Определение по дело №159/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 201
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Даскалова Василева
Дело: 20203000600159
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                   201/08.07.2020г.   гр.Варна,   

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в закрито заседание, проведено на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                                  СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова

ВЧНД № 159 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Делото е образувано по частен протест от зам. Окръжния прокурор при ОП, гр.Силистра срещу определение № 45 от 30.04.2020 г. на ВОС, постановено по ЧНД № 45 по описа на същия съд за 2020 г.

С обжалваното определение,  съставът на Силистренския ОС е отменил постановление на прокурор при Силистренската ОП от 20.02.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 25/2019 г. по описа на ОСлО при ОП, гр.Силистра като неправилно и необосновано и е върнал делото на прокурора. Дадените указания са за провеждане на допълнително разследване при което да се изяснят въпросите налице ли е дейност по „занятие или правна регламентирана дейност и представляващи източник на повишена опасност“, налице ли са нарушения, относими ли са те към конкретния казус – ако да, кой ги е допуснал и кой е следвало да следи за недопускането им, каква е била професионалната квалификация на починалите и имали  ли са те съответния опит и знания, за да могат да изпълняват съответната дейност;  налице ли са специфични изисквания за заемането на тези длъжности; какъв е бил редът на ремонтиране на процесната шахта при необходимост,  дори и да се приеме наличната по делото заповед / следва ли, че при повреда и налична  забрана за влизане в шахтата, тя не бива да бъде ремонтира, а трябва  да се  изгражда  нова шахта; преминаване към друг процес на работа и т.н./ Да бъдат назначени и съответните технически експертизи именно в тази връзка. Постановено е  при допълнителното разследване да се извършат и всички други необходими, относими и допустими следствени действия по установяване на обективната истина.

В частният протест се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че събраната доказателствена съвкупност обосновава извод за липсата на престъпление по чл.123 от НК, тъй като починалите влизайки в шахтата са нарушили заповед № 25/17.10.2016 г. на управителя на „Екопродукт“ ЕООД, с която влизането там е било забранено, както и че влизането е извършено самоволно, без да е било възлагано. Направено е искане за отмяна на определението.

В постъпилият отговор на частния протест от Д.П. и Г.П., наследници на Б.П., чрез техния повереник адв.Кондиева се изразява несъгласие с доводите на прокурора. Твърди се, че липсват доказателства за запознаване на Б.П. с посочената заповед № 25/17.10.2016 г. на управителя на „Екопродукт“ ЕООД, както и че са налице съмнения относно достоверността на датата на издаване на тази заповед. Излагат се съображения, че по време на инцидента помпата не е подлежала на ремонт, че тя е била вече монтирана, а е била укрепвана тръбата в шахтата, като следва да се установи и дали след смъртта на двамата работници тази тръба е била укрепена и по какъв начин. Оспорва се извода на прокурора, че починалия П. е влязъл самоволно, като се посочва, че съгласно писмо от 13.06.2019 г. от управителя на „Екопродукт“ ЕООД до ОСлО- ОП, гр.Силистра задачата за поставяне на маркучите/шланговете и помпата е поставена преди месеци, като оборудването е било закупено през юли 2018 г. Искането е да бъде потвърдено атакуваното определение на ОС, гр.Силистра.

 

Съдът, след преценка на доводите, изложени в частния протест, в отговора от Д. и Г. П., наследници на Б.П., чрез техния повереник адв.Кондиева както и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледан по същество се явява неоснователен.

Предмет на въззивното производство е определение № 45 от 30.04.2020 г. на ОС, гр.Силистра, постановено по ЧНД № 45 по описа на същия съд за 2020 г., с което е отменено постановление на прокурор при ОП, гр.Силистра за прекратяване на наказателното производство по сл.д № 25/2019 г. по описа на ОСлО при ОП, гр.Силистра като необосновано и неправилно и е върнато делото на прокурора с указания за провеждане на допълнителни следствени действия.

 

Прекратеното досъдебно производство е било образувано за разследване на престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК.

 

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че не е извършено престъпление от общ характер, в частност по чл.123 от НК, тъй като пострадалите Б.П. и П.Д.са били запознати със заповед № 25/17.10.2016 г. на управителя на „Екопродукт“ ЕООД за забрана на влизането в шахтата, правилният начин за действие при повреда на съоръженията в нея е бил изваждането им от шахтата, ремонтирането им и връщането им обратно чрез монтираната за целта лебедка, действията по влизането в шахтата не са били по изрично нареждане на някого или по възлагане на трудова задача във връзка с монтирането или ремонтирането на потопяемата помпа в шахтата. Действията на П. по влизане в шахтата според прокурора се дължат на подценяване на опасността, за която е бил наясно, но бил избрал лесния и бърз начин, като заобиколи регламентираните правила за изваждането на помпата с лебедката. Според прокурора решението за влизане в шахтата е взето единствено от П., а Д.е действал инцидентно в опита си да помогне при изваждането на П..

 

Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно качеството на проведеното разследване.

Както правилно е посочено от първоинстанционния съд, в отмененото постановление липсва изложение дейността „е“  или „не е“ такава по чл.123 от НК, а и кой е нормативния акт, който я регламентира. Прокурорът не е взел отношение и дали се касае до незнание или немарливо изпълнение на занятие или дейност, които да са източник на повишена опасност, както и ако е налице нарушение на правилата, дали същото е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на двамата работници.

Правилен е извода на окръжния съд, че липсата на отговор по поставените въпроси е довела до грубо нарушаване на правото на защита на наследниците на П. и се явява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страна в наказателния процес.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че едва след извършването на указаните процесуално-следствени действия следва да се извърши преценка дали е извършено престъпление по чл.123 от НК. Към настоящият момент не са проведени всички обективно възможни и необходими действия по разследването, а указаните от първоинстанционния съд процесуално-следствени действия са необходими за изясняване фактическата обстановка по делото.

Съдът дори е подпомогнал прокурора, като е посочил и кои са нормативните актове, уреждащи процесната материя, като правилно е оставил на държавното обвинение само́ да оцени фактите и да посочи кои са точните норми от посочените нормативни актове, които са били нарушени, ако прецени, че има такива.

 

ПО ПРОТЕСТА:

Следва да се подчертае, че при проведеното разследване:

1.  Не е изяснено заповед № 25/17.10.2016. г. на управителя на „Екопродукт“ ЕООД кога е издадена. В хода на досъдебното производство не е сторено нищо за изясняване на въпроса кога е издадена заповедта, тя вписана ли е в нарочния регистър на дружеството.

2.  Не е изяснено дали и кога са запознати пострадалите с нея – приложеното на л.57 от том 2 от сл.д.  копие от страница формат А4 с имена и подписи на лица, измежду които и имената и вероятно подписите на двамата пострадали по никакъв начин не могат да се обвържат със заповед № 25/17.10.2016. г. на управителя на „Екопродукт“ ЕООД.  По време на разследването не е сторено нищо и за изясняване на обстоятелството дали и ако „да“ то кога работниците са били запознати с цитираната заповед и по какъв ред. При разпитите на свидетелите очевидци, а и на останалите работници на дружеството такива въпроси въобще не са били задавани.

3.  По нататък в постановлението се приема, че П. бил наясно със заповедта, но избрал лесния и бърз начин, като заобиколи регламентираните правила за изваждането на помпата с лебедката. Тук безспорно от вниманието на прокурора е убягнало, че помпата вече е била монтирана, а действието, за което П. слиза в шахтата е укрепване на тръбата, намираща се в ъгъла на шахтата, това се установява от показанията на свидетелите очевидци, според които именно необходимостта от укрепване на оборудването /тръбата на помпата/ е причината П. да влезе в шахтата и да зачуква арматури, за да фиксира тръбата.

        Отделно от това не става ясно кои са „регламентираните правила за изваждането на помпата“, къде, как и от кого са регламентирани.

4.  Неправилен е и следващия извод на прокурора, че решението за влизане в шахтата е самоволно взето от П. без никой да му е възлагал задача да монтира помпата. Съгласно т.5 от длъжностната му характеристика той „отговаря за изправността на съоръженията касаещи събирането, разбъркването, източването и разпръскването на фекалните отпадъци“. Безспорно е между страните, че помпата е била закупена още през 2018 г., като нейното предназначение е било да изпомпва и прехвърля фекални торови маси от закритата септична лагуна в изградената открита бетонна лагуна. Няма как да се приеме, че монтирането, укрепването и свързването на помпата към шахтата, тръбите и ел.инсталациите не е била възложена от работодателя трудова задача, а самоволно хрумване на пострадалия П.. Последният, заедно с другите трима работници са изпълнявали трудовите си задължения през работно време и на работния обект, собственост на „Екопродукт“ ЕООД.

        От показанията на свид.М.М., управител на дружеството се установява, че „В тази шахта следваше да се монтира помпа…. Борис сам разпределяше задачите, които има да свърши и аз не мога да отговоря защо е избрал точно 18.05.2019 г., за да монтира помпата.“ Т.е. пострадалият  П. сам е преценявал кога да извършва определени дейности, но това съвсем не означава, че задачата по монтирането и свързването на помпата не му е била възложена на него и на работниците, които е ръководил.

В обобщение - не почива на доказателствата по делото приетото от прокурора, че П. самоволно и лекомислено е влязъл в шахтата.

Дейността, която са извършвали работниците по монтажа и свързването на помпата следва да се приеме за такава, източник на повишена опасност, тъй като е извършвана на място,  което съгласно §1, т.6 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, е опасна зона, защото „ в и/или около работното оборудване и в работното място, в която работещият е експониран на риск за живота или здравето си“.

        А че работника е бил изложен на риск за здравето или живота си на това място, се установява, както от СМЕ и СХТЕ, така и от протокола за проведения следствен експеримент.

Съответно дейността, която е извършвал П. в шахтата е и правно регламентирана – чл.184 от  Наредба № 7 от 23.09.1999 г. – „работното оборудване /каквото безспорно е помпата/ и неговите части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства“.

Работата се е извършвала в ограничено пространство /липса на кислород и наличие на опасни газове/, което поражда задължението за работодателя да извърши оценка на риска и да осигури лични предпазни средства на работниците, т.е. да им осигури здравословни и безопасни условия на труд – задължения, регламентирани в ЗЗБУТ, Наредба № 7 от 23.09.1999, Наредба № 9 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи.

 

С оглед съображенията, изложени по-горе въззивната инстанция счита атакуваното определение на СОС за правилно и обосновано, а доводите в протеста – за неоснователни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

 

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд, 

  

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

  

ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 30.04.2020 г. на ВОС, постановено по ЧНД № 45 по описа на същия съд за 2020 г.

 

        Определението е окончателно.

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.