№ 3030
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100100891 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са е искове по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗ и чл.86 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди
/имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 14.10.2021г. на АМ
Хемус, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът И. Г. О., представляван от своята майка и законен представител Г.
Х. О., твърди, че на 15.08.2022г. е претърпял ПТП, в резултат на което е получил
телесни увреждания, физически и душевни болки и страдания. Твърди, че виновен
за ПТП е водачът на т.а. „И. 35 С 13“, Д. П. К., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно
за търпените от ПТП неимуществени и имуществени вреди, но последният е
отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за
заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 40
000лв. и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 60лв., ведно със
законната лихва от 14.10.2022г. до окончателното изплащане. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане”
АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения
механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС –
1
т.а. И.. Счита, че се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК. Евентуално,
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,
като твърди, че ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази
скоростта и разстоянието на движещите се по пътното платно МПС, че ищецът е
навлязъл на пътното платно на червен сигнал на светофара на предвидената за
пешеходци светофарна уредба, че е пресичал без придружител. Оспорва всички
посочени в исковата молба травми да са резултат от ПТП. Намира предявения иск
за главница за завишен по размер и несъответен на критерия справедливост.
Оспорва иска за заплащане на лихва за забава, като посочва, че не е изпаднал в
забава, тъй като ищецът не е съдействал за определяне на обезщетение като не е
представил поисканата от ответника допълнителна информация. Оспорва датата,
от която се претендира лихва за забава. Привлича като трето лице помагач
водачът на застрахованото при него МПС, срещу когото предявява обратен иск.
Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Третото лице помагач оспорва предявения срещу него обратен иск. Твърди,
че не са налице предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – напускане мястото на
произшествието, оспорва вината си за настъпване на процесното ПТП, твърди
наличието на случайно деяние по см.на чл.15 от НК, както и изключителна вина
на пострадалия пешеходец. Оспорва и механизма на настъпване на ПТП, както и
размера на претенциите.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 15.082022г. в гр.София около 12,50 часа по бул.„ Сливница“ в посока от
ул.”Стара църква” към ул.„ ген Асен Николов” и към „Околовръстен път“ в
дясната пътна лента се движил товарен автомобил И. 35 С 13 с per. № *******
управляван от Д. П. К., със скорост в диапазона от 30 до 50 км/ч. Времето било
дневно, слънчево, пътната настилка - суха, без неравности и повреди, Когато
автомобилът се приближавал към кръстовището с ул."Антон Кецкаров”, ищецът
И. О. – малолетен, и сестра му вървЕ. по напречната улица "Антон Кецкаров" в
посока към бул. Сливница. Достигайки до бул „Сливница“, детето предприело
пресичане на платното за движение по продължение на улицата, при което било
блъснато от товарния автомобил. След инцидента, водачът напуска района на
произшествието в неустановена посока без да уведоми органите на МВР.
Произшествието е посетено от служитЕ. на СДВР. Извършен бил оглед,
образувано е Досъдебно производство с Хо 11251/2022 год. по описа на СРТП-ОР-
2
СДВР. Издаден е Констативен протокол за ПТП.
На ищеца е оказана първа помощ от спрЕ. след инцидента водачи, след
което е транспортиран от екип на ЦСМП с оплаквания от силна спонтанна
болезненост, оток, деформация и невъзможност за активно движение на ляв долен
крайник и рана на предна повърхност на лавата подбедрица и силни болки в
главата в Клиниката по детска ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов”, гр. София ЕАД. След извършените прегледи, изследвания и
рентгенографии била поставена диагноза: счупване на тялото (диафаза) на
тибията, открито и контузия на главата.
Ищецът бил хоспитализиран. Под рентГ. контрол е извършена мануална
репозиция на фрактурата. Крайникът е имобилизиран с гипсова шина. След
проведено лечение на 18.08.2022 год. И. Г. О. е изписан от болничното заведение с
указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Дадени са
указания за носене на гипсовата имобилизация за срок от 60 дни, без спорт 60 дни
и да не стъпва на травмирания крайник за период от 20 дни.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на Товарен автомобил марка „И. 35 С 13“ с per. №
******* е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно изготвено, се установява, че в резултат от ПТП
на ищеца са причинени открито /с наличие на рана/ счупване на костите на лява
подбедрица, контузия на главата и разкъсноконтузна рана на главата. При ищеца е
приложено консервативно лечение на счупването на лява подбедрица, изразяващо
се в закрито, ръчно наместване на счупването и поставяне на гипсова
имобилизация за 60 дни. Раните са обработени хирургично. Вещото лице сочи, че
общият оздравителен период е около три месеца, като прогнозата е благоприятна -
при нормално протичане на лечебния процес, получените увреждания от ищеца,
не биха оказвали влияние върху здравословното му състояние за в бъдеще.
Вещото лице установява, че един такъв инцидент винаги предизвиква стресова
реакция при пострадалия. Тежестта на тази стресова реакция, начина на лечение и
неговата продължителност са много индивидуални и зависят от много фактори,
както субективни, така и обективни. Основните симптоми са напрегнатост,
тревожност, безсъние, страх при подобни ситуации, като няма данни за
3
посещения при психолог или психиатър и/или назначавано медикаментозно
лечение.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно – техническа и
медицинска експертиза се установява, механизма на настъпване на процесното
ПТП. Вещото лице категорично сочи, че пострадалият не е пресичал на
означеното за това места – наличната пешеходна пътека. Сочи освен това, че
водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно
спиране. Като причини за настъпване на произшествието установява както
поведението на детето, предприело пресичане на платното за движение в опасна
близост на приближаващ го автомобил, както и субективните действия на водача
на товарния автомобил, конто не се е съобразил, че в дясно от платното за
движение има деца и не е намалил своевременно скоростта си до безопасната, за
да може за спре и да не допусне ПТП. Вещото лице е категорично, че водачът на
автомобила е имал възможност да види децата и е могъл да предвиди, че те могат
да създадат опасност като предприемат пресичане на пътното платно, като е имал
възможност да предприеме предварително мерки, за да не допусне удара и
произшествието.
По делото са събирани и гласни доказателства.
Свидетелката Е. К. е възприела факти, настъпили след инцидента – относно
напускане местопроизшествието от страна на водача, пристигането на
контролните органи и откарване на детето в болнично заведение. В тази част
съдът ги възприема изцяло. В останалата част – относно движението на децата,
автомобила, светлинната сигнализация на наличната на мястото светофарна
уредба, тъй като липсва категоричност в показанията й в тези части, съдът
приема, че не са годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.
Свидетелката Й. О. – баба на ищеца, сочи, че след инцидента ищецът е
изпитвал страх, адски болки, не искал да се храни, не можел да спи, постоянно се
оплаквал от болки. Твърди, че след сваляне на гипса /след 2 месеца/ куца, болял
го крака, страхувал се от коли. Твърди, че и по настоящем не е добре, има тикове –
появили се след инцидента, скача., при студено времето - куца и се оплаква от
болки. Ищецът обаче не е бил доведен за освидетелстване от вещото лице по
допуснатата СМЕ и предвид близките, родствени отношения със свидетелктата,
съдът намира, че показанията й не могат да бъдат годно доказателство за фактите,
които се съдържат в тях – по специално относно периода на възстановяване,
неблагоприятната прогноза и последвалите нервологични усложнения –
4
получаване на тикове.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /дЕ.нквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на дЕ.ктно обезщетение от дЕ.нквента, като
фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/.
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между дЕ.нквента и ответното застрахователно
дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване
на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно
обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина;
вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице
/дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай дЕ.ктът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/представените писмени доказателства и експертните заключения / – причинено
от водача на застрахованото МПС – товарен автомобил, пътно-транспортно
произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно който е бил длъжен да бъде внимателен към уязвимите
участници в движението – пешеходците, в т.ч да предприеме мерки за предотвратяване
на удар, е блъснал пресичащия пътното платно ищец, при което на последния са
причинени телесни увреждания. Доводите в противната насока /относно липсата
на виновно поведение от страна на водача/, съдът отхвърля като неоснователни.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
товарния автомобил „И. 35 С 13 “ с per. № *******, с който виновно е
реализирано пътно транспортното произшествие.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за това,
5
че в настоящия случай се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК.
Случайното събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и
непредотвратимо по своя характер, какъвто не е настоящия случай. Безспорно е
установено по делото, че процесното ПТП е можело да бъде избягнато, ако
водачът на застрахования при ответника автомобил, е предприел действия за
избягване на удара – намаляване на скоростта /така заключението на вещото лице
по приетата КСАТМЕ/, поради което не е налице и единия от елементите на
състава по чл.15 от НК, което изключва случайния характер на деянието.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на приетите експертизи/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се опредЕ. от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени
разходооправдателни документи, от които се установява, че във връзка болничния
си престой ищецът е извършил разходи в размер на 60 лева – заплатена стая с
подобрени битови условия. Тези разходи, макар да са извършени за престоя му в
болнично заведение, не са в пряка връзка с процесното ПТП /не е било
задължително извършването им/, поради което не подлежат на обезщетяване.
Претенцията за обезвреда на имуществените вреди е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на дЕ.квента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по
т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на
ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на
6
ВКС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/
15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Съгласно сочената практика при приложение на чл. 52 от ЗЗД, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди",
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – счупване на крайник и контузия на главата, възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 4 години, срокът за
възстановяване – 60 дни, периода на претърпени болки – интензивни в началото,
при липсата на данни за усложнения в здравословното състояние на ищеца, както
и благоприятната прогноза за пълно отшумяване на физическата травма /така
заключението на в.л. по СМЕ/ съдът намира, че сумата от 20 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да опредЕ. този размер на обезщетението съдът отчете и това /съгласно
заключението на вещото лице/, че по принцип такъв инцидент оставя негативно
отражение върху психиката на пострадалия. Предвид това, съобразявайки
обичайното проявление и характер на претърпените травми, които включват и
болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите
да се характеризират с по-висока от обичайната интензивност или
продължителност, при липсата на данни за настъпили или бъдещи усложнения в
здравословното състояние на пострадалия, съдът намира че справедливия размер
на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 20 000 лв. До
7
този размер претенцията за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
основателна и в този размер следва да бъде уважена. За разликата до пълния
предявен размер е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване
както от страна на малолетното дете, в резултата на неупражнен родителски
контрол, така и принос на майката, изразяващ се в бездействие в разрез със
задължението й по чл. 125, ал. 3 СК.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
дЕ.квента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
установен по делото.
В съдебната практика се приема, че когато малолетно дете допринесе за
настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не
може да действа виновно – т. 7 на ППВС № 17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и
когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родитЕ.те му,
без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на
малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се
направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка
с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения –
ППВС № 88/12.09.1962 г.
В настоящия случай вредоносния резултат е следствие както на
поведението на пострадалото дете, така и на неговата майка.
Безспорно е установено по делото /от заключението на КСАТМЕ/, че
пострадалото дете е предприело пресичане на пътното платно на необозначено за
това място – преди пешеходната пътека и без задължителен родителски контрол.
Същото е било придружено от друго дете, чиято възраст е неизяснена по делото.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК вменява в задължение на родитЕ.те да
осигуряват постоянен надзор на малолетното си дете. Макар това да не означава,
че родитЕ.те трябва да следват неотлъчно децата си и да участват във всичките им
занимания, то те са длъжни да осигурят пълнолетно лице, което да извърши това,
8
още повече при движение в градска среда и с интензивен трафик.
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си /пресичайки пътното платно на неозначено за това място – чл.113, ал.1
ЗДвП, несъобразявайки се с приближаващото транспортно средство – чл.113,, ал.2,
вр.ал.1, т.2 от ЗДвП и продължавайки движението си, без да пропусне приближаващия
автомобил и без родителски надзор/, пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 30%. Налице са
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от 20 000 лева,
на 14 000 лева. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди е основателен в
този размер, в който следва да бъде уважен. За разликата до пълния му предявен
размер от 40 000 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от
ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 14 000 лева. Ответникът дължи и
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
14.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ
застрахователят, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от момента на окончателното произнасяне по
претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по претенцията, заведена
при ответника. Претенцията е заведена на 14.10.2022г., произнасяне по нея няма,
при което срокът за това е изтекъл на 14.01.2023г. Доколкото претенцията за
присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на
главниците, представлява материалноправна последица от уважаване на исковете
за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът
не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на
предявяване на притинцията пред застрахователя.
При този изход на делото, съдът дължи произнасяне по предявения обратен
иск на застрахователя към дЕ.квента – трето лице помагач по делото, намиращ
основание в чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. застрахователят има право
да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от
виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
9
За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1)
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и застраховано при него
лице към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в
полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (дЕ.ктно) основание срещу
причинителя на вредата-т. е. вредите да са причинени от дЕ.нквента чрез негово
виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД 3) заплащане от страна
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че дЕ.нквентът-ответникът е причинил
виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
По делото всички тези предпоставки са налице. Установено е наличието на
застрахователно правоотношение в срока на действие на което е възникнало
застрахователно събитие – ПТП, виновно причинено от водача на застрахования
при ответника автомобил, както и това, че виновният водач е напуснал мястото на
ПТП преди идването на контролните органи, а присъствието му по закон е било
задължително.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като
според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова
разпоредба, то е задължително когато при произшествието има убит или ранен
човек. Безспорно е установено по делото, че при процесното ПТП е бил ранен
ищецът, както и това, че водачът на автомобила е напуснал произшествието,
макар да е бил длъжен да изчака контролните органи. Предвид това, съдът
намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на водача на
товарния автомобил И. - Д. П. К., виновно причинил процесното ПТП.
Последният следва да бъде осъден да заплати на застрахователя присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с дължимите лихви и сторените в
настоящия процес разноски.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 5 390.00 лева – заплатени
депозити за ВЛ и заплатено адвокатско възнаграждение, от които следва да се
10
присъдят 3 506.33 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 560 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 147.20 лева –
изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1 347.16 лева – част
от адвокатско възнаграждение от 3 854.80 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съразмерно на уважената част от исковете претенции.
Разноски на третото лице помагач не се дължат – чл.78, ал.10 ГПК. В негова
тежест следва да се възложат разноските на ответника, сторени в настоящото
производство както по първоначалния – 2 054.36 лева, така и по обратния иск-
2 173.74 лева, в общ размер на 4 228.10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "*******, да заплати на И. Г. О., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител: Г. Х. О., ЕГН
**********, двамата от гр. София, ул. „*******”, № *******., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, сумата 14 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания; в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на
15.08.2022г. в гр. София, причинени виновно от Д. П. К., за управляваното от
която МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество, ведно със законната лихва от 14.01.2023г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 40 000 лева, а претенцията за заплащане на имуществени
вреди - изцяло.
ОСЪЖДА И. Г. О., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител: Г. Х. О., ЕГН **********, двамата от гр. София, ул. „*******”, №
*******, да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. "*******, да заплати на сумата от 3 506.33
лева – разноски по делото.
11
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "*******, да
заплати на адв. Х. А. З., гр.София, ул.******* сумата от 1 347.16 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "*******, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 707.20 лева.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. *******,
бл. ******* да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "*******, на основание чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ сумата от 14 000 лева – застрахователно обезщетение по щета №
0411-175-0002-2022г., ведно със законната лихва от 14.01.2023 г. до
окончателното плащане, както и 4 228.10 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Д. П. К. като трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12