РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 Юли 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11427 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Й.П.Г. твърди, че съпругът й Г.И.
Г. починал при ПТП, настъпило на 20/4/2015 год. в гр.София на ул.“Панчо Владигеров“
в района на № 60. Произшествието било причинено от водача на лек автомобил Пежо
Партнер с рег. № ********– Й.К.И., който не се съобразил с преминаващия на
платното пешеходец и го ударил. От получените травми съпругът на ищцата починал
на следващия ден. От загубата на съпруга си ищцата изпитвала болки и страдания,
изразяващи се в душевна мъка, усещане за несправедливост, безвъзвратност и
безсилие. Загубата била внезапна и я лишила от възможността да проведе последен
разговор с него, а скръбта и мъката и нелепата причина за настъпилата смърт,
почерняли ежедневието й. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача
на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество. Ето защо моли
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за настъпилите неимуществени
вреди в размер на 170 000 лева. Претендира лихва за забава от датата на
увреждането и направените по делото разноски.
Ответникът ДЗИ-О.З.ЕАД оспорва
предявения иск. Твърди, че водачът на лекия автомобил Пежо Партнер няма вина за
настъпилото произшествие. Причина за произшествието било неправилното пресичане
на пътното платно от починалия. Оспорва
механизма на произшествието и връзката между получените увреждания и
произшествието. Намира за недоказани твърдените неимуществени вреди. При
условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пешеходецът
предприел неправилно и забранено пресичане. На мястото на произшествието
булевардът имал по три ленти за движение за всяка посока, разделени с мантинела
и ограждения, ограничаващи преминаването на пешеходци. Вместо да използва
намиращите се в близост пешеходна пътека и светофарна уредба, пострадалият
предприел пресичане през пътното платно и се проврял през мантинелата.
Преценката му била допълнително замъглена от това, че бил употребил алкохол.
Ответникът счита, че не следва да отговаря за разноски по делото, тъй като не е
дал повод за завеждането му – ищцата не се обърнала към дружеството за
заплащане на застрахователно обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 20/4/2015 год. в гр.София, на бул. „Панчо Владигеров“ в
района на № 60, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил
Пежо Партнер с рег. № ********, управляван от Й.К.И. и пешеходецът Г.И. Г.,
който преминавал през платното от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. От произшествието пострадал пешеходецът, който бил откаран в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където починал на 21/4/2015 год.
С присъда, влязла в сила на 11/3/2016 год.,
постановена по нохд № 4072/2015 год. на СГС, Й.К.И. е признат за невинен в
това, че на 20/4/2015 год. в гр.София, при управление на лек автомобил Пежо Партнер с рег. № ********,
нарушавайки правилата за движение по пътищата чл.21 ал.1 от ЗДвП, да е причинил
по непредпазливост смъртта на Г.И. Г. и е оправдан по повдигнатото обвинение по
чл.343 ал.1 „в“ вр.чл.342 ал.1 предложение 3 от НК.
Ищцата е съпруга на починалия Г.И. Г..
Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Пежо
Партнер с рег. № ******** е била застрахована от ответното дружество за периода
23/8/2015 год.-23/8/2016 год.
Вещото лице по назначената медицинска експертиза дава
следното заключение: от процесното произшествие пострадалият получил крайно
тежка съчетана травма, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, закрита
гръдна травма. Той бил приет в шоковата зала на Пирогов, където били извършени
консултации с различни специалисти, бил опериран и реанимиран. Въпреки това той
починал 13 часа след произшествието. Уврежданията и настъпилата смърт били в
причинно-следствена връзка с произшествието. Вещото лице не е констатирало
документирано съдържание на алкохол в кръвта на пострадалия.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава
следното заключение: произшествието било осъществено на бул.“Панчо Владигеров“,
по който се движил лекия автомобил Пежо Партнер със скорост от около 60 км/час
в най-дясната лента за движение, за завиване на дясно и при зелен сигнал на
светофара. Останалите автомобили в ляво от процесния автомобил изчаквали на
червен сигнал на светофара. Когато техният светофар светнал зелено, те
започнали бавно да се изтеглят. Тогава пешеходецът навлязъл в най-дясната лента
и бил ударен, паднал вдясно от автомобила, а водачът на автомобила задействал
спирачките и спрял на 31 метра след мястото на удара. Пешеходецът бил ударен
със скорост от 60 км/час, в който случай обикновено изходът за него бил
фатален. Освен това той се ударил и при падането на асфалта. В района на
произшествието броят на пътните ленти бил 4. На местопроизшествието имало
средна разделителна затревена ивица и поставена предпазна ограда с височина
1.30 метра. Според вещото лице опасната зона на спиране на лекия автомобил при
скорост от 60 км/час била 43.55 метра. В зоната на кръстовището на 66 метра
след мястото на удара имало пешеходна пътека. Самият пешеходец пресичал на зиг-заг
между автомобилите, като той самият е имал видимост към автомобила Пежо. Вещото
лице заявява, че, ако не е имало бял бус, видимостта на водача на автомобила
Пежо към пешеходеца се подобрявала и той е можел да види поне главата му.
Според вещото лице липсват данни за аварийно спиране на водача на лекия
автомобил.
Вещите лица по тройната автотехническа експертиза
дават следното заключение: булевардът, където е настъпило произшествието бил с
две отделни платна за движение, разделени с метална ограда с височина 1.30
метра. Автомобилът Пежо наближавал кръстовището с бул.“Царица Йоана“ без да
намалява скоростта, защото му е било разрешено завиването надясно. Останалите
автомобили изчаквали на червен сигнал. Пешеходецът преминал през пролука на
разделителната ограда и предприел пресичане между автомобилите. Водачът на
лекия автомобил Пежо късно забелязал пешеходецът и не могъл да избегне удара с
аварийно спиране. Пешеходецът бил ударен с дясната зона на предната броня, бил
отхвърлен нагоре и напред, след което достигнал предния капак с тялото, като
главата се ударила в дясната половина на предното стъкло, последвало извесно
носене, после тялото изпаднало в дясно. Според вещите лица причина за произшествието
е управлението на автомобила с по-висока от разрешената скорост и
непредприетото своевременно спиране и пресичането на платното за движение на
нерегламентирано за това място, между колони от автомобили. Получените от
пешеходеца травми били в причинна връзка с произшествието.Вещите лица приемат,
че скоростта на автомобила Пежо преди и към момента на удара била 60 км/час., а
на пешеходеца 3.9 км/час при спокоен ход и 5.1 км/час при бърз ход. Опасната
зона на спиране на лекия автомобил при скорост от 60 км/час е 43 метра, а при
скорост 50 км/час е 33 метра. На мястото на инцидента нямало прегради, които да
ограничават видимостта на водача на автомобила. Най-близката пешеходна пътека
била на 60-79 метра от мястото на инцидента. Според вещите лица пешеходецът
също е имал видимост към приближаващия автомобил Пежо. Самият водач на
автомобила също е могъл да забележи пешеходецът, ако е гледал в тази посока, но
вниманието му било насочено към другите автомобили и неговия коридор на
движение. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че при 60 км/час ударът бил
непредотвратим, а при 50 км/час е вероятно да е можело да бъде предотвратен или
да бъде на предела. Липсвали данни водачът на автомобила да е намалил скоростта
преди удара.
Свидетелят Й.К.И. – водач на лекия автомобил Пежо,
заявява, че си спомня произшествието. Той управлявал автомобил Пежо Партнер по
бул.“Панчо Владигеров“ по посока бул.“Царица Йоана“ и на около 50 метра от
кръстовището изскочил пешеходец, а свидетелят нямал възможност да спре.
Свидетелят се движил по крайна дясна лента, а останалите три ленти били
задръстени с коли, които чакали на червен светофар, за свидетелят сигналът бил
зелен. Пешеходецът изникнал внезапно пред колата от лявата страна, измежду
колите. Свидетелят нямал никаква видимост към пешеходеца, видял го
непосредствено пред автомобила, въпреки че времето било хубаво с добра
видимост, а булевардът бил прав. Булевардът бил разделен по средата с
мантинела, а във всяка посока имал по четири ленти за движение. Свидетелят имал
видимост към пешеходците откъм тротоара и спрелите автомобили, а пострадалия
изскочил изведнъж пред него.
Свидетелят Н.Д.М. дава следните показания: той
присъствал на пътно-транспортното произшествие, като се движил по булевард
„Панчо Владигеров“, бил спрял първи на светофара в посока бул.“Тодор
Александров“. След потеглянето свидетелят бил изпреварен от бяла баничарка и в
същия момент видял човек на достолепна възраст с каскет да пресича през един
отрязък на мантинелите.. Свидетелят натиснал спирачки и влизайки между
автомобилите чул тъп удар. Мястото на настъпване на произшествието било малко
преди кръстовището, където имало светофар. Свидетелят видял човека да се движи
с нормален ход, без да бърза или тича. На мястото нямало автобуси или
тежкотоварни автомобили, а само леки коли.
Свидетелят А.И.Н. дава следните показания: той се
придвижвал от бул.“Сливница“ в посока „Царица Йоана“ и чакал на крайна лява
лента за ляв завой, като бил осма кола в колоната. Той видял придвижващия се
пешеходец и започнал да го следи, защото в крайната дясна лента светел зелен
светофар. Когато светнало зелено и за направо, свидетелят пак се фокусирал
върху пешеходеца, който вървял спокойно и в следващия момент го видял как литнал
нагоре във въздуха. Чули се силни спирачки, а човекът лежал на платното, бил
ударен от бяло Пежо баничарка. При пресичането пешеходецът се оглеждал, като той
се виждал над колите. Нямало бял бус на мястото.
Свидетелката М.Ж.Т.дава следните показания: тя била
съседка на семейството на ищцата и починалия. Двамата били прекрасно семейство,
винаги се държали за ръце. До момента ищцата не можела да преживее мъката и
само повтаряла, че не може без съпруга си, дори повтаряла, че и тя щяла да сложи
край на живота си, защото не можела без съпруга си. Свидетелката виждала ищцата
по два пъти на ден и ищцата все плачела, липсата била изключително голяма и
депресията се задълбочавала всеки ден.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на двете автотехнически и медицинската експертизи,
приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Пежо Партнер с рег. № ******** Й.И..
В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство
и тази отговорност е предмет на застраховката.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено
и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – управляване на автомобил с
превишена скорост, и настъпилата смърт на съпруга на ищцата, като следствие от
произшествието се доказват от влязлата в сила присъда на наказателния съд,
която е задължителна за настоящия съд. С тази присъда деликвентът е признат за
невинен в причиняване на смъртта на съпруга на ищцата по непредпазливост. Съдът
обаче приема, че липсата на вина относно извършване на престъпление по
непредпазливост не изключва вината на деликвента за причиненото от него
непозволено увреждане. Наказателният съд разглежда въпросът за вината с оглед
преценката си дали е било извършено престъпление и в тази част присъдата
обвързва настоящия съд. Наказателният съд не е разгледал вината на извършителя
за извършен граждански деликт, което следва да бъде направено в случая.
Противоправността на действията на деликвента се
доказва от присъдата на наказателния съд. В рамките на наказателното
производство, съдът е констатирал нарушения на задълженията на водача на МПС по
чл.21 ал.1 от ЗДвП относно разрешената скорост за движение. В допълнение,
настоящия съд приема, че водачът на МПС е нарушил и задълженията си по чл.47 от ЗДвП, съгласно който водачът на превозно средство е длъжен, при приближаване
към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и пропусне участниците в движението, които имат предимство; задълженията
си по чл. 5 ал.2 т.2 от ЗДвП, съгласно който водачът на превозно средство е
длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е
пешеходецът и задълженията си по чл.116 от ЗДвП, съгласно който водачът на
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Нарушено
е и задължението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Доказаният по делото механизъм на произшествието води до извод,
че водачът на увреждащия автомобил, освен че се е движил с превишена скорост,
не е съобразил поведението и скоростта си с факта, че приближава кръстовище. От
друга страна той не е имал цялостен поглед върху района на настъпване на
произшествието, а е бил концентриран единствено върху пътната лента пред себе
си. В случай, че той е наблюдавал района на наближаващото кръстовище, то той би
могъл да забележи пресичащия пешеходец. Съдът намира, че при приближаване към
кръстовище водачът на МПС дължи особено внимание на пътната обстановка и на
поведението на водачите на другите намиращи се в района МПС, само така той ще
може да изпълни задължението си при внезапно възникнала опасност да спре.
Действително на мястото на настъпване на произшествието нормално водачът не е
длъжен да очаква присъствие на пешеходци. Ако обаче той е проявил нормалната
бдителност при приближаване към кръстовище, би забелязал и неправилно
пресичащия пешеходец. Така, нарушавайки правилата за движение при приближаване
към кръстовище и правилата за движение относно максималната допустима скорост,
водачът е допринесъл за настъпване на произшествието. Не се доказват
обстоятелства, които да оборват вината на водача за това му поведение, поради
което съдът приема вината на водача на лекия автомобил Пежо за доказана.
За да се произнесе по направеното възражение за
съпричиняване на вредите, поради противоправно поведение на съпруга на ищцата,
като пешеходец, съдът съобрази следните правила за движение по пътищата,
уредени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП): като участник в движението,
пешеходецът е длъжен да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени
вреди (чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП); пешеходецът
е длъжен, преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с
разстоянието до приближаващо превозно средство и със скоростта му на движение
(чл.32 ал.1 от ЗДвП); пешеходецът е длъжен да пресича платното за движение по пешеходна пътека,
като освен спазване на горното задължение, да не удължава ненужно престоя си на
пешеходната пътека и да не спира без необходимост на пътното платно и да спазва
светлинните сигнали (чл.113 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП); пешеходецът няма
право да навлиза внезапно на платното за движение и да пресича платното за
движение при ограничена видимост (чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП).
В настоящия случай поведението на пострадалия е било в
нарушение на всички от посочените по-горе правила. Пешеходецът е предприел
пресичане извън разрешеното за това място, нещо повече на място, където
пресичането е била забранено. Той е пресичал, като е преминавал през колони от
спрели автомобили и между автомобилите, което е създавало пречки за
възприемането му от останалите участници в движението. Както се доказва от
автотехническите експертизи той също е могъл да забележи приближаващия
автомобил. По този начин, съдът приема, че неговият принос за настъпване на
произшествието е основен и решаващ, поради което и процентът на съпричиняване,
който съдът приема е 90%.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и доказания начин, по
който тя е приела смъртта на съпруга си. По тези въпроси по делото са събрани
гласни доказателства. От показанията на разпитаната по делото свидетелка, съдът
прави мотивирано заключение, че ищцата и съпругът й са били близки, имали са
сплотено семейство и внезапната загуба е разтърсила ищцата и е променила живота
й безвъзвратно по един особено тежък за нея начин. Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 170 000 лева отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира доказаните вреди на ищцата.
Като се отчете приетия от съда процент на съпричиняване, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата 17 000 лева. В останалата част до пълния предявен
размер от 170 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищцата трябва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 680 лв и 30 лева разноски.
Ответникът следва да заплати в полза
на ищеца адвокатско възнаграждение. Ищецът е заплатил сумата от 9000 лева на
своя адвокат. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Това възражение съдът намира основателно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, с оглед цената на предявения иск би бил 4930 лева.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, предвид многобройните спорни
обстоятелства, за установяването на които е ангажирана адвокатската защита
обаче, съдът приема, че възнаграждение в размер на 7000 лева би било адекватно на
оказаната правна защита. Освен това делото е разгледано в няколко съдебни
заседания, с множество оспорвания на доказателства, което е наложило полагане
на усилия за процесуална защита по-големи от обичайните за този вид дела. Ето
защо възражението за прекомерност не следва да бъде уважавано, но
възнаграждението да бъде намалено до сумата 7000 лева. С оглед уважената част
от иска, дължимото адвокатско възнаграждение съдът определя в размер на 700
лева.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от иска в размер. Ответникът е направил 950 лева разноски. Юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 450 лева, с оглед фактическата
и правна сложност на делото и разглеждането му в повече от 3 съдебни заседания.
Така, ищцата следва да заплати на ищеца сума в размер на 1260 лева, от които 855
лева за разноски и 405 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ-О.З.ЕАД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Й.П.Г., ЕГН **********,*** – адв.адвокат
Я.Д., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
17 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта
на Г.И. Г., при пътно-транспортно произшествие от 20/04/2015г., ведно със
законната лихва от 20/04/2015 год. до окончателното изплащане на главницата, а
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
от 700 лева адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 170 000 лева.
ОСЪЖДА ДЗИ-О.З.ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 710
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА Й.П.Г., ЕГН **********,*** –
адв.адвокат Я.Д. да заплати на ДЗИ-О.З.ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1260 лева разноски и
юрисконсултско.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: