Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 728 Година 2021,
09.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 11.01.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
2284 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от К.А.К. ***, срещу
Решение № Ц2153-15-117 от 04.08.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № ********** по
Протокол №2140-15-410/11.06.2020г. на Ръководителя на “ПО” при същото
поделение, с което на основание чл.68 ал.1-3 КСО и Регламент/ЕО/ №883/2004г. и
Регламент/ЕО/ №987/2009г. на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски, както в административното, така и в
съдебното производство, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със заявление вх. №МП-1956/09.01.2015г. от К. е
поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл.68 ал.1-3 КСО и Регламент/ЕО/ №883/2004г. и Регламент/ЕО/ №987/2009г., към
което са представени документи по чл.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както и проучвателни молби за
положен от лицето стаж в Гърция и във Великобритания/л.14 и сл./.
След извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж и
приключили процедури за потвърждаване периодите на осигуряване на К. в Гърция и
Великобритания, от органите на пенсионното осигуряване е констатирано, че към
09.01.2015г./датата на заявлението/ същият има навършена възраст 66 години 01
месец и 03 дни и придобит осигурителен стаж в България за периода от
29.09.1996г. до 08.01.2015г. включително, както следва:
- осигурителен стаж от втора категория труд – 04 години 01 месец и 06 дни,
от които 01 година 04 месеца и 04 дни в периода 29.09.1966г. до 03.02. 1968г. и
01 година 06 месеца и 19 дни в периода 08.10.1971г. до 27.04.1973г. на длъжност
„пом. водач в багрен цех“ при осигурител „Карловска коприна“АД гр.Карлово; 00
години 03 месеца 00 дни в периода 08.12.1986г. до 09.03.1987г. на длъжност
„свиневъд“ при осигурител „Елаците мед“АД с.Мирково; 00 години 04 месеца и 03
дни в периода 01.03.1987г. до 31.08.1987г. на длъжност „овцевъд“ при осигурител
ТКЗС с.Априлци; 00 години 02 месеца и 20 дни в периода 01.02.1989г. до
31.05.1989г. на длъжност „овчар“ при осигурител ТКЗС – с.Голямо Малово; 00
години 04 месеца и 20 дни в периода 01.09.1989г. до 31.01.1990г. на длъжност
„овчар“ при осигурител Фабрика „Тодор Доков“ – Етрополе;
- осигурителен стаж от трета категория труд – 04 години 03 месеца и 28 дни;
- на основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд – 09 години 05 месеца и 13 дни;
- общ осигурителен стаж без превръщане към 21.01.2020г. – 16 години 04
месеца и 06 дни;
- действителен осигурителен стаж към 21.01.2020г. – 13 години 05 месеца и
18 дни.
Във връзка с Регламент/ЕО/ №883/2004г. и Регламент/ЕО/ №987/2009г. и
предприета процедура с Гръцкия пенсионен фонд за потвърждаване на периода на
осигуряване на лицето в Гърция, е получен формуляр Е 205 EL с потвърден период на осигуряване за времето от 12.06.1998г. до
09.01.2003г. с обща продължителност 03 години 06 месеца и 04 дни/л.130 и сл./.
Отново във връзка с посочените по-горе регламенти и предприета процедура с
Великобритания за потвърждаване на периода на осигуряване на лицето, е получен
формуляр Е 205 UK/удостоверение за осигурителни периоди/ от
21.01.2020г. с потвърден осигурителен стаж във Великобритания/след отстраняване
на дублиране с български осигурителни периоди/ за времето от 06.04.1964г. до
29.11.1964г. с обща продължителност 00 години 07 месеца и 28 дни и за времето
от 06.04.2007г. до 05.04.2009г. с обща продължителност 02 години 00 месеца 00 дни/л.119
и сл./.
С писмо №МП-1956#17/11.12.2017г. от ТД на НАП – Пловдив е изискано да
се уточни кое е приложимото законодателство за зачитане на осигурителен стаж,
тъй като в постъпилия формуляр Е 205 UK
лицето има отразен положен стаж във Великобритания за времето от 06.04.2011г.
до 05.04.2013г. като самонаето лице, а съгласно данните по чл.5 ал.4 КСО лицето
има осигуряване на непълен работен ден – 4 часа от 27.12.2010г. до 29.09.2015г.
включително при осигурител „Кей Джей Кей Груп“ЕООД – гр.Карлово/л.145/.
В отговор с писмо №05-00-426-12/04.01.2018г. на ТД на НАП – Пловдив се
посочва, че са изпълнени условията, при които на основание чл.13 ал.3 от
Регламент/ЕО/ №883/2004г. за периода от 06.04.2012г. до 05.04.2014г. К. е
подчинен на българското осигурително законодателство/л.146/.
При това положение, осигурителният период във Великобритания от
06.04.2011г. до 05.04.2013г. не е зачетен, тъй като се дублира с осигурителен
стаж в България.
Във връзка с прилагане разпоредбите на Регламент/ЕО/ №883/2004г. и
Регламент/ЕО/ №987/2009г. и поради обстоятелството, че само българският стаж е
недостатъчен за право на българска пенсия, българският стаж е сумиран с
английския и гръцкия за преценка право на пенсия към 09.01.2015г./датата на
подаване на заявлението/ и е установен български действителен стаж, превърнат
към трета категория труд 07 години 05 месеца и 11 дни, английски действителен
стаж 01 година 09 месеца и 27 дни и гръцки действителен стаж 03 години 06
месеца и 04 дни, или общият действителен осигурителен стаж на територията на
трите държави, превърнат към трета категория труд, е установен в размер на 12
години 09 месеца и 12 дни.
Общата продължителност на осигурителния стаж/не само действителният/,
превърнат към трета категория труд в България, Гърция и Великобритания, е
установен в размер на 15 години 07 месеца и 15 дни/стаж, положен в България –
09 години 05 месеца и 13 дни, стаж, положен в Гърция – 03 години 06 месеца и 04
дни и стаж, положен във Великобритания 02 години 07 месеца и 28 дни/.
Не е приет за действителен стажът за периода на редовна военна служба от
09.02.1968г. до 10.02.1970г. с продължителност 02 години 00 месеца и 02 дни,
зачетен на основание чл.9 ал.7 КСО и приравнено на осигурителен стаж време във
Великобритания от 06.04.1964г. до 29.11.1964г. с продължителност 00 години 07
месеца и 28 дни и от 03.02.2009г. до 05.04.2009г. с продължителност 00 години
02 месеца и 03 дни.
В тази връзка и с Разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-410/11.06.2020г. на лицето е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е
прието, че в случая не са приложими разпоредбите на чл.68 ал.1-2 КСО, тъй като
не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж 38 години/през 2015г.,
съгласно цитираните разпоредби, мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ
при навършена възраст 63 години и 08 месеца и продължителност на осигурителния
стаж не по-малка от 38 години/.
Като неприложима е приета и разпоредбата на чл.68 ал.3 КСО, тъй като към
датата на заявлението – 09.01.2015г. не е изпълнено условието за 15 години действителен
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд/през 2015г., съгласно
цитираната разпоредба, в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл.68
ал.1-2 КСО, придобиват право на пенсия при навършена възраст 65 години и 08
месеца при условие, че имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж/. Установеният у К. действителен стаж е 12 години 09 месеца и 12 дни,
превърнат към трета категория труд. Мотивирано е от органа, че на основание
чл.15 ал.4 НПОС/в сила от 07.04. 2017г./, при преценяване на право на пенсия по
чл.68 ал.1 КСО и определяне размера на пенсията за ОСВ, осигурителният стаж се
превръща в трета категория, но разпоредбата не се отнася за преценката на право
на пенсия по чл.68 ал.3 КСО.
Извършена е преценка на право на пенсия и към 21.01.2020г. – датата на
получаване на формуляр Е 205 UK, като е установено, че К.
има навършена възраст 71 години 01 месец и 15 дни и придобит сумарен
действителен осигурителен стаж в България за периода от 29.09.1966г. до 20.01.2020г.
включително – 08 години 01 месец и 17 дни. Установено е също така, че както към
21.01.2020г., така и към датата на постановяване на процесното
разпореждане/11.06.2020г./, лицето отговаря на условията на чл.68 ал.3 КСО за
навършена възраст 66 години и 06 месеца, но не отговаря на условието за
продължителност на стаж – зачетеният сумарен действителен стаж е в размер на 13
години 05 месеца и 18 дни/08 години 01 месец и 17 дни български действителен
стаж, 05 години 04 месеца и 01 ден – гръцки и английски действителен стаж без
дублиране с българския стаж/.
При така установеното Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив е отказал
отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като към датата на заявлението и
датата на постановяване на разпореждането, не е било изпълнено условието за 15
години действителен осигурителен стаж.
При осъщественото задължително административно обжалване
от ответния Ръководител ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на
долустоящия административен орган.
В хода на съдебното производство като доказателства по
делото са приобщени: заверен превод на български език на събраните в хода на
административното производство доказателства за осигурителен стаж, положен в
Гърция и във Великобритания/л.202-361/, представени от ответника; Удостоверение
относно осигурителна история в Обединеното кралство от 22.09.2020г. в заверен
превод на български език, представен от жалбоподателя/л.376-384/; копия на
Задължителни предписания №ЗД-1-15-00752168/11.05.2020г., издадени от Контролен
орган на ТП на НОИ до К.К. и Решение №Ц2153-15-176/18.09.2020г. на Директор ТП
на НОИ-Пловдив, представени от ответника /л.391-396/; заверено копие на Военна
книжка №005085/22.02.1968г./л.397-400/, представена от жалбоподателя, в т.ч. и
в оригинал, върната на лицето след сверка от съда.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета с
възражение от страна на ответника съдебно-счетоводна експертиза/л.402 и сл./,
вещото лице по която на база данните по делото и направени изчисления, в
различни варианти/включвайки и/или изключвайки определен стаж/ е изчислило
действителния осигурителен стаж и общия осигурителен стаж на жалбоподателя към
различни периоди. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като
същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното.
Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган. Не се
констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Това обаче не е в състояние да санира неправилните изводи относно
приложението на материалния закон.
По делото не се формира спор по установените факти.
Спорно е издаването на оспорения административен акт в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби. А противоположните становища на
страните се свеждат до следното: като действителен
или недействителен следва да бъде зачетен стажът за периода на редовна военна
служба от 09.02.1968г. до 10.02. 1970г. с продължителност 02 години 00 месеца
02 дни; следва ли да бъде превърнат зачетеният осигурителен стаж от втора
категория труд с продължителност от 04 години 01 месец и 06 дни в стаж от трета
категория труд на основание чл.104 ал.2 КСО при преценка за право на пенсия по
чл.68 ал.3 КСО; като действителен или недействителен следва да бъде зачетен
стажът за периода от 06.04.1964г. до 29.11.1964г. с продължителност от 00
години 07 месеца и 28 дни, положен във Великобритания; осигурителният стаж в
периода от 06.04. 2012г. до 05.04.2014г. като самонаето лице на пълен работен
ден във Великобритания ли следва да бъде зачетен или осигурителният стаж за
същия период на половин работен ден, положен в България при осигурител „Кей
Джей Кей Груп“ЕООД гр.Карлово.
По отношение на
първия спорен момент, свързан със стажа за периода на редовна военна служба от
09.02.1968г. до 10.02.1970г. с продължителност 02 години 00 месеца 02 дни, следва да бъде
съобразено, че времето на изслужена наборна военна служба до 31.12.1999г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999г. и за действителен осигурителен стаж при
пенсиониране и съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на
лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на §9 ал.1 ПЗР КСО, поради което
преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999г.
разпоредби, а сега действащата разпоредба на §1 ал.1 т.12 ДР КСО е неотносима
към спорния период. В случая са приложими разпоредбите на чл.81 от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите/ППЗП/ и чл.9 от отменения Закон за
всеобщата военна служба в Народна република България/ЗВВСНРБ/. Поради това,
времето на наборна военна служба в периода от 09.02.1968г. до 10.02.1970г. с
продължителност 02 години 00 месеца и 02 дни трябва да се зачете не само за
трудов стаж от III категория, а и като действителен осигурителен стаж, което
налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобил ли е К. право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО. В същия
смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен
съд/Решение №806/17.01.2013г. по адм. д. №11816/2012г., VI о., Решение
№28/3.01.2013г. по адм. д. №9460/2012г., VI о., Решение №4930/ 26.04.2016г. по
адм. д. №1961/2016г., VI о., Решение №7647/16.06.2017г. по адм. д. №4023/2017
г., VI о., Решение №9471/17.07.2017г. по адм. д. №7470/ 2016г. VI о., Решение
№11681/03.10.2018г. по адм. д. №10591/2017г. VI о., Решение №15446/11.12.2018г.
по адм. д. №6749/2018г., VI о., Решение №266/ 08.01.2019г. по адм. д.
№2856/2018г. и др./.
При това положение,
след признаване на периода на наборна военна служба(02г. 00м. 02дни),
действителният стаж на К. очевидно надвишава 15 години към 21.01.2020г., а не е
такъв от 13 години 05 месеца и 18 дни, както е посочено в оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане, поради което и само на това основание, същите следва да бъдат отменени, а
преписката върната на органа за ново произнасяне.
По отношение на
следващия спорен момент, а именно, следва ли да бъде превърнат зачетеният
осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност от 04 години 01
месец и 06 дни в стаж от трета категория труд на основание чл.104 ал.2 КСО при
преценка за право на ЛПОСВ по чл.68 ал.3 КСО, е необходимо да се посочи
следното.
Съгласно разпоредбата
на чл.104 ал.2 КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст
осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа
категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от
трета категория.
Административният
орган обаче при постановяване на своя акт се е позовал на разпоредбата на чл.15
ал.4 НПОС/доп. – ДВ, бр.29 от 2017г., в сила от 07.04.2017г./, съгласно която,
при преценяване на правото по ал.1/правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 ал.1 и 2 КСО/ и определяне размера на пенсията за осигурителен
стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория. Приел е, че в
разпоредба не е предвидено превръщането на осигурителния стаж от първа и втора
категория към трета по реда на чл.104 КСО при отпускане на пенсия по реда на
чл.68 ал.3 КСО. Тази разпоредба обаче настоящият съдебен състав намира, че
противоречи на разпоредбата на чл.104 ал.2 КСО, в която е дадено общото правило
за превръщане на осигурителен стаж от първа и втора категория в трета,
съответно - три години осигурителен стаж от първа категория или четири години
от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Това е
така, защото правен принцип е, че общото правило се прилага, доколкото не е
предвидено изключение от него. Такива изключения от общото правило в чл.104
ал.2 КСО са предвидени в ал.3-9 на чл.104 КСО, но нито една от тях не касае
ЛПОСВ по чл.68 ал.3 КСО. Ето защо, при липса на законово въведено ограничение
относно приложението на чл.104 ал.2 КСО, различно от изключенията в ал.3-9, е
недопустимо с подзаконов нормативен акт, какъвто е НПОС, да се въвежда
такова/без да е налице законова делегация за това/. А при противоречие между
закон/в случая кодекс/ и наредба се прилага нормативният акт от по-висока
степен, а именно законът, съгласно чл.5 ал.1 АПК и чл.15 ал.3 ЗНА, поради което
и въведеното с НПОС изключение не следва да се прилага, а зачетеният стаж от
втора категория труд с продължителност от 04 години 01 месец и 06 дни, следва
да бъде превърнат към трета категория труд.
При това положение,
при признаване на периода на наборна военна служба(02 г. 00 м. 02 дни) и след
превръщане на стажа от втора категория (04 години 03 месеца и 28 дни) в трета
(05 години 01 месец и 15 дни), общият действителен стаж на К. към 09.01.2015г.
също би бил повече от изискуемите 15 години, в какъвто смисъл е и приетото по
делото заключение по ССЕ. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в тази
насока, съдът намира за основателни.
Не така стои въпросът
обаче с останалите спорни въпроси, свързани с осигурителния стаж на лицето от
Великобритания.
По отношение на
незачетения като действителен стаж за периода от 06.04.1964г. до 29.11.1964г.,
е необходимо да се посочи, че като такъв не е зачетен и стажът за времето от
03.02.2009г. до 05.04.2009г./но по отношение на него липсват възражения/, като
основанието е едно и също, а именно, че нито се твърди, нито се представят
доказателства посоченият период да представлява действително изслужено време по
трудово или служебно правоотношение или време, през което лицето е работило по
друго правоотношение, в т.ч. и самоосигуряващо се лице, в какъвто смисъл е
разпоредбата на §1 ал.1 т.12 ДР КСО.
От представените по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че през
посочените периоди, лицето е получавало обезщетение за безработица, т.е. не е
упражнявало реално трудова дейност, поради което и правилни и законосъобразни
са изводите на органите на пенсионното осигуряване, че този стаж не е
действителен такъв по смисъла на §1 ал.1, т.12 ДР КСО.
Неоснователни и
недоказани са възраженията на жалбоподателя и във връзка със зачетения от
пенсионния орган стаж, положен в България при осигурител „Кей Джей Кей
Груп“ЕООД гр.Карлово, вместо претендирания от лицето такъв, положен като
самонаето лице на пълен работен ден във Великобритания.
Както вече се посочи
и по-горе, за да зачетат положения в България стаж, органите на пенсионното
осигуряване са се позовали на разпоредбата на чл.13 ал.3 от Регламент/ЕО/
№883/2004г., както и на определеното приложимо законодателство от ТД на НАП –
Пловдив, съгласно писмо изх.№05-00-426#2 /04.01.2018г./л.146/. А съгласно чл.13 пар.3 от
Регламент/ЕО/ №883/2004г., лице, което обичайно осъществява дейност като заето
лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни
държави-членки е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която
то осъществява дейността си като заето лице или, ако то осъществява такава
дейност в две или повече държави-членки на законодателството, определено в
съответствие с параграф 1.
От събраните по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че в
периода от 06.04.2012г. до 05.04.2014г. К. е самоосигуряващо се лице във
Великобритания, т.е. осъществявал е „дейност като самостоятелно заето лице“ по
смисъла на чл.1 б.“б“ от Регламент/ЕО/ №883/2004г. В периода от 27.12.2010г. до
08.01.2015г. пък се установява, че е осигуряван от „Кей Джей Кей Груп“ЕООД по
сключен между страните трудов договор, т.е. осъществявал е „дейност като заето
лице“ по смисъла на чл.1 б.“а“ от Регламент/ЕО/ №883/2004г. При това положение и
доколкото се установява, че е осигуряван на различно правно основание,
неприложими са в случая цитираните от него разпоредби на чл.12 пар.6 от
Регламент/ЕО/ №987/2009г. и чл.10 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.
Отделно от това, в
конкретния случай намира отражение тълкуването, обективирано в Решение на Съда
(трети състав) от 13 юли 2017г. (преюдициално запитване от Najvyssi súd
Slovenskej republiky — Словакия) — Radosław Szoja/Sociabna poist'ovňa
(Дело C-89/16) (2017/С 293/07), съгласно което член 13, параграф 3 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №
465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че при определянето на националното законодателство,
приложимо по силата на тази разпоредба по отношение на лице, което като
жалбоподателя в главното производство обичайно извършва дейност като наето и
като самостоятелно заето лице в различни държави членки, следва да се държи
сметка за изискванията, посочени в член 14, параграф 5б и член 16 от Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004,
изменен с Регламент № 465/2012.
В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно чл.16 пар.1 от Регламент /ЕО/ №987/2009г., лице,
което упражнява дейности в две или повече държави-членки, уведомява за това
институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по
пребиваване, като в пар.6 изрично се посочва, че ако съответното лице не
предостави информацията, посочена в параграф 1, разпоредбите на настоящия член
се прилагат по инициатива на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка
на пребиваване веднага след като се изясни положението на лицето, евентуално
чрез друга заинтересована институция.
К. не твърди да е
предоставил информацията по пар.1, нито, че е инициирал производство по
определяне законодателството, приложимо спрямо него, поради което и доколкото
друго не е установено, правилно и законосъобразно, органът на пенсионното
осигуряване, въз основа на определеното приложимо законодателство от
компетентния орган – в случая ТД на НАП – Пловдив, е приел, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл.13 пар.3 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.
Независимо от
гореизложеното, доколкото се установи, че Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив неправилно не е зачел периода на наборна военна служба (02 г. 00 м. 02 дни)
като действителен стаж и не е превърнал стажа на К. от втора категория в трета,
което от своя страна би довело до наличие на изискуемия стаж от 15 години за
отпускане на ЛПОСВ по чл.68 ал.3 КСО, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното Решение №Ц2153-15-117 от 04.08.2020г. на Директор ТП на НОИ –
Пловдив и на потвърдено с него разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-410/11.06. 2020г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при
същото поделение, са незаконосъобразни, поради което същите ще следва да
бъдат отменени.
На основание чл.173
ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице
по чл.98 ал.1 т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.
№МП-1956/09.01.2015г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от К.К., при
съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и
прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 550 лева, от които заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото, съгласно чл.8 ал.2, т.2
от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за дела по
Кодекса за социално осигуряване – минималното адвокатско възнаграждение е 350
лв., точно, колкото е и договорено и заплатено от жалбоподателя.
Неоснователна се явява обаче претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски в размер на 52,20 лв. за превод на документи и като
такава същата не следва да бъде уважена, тъй като разходите за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата - изготвяне на копия или преписи от документи, в
т.ч. и техния превод, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не
представляват разноски по смисъла на чл.143 АПК и чл.78 и сл. ГПК.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на разноски в
размер на 350 лв., извършени в хода на административното производство за
адвокатско възнаграждение. Това е така, защото нито КСО, нито АПК предвиждат
присъждане на разноски за административно обжалване. По отношение на
направените разходи в хода на административното обжалване е налице друг процесуален
ред за възстановяването им, което може да стане в друго производство, а не в
настоящото, в случай, че са налице предпоставките за това.
При това положение, претенцията за разноски, за разликата
над 550 лева, съгласно представения списък на разноските, не следва да бъде
уважена.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №Ц2153-15-117 от 04.08.2020г. на Директор ТП
на НОИ – Пловдив и потвърдено с него разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-410/11.06.2020г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО при същото
поделение, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО
при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.
№МП-1956/09.01.2015г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от К.К., при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на К.А.К. ***, сумата от 550/петстотин и
петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: