№ 460
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502900 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 31 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 9884/2020 г. на Софийски градски
съд „Лев инс“ АД, София е осъдено да заплати на И. С. П. обезщетения от 40000 лева
за неимуществени вреди и от 2240 лева за имуществени вреди, както и да заплати на С.
Й. П. обезщетение за имуществени вреди от 2478 лева.
Решението е обжалвано от ответника с оплакване за необоснованост на извода за
наличие основание за ангажиране отговорността на ответника – твърди се, че не е
установена причинна връзка между поведението на водача на застрахования при
ответника автомобил „Мерцедес Спринтер“ № *** и вредите на ищците, които са
пътували с л.а. „Ситроен“. Сочи, че липсва пряк удар между двата автомобила, както и
че нараняването на лакътната кост на ищцата и вредите и по автомобила на ищеца са
вследствие удари на „Ситроен“-а в лявата мантинела и в автомобилите пред него.
Заедно с това според тройната автотехническа експертиза ударът на другия участващ
във верижната катастрофа автомобил „Мерцедес Спринтер“ № *** в „Ситроен“-а бил
вследствие съприкосновението с товарния автомобил „Волво“, и в резултат на този
удар в автомобила на ищците настъпило преобръщането му. Твърди се принос на
ищеца С.П. в увреждането на лекия автомобил „Ситроен“. Оспорва се справедливостта
на обезщетението за неимуществени вреди, което жалбоподателят счита за завишено.
Твърди се произнасяне „свръх петитум“ по този иск. Иска се отмяна на решението и
1
отхвърляне на исковете обезщетения в пълните претендирани размери, както и отмяна
на решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника.
Ответниците оспорват въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването за
произнасяне „плюс петитум“. Съдът се е произнесъл в съответствие със заявеното
искане - в съдебно заседание на 29.04.2021 г. е допуснато увеличение на иска за
неимуществени вреди на 40000 лева, частично от 100 По този иск съдът се е
произнесъл в рамките на заявеното.
По правилността на решението съдът следва да отговори на оплакванията във
въззивната жалба на първо място за липса на причинна връзка между поведението на
водача на автомобил „Мерцедес Спринтер“ № ***, за който ответникът се е задължил
да покрива гражданската отговорност, и настъпилото ПТП, при което са настъпили
вреди за ищците. Направените в този смисъл оплаквания в жалбата са неоснователни,
доводите не се подкрепят от приетите доказателства. ПТП е настъпило на АМ
„Тракия“ след тунел „Траянови врата“ в посока към гр.София, на пътно платно с по две
ленти за движение във всяка посока. Относно механизма на ПТП са изслушани
показанията на свидетелите С. Л., водач на „Мерцедес Спринтер“ № ***, М. М., водач
на „Мерцедес Спринтер“ № ***, С.П., водач на л.а. „Ситроен“ и Н. Т., водач на ТИР
„Волво хенгер“; приети са и три единични и една тройна автотехнически експертизи.
От свидетелските показания се установява, че в дясната пътна лента се е намирал спрял
поради намалена видимост и настъпила верижна катастрофа пред него ТИР „Волво
хенгер“. Виждайки включените аварийни светлини на ТИР-а, водачът на л.а.
„Ситроен“ го заобиколил отляво и спрял пред кабината на ТИР-а (показания на
свидетеля Т., дадени на 10.10.2018 г. по гр.д. № 982/2018 г. на СГС). Движещият се в
същата лента „Мерцедес Спринтер“ № *** също заобиколил ТИР-а отляво, но се
ударил в ремаркето и се преобърнал на лявата си страна, след което се установил по
средата на двете ленти с предна част, насочена в обратна посока. Преди шофьорът на
„Мерцедес Спринтер“ № *** да успее да излезе от автомобила, в неговата предна част
се ударил челно „Мерцедес Спринтер“ № ***, превозващ пътници. Съгласно
показанията на свидетеля М. на 19.06.2018 г. по гр.д. № 982/2018 г. на СГС, след като
автомобилът му се е преобърнал и установил на лявата си страна, преди свидетелят да
успее да излезе, бил ударен от пътнически бус „Мерцедес“. Свидетелят усетил, че
автомобилът му са приплъзва назад 5-6 метра, а двигателят го затиснал. Според
2
заключението по тройната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, защото е дадено след обсъждане на свидетелските показания и писмените
доказателства, автомобилът на ищеца П. се е отклонил вляво и се ударил с предна лява
част в еластичната ограда отляво на платното, след което спрял вдясно пред товарния
автомобил Волво. Приближавайки мястото, „Мерцедес Спринтер“ № *** се ударил в
спрелия ТИР, преобърнал се и се установил на пътното платно. Водачът на „Мерцедес
Спринтер“ № *** навлязъл с несъобразена скорост в района на намалена видимост и
ПТП, поради което не успял да спре своевременно и автомобилът му блъснал
преобърнатия на платното „Мерцедес Спринтер“ № ***, вследствие на което
последният се задвижил в посоката на „Мерцедес Спринтер“ № ***, ударил л.а.
„Ситроен“ в задна дясна част, той се завъртял и спредна дясна част се ударил в пода на
преобърнатия на „Мерцедес Спринтер“ № ***. Между автомобила на ищеца и
застрахования при ответника автомобил не е имало пряко съприкосновение, поради
което вещите лица са отговорили, че не е налице причинна връзка между щетите по л.а.
„Ситроен“ и директен удар с „Мерцедес Спринтер“ № ***. Във връзка с позоваването
на този отговор във въззивната жалба следва да се посочи, че той не изключва наличие
на причинна връзка между противоправното поведение на водача на „Мерцедес
Спринтер“ № *** С. Л. с щетите по автомобила на ищеца. Такава причинна връзка се
установява от доказателствата, съгласно изложеното по-горе. Тя се изразява в
причиняването на ПТП, при което „Мерцедес Спринтер“ № *** удря обърнатия
„Мерцедес Спринтер“ № ***, така че последният се плъзва на платното и поврежда
автомобила на ищеца. При удара са причинени телесни повреди на ищцата. Доводите в
жалбата, че автомобилът на ищеца е ударен първо от „Мерцедес Спринтер“ № *** или
че се е ударил в други автомобили пред него преди да спре, не се подкрепят от
доказателствата. Видно от показанията на свидетеля Т., „Ситроенът мина и не успя да
се удари в таксито, а застана в празната площ пред мен“. При анализа на приетите
доказателства се установява, че повредата на автомобила „Ситроен“ е причинена при
удара на „Мерцедес Спринтер“ № *** в неподвижния „Мерцедес Спринтер“ № ***,
вследствие на което последният се задвижва и удря „Ситроена“.
Установяването на причинна връзка е правен въпрос, на който съдът следва да
отговори след анализ на доказателствата, той не е обвързан от становището на
експертите по този въпрос. По изложените мотиви съдът намира, че е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника като застраховател на
гражданската отговорност на виновния за вредите на ищците водач С. Л..
Спорът пред настоящата инстанция е и относно справедливия размер, който да
обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, и за дължимия размер
на обезщетението за имуществени вреди за ищеца.
Оплакването във въззивната жалба за наличие на съпричиняване от страна на
3
ищеца П. на понесените от него имуществени вреди от повреждането на автомобила
му е неоснователно. Възражение за съпричиняване не е направено своевременно от
ответника нито с отговора на исковата молба на този ищец, нито впоследствие след
изслушването на свидетелите и приемане заключенията относно механизма на ПТП –
по реда на чл.147, т.1 от ГПК. Направеното за пръв път пред въззивната инстанция
възражение е недопустимо и по него съдът не дължи отговор.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
на настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетелката В. П.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – гръдна травма
със счупване на шесто и седмо леви ребра и малък плеврален излив в гръдната кухина;
закрито разместено диафизарно счупване на лакетната кост на дясна предраменница;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 7
дни болнично лечение за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с
плака и седем винта. Затруднени движения и самообслужване за 25-30 дни. Общ
възстановителен период – около 5 месеца - издадени болнични листи за временна
нетрудоспособност до 07.12.2017 г.;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – по време на болничното
лечение и през първия месец - болки с по-голям интензитет, намаляващи постепенно
през следващите месеци;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 36 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – Счупванията на ребрата и ръката са зараснали в нормална позиция, но при
прегледа от вещото лице на 14.09.2018 г. е констатирана слабост на дясната ръка,
атрофична мускулатура, болки при завъртане на лакетната става, леко ограничение в
движенията на китката; наличен белег с дължина 14 см. по латъната повърхност на
предраменницата.
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 40 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. При определяне на обезщетението съдът
4
взе предвид както физическите увреди, така и отражението върху живота на ищцата.
Неоснователно е възражението за съпричиняване вредоносния резултат от
страна на ищцата. Използването на предпазен колан от пътниците в МПС е
задължително по време на движение (чл.137а, ал.1 от ЗДвП). В случая ищцата не е
била с поставен предпазен колан, защото автомобилът, в който е пътувала, е спял
поради препятствия на пътя. Тя е разкопчала колана, за да слезе от автомобила и в този
момент е настъпило ПТП, при което е пострадала. Липсата на задължение да използва
предпазен колан обосновава извод за липса на противоправност в поведението й.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. Установена е причинната връзка на
уврежданията с поведението на водача С. Л. по изложените по-горе мотиви.
Основателен и доказан е и искът за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение. В жалбата липсват конкретни доводи по този иск,
поради което решението в тази част следва да се потвърди като валидно и допустимо.
По спорния въпрос за дължимото обезщетение на имуществени вреди за ищеца
П.. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетените, което не може да надхвърля застрахователната сума. Дължимото
застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
Това означава, че при вреди на имущество обезщетението не може да надхвърля
действителната стойност на причинената вреда. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от
същия вид. В случая няма спор, че е налице тотална щета. Съобразно съдебната
практика следва да се вземе предвид стойността на процесното МПС по средната
пазарна цена към датата на настъпване на ПТП, доколкото по такива цени ще може да
се купи вещ от същия вид и качество като увредената. Размерът на реалната стойност
на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането и това е сумата 2478 лева, съгласно заключението на вещите лица по
тройната автотехническа експертиза.
В обобщение предявените искове следва да се уважат пълните размери от 40000
лева за неимуществени вреди и 2240 лева за имуществени вреди в полза на И.П. и 2478
лева за имуществени вреди в полза на С.П..
Поради пълно съвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските. Въззивникът следва да заплати на въззиваемата И.П. разноски
5
правна помощ в размер на 2550 лева и на С.П. разноски в размер на 490 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 9884/2020 г. на
Софийски градски съд.
Осъжда съд „Лев инс“ АД, София да заплати на И. С. П. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 2559 лева (две хиляди петстотин и петдесет) лева.
Осъжда съд „Лев инс“ АД, София да заплати на С. Й. П. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 490 (четиристотин и деветдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му само по иска за неимуществени вреди.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6