Д.И.Д., работник на длъжност „механик минни машини на многокофов багер Рс2000“ в участък „РТНК-1“ на рудник „Трояново-1“, като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1889,85 лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия за осигуряването на нормален режим на работа на механообрудването. Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал срещу нея възражение на 10.06.2020 г. /л.107-108/, тоест в рамките на предвидения в чл. 210, ал. 3 КТ едномесечен срок, поради което се развива допустимо настоящото съдебно производство. 

По доказването на правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между страните - ответникът работи при ищеца на длъжност „механик минни машини на многокофов багер Рс2000“ в участък „РТНК-1“ на рудник „Трояново-1“, на която длъжност работи и към настоящия момент /виж последното допълнително споразумение към трудовия договор на л.41/.

Установява се от доказателствата по делото и вторият елемент от фактическия състав – наличие на настъпила за работодателя вреда в размер на 1336100 лв., изразяваща се в следното: по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, а сформирана комисия установила наличието на метална релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, с дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. От събраните гласни доказателства /св. Н.Н., св. Д.Б., св. Х.Ч./ се установи, че гуменото платно било изцяло съдрано по цялата му дължина, която била около 3100 м., като са правени опити за вулканизации на скъсаната лента, но това било временно състояние и нерентабилно поради често отлепяне на лепенките и налагащо спиране на ГТЛ, поради което надраното лентово платно било подменено поетапно с друго такова на ищцовото дружество от друг участък /виж и писмото на л.19 за нерентабилност на ремонта на ГТЛ/. Размерът на тази вреда е в размер на 1336100 лв. според предоставени доставни цени от „Каучук“ АД – Пазарджик /виж гласните доказателства и писмените доказателства на л.10-15, 19/.

От гласните и писмените доказателства е видно, че вредата на ГТЛ е вследствие на метална релса с дължина 1620 мм и ширина и дебелина по 200 мм, която е преминала през цялата дължина на ГТЛ, преминала е през ГЛТ1111 /ГЛТ е гумено-лентов транспортьор, който е задвижващия ГТЛ механизъм/ и се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера на ЗС1111 /ЗС = задвижваща станция/. Щетата била установена от Б. И. Г. на длъжност „машинен оператор ТТМ на задвижваща станция № 1111“.

В смяната на констатиране на аварията, от 22,00 часа вечерта на 22.04.2020 г. до 7,00 часа сутринта на 23.04.2020 г., ответникът Д.И.Д. е работил на многокофовия багер Рс2000 /така в протокола за разследване на аварията на л.21 – първи абзац на гърба на листа/.

От протокола от разследване на възникнала авария /л.20-25/ е видно какъв е механизмът на цялото съоръжение по изравяне и придвижване на земната маса. Движението на земната маса е по следното направление в посока на движение на земната маса – роторно колело на багер Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102  и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила процесната релса/ и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н. От всичко това е видно, че цялото съоръжение е съставено от много части, много задвижващи станции, бункери, ленти и други механични елементи на голямо разстояние /само наранената лента е с дължина 3100 метра, а е само една част от целия механизъм с гумени ленти, който е доста по-голям като обща дължина/.

Най-съществените спорни по делото въпроси касаят дали ответникът Д.И.Д. е бил длъжен и е следвало да констатира минаването на въпросната релса през всички механизми на многокофовия багер Рс2000, на който е работното му място за периода от време, в който е възникнала и констатирана процесната авария.

От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „механик минни машини на многокофов багер Рс2000“ /л.46-48/ е видно, че същата е връчена на ответника на 16.03.2016 г. и той е запознат с нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността, основни функции и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът при изпълнение на работата има основно задължение да следи и контролира оптималното натоварване на механичното оборудване. В т.6.1 е посочено основна отговорност за осигуряване на нормален режим на работата на механооборудването, а в т.6.10 за взетите от него решения по време на работа.

От гласните доказателства /св. Н., св. Б., св. Ч./ е видно, че ответникът като механик на багера има задължение да следи за правилната работа на механичната част по багера. Длъжността на ответника е свързана с наблюдение на правилната работа на механизмите на багера Рс2000. Съгласно т.2.25 на въпросната длъжностна характеристика ответникът следва да участва в почистването на бункерите и лентовите транспортьори на багера – насипообразувателя и претоварача.

От установения по-горе механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че мястото на работа на ответника Д.И.Д., назначението му през процесната вечер се намира в самото начало на цялото съоръжение, тоест на багера Rs2000, където е метал детекторът, което далеч преди мястото, където е заседнала релсата и е увредила ГЛТ1111. От това е видно, че въпросното парче релса е преминала през обслужвания от ответника багер Рс2000 и е продължила по цялата верига от съоръжения до увредената гумена лента, която е доста надалеч от багера. Никой от всички служители от багерната бригада и от операторите на ЗС не е видял визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога релсата е преминала през багера Рс2000, на който е работил ответникът Д.И.Д., дали релсата е била затрупана от земна маса или е била видима с просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от всички служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под земната маса на транспортните ленти на багера. Движението на лентата е със сравнително бърза скорост – 5,23 метра в секунда или около 19 км/час. Това прави принципно условна възможността служителите на багерната бригада да видят металните примеси в земната маса, ако са над нея, и невъзможно да ги видят, ако са затрупани под земната маса. И именно поради това на багерната част е монтиран метал детектор, който автоматично спира багера, за да избегне придвижване по гумените ленти на опасни метални примеси.

Установи се от писмените и гласните доказателства, че през въпросната вечер е имало около 8 спирания от метал детектора на багера Рс2000, като при едно от тях около 2,30 часа е открит стоманобетонен траверс, който е отстранен. От протокола за авария е видно, че е имало 3 спирания на багера от метал детектора около 2,20 часа, но не бил открит материал, след което работата започнала на горна шайба, при което е спирането в 2,30 часа и открият стоманобетонен траверс. Установи се, че е имало после още 4 спирания от метал детектора, като последното спиране е около 5,00 часа, при всички тях не е открит материал, а след това е имало спиране на багера от скъсан блокировъчен кабел около 5,30-5,45 часа /последното спиране се установи от гласните доказателства и някои от дадените обяснения от служителите при изясняване на аварията, описани в протокола за авария/. Съставената комисия за разследване на аварията достигнала до извод, че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около 5,10 часа. Този извод обаче се установи да е само предположение, без да има каквито и да било сигурни доказателства за него. Това е така, тъй като и преди това е имало спирания от метал детектор без откриване на материал /4 на брой/. Поради това съдът намира, че не се установява в кой точно момент е натоварена релсата на лентата, кога се е придвижила по всички съоръжения и кога се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера, за да се установи дали ответникът е имал изначално възможността да открие релсата с оглед работата, която е осъществявал. Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ответникът принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше да открие въпросната релса, което изключва негова небрежност за откриване на процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента. Именно в този смисъл са и дадените възражения от ответника /л.109-110/ по повод връчената му заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност, в които посочва, че не проявил небрежност при изпълнение на работата си.

Свидетелят Н. посочва, че комисията направила извод, че около 5 часа било сигнализирането на металдетектора при багера, спирането било за минута и половина, от което следва извод за свидетелите, че не е търсен материал по лентите от багерния персонал при това спиране.

От показанията на св. Ч. е видно, че цялата багерна бригада се ръководи от манипуланта на първа кабина или машинния оператор на първа кабина, който управлява целия багер и чието задължение е да организира намирането, отстраняването на метала, в което търсене следва да участва цялата багерна бригада, от която е част и ответникът. По делото се установи, че след спиране от метал детектора около 5-5,10 часа багерът е стартиран след около една минута и нещо, като няма никакви доказателства манипуланта на първа кабина, който управлява целия багер да е информирал ответника да започне визуално търсене на материал. Очевидно е, че за толкова кратко време не може да се обезопасят лентите на багера и да се направи търсене на материал върху самите ленти, тъй като това изисква много повече време /виж гласните доказателства/, поради което претърсване за материал върху лентите не е осъществявано, а вероятно само визуален оглед за материал, какъвто не е открит, но не е открит при всичките четири спирания, в това число и при други спирания по-рано през нощта около 1-1,20 часа. Следва да се посочи, че ответникът не може без позволение и без наличието на подадена информация от манипулант на първа кабина да се качва върху работещите ленти и да преравя за материал. Поради това и предвид липсата на доказателства манипуланта на първа кабина да го е информирал и да му е разпоредил търсене на материал, то не може да се търси отговорност у ответника за това, че не е търсил за материал върху самата лента. Противното схващане би означавало тотално нарушение на правилата за безопасност при труда и сериозна опасност от причиняване на трудова злополука и поставяне в опасност на живота му, които са с по-голям приоритет от аварии по съоръженията /това е първо логично, а на второ място се посочи и от св. Ч./.

Не се установява по делото ответникът или който и да било друг работник от багерната бригада да е видял визуално въпросната релса и да не е сигнализирал за нея.

При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи при условията на пълно и главно доказване ответникът Д.И.Д. да не е следил или контролирал оптималното натоварване на механичното оборудване, за които ответникът да е отговарял. Установи се, че около 5,30-5,45 часа е било последното спиране на багера, а почти мигновено било установено от ел.шлосер, че е поради скъсване на блокировъчен кабел и с чието отстраняване веднага се е захванал. Въобще не е изследван въпросът дали това е било възможно да е станало от релсата, дали е възможна връзка между преминаване на релсата и скъсването на кабела или пък спирането на багера. Въобще по делото не се установява точно в кой момент релсата с голяма вероятност е преминала през багерната част, за да се установи точно какво ответникът не е сторил по небрежност, че да е в причинна връзка с настъпилата вреда. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.

Останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства не установяват нещо различно от установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на установените от съда факти.

Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за производството, които са в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020 г. /л.121/.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, срещу Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1889,85 лв., наложена ограничена имуществена отговорност със заповед № 40 от 20.05.2020 г. на управителя на Рудник“ Трояново-1“.

ОСЪЖДА „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: