№ 13365
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110144130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнителна искова молба
от С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С чрез адвокат К. К. – САК, със съдебен адрес –
град С против К. К. Л., ЕГН **********, с адрес – град С ап. 25 и К. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес – град С
Ищцата твърди, че през 2016 година е живеела в апартамент, находящ се на адрес гр.
С.
Твърди се, че на 14.08.2016 година, около 11:00 часа, време в което не била в
жилището си – К. К. Л., който тогава живеел в съседен апартамент, е преминал през
прозореца на дома си, стигнал е до балкона на жилището на ищцата през фасадата на
сградата и през вратата на балкона е проникнал в жилището на ищцата, като е взел оттам 1
брой автоключ за личния на ищцата лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С200”, с peг.
№ С, парична сума, в размер на 70 (седемдесет) лева и 1 брой слънчеви очила, марка
„Булгари” на стойност 899,25 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки), без нейното знание и съгласие /на ищцата/ с намерение противозаконно да ги
присвои, след което напуснал жилището на ищцата, отново през отворената балконска
врата, като се е прибрал в апартамента си, отново движейки се по фасадата на сградата.
Твърди се, че на същата дата (14.08.2016г.), другият ответник - К. Г. Т., получил
отнетия автоключ за л.а., марка „Мерцедес” , модел „С200”, с peг. № С. Сочи се, че около
15:40ч., ответникът Т. отишъл до паркинга на жилищната сграда, находяща се в гр. С където
бил паркиран автомобила и го отключил с ключа, качил се в него и го привел в движение,
като напуснал паркинга и се отправил към 02-ро СОУ в гр. София, ж.к, „Бъкстон”, отново
без знание и съгласие на ищцата, с намерението да го ползва.
Твърди се, че при управлението на автомобила, ответникът Т. реализирал ПТП, в
резултат на което били причинени щети по автомобила, а именно: деформация на пластина
в централната част на преден капак, побитости по задна лява врата, надрасквания по цялата
дължина на предна лява врата, счупени скоби на десен фар, побитости по преден десен
калник, счупено дясно огледало за обратно виждане, счупена дръжка за предна дясна врата,
1
изкривено уплътнение около прозореца на предана дясна врата, вдлъбнатини в средната
част на задна дясна врата, всичко оценено на 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева.
Твърди се, че за описаното било образувано и приключило наказателно производство,
като в хода на съдебното следствие по НОХД №1308/2017г„ по описа на 12 състав,
Наказателно отделение, към СРС е била постановена присъда от 21.03.2019 година, която е
била потвърдена с Решение №263, постановено от СГС, НО, 2-ри въззивен състав.
Твърди се, че с деянието си ответникът К. К. Л. е нанесъл на ищцата имуществени
вреди, в размер на 969,25 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки), от които 899,25 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки) представляват паричната равностойност на отнетите от него чифт слънчеви очила,
марка „Булгари” и 70 лева, представляваща паричната сума, която ответникът Л. е взел от
жилището на ищцата.
Твърди се, че с деянието си ответникът К. Г. Т. е нанесъл на ищцата имуществени
вреди, в размер на 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева, представляващи
нанесените по л.а., марка „Мерцедес” , модел „С200”, с peг. № С вреди, като общия размер
на причинените имуществени вреди възлиза на 1713,25 лева (хиляда седемстотин и
тринадесет лева и двадесет и пет стотинки).
С исковата молба се твърди, че от извършеното ищцата е преживяла огромен стрес и
напрежение. Описва се, че ищцата дълго време след описаните деяния е изпитвала страх
някой да не проникне отново в жилището и да посегне на имуществото ѝ.
Твърди се, че вследствие на преживяното ищцата е имала изключително непълноценен
сън, защото често се стряскала както в съня си, така и от най-малкия шум, защото постоянно
си мислела, че някой може да е проникнал в дома и. Твърди се, че от това е пострадал и
социалния живот, тъй като месеци наред не смеела да оставя дома си безнадзорен. Твърди
се, че ищцата ограничила до голяма степен социалните си контакти с колеги и приятели,
отказвала да излиза с тях и предпочитала да си остава в къщи, за да пази имуществото си.
Твърди се, че ищцата не е могла да се отърси от чувството за опетненост и омърсеност
поради факта, че някой е влизал в дома и е ровил из нещата без нейно знание и съгласие.
Твърди се, че описаните неприятни чувства били толкова силни, че се наложило
ищцата да напусне жилището си и да заживее на друго място, като даже към настоящия
момент живее в чужбина. Твърди се, че поради същите чувства за опетненост и омърсеност
ищцата е продала автомобила си. Твърди се, че докато все още живеела в това жилище,
често се случвало ищцата да се засича с ответника Л. в общите части на сградата, тъй като
със същия били съседи, като при всички тези случайни срещи изпитвала силно напрежение
и стрес, още повече, че неговото поведение било изключително арогантно спрямо нея.
Твърди се, че ищцата имала притеснения докато продължавало наказателното
производство в продължение на повече от 3 години, като през целия този период имала
силни притеснения както преди всяко заседание, така и от изхода на делото, да не би
деянията, осъществени срещу нея да останат безнаказани.
Твърди се, че за да може да се справи със ситуацията ищцата започнала да посещава
психолог, като срещите продължили повече от година.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът К. К.
Л. да заплати на ищцата С. Д. А. за причинените имуществени вреди от деянието сумата
969,25 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от които 899,25
лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) представляват
паричната равностойност на отнетите ми от него чифт слънчеви очила, марка „Булгари” и 70
лева, представляваща паричната сума, както и сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието на ответника неимуществени
вреди, изразили се в страх, стрес и притеснения.
2
Иска се да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника К. К. Л. да
заплати на ищцата С. Д. А. сумата от 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева,
представляваща паричната равностойност на нанесените по л.а., марка „Мерцедес’'’ , модел
„С200”, с per. № С щети от деянието както и сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието на ответника неимуществени
вреди, изразили се в страх, стрес и притеснения.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски в полза на ищеца.
След като съдът е указал на ищеца да конкретизира претенцията си по основание и
размер, с уточнителна молба е налице увеличаване на предявения иск. Ищцата иска съдът да
осъди ответниците да заплатят, разделно, сумата от 3000 лева, представляваща причинени
неимуществени вреди в следствие на извършеното от ответниците престъпление.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок ответникът К. Л. е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата
претенция по основание и размер и е заявил възражение за съпричиняване и прихващане.
От ответника К. Т. не е постъпил отговор на исковата молба в указания срок, като
за същия от ищцата, чрез адвокат К. е депозирана молба с вх.№ 75487/25.10.2021 година, с
която е заявен отказ от иска и искане за прекратяване на производството по отношение на
този ответник. След надлежно депозирана молба лично от ищцата и в изпълнение на
изискванията на чл. 34, ал. 3 от ГПК, съдът е приел отказа от иск на С. Д. по
отношение на ответника К. Г. Т.. Въз основа на определение от 18.11.2021г. съдът е
прекратил делото в частта, по отношение на ответника К. Г. Т..
Ответникът К. Л. е депозиран отговор по чл. 131 от ГПК и твърди, че искът за
имуществени вреди е неоснователен, недоказан и прекомерен. Оспорва се, че с отнемането
на парични средства и слънчеви очила от дома на ищцата, на нея е причинена вреда на
стойност от общо 969,25 лева.
Ответникът К. Л. оспорва и претенцията за неимуществени вреди както по основание,
така и по размер.
От ответникът Л. се твърди, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна.
Ответникът К. Л. твърди, че ищцата С. А. е съпричинила настъпването на
неимуществените вреди, като твърди, че ищцата е търсила саморазправа с К. Л. и
семейството му, заплашвала е и е осъществявала тормоз по отношение на тях, искала е
налагането на несъразмерно наказание за обвиняемия и дори е изложила на няколко пъти
неверни обстоятелства, включително пред орган на власт, за да получи удовлетворение.
Твърди се, че агресивното поведение и отказът да приеме извиненията на ответника е
единствената причина за евентуално претърпяни от нея вреди.
С отговора на исковата молба се оспорва наличието на причинна връзка между
деянието на К. Л. и настъпилите вреди.
Ответникът К. Л. заявява и възражение за изтекла погасителна давност за вземането
за неимуществени вреди.
Оспорва се, и се твърди и неоснователност на иска срещу К. Л., който към момента на
деликта е бил навършил непълнолетие от три дни, като се сочи, че той не е бил способен да
разбере причинените с деянието му имуществени, и особено неимуществени вреди. Твърди
се, че тъй като ответникът е бил неспособен да разбира или да ръководи постъпките си той
не отговаря за вредите, причинени вследствие на деянията му.
С отговора на исковата молба – ответникът К. Л. е заявил възражение за
прихващане на вземането на ищцата, като в случай че бъде евентуално уважено, с вземане
3
на К. Л. срещу С. А. за причинени му, вследствие на противоправни нейни действия вреди
на стойност 10000 лева.
Описват се твърдяните от ответника вреди и се сочи, че вредите се изразяват в
претърпени от К. Л. болки и страдания, поради противоправни действия на С. А. в периода
15.08.2016г. до м.май 2020 година.
Подробно е описано като твърдения и обстоятелства, на които се основава
възражението за прихващане по отношение поведението на ищцата.
С оглед на заявените оспорвания и възражения с отговора на исковата молба се иска от
съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни спрямо ответника К. Л. и му
присъди сторените по делото разноски.
В хода на производството с Определение № 9005/18.11.2021 година, съдът е
прекратил производството по делото в частта по отношение на ответника К. Г. Т.,
поради заявен отказ от иска срещу този ответник на основание чл.233 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказа се, че през 2016 година ищцата е живеела в апартамент, находящ се на адрес
град С.
Доказа се, че на 14.08.2016 година, около 11:00 часа, време в което не била в жилището
си – К. К. Л., който тогава живеел в съседен апартамент, е преминал през прозореца на дома
си, стигнал е до балкона на жилището на ищцата през фасадата на сградата и през вратата
на балкона е проникнал в жилището на ищцата, като е взел оттам 1 брой автоключ за личния
на ищцата лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С200”, с peг.№ С, парична сума, в
размер на 70 (седемдесет) лева и 1 брой слънчеви очила, марка „Булгари” на стойност
899,25 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), без нейното
знание и съгласие /на ищцата/ с намерение противозаконно да ги присвои, след което
напуснал жилището на ищцата, отново през отворената балконска врата, като се е прибрал в
апартамента си, отново движейки се по фасадата на сградата.
Доказва се, че на същата дата (14.08.2016г.), другият ответник - К. Г. Т., получил
отнетия автоключ за л.а., марка „Мерцедес” , модел „С200”, с peг. № С. Сочи се, че около
15:40ч., ответникът Т. отишъл до паркинга на жилищната сграда, находяща се в гр. С където
бил паркиран автомобила и го отключил с ключа, качил се в него и го привел в движение,
като напуснал паркинга и се отправил към 02-ро СОУ в гр. София, ж.к, „Бъкстон”, отново
без знание и съгласие на ищцата, с намерението да го ползва.
При управлението на автомобила, ответникът Т. реализирал ПТП, в резултат на което
били причинени щети по автомобила, а именно: деформация на пластина в централната част
на преден капак, побитости по задна лява врата, надрасквания по цялата дължина на предна
лява врата, счупени скоби на десен фар, побитости по преден десен калник, счупено дясно
огледало за обратно виждане, счупена дръжка за предна дясна врата, изкривено уплътнение
около прозореца на предана дясна врата, вдлъбнатини в средната част на задна дясна врата,
всичко оценено на 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева.
Установява си, че е било образувано и приключило наказателно производство, като в
хода на съдебното следствие по НОХД №1308/2017 година по описа на 12 – ти състав,
Наказателно отделение, Софийски районен съд е била постановена присъда от 21.03.2019
година, която е била потвърдена с Решение №263, постановено от СГС, НО, 2-ри въззивен
състав.
Доказа се, че с деянието си ответникът К. К. Л. е нанесъл на ищцата имуществени
4
вреди, в размер на 969,25 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки), от които 899,25 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки) представляват паричната равностойност на отнетите от него чифт слънчеви очила,
марка „Булгари” и 70 лева, представляваща паричната сума, която ответникът Л. е взел от
жилището на ищцата.
От разпита на свидетелите се установява, че в периода след извършеното от ответника
ищцата е претърпяла негативни емоции, като се установява, че докато все още живеела в
това жилище, често се случвало ищцата да се засича с ответника Л. в общите части на
сградата, тъй като със същия били съседи, като при всички тези случайни срещи изпитвала
напрежение и стрес. Доказа се, че ищцата след случилото се е посещавала психолог.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани
в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В процеса е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.52 от ЗЗД.
Заявеното възражение за давност е такова по смисъла на чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите - по отношение на претендираното вземане за непозволено
увреждане, като давността за него съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД започва да тече от
откриване на дееца.
Заявената осъдителна искова претенция е допустима като предявена от лице, което
твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд.
По същество
На основание чл. 300 от ГПК гражданският съд следва да се съобрази с постановената
Присъда от 21.03.2019г. по н.о.х.д.№ 1308/2017 по описа на СРС, НО, 12 с-в, потвърдена с
Решение №263 от 13.04.2020г. по в.н.о.х.д.№ 4007/2019г. по описа на СГС, НО, 2 с-в, -
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното, а чл. 51, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият
състав, пораждащ облигационно правоотношение с източник непозволено увреждане,
включва следните елементи, които трябва да се установят, за да се ангажира деликтната
отговорност на ответниците - те да са осъществили деяние (действие или бездействие);
деянието да е противоправно; от него да са причинени имуществени
и неимуществени вреди; вредите да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние и то да е извършено виновно от ответниците.
На следващо място и както в случая, когато подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд, съгласно чл. 413 от НПК /ДВ, бр. 86/2005г./ и чл. 222 от ГПК /отм./ са
задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
В конкретния казус, предвид наличието на влязла в сила присъда от 21.03.2019г. по
н.о.х.д.№ 1308/2017 по описа на СРС, НО, 12 с-в , потвърдена с Решение №263 от
13.04.2020г. по в.н.о.х.д.№ 4007/2019г. по описа на СГС, НО, 2 с-в, която съгласно чл. 300 от
ГПК, респ. чл. 413 от НПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, съдът приема за установени обстоятелствата относно това, дали е
5
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на ответника К. в
настоящото производство.
Кражбата по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК е отнемане на чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконното й присвояване.
Тъй като престъплението кражба, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда, е
резултатно, т.е. при него законът изисква да се установи настъпване на имотна вреда, и
нейният размер е елемент от фактическия състав на деянието, както и негов квалифициращ
признак ("е отнел чужди движими вещи“), в задължителната сила на присъдата на
наказателния съд са обхванати и останалите релевантни за чл. 45 от ЗЗД факти - размера на
причинените имуществени вреди и причинната връзка между тях и поведението на
ответника. Когато размера на причинените имуществени вреди е съставомерен признак на
изпълнителното деяние от обективна страна, присъдата формира сила на пресъдено нещо и
е задължителна за гражданския съд и относно техния размер, като е противопоставима на
всички, а не само на участниците в наказателното производство. В този смисъл е и
константната практика на ВКС - ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на
ВКС; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д. № 368/2010 г. на ТК, І-во Т. О.; Решение №
25/17.03.2011 г. по т.д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т. О.).
Ето защо, след като по отношение на ответникът Л. е налице влязла в сила присъда, то
размерът на причинените от него имуществени вреди на ищцата е част от фактическия
състав на това престъпление, поради което гражданският съд е обвързан и в тази част от
влязлата в сила присъда на наказателния съд.
С оглед на факта, че е налице влязла в сила присъда, с която ответникът К. Л. е
признат за виновен за извършеното деяние, обявено от закона за престъпление, съдът счита,
че е налице извършено противоправно деяние, за което е установена неговата
противоправност и виновност на ответника.
С присъда от 21.03.2019г. по н.о.х.д.№ 1308/2017 по описа на СРС, НО, 12 с-в както и с
решение №263 от 13.04.2020г. по в.н.о.х.д.№ 4007/2019г. по описа на СГС, НО, 2 с-в, е
установено, че К. Л. е от дома на ищцата следните вещи:
1. 1 брой автоключ за личния на ищцата лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел
„С200”, с peг.№ С;
2. парична сума, в размер на 70 (седемдесет) лева;
3. 1 брой слънчеви очила, марка „Булгари” на стойност 899,25 лева.
Не се събраха по делото доказателства, които да сочат, че паричната сума е върната от
ответника на ищцата нито самите слънчеви очила, марка „Булгари“, нито паричната им
равностойност.
Общата стойност на причинени имуществени вреди на ищцата от ответника Л. е в
общ размер на 969,25 лева, като за същата стойност, предявения иск за имуществени вреди
следва да се уважи в цялост, тъй като е надлежно доказан по основание и размер.
По отношение на предявената претенция за неимуществени вреди:
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда на основание чл.
52 ЗЗД - по вътрешно негово убеждение, по справедливост, след преценка на всички
правно-релевантни, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, каквито най - общо
са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца/ППВС
№ 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях трайно
установена съдебна практика/. При определяне размера на паричния еквивалент
на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот; като база за определяне паричния еквивалент
на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
6
страната към датата на увреждането.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да съответства на
действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. От значение за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
По отношение на мотивите на решението, с което се присъжда обезщетение
за неимуществени вреди, съдебната практика приема следното:
В мотивите съдът следва да вземе предвид и да обсъди всички установени по делото,
релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, както и, нещо
повече, съдът следва да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното
конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя
същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът съобразява факта, че ищцата живее на един етаж, в един и същ блок с ответника,
то безспорно след извършване на престъплението и докато наказателното производство е
било в своя ход, ищцата е изпитвала стрес и страх от повторно противозаконно проникване
в дома й. Съдът кредитира и факта, че ищцата към момента на извършване на деликта е била
на 23 години и е живеела сама в дома си.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания на Е, кръстница на ищцата, както и
на Георги Чисусе, приятел на ищцата. Близката връзка между свидетелите и ищцата не
поставя под съмнение достоверността на свидетелските показания, тъй като те са
последователни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства и съответни на
житейската логика. Съгласно събраните гласни доказателствени средства по делото се
установява, че дълго време след случилото се – 2 /две/ години, ищцата С. А. е преживявала
случилото се.
В процеса се доказа обстоятелството, че ищцата е посещавала психолог, като същата е
имала тревожност в следствие на извършеното престъпление от ответника. Приложеното
становище на психотерапевта М е издадено на 09.09.2016 г., който момент е последващ
извършеното престъпление от К. Л., случило се на 14.08.2016г.
Ищцата е претърпяла негативни личностни преживявани, дискомфорт и влошаване на
здравословното състояние вследствие на извършената от ответника кражба. Преживените от
ищеца стрес, безпокойство и тревога от загубата на имущество е пряка и непосредствена
последица от действията на ответника по отнемане на движими вещи собственост на
ищцата, чрез проникването в жилището й на инкриминираната дата.
Негативният ефект на извършеното от ответника престъпление върху здравословното
състояние на С. А. е изцяло доказано от приложените по делото доказателства и
разпитаните свидетели.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав достига до извод, че
справедливото обезщетение за нанесените на ищцата неимуществени вреди е в размер на 2
000 лв.
По отношение на наведеното в процеса възражение за съпричиняване от
ответника:
По делото не се събраха доказателства, които да обосноват уважаване на възражението
за съпричиняване. В настоящото производство не се установи, че ищцата е допринесла с
поведението си за понесените и претендирани по делото неимуществени вреди.
7
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 04.02.2013г. по т.д.№ 2/2012 на ОСНК на ВКС,
давността е институт на материалното право и не засяга субективното право, чиято защита
се търси в процеса, а касае само правото на иск. Давността не се прилага служебно /чл. 120
от ЗЗД/, може да бъде прекъсвана или спирана и затова основателността на възражението на
длъжника за давност подлежи на установяване в процеса, както и останалите
правнорелевантни факти и обстоятелства. При изтичане на погасителната давност се
погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право,
чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви
иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла погасителна
давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след
установяване на фактите във връзка с възражението, изслушване на възражението на
другата страна за неизтекъл давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н.
Престъплението е извършено на 14.08.2016 година и присъдата за него е влязла в сила
на 13.4.2020 година. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД давността за вземане, причинено от
непозволено увреждане започва да тече от деня на узнаването, като давността е 5-годишна и
същата изтича на 14.08.2021 г. Съдът следва да съобрази обстоятелството, че по време на
извънредното положения, обявено в страната на 13.03.2020г. до 14.05.2020г. давност не
тече. Исковата молба е депозирана пред гражданския съд на 27.07.2021 г.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че възражението за изтекла погасителна
давност по делото не следва да бъде уважено, тъй като погасителната давност върху
вземането към момента на депозиране на исковата молба не е изтекла.
По отношение на допуснатото за разглеждане възражение за прихващане в
производството от ответника:
Съдът е сезиран с иск за непозволено увреждане от С. А. срещу ответника К. Л. и
следва да се произнесе по същество по него, като съдебното решение формира сила на
пресъдено нещо върху вземането за причинени неимуществени вреди на ищцата в случай на
уважаване на иска. С оглед на факта, че съдът счете, че предявения иск е частично
основателен, след като определи неговия размер по справедливост и посредством пратилата
на чл. 52 от ЗЗД, то съдът следва да разгледа и предявеното възражение за прихващане,
извършено от ответника.
Предявен е допустим насрещен иск, в срока по чл. 211 от ГПК пред съда, а именно - с
отговора по чл. 131 от ГПК. Ответникът претендира, че ищцата му е причинила
неимуществени вреди на стойност 10 000,00 лева, въз основа на своето поведение по време
на разглеждане на наказателното производство, както и след влизане в сила на присъдата на
наказателния съд. Вземането за неимуществени вреди, които ответникът претендира, че са
му причинени, не е ликвидно и изискуемо до този момент. Неговата ликвидност и
изискуемост ще настъпи едва с уважаване на наведеното възражение за прихващане, като
обективните предели на силата на пресъдено нещо ще обхванат претендирания от ответника
размер.
Следва да се съобрази факта, че ответникът е извършил престъплението, когато е бил
непълнолетен и наказателният съд е счел, че по време на извършване на деянието
последният е разбирал свойството и значението на постъпките си. Въз основа на този извод,
наказателният съд е обявил ответника за виновен за извършеното престъпление срещу
собствеността на ищцата. В този смисъл, предявената защита от страна на ответника с
довода, че иска следва да бъде отхвърлен, тъй като последният не е разбирал свойството и
значението на постъпките си не следва да бъде уважено от гражданския съд.
Относно понесените неимуществени вреди от ответника, за тяхното претендиране по
8
основание и размер, са ангажирани единствено двама свидетели – бащата и сестрата на
ответника. С оглед на факта, че те са най-близките му хора, които действително имат
наблюдение върху емоционалното и психическото състояние на ответника и относно
начина, по който се е чувствал от поведението, което ищцата е имала към К. Л. и което е
описано в техните свидетелски показания, то гласните доказателствени средства ще се
кредитират с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Поведението на ищцата е предизвикано в резултат на извършеното престъпление
върху собствеността й. От дадените пред съда показания на свидетелите, доведени от
ответната страна, съдът счита, че преди 14.08.2016 г. отношенията между С. А. и
семейството на К. Л. не са били влошени. Не е имало конфронтации преди извършената
кражба, нито неразбирателства, които да обосноват наличие на нетърпимост между
съседите. Нормалната и първична реакция по време на всяка случайна среща, след
извършената кражба от ответника срещу ищцата, е нормално да предизвиква страх, който
страх, от своя страна, да кара С. А. първично да формира защитно поведение срещу
ответника. Съдът кредитира поведението на ищцата като вид обществено порицание от
извършеното срещу нейната собственост престъпление. С оглед на представеното писмено
доказателство – становището на психотерапевта, което ищцата е представила по делото,
съдът счита, че е доказано емоционалното неразположение, което ищцата е имала след
извършената срещу нея кражба и което становище е причината, поради която С. А. да
реагира остро в момента, в който вижда близки на ответника или самия ответник.
От установеното по делото за поведението на ищцата спрямо ответника и негови
близки след извършването на престъплението и докато е било висящо наказателното
производство съдът не може да направи извод за наличие на вредоносно събитие и
вредоносен резултат по отношение на ответника Л., които да бъдат компенсирани чрез
определянето на обезщеетние в претендирания размер по допуснатата за съвместно
разглеждане възражение за прихващане.
Заявеното възражение за прихващане е такова по смисъла на чл.103 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Същото е допуснато от съда за съвместно разглеждане в процеса, като се има предвид, че
изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска
да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното право на
извънсъдебно прихващане, чиито материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на
отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 предл. първо ЗЗД, от който момент двете
насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени. Възражението за
прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на
защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В
тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва, след като влезе в
сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата
изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера, в който
се реализира от съда. При направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го
приеме съобразно правилата на чл. 131 - 133 ГПК, и да се произнесе дори и ако вземането по
направеното възражение не е ликвидно към този момент. С влизане в сила на решението
спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо.
При горното съдът приема заявеното възражение за прихващане за неоснователно и не
следва да го съобразява при определяне на размера на исковата претенция.
По разноските
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди разноски на страните съобразно
уважената част на исковете. Съдът е уважил предявената искова претенция от ищеца на
67%, като ищцата претендира разноски, за които по делото няма приложени доказателства,
9
нито депозиран списък по чл. 80 от ГПК дори и за платен адвокатски хонорар. Видно от
изложеното, на ищцата съдът не следва да присъжда разноски, поради липсата на
доказателства такива да са били извършени.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Отхвърленият размер на иска е 33 %. Разноските за платен адвокатски хонорар следва да
бъдат уважени съразмерно отхвърлената част на иска, които се явяват на 231 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата са държавна такса за
образуване на делото, платими по сметка на Софийски районен съд в размер на 50,00 лева
държавна такса по иска за имуществени вреди и 100,00 лева държавна такса по иска за
неимуществени вреди, доколкото ищцата е била освободена от заплащането им – по
аргумент от чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и съответно се дължат на основание чл.78, ал.6 от ГПК се
дължат от ответника.
Заявеното възражение за прекомерност на сторените от ответника разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно, доколкото размерът е
договорен между страните съобразно положение труд, отделеното време за подготовка на
делото, процесуалното поведени на защитника и в този смисъл съдът не приема искането за
неговото намаляване за основателно.
Мотивиран от горното и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД, и
на основание чл.78, ал.3,ал.5 и ал.6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Л., ЕГН **********, с адрес – град С ап. 25 да заплати на С. Д. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С сумата 969,25 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща причинени имуществени вреди от деянието, за
което е осъден с Присъда от 21.03.2019г. по н.о.х.д.№ 1308/2017 по описа на СРС, НО, 12 с-
в, потвърдена с Решение №263 от 13.04.2020г. по в.н.о.х.д.№ 4007/2019г. по описа на СГС,
НО, 2 с-в, влязла в сила на 13.4.2020 година.
ОСЪЖДА К. К. Л., ЕГН **********, с адрес – град С ап. 25 да заплати на С. Д. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието на ответника К. К. Л., ЕГН **********, с адрес
– град С ап. 25, за което е осъден с Присъда от 21.03.2019г. по н.о.х.д.№ 1308/2017 по описа
на СРС, НО, 12 с-в, потвърдена с Решение №263 от 13.04.2020г. по в.н.о.х.д.№ 4007/2019г.
по описа на СГС, НО, 2 с-в, влязла в сила на 13.4.2020 година - неимуществени вреди,
изразили се в страх, стрес и притеснения, като над този размер до първоначално заявения в
размер на 3000,00 лева, т.е. за разликата от 1000,00 лева отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на К. К. Л., ЕГН
**********, с адрес – град С ап. 25, сторените по гр.дело № 44130/2021 година по описа на
Софийски районен съд разноски, представляващи платен адвокатски хонорар, съобразно
отхвърлената част на иска в настоящото производство, които са в размер на 231 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК К. К. Л., ЕГН **********, с адрес – град
С ап. 25 да заплати по сметка на Софийски районен съд - държавна такса за образуване
на делото в размер на 50,00 лева държавна такса по иска за имуществени вреди и 100,00
лева държавна такса по иска за неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11