Р Е Ш Е Н И Е
№ 1768
гр. Русе, 29.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2416 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу А.К.С., в която се твърди, че на 06.10.2017г. е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на които ищецът като кредитор
предоставил на ответника като кредитополучател сумата от 3000лв., която
следвало да върне на 36 месечни погасителни вноски всяка от които в размер на
146,39лв., включващи главница и договорна лихва. Общо дължимата от ответника
сума била в размер на 5270,04лв. По избран и закупен от него пакет от
допълнителни услуги дължал и възнаграждение в размер на 3510.36лв., разсрочено
на месечни погасителни вноски в размер на по 97.51 лв. Така общото задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 8780,40лв., а на
погасителната вноската 243,90лв.
Твърди се, че
кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. Превел е
парична сума в размер на 3000,00лв. по посочена от ответника А.К.С. банкова
сметка. ***, че длъжникът не е изпълнил точно поетите с договора задължения,
направил само четири пълни погасителни вноски, последната от които на
08.02.2018г., той е изпаднал в забава и съгласно уговореното и прието в чл.12,
ал.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, договорът бил прекратен от страна на кредитора, а на
23.05.2018г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което е
информиран за прекратяването му.
Твърди се, че
размерът на погасените от А.К.С. задължения по договора е общо 975,60лв. За
дължимите по процесният договор суми ищецът депозирал заявление по реда на
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №***/2019г. по описа на Районен
съд Русе за вземане в общ размер на 7804,80лв., от които: 2816,99лв. главница;
1867,49лв. - договорно възнаграждение и възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги в размер на 3120,32лв., както и 30,00лв. такси по Тарифата
за извънсъдебно събиране на вземането и 15,73лв. лихва за забава за периода от
11.03.2018г. до 22.05.2018г. Ищецът заявява, че се отказва да претендира
вземането си за сумата от 15,73лв. обезщетение за забава и 30,00лв. разходи за
събиране на вземането, с оглед на което претендира да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи останалите
суми по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и направените в
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК изразява становище за допустимост и частична основателност на предявения
иск. Счита, че с оглед представените доказателства, исковата претенция е
вероятно основателна само за сумата 2816,99лв., представляваща неплатена
главница по договора за потребителски кредит. Оспорва изцяло дължимостта на
претендираното договорно възнаграждение в размер 1867,49лв., както и на
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги в размер на 3120,32лв.
Счита, че в случай
на прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост
следва да намери приложение т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, според което задължително тълкуване не е дължима договорната лихва за
целия срок на договора. Споразумението, с което е уговорено заплащане на пакет
от допълнителни услуги особеният представител намира за нищожно, тъй като
законът не допускал кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. По тези съображения
се моли предявеният иск да бъде отхвърлен в частта за договорна лихва и
възнаграждение по пакета от допълнителни услуги.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2017г.
между ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството на кредитор
и ответника А.К.С. в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит, при следните параметри: сума на кредита: 3000 лв.; срок
на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 146,39 лв.; годишен процент на
разходите (ГПР): 49.90 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на
ден: 0.11 %; дължима сума по кредита: 5270,04 лв. По избран и закупен „пакет от
допълнителни услуги“, ответникът се е задължил за сума в размер на 3510.36 лв.,
която следвало да плати заедно с уговорените месечни погасителни вноски в
размер на по 97.51 лв. Така общото уговорено задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги е в размер на 8780,40лв., а на общата месечна
погасителна вноска 243,90лв.
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства (извлечение по
сметка стр. 41 от делото), че ответникът е изпълнил частично поетото задължение
по договора, заплатил е четири погасителни вноски на обща стойност 975,60лв.,
последната от които от дата 08.02.2018г.
С уведомително
писмо от 23.05.2018г., кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на вземането
по процесния договор, считано от 22.05.2018г., като е изискал със същото
ответникът да му заплати общо сумата от
8350,53лв.
По депозирано от ищеца заявление на 25.01.2019г.
е образувано ч.гр.д. №***/2019г. по описа на Районен съд – Русе и издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за сумите 2816,99лв.
главница по договор за потребителски кредит от 09.10.2017г., 1867,49лв.
договорно възнаграждение, 3120,32лв. възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги, 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането по
договора, 15,73лв. законна лихва за забава за периода 11.03.2018г. до 22.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.01.2019г. до
окончателното й изплащане, 157лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника в
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което на заявителя са дадени указания
от заповедния съд да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
За претендираните
със заявлението по чл. 410 ГПК суми 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на
вземането по договора, 15,73лв. законна лихва за забава за периода 11.03.2018г.
до 22.05.2018г., които не са претендирани с предявения в настоящото
производство установителен иск, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване, но от заповедния съд.
Съобразявайки
направените възражения от процесуалния представител на ответника, както и след
извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния
потребителски договор съгласно константната по този въпрос съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е
необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора
поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в
договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на
съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия
„допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства)
и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.
Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в
отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното
естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение
за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК,
което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“,
които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г.
по в.т.д.№5/2019г., Решение
№26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г. и др.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че възнаграждението за закупен от ответника пакет от
допълнителни услуги е недължимо. По тази причина установителният иск за сумата
от 3120,32лв. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне като такъв.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответника като заемополучател е
възникнало задължение за заплащане само на уговореното в договора за заем, т.е.
връщане на отпуснатата в заем сум заедно с договорната лихва. Размерът на
последната и формирания по договора ГПР не надвишават императивното ограничение
на ГПР за потребителски кредит уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК и няма основание да
се приеме, че клаузата уговаряща размера на договорната лихва е нищожна,
съответно да не се дължи нейното плащане.
По делото няма
спор, че поради забава в плащанията, кредиторът се е възползвал от правото си
по чл. 12.3 от ОУ към договора да обяви предсрочна изискуемост на вземането
(която би могла да бъде съобщена и в настоящото производство на особения
представител на ответника) към дата 22.05.2018г. Към него момент падежиралите и
неплатени от ответника месечни погасителни вноски са били три. Видно от представения по делото погасителен
план, дължимата и неплатена договорна лихва по тези три вноски е в общ размер
на 284,76лв. Съобразявайки задължителните указания по т.2 от ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, следва
да се приеме, че поради обявената от ищеца предсрочна изискуемост, дължимата от
ответника договорна лихва е само тази с настъпил падеж или посочената по-горе
сума. Даденото различно разрешение в т.12.5 от ОУ към процесния договор, за
дължимостта при прекратяване на цялата договорна лихва, на което се позовава
ищецът не следва да намери приложение. Този текст от ОУ не е индивидуално уговорен от
страните и се явява неравноправна клауза, съответно и нищожна такава.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че с плащането на първите четири погасителни
вноски, ответникът недължимо е платил сумата от 390,04лв. под формата на вноски
по закупения пакет „допълнителни услуги“, която сума надвишава дължимата
договорна лихва по падежиралите три вноски преди обявяването на предсрочната
изискуемост на стойност 284,76лв. С оглед на това и предвид възражението на
процесуалния представител на ответника, следва да се приеме, че исковата
претенция за установяване дължимостта на възнаградителна лихва по процесния
договор се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Съобразно
установеното по делото и изложените съображения по-горе, следва да се приеме,
че исковата претенция е основателна само по отношение на претендираната
главница в размер на 2816,99лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца
разноски пропорционално на уважената част от исковата претенция. За исковото
производство от общо претендираните 957лв.
(157лв. държавна такса, 300лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 25 от НЗПП и 500лв. възнаграждение за особен представител),
следва да се присъдят 345,41лв. За
заповедното производство дължимите на ищеца разноски са в размер на 92,22лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.С. ЕГН********** *** дължи
на „Профи Кредит България” ЕООД
с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Краси Ангелов
сумата 2816,99лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит от 06.10.2017г,
ведно със законната лихва върху нея
считано от 24.01.2019г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №***/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе и
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Профи
Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752 против А.К.С. ЕГН********** установителен иск за дължимостта на 1867,49лв. договорно възнаграждение и 3120,32лв.
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, за които суми е
издадена Заповед №263/28.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на РС – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.С. ЕГН**********
*** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Краси Ангелов
сумите 345,41лв. разноски за
настоящото производство и 92,22.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: