Р Е Ш Е Н И Е
№
260059
гр. Нови пазар, 31.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №537 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 599, 99 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 32, 89 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., против ответницата Г. П. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД и ответницата Г.П.И. бил сключен договор за потребителски паричен кредит №***. В съответствие с условията на договора на ответницата бил предоставен потребителски кредит в размер на *** лв. Страните договорите паричната сума да се олихвява с договорна лихва, обща за срока на договора в размер на 256,43 лв., като кредитът да се изплати на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 25,94 лв., платима първа вноска на 21.04.2017 г. и падеж на последната вноска на 08.06.2018 г. Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем, макар ответницата да не изпълнила задълженията си по договора. На ***г. с договор за цесия и заместване в дълг първоначалният кредитор прехвърлил вземането си спрямо ответницата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.08.2018 г. акционерното дружество прехвърлило вземането си спрямо ответницата на „АКПЗ“ ЕООД, с приложение 1 към рамков договор от 30.01.2017 г. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. „АКПЗ“ ЕООД прехвърлило вземането на настоящия ищец, който, като пълномощник на цедентите изпратил уведомление за цесиите ответницата, с писма с обратни разписки за получаване. Същите, обаче не били връчени, поради което ищцовата страна заявява, че ответницата следва да се счита уведомена с връчването на съобщенията за цесиите като приложения към съдебните книжа, които се връчват на ответницата. Тъй като ответницата преустановила плащането по договора за кредит, настоящият ищец, като заявител по чл.410 от ГПК подал заявление и в НПРС било образувано ч. гр. д. №***г. Съдът издал заповед за изпълнение №**от ***г., но настоящата ответница не била намерена но установения за нея постоянен и настоящ адрес и заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда и при наличието на правен интерес за това, ищецът предявява настоящите установителни искове, като моли съда да признае за установено спрямо ответницата, че тя дължи на ищеца 599,99 лв. - главница по договора за кредит; 32,89 лв. - обезщетение за забава от 23.06.2017 г. до 11.02.2020 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от от 12.02.2020 г. до окончателното плащане. Ищцовата страна моли ответницата да бъде осъдена да заплати разноските в двете производства – настоящото и заповедното, включително и за ***ско възнаграждение в настоящото производство.
Съдебните книжа са връчени на ответницата Г. П. И. по реда на чл.47,
ал.1 от ГПК, а на основание чл.47, ал.6 от ГПК ѝ е назначен особен
представител- определения от *АК адвокат Д.Д., на
разноски на ищцовата страна.
В срока за отговор от страна на особения представител е предявен инцидентен установителен иск, с който се иска обявяването на целия договор за кредит за нищожен, с твърденията, че клаузата за договорената между страните възнаградителна лихва е неравноправна и в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като по размер надвишава с повече от три пъти законната лихва. Особеният представител твърди, че следва да се приеме, че ответницата не дължи лихви и други разходи, и приспадайки направените от И. вноски по кредита, дължимата от нея сума възлиза на 337, 60 лв., като до този размер исковата молба следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между ответницата Г. П. И. и „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД е сключен договор за потребителски кредит №***. Съгласно този договор дружеството е предоставило на ответницата потребителски кредит за лични нужди в размер на 1 300 лв. Страните са уговорили размер на фиксирана договорна лихва от 256, 43 лв., равняващи се на 31, 82 % . Ответницата се е съгласила да заплати и 65 лв., представляващи такса за оценка на досие, което задължение е регламентирано в чл.3 от договора. Също така страните са уговорили, че ответницата ще ползва допълнителна услуга „Кредит у дома“, за която се е задължила със сумата от 1 180, 38 лв. Така общият размер на кредита възлиза на сумата от 2 801, 81 лв. Уговорено е, че сумата ще бъде издължена от страна на ответницата за срок от 60 седмици, с размер на седмичната вноска от 46, 70 лв. Първото седмично плащане страните са уговорили да е на 21.04.2017 г., като в такъв случай датата на последната вноска е 06.06.2018 г.
В чл. 7 от договора е уговорено, че седмичните вноски ще бъдат изплащани от ответницата на кредитора по банков път по сметка на дружеството. В чл. 9 е договорено, че в случай на забава от страна на длъжника да внесе погасителна вноска, то дружеството може да претендира неустойка в размер на законната лихва за забава по българското право. В чл.25 от договора е вписано, че ответницата се съгласява да ползва услуга „Кредит у дома“ срещу такса, при която кредитът се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеенето на клиента. В същата разпоредба е уточнено, че 30% от тази сума се равнява на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга, като тя е дължима при подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на действието му, а в случай на предсрочно погасяване на кредита, разликата от несъбраната такса за организиране и предоставяне на допълнителната услуга става изискуема и се удържа от сумите, които биха били дължими, ако кредитът не беше погасен предсрочно, но са предмет на намаление в случай на предсрочно погасяване.
На ***г. е подписан анекс №1 към договор за потребителски кредит №*** между ответницата Г. П. И. и „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД, с който ответницата се е отказала от допълнителната услуга „Кредит у дома“, като в чл.1 от анекса страните са посочили, че отпада еднократната такса за допълнителната услуга за бъдещи седмични посещения в дома на клиента за събиране на седмични вноски, но не отпада неизплатената към онзи момент част от 30% от еднократната такса от допълнителната услуга за организирането на услугата, както и не отпада таксата за седмичните посещения, които са вече извършени.
На ***г. между „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД, в качеството на продавач и „Изи Асет Мениджмънт“ – АД, е сключен договор за цесия и заместване в дълг, по силата на който, считано от същата дата „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД е прехвърлило на купувача всички вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение към договора, включително и вземанията си към ответницата по настоящото дело. От страна на продавача е издадено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземане на продавача, изцяло, включително всички лихви, към ответницата по делото.
На 30.01.2017 г. е бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ – АД, в качеството на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ – ООД, в качеството на цесионер. С този договор цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, описани в съответно приложение №1 към договора. Страните са се уговорили също така да прехвърлят и вземания занапред, на месечна база, които вземания да се индивидуализират със съответно приложение №1, което ще има силата и значението на допълнително споразумение към договора за цесия. С приложение №1 от 01.08.2018 г. към договора за цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ – АД е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ – ООД, вземането към ответницата по договора за кредит, като от продавача е издадено и потвърждение на извършеното прехвърляне на всички вземания, цедирани от продавача.
На 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ – ООД, в качеството на продавач, и ищцовата страна, в качеството на купувач, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания, произтичащи от договори за заеми и потребителски кредити, сключени в съответствие с действащото законодателство на България, които вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение №1 към договора. В т.4.4 от договора за цесия е уговорено, че в срок от 3 дни след подписването му продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.5 от договора за цесия продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като страните са уговорили и, че с подписването на договора за цесия продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като се задължава допълнително да състави пълномощно в този смисъл. Този договор за цесия е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №1 от 03.05.2019 г. В приложението под №36244 фигурира името на ответницата; датата на сключения с нея договор; размер на главница; размер на неустойка и лихва и общо задължение. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Сити Кеш“ ООД, както и пълномощно, съгласно чл.4.5 от договора.
Във връзка с всеки от сключените договори за цесия, от страна на продавачите по тях е дадено пълномощно на съответния купувач пълномощно да уведоми от името на съответния продавач всички длъжници по всички вземания, които дружествата са цедирали. До ответницата са били изготвени уведомителни писма от страна на ищеца, с уведомление за извършените цесии, но няма данни те да са били получени от ответницата.
След сключването на договора за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД и ответницата, последната е започнала изпълнение на задълженията си, като в периода от 23.04.2017 г. до 18.06.2017 г е направила девет погасителни вноски, с които задължението е било погасявано, както следва: 166, 66 лв. погасена главница; 67, 38 лв. погасена договорна лихва; 9, 72 лв. погасена такса оценка на досие и 80, 64 лв. погасена такса допълнителна услуга „Кредит у дома“. На 19.06.2019 г. ответницата е извършила погасително плащане в размер на 638 лв., с което е било отчетено погасяване на главница в размер на 533, 84 лв. и погасяване на договорна лихва в размер на 36, 81 лв. След тази дата ответницата не извършила други плащания.
На 12.02.2020 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №537/2020 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №122/***г., с която е разпоредил ответницата да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за кредит и извършените цесии.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно –счетоводна експертиза. На базата на така събрания доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответницата и „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД договор за потребителски кредит. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената договорна лихва, размерът на погасителната вноска, както и останалите параметри на договора. Безспорен е и фактът, че ответницата е получила сумата на кредита. Няма доказателства по делото, обаче за това по какъв начин е получила сумата и конкретно дали сумата е била получена чрез допълнителната услуга, т.е. занесена на адреса на ответницата.
Също така за безспорно установени съдът приема и фактите на сключените договори за цесия между „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ – АД; между „Изи Асет Мениджмънт“ – АД и„Агенция за контрол на просрочени задължения“ – ООД и между последното дружество и иищцовата и приема, че е било налице валидно прехвърляне на вземането към ответницата с всеки от сключените договори за цесия.
Относно уведомяването на ответницата за извършените цесии: Видно е от доказателствата по делото, че изготвените до ответницата писмени уведомления, не са били получени от нея, което се потвърждава и от ищцовата страна в исковата молба. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено на ответницата, ведно с останалите съдебни книжа и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като всеки от предишните кредитори има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Както по-горе е споменато, по делото е доказано, че ответницата е получила сумата от кредита в размер на *** лв., както и, че е направила девет погасителни вноски общо в размер на 324, 40 лв. С тях ищцовата страна е приела, че са погасени част от главница, част от договорната лихва, част от таксата за оценка на досие и част от таксата за допълнителната услуга. Погасената част от последната (за услугата „Кредит у дома“) е в размер на 80, 64 лв. Съдът счита, че тази такса не се дължи от ищцата, тъй като от една страна тя се е отказала от тази услуга още преди да направи първата погасителна вноска, и от друга страна не е доказано да се е ползвала от подобна услуга (получаване на кредитната сума на адрес, или събиране на погасителна вноска на адрес). Наред с това, клаузата на чл.25 от договора за потребителски кредит, предвиждаща, че: „30% от тази сума се равнява на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга, като тя е дължима при подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на действието му, а в случай на предсрочно погасяване на кредита, разликата от несъбраната такса за организиране и предоставяне на допълнителната услуга става изискуема и се удържа от сумите, които биха били дължими, ако кредитът не беше погасен предсрочно“, както и клаузата от анекса към договора, предвиждаща, че: „не отпада неизплатената към онзи момент част от 30% от еднократната такса от допълнителната услуга за организирането на услугата, както и не отпада таксата за седмичните посещения, които са вече извършени“, следва да се считат за недействителни по смисъла на ЗПК. Договорът, сключен между ответницата и „Провидент Файненшъл Бъгария“ ООД има характеристиките на потребителски договор, а ответницата има качеството на потребител по смисъла на Закона за потребителския кредит и към този договор са относими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая в договора не е ясно в какво се изразява „организирането на услугата“, предоставяна от кредитора по договора, с което въпросната клауза от договора не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК да е формулирана по ясен и разбираем начин. Очевидно, обаче се имат предвид действия по управлението на кредита, което прави клаузите противоречащи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Предвид това по силата на чл.143, ал.1 от ЗЗП тези договорни клаузи следва да се считат за неравноправни, доколкото водят до значително неравновесие в правата и задълженията между страните, а и недействителни, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Ето защо внесената от ответницата сума по договора от 80, 64 лв. следва да се приспадне от дължимата, съгласно заключението на експертизата главница от 599, 50 лв. и да се приеме, че дължимата от ответницата главница е в размер на 518, 86 лв.
Относно предявеният инцидентен установителен иск: От страна на ищцовото дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е предявена претенция спрямо ответницата за заплащане на договорна лихва. Инцидентният иск, обаче следва да бъде разгледан, доколкото с него е заявена нищожност на целия договор, с твърдението, че клаузата за договорната лихва е нищожна. Съобразявайки данните по делото съдът счита, че предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан. В чл.11, т.9 и т.9а от ЗПК има изисквания договорът да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. В случая по договора е уговорен фиксиран лихвен процент. Конкретно начислената договорна лихва е посочена в договора и за ответницата е било ясно какъв е размерът ѝ. Следва да се има предвид, че няма нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва. Действително съдебната практика приема, че противоречаща на добрите нрави е клауза, с която е уговорена договорна лихва, надвишаваща с повече от три пъти установената законна лихва. Размерът на законната лихва за периода на договора е от 10% и следователно трикратният размер е от 30%. Видно е, че договореният размер с обсъждания договор надвишава този размер, но незначително, поради което не може да се приеме, че с това е допуснато неравноправие и са нарушени добрите нрави, при положение, че както се отбеляза по-горе, няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва. Такова има за годишния процент на разходите. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В разглеждания казус годишният процент на разходите е 48% (съгласно заключението по експертизата), т.е. определен е към максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби, но не я надвишава. Доколкото при формиране на ГПР се взема предвид размера на договорната лихва и тук ГПР не надвишава допустимия размер, то не може да се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва не отговаря на законовите изисквания, или противоречи на закона. Затова предявеният инцидентен установителен иск, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният от ищцовото дружество иск молба с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан в частта относно претенцията за главница в размер на 518, 86 лв., а в останалата част, до пълния размер на претенцията от 599,99 лв., същата следва да се отхвърли, а именно за сумата от 81, 13 лв. Главницата от 518, 86 лв. следва да се признае за дължима, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12.02.2020 г. до окончателното плащане.
Относно претенцията на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена от 32, 89 лв., съдът счита, че същата е основателна и доказана. Без съмнение ответницата е в забава за изплащане на задълженията си по договора за заем и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, в случая считано от 23.06.2017 г. до 19.06.2019 г. върху главница в размер на 1 133, 34 лв. (тъй като тогава е било направено погасяване по кредита) и считано от 20.06.2019 г. до подаването на заявлението в съда на 12.02.2020 г. върху главница от 518, 86 лв. Изчислено върху тези суми обезщетението за забава надхвърля претендирания от ищцовата страна размер, поради което претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи в претендирания размер от 32, 89 лв.
При този изход на процеса ответницата дължи на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, като по заповедното производство от направените разноски от 75 лв. дължимите разноски са в размер на 65, 25 лв., а в настоящото исково производство от общо направените разноски от 545 лв. (25 лв. – дължима държавна такса; 300 лв. – внесен депозит за особен представител; 120 лв. – внесен депозит за вещо лице и 100 лв. – ***ско възнаграждение) ответницата следва да заплати на ищцовата страна сумата от 474, 15 лв. Предвид обстоятелството, че предявеният по делото инцидентен установителен иск следва да се отхвърли, то ответницата следва да заплати по сметка на РС –Нови пазар държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. П. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., следните суми по договор за потребителски паричен кредит №*** от ***г.: 518, 86 лв. (петстотин и осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) - главница и 32, 89 лв. (тридесет и два лева и осемдесет и девет) – обезщетение за забава от 23.06.2017 до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С. против Г. П. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в останалата ѝ част по договор за потребителски паричен кредит №*** от ***г., а именно относно претендираната главница, до пълния размер на претенцията от 599,99 лв., а именно за сумата от 81, 13 лв., претендирана ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. П. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., направени по настоящото дело разноски от 474, 15 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и петнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Г. П. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 65, 25 лв. (шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Г. П. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Нови пазар държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: