М О Т И В И
НОХД № 1425/ 2020 г. по описа
на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение за престъпление по чл.343,
ал.4, вр.
ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК спрямо подсъдимия
Е.Ю.П., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на
24.10.2016 г., на републикански път II-64 /Карлово-Пловдив/, между гр. Карлово и гр. Баня, обл.
Пловдивска, при км.6+110 м., при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил “***” с регистрационен № ***, без да има необходимата
правоспособност е нарушил правилата за движение
– чл. 20, ал.1, от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.Т. *** и средна телесна повреда на Т.Т.Ц. ***, изразяваща се в счупване на
втори шиен прешлен, причинило трайно затрудняване движението на врата,
като от деянието е настъпила смърт на едно
лице и телесна повреда на едно
лице.
Представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение като поддържа направената правна
квалификация. По отношение реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и пледира за определяне на наказание лишаване от свобода по
реда предвиден в чл.58а ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство сочи наличието на
повече от едно квалифициращо
обстоятелство на ал. 3 на чл. 343 от НК, и че е шофирал без валиден договор за
гражданска отговорност. Пледира изпълнението на
наказанието лишаване от свобода да бъде отложено с максималния срок по чл.66
ал.1 от НК. По отношение задължителната норма на чл.343г от НК представителят
на държавното обвинение пледира поради невъзможност за прилагане, тъй като
подсъдимият не е придобивал СУМПС, да се приложи чл. 67 ал. 3 от НК като в
рамките на изпитателния срок да се наложи пробационна мярка, която да включва
на подсъдимия в програма за обществено въздействие. Относно разноските по делото се пледира те да се възложат в
тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство на л. 89 от досъдебното
производство да остане в кориците на делото.
Подсъдимият признава вината си и
съжалява за случилото се. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство от разпити на
свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда при постановяване на
присъдата.
По делото се конституираха,
в качеството им на частни обвинители
лицата от кръга по ТР №1
от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК: П.К.К. лично и като законен
представител на Н.П.К. и
Ю.П.К.; А.П.К., А.К. К. и В.Т.П., които се солидаризират със становището на държавното обвинение.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
Е.Ю.П., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********
Фактическата
обстановка е следната:
Подсъдимият Е.П. не бил правоспособен водач на моторно превозно средство
категория В, респ. не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Въпреки
това, той притежавал и управлявал лек автомобил марка „***“ с регистрационен №
***.
На 24.10.2016 г., преди обяд, свидетеля Т.Ц., която била леля на подсъдимия
П. го помолила да я закара от гр. Карлово до гр. Баня, обл. Пловдивска, където
да си направи баня с минерална вода. Майката на подсъдимия – Ю.П. също пожелала
да я придружи. Подсъдимият се съгласил да закара двете жени до пожеланото от
тях място и около 11,00 ч. на същата дата тримата потеглили от гр. Карлово с
личния автомобил на подсъдимия – посоченият по-горе „***“ с per. № ***.
Автомобилът бил управляван от подсъдимия. На предна дясна седалка седяла
свидетеля Ц., а Ю.П. седнала на задната седалка, от дясната страна, т.е. зад
свидетеля Ц.. Подсъдимият П. и свидетеля Ц. били с поставени предпазни колани.
Ю.П. не поставила своя колан. По републикански път II- 64 от гр. Карлово към
гр. Баня Е.П. управлявал лекия автомобил със скорост около 90-100 km/h. Движел
се в посока от север на юг. Пътната настилка била мокра, тъй като валял слаб
дъжд. Видимостта била добра. По време на движението, в района на км.6+110 м.,
шофирайки със скорост от около 78,99 km/h, подсъдимият загубил контрол върху
управлението на автомобила, когато автомобилът се намирал на около 69-70 метра
от мястото на последвалия удар. Той опитал да си върне контрола над колата,
като я отклонил наляво в източна посока и задействал спирачната ѝ
система. В момента, в който спирачната система на автомобила започнала
ефективното си действие, лекият автомобил напуснал платното за движение. След
напускането на платното за движение, поради денивелацията на тревните площи
извън платното след банкета, предната част на управлявания от П. лек автомобил
пропаднала и автомобилът се преобърнал надясно и се е ударил в крайпътно дърво
със задната част на тавана, като, при така създалата се пътна ситуация, ударът
бил неизбежен. Той настъпил около 1,45 s от напускането на автомобила от
платното за движение. След удара в дървото, лекият автомобил „***“ останал
обърнат надясно.
След удара подсъдимият П. успял да излезе от автомобила, а впоследствие
успял да извади от него и леля си - свидетеля Т.Ц., която, в резултат на
произшествието получила контузии по главата, шията и тялото, вкл. счупване на
тялото на II шиен прешлен. Въпреки, че подсъдимият опитал да извади и майка си,
Ю.П. останала затисната на задната седалка на автомобила. При произшествието тя
получила множество наранявания на гръдния кош и белите дробове, както и на
торса и крайниците. На място спрели и други автомобили, чиито шофьори помогнали
да бъде обърнат автомобила и така последният се установил на мястото, отразено
в протокола за оглед. Бил подаден сигнал на телефон 112.
Скоро след това, на местопроизшествието пристигнал патрул от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив в състав свидетелите А. и И., които го
запазили до извършване на огледа.
След намесата на екип на гражданска защита, който разрязал част от
металната конструкция на колата, Ю.П. била извадена от нея. Пристигналият на
място екип на Центъра за спешна медицинска помощ не успял да ѝ окаже
такава, тъй като в резултат на причинената й тежка политравма, несъвместима с
живота, П. починала на мястото на инцидента. Спешният екип транспортирал
свидетеля Ц. в УМБАЛ „***” гр. Пловдив за оказване на медицинска помощ. Там
свидетеля Ц. била хоспиталзирана за лечение на причинените ѝ при
произшествието травми, възстановителният период от които впоследствие продължил
над 6 месеца.
Подсъдимият бил тестван на място с техническо средство за съдържание на
алкохол в организма му, като пробата отчела стойност „0,00”, интерпретираща се
като липса на съдържание на алкохол в издишания от него въздух.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за
установена въз основа признанията на подсъдимия направени
при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на свидетите Т.Т.Ц. ( очевидец и пострадала със средна телесна повреда от ПТП),
П.К.К., А.П.К., А. К. К., Т. Т. О., В.Т.П. и С.Т.П. (последните шест близки
роднини на пострадалите и на подсъдимия), както и свидетелите Г.А.А. и С. И. И. които били патрулен екип от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, които се отзовали на сигнала за ПТП и запазили
местопроизшествието до извършване на огледа. Всички показания на свидетели са дадени пред орган на
досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените
по делото писмени доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие (т.1, л.21-24 от ДП), фотоалбум (т.1, л.
25-28 от ДП), протокол за оглед на
„***“ с per. № *** (т.1, л.29-30 от ДП), фотоалбум (т.1, л. 31-32
от ДП), удостоверение на наследници (т.1, л.86 от ДП),
справка за собственост на
автомобил (т.1 л.93 от ДП), медицинска документация
за Т.Ц. (л.96 т.1 от ДП), протокол от ЦСМП за пострадалата Ю.П. (л.97-98 т.1 от
ДП), справка от КАТ за нарушения на водач Е.П. (т.1 л.185-186 от ДП), справка
съдимост на подсъдимия (т.1 л.226 от ДП), характеристична справка за подсъдимия
(л.254 т.1 от ДП); СМЕ на труп (т.1, л.42-49 от ДП),
Съдебно-медицинска експертиза на Т.Ц.; тройна автотехническа експертиза (т.1 л.55-76 от ДП), писмо от РЦ 112, с приложен диск
със записи на приетите повиквания (т.1 л.88-89 от ДП); химическа
експертиза на подсъдимия( т.1 л.49-50 от ДП) – всичко това присъединено и ползвано
от съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства и
доказателствени средства еднопосочно, безпротиворечиво и безпристрастно
обрисуват изложената по-горе фактическа обстановка и съответстват на признанието
на подсъдимия, направено както по реда на чл.371 т.2 от НПК. Пряк свидетел на
инцидента е единствено пострадалата Т.Ц.. Показанията ѝ са ползвани от
тройната АТЕ като част от изходни данни за работа на експертизата
В хода на досъдебното производство е
назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза на труп № 244/2016 г. (т.
1, л. 42-44 от ДП), при която е извършен оглед и аутопсията на трупа на
пострадалата Ю.П., от заключението на която се установява, че на Ю.П. са били
причинени : политравма, изразила се в разкъсване на паренхима на белите
дробове, наличие на кръв (хемоторакс-литър в двете гръдни кухини), двустранно
множествено счупване на ребрата, счупване на гръдната кост, разкъсване на
паренхима на слезката, наличие на кръв в коремната кухина хемоперитонеум – 600
мл./, анемия на вътрешните органи, счупване на тялото на дясната раменна кост,
счупване на тялото на дясната бедрена кост, кръвонасядане по предната
повърхност на дясната колянна става, кръвонасядане по кожата на гръдния кош в
дясната гръдна половина. Според експертите непосредствена причина за смъртта на
пострадалата Ю.П. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване на
паренхима на белите дробове и слезката. Нанесените ѝ травматични
увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет и са възникнали в купето на лекия автомобил към момента на
станалото пътно-транспортно произшествие, като настъпването на смъртта ѝ
е в пряка причинна връзка с нанесените ѝ в резултат на произшествието
телесни увреди. Заключението е прочетено и присъединено към доказателствения
материал, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 от НПК, без
възражения на страните.
В хода на досъдебното производство е
назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 315/2019
г. (т.1, л. 179-181 от ДП) на свидетелката – пострадалата Т.Ц., според
заключението на която във връзка с пътен инцидент, състоял се на 24.10.2016 г.,
в качеството ѝ на пътник в лек автомобил, е получила: счупване на тялото
на II шиен прешлен, без разместване; контузия на главата, шията и тялото;
мозъчно сътресение. Вещото лице е посочило, че описаните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били
получени по механизма на травма вътре в автомобила при ПТП, по време и начин,
съобщени в хода на досъдебното производство. Направен е бил извод 1, че
счупването на тялото на II шиен прешлен е причинило трайно затрудняване на
движението на врата за повече от 30 дни, като възстановяването от травмата трае
около 12 месеца. За останалите увреждания е отразено, че са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заключението е прочетено и присъединено към доказателствения материал, в
хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 от НПК, без възражения на
страните.
В хода на досъдебното производство е
назначена и извършена тройна авто-техническа експертиза (т. I, л. 55-77 от ДП),
която установява, че:
Ударът между лекия автомобил „***” и
дървото е настъпил извън платното за движение до лявата /източна/ лента, в
конфликтна точка на попътно пресичане на траекторията на движение на лекия
автомобил и местоположението на дървото, която приблизително се намира: по
широчина – на около 0,10-0,20m западно от ориентира, приет в протокола за
оглед, по широчина – на около 5,70-5,90m източно от източния край на платното
за движение и по дължина – на около 11,40-11,70m южно от ориентира.
Скоростта на движение на лекия автомобил
„***“ управляван от Е.П., в момента на напускане на платното за движение и
преди задействане на спирачната система, е била около 78,99 km/h, а в момента
удара в дървото е била около 55,60 km/h. Спирачната система на лекия автомобил
„***“ е била задействана преди удара. Експертите са заключили, че Е.П. е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП, чрез предприемане на безопасно
екстрено спиране. В момента на загуба на контрол върху управлението, според
експертите П. би имал техническа възможност да предотврати ПТП при движение със
скорост по-малка от 76 km/h. В конкретната пътна ситуация не е имало технически
условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост по-ниска от
установената. Подсъдимият би имал възможност да не допусне ПТП, ако е следвал
траекторията на пътя и не е напускал платното за движение. Като основната
причина за настъпване на произшествието, от техническа гледна точка, вещите
лица са посочили, че подсъдимият е управлявал автомобила по начин, който не е
бил безопасен, при което е загубил контрол върху управлението му и е напуснал
платното за движение, след което се е ударил в крайпътно дърво. Заключението на тройната АТЕ е прочетено и присъединено към
доказателствения материал, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 от НПК, без възражения на страните.
В хода на досъдебното производство е
назначена и извършена химическа експертиза (т. I, л. 49 от ДП), която е
установила, че в кръвта на подсъдимия няма наличие на етилов алкохол. Заключението на ХЕ е прочетено и присъединено към доказателствения материал,
в хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 от НПК, без възражения на
страните.
Заключенията на експертите съдът
възприе, като компетентни, обосновани, изготвени от професионалисти в областта
на специалността им.
Въз основа на изложеното, съдът намира
за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимият Е.Ю.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343, ал. 4, вр. ал.З, б. б, вр. ал.1, б. в, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като на 24.10.2016 г., на републикански път 11-64 /Карлово-Пловдив/, между
гр. Карлово и гр. Баня, обл. Пловдивска, при км.6+110 м., като е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил “***” с регистрационен № *** без да
има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал.1, от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Ю.Т. *** и средна телесна повреда на
Т.Т.Ц. ***, изразяваща се в счупване на втори шиен прешлен, причинило трайно
затрудняване движението на врата, респ. от деянието е настъпила смърт на едно
лице и телесна повреда на едно лице.
Съдът не установи процесуални нарушения при спазването на условията и по реда, предвидени
в НПК за извършването на разпити на свидетелите и
протоколирането им в досъдебното производство, на извършването на
процесуално-следствени действия в досъдебното производство и протоколирането
им, нито по назначаването и изготвянето на експертните заключения – прочетени,
предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в
съдебното следствие. Съдът прецени, че
направеното
от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо
да
събира други доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От обективна страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват обективните елементи на престъплението и нарушенията на посочения текст от ЗДвП. При управление на
процесния автомобил без да има необходимата правоспособност, която законът
изисква за управление на МПС, подсъдимият е нарушил правилата за движение по
пътищата, нормативно определени в ЗДвП, а именно: не е контролирал непрекъснато
лекия автомобил, който е управлявал, като придвижвайки се по републиканския път
П-64 от гр. Карлово към гр. Баня, обл. Пловдивска, в посока от север на юг, в
района на км.6+110 м., със скорост от около 78,99 km/h, е напуснал платното за
движение, като е причинил процесното пътно-транспортно произшествие, от което е
настъпила смъртта на едно лице и телесна повреда на едно лице.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Относно
вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия,
могат да бъдат взети предвид са добрите му характеристични данни, чистото му
съдебно минало, младата му възраст, трудова ангажираност, съзнаването на вината
и отговорността, при все, че от деянието му са пострадали най-близките му и е
загубил майка си, оказаната помощ на пострадалите, изразеното съжаление за това
което е сторил, за което съдебният състав придоби непосредствени впечатления по
време на съдебната фаза на производството.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприе пледираните от държавното и частното обвинение –
наличие на повече от едно квалифициращи обстоятелства и управлението на МПС без
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът прие за
опровергани от представените от защитата писмени доказателства (удостоверение
от Националната следствена служба и две
наказателни постановления) твърдението в обвинителния акт, че подсъдимият има
множество нарушения на ЗДвП и свързани с това санкции по административно-наказателни
производства. Съпоставени с представената справка от КАТ за нарушител-водач
(л.185-186 т.1 от ДП) двете наказателни постановления е видно, че са цитирани с
справката, а от съдържанието им е видно, че са издадени по повод процесната му
деятелност.
Така че при индивидуализиране отговорността на
подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за
определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи
наказанието лишаване от свобода в границите определени от закона и въз основа
на критериите по чл.54 от НК. Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства съдът отчете превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и определи наказанието лишаване от свобода в размер на четири
години и шест месеца в предвидените от закона граници над определения в закона
минимум, като отчете отегчаващото отговорността обстоятелство и обществената
опасност на деянието. Така определеното наказание, по правилата на чл.58а ал.1
от НК съдът намали с една трета и наложи наказание в размер на три години
лишаване от свобода.
Направеното искане от страна на защитата наказателното
производство да бъде прекратено относно Т.Т.Ц. в хипотезата на чл.343 ал.2 т.2 НК цели промяна на квалификацията на престъплението и
неговата наказуемост. В тази връзка защитата представи удостоверение № И-3467/
08.02.2021 от Националната следствена
служба, че след извършване на проверка в Централизираната информационна система
на следствените служби, спрямо подсъдимия няма данни за прекратени наказателни
производства за последните пет години.
Искането, обаче, съдът намери за неоснователно. Съгласно
нормата на чл. 342, ал. 2 от НК, в случаите на престъпления по чл. 343, ал. 1,
б. "а" и б. "б" от НК, наказателното производство се
прекратява, ако пострадалият поиска това. В конкретния случай пострадалата Т.Ц.
нееднократно и в писмена форма по делото е заявявала, че не иска да съди
племеника си. Но систематическото място на на чл. 342, ал. 2 от НК и липсата на
изрична препратка към тази поощрителна форма в по-тежките квалификации по чл.
343, ал. 4 от НК, в които попада и настоящото деяние, води до извода, че е
неприложима в конкретния случай. В този смисъл е и съдебната практика, според
която „престъплението по чл. 343, ал. 4 е квалифициран състав, разкриващ
по-висока степен на обществена опасност, при която законодателят е преценил, че
волята на пострадалото лице дали да се води наказателно производство или не, е
правно ирелевантна. Казано по друг начин, при престъпления, с които е причинена
смърт, каквото е и настоящето, е неприложима поощрителната норма на чл. 343,
ал. 2 от НК.“ (цит. Решение № 289 от
18.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1237/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията В.
Р.).
По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за прилагане на
института на условното осъждане, а и с оглед постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от
свобода да бъде изтърпяно реално и приложи института на условното осъждане,
като постанови изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от три години да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от
пет години. Този продължителен изпитателен срок и последиците от чл.68 от НК
при неспазването му, именно, според съда ще има по-силен възпиращ върху
извършителя ефект, като постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди
всичко за поправянето на осъдения, от колкото физическото му изолиране в
пенитенциарно заведение. Поради което и съдът счете, че при наличие на
предпоставките по чл.66 ал.1 от НК не е наложително Е.П. да изтърпи наказанието
ефективно.
По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание
по чл.343г от НК, то поради липса на обективни предпоставки не беше наложено.
Но съдът счете, че следва да се уважи като съответно на целите на наказанието
формулирани в чл.36 от НК налагането на наказание Пробация в срока по чл.66
ал.1 от НК по реда на чл.67 ал.3 вр. чл.42а ал.2 т.4 от НК, а именно - пробационна мярка
„включване в програма за обществено въздействие“ с продължителност от две
години.
На основание чл. 59 от НК съдът приспадна времето, през
което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР за 24 часа на 24.10.2016 г.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 705,04 лева по сметка на ОД на МВР,
а разноски направени от частните обвинители не се установиха.
Вещественото доказателство 1 бр. СД, находящ се на л.
89 от т. I на ДП, съдържащ записи от тел. 112, съдът разпореди да остане по
делото.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: