РЕШЕНИЕ
№ 328/08.01.2016г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети декември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Василка Желева
Цветомира
Димитрова
при секретаря М.Ч.
..............................................................и в присътвието
на
Прокурор Елеонора Иванова.............................................................................................като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 206 по
описа за 2015
година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Суса – Р”
ООД, гр. Х. с адрес:
гр. Х., бул. „Б.” № …, ет…,
офис .., подадена чрез процесуален представител, против
Решение № 173/10.07.2015г. постановено по НАХД № 384/2015г. по описа на Районен
съд – Хасково.
Касационния жалбоподател е останал недоволен от
така постановеното решение, като го обжалва с оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се навеждат твърдения за необоснованост
на оспорваното решение, поради обстоятелството, че същото не почива на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково не заема становище по обжалването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за неоснователна, поради което моли за оставяне в сила
на атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 173/10.07.2015г. постановено
по АНД № 384/2015г. по описа на Районен съд – Хасково е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 26 – 000059/31.03.2015г. на Директора на дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Хасково, с което на „Суса – Р” ООД, гр. Х. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е
наложена административна санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 63,
ал.3 от КТ.
За да постанови решението си, районният съдът е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
последното. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е
извършило описаното в АУАН и наказателно постановление нарушение, поради което
правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази
връзка въззивната инстанция е изложила доводи в подкрепа на извода, че фактът
на последващото прекратяване на трудовия договор /два дни след неговото
сключване/ и неявяването на лицето М. М. на работа са ирелевантни към
съставомерността на извършеното нарушение, изразяващо се в неизпълнение от
страна на работодателя на задължението, въведено с разпоредбата на чл.62, ал. 3
от КТ. Районния съд е обсъдил вида и размера на наложената административна
санкция, като е намерил същите за правилно и законосъобразно определени от
административнонаказващия орган. Съдът е
приел за неприложим в случая института на маловажността като е изложил съображения в тази насока.
Касационната
инстанция напълно споделя направените от Районен съд - Хасково констатации за
липса на допуснати от съответните органи нарушения в процедурата по съставяне
на АУАН и тази по издаване на НП, достатъчно тежки, че да се оценят като такива
налагащи отмяна на акта, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за
нормативно дължимо съдържание във връзка със съответните реквизити. Дадена е
възможност наказаното лице да реализира в пълен обем правото си на защита,
както по време на развилото се административнонаказателно производство така и
на последвалото съдебно.
Спорът
по настоящото съдебно контролно-отменително производство е изцяло правен, при
липса на спор по фактите. В конкретния случай, с оглед релевираните касационни
основания, базирани на наведените от процесуалния представител на накасатора
съображения е необходимо да се даде отговор на въпроса бил ли е налице трудов
договор между „Суса – Р” ООД, гр. Х. и М. Б.
М., за чието сключване дружеството да е
било длъжно да уведоми съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите /ТД на НАП/.
Настоящият
касационен състав намира отговора на поставения въпрос за положителен по
следните съображения:
Законодателят
в разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е въвел задължение за работодателя да
извърши уведомяване на съответната ТД на НАП, при настъпване на следните
правнозначими факти: сключване, изменение и прекратяване на трудов договор,
като за неизпълнение на вмененото задължение е предвидена административна
санкция. Текстът на посочената законова разпоредба не оставя съмнение относно
дължимото от страна на работодателя или упълномощено от него лице дължимо
поведение, както в случай на сключване, така и в случай на прекратяване на
трудов договор. При логическото тълкуване на нормата следва извода, че е без
значение за колко време е съществувал в правния мир трудовият договор като съглашение
между два правни субекта, поради което за сключването му е следвало да бъде
уведомено съответната ТД на НАП. На тази плоскост се явяват неоснователни
доводите накасатора, че към момента на изтичане на тридневния срок за
уведомяване - 15.05.2014г. /четвъртък- присъствен ден/ в правопорядъка не е
съществувал трудов договор, който да бъде регистриран. Законодателят е въвел
задължение за уведомяване на компетентния административен орган за самото
сключване на трудов договор, като действие / воляизявление на правни субекти по
повод уреждане правоотношенията по между им, без да поставя условие за
валидността и действието на конкретния договор. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че за да се приеме в конкретния случай, че е налице „правно
нищо” което да не подлежи на уведомителен режим пред ТД на НАП, то следва трудовият
договор да е обявен от съда за недействителен /чл.74 ал.2 КТ/ или да е налице
хипотезата на невъзникване на трудово правоотношение, уредена в чл.63 ал.3 от КТ. Страните не могат да се
позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи,
докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не им бъде връчено /чл.74
ал.5 от КТ/. Съгласно чл.63 ал.3 от КТ трудовото правоотношение се смята за
невъзникнало, но само ако работникът или служителят не постъпи на работа в
едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1 /екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите/, освен ако страните са уговорили
друг срок. От доказателствената съвкупност по делото не се установява да са
налични коментираните хипотези, поради което следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на визираното в
АУАН и НП административно нарушение, а административнонаказателната му
отговорност е правилно и законосъобразно е ангажирана.
Неоснователни
са и възраженията за наличие в случая на сложен фактически състав, от който
възниква трудовото правоотношение между санкционираното дружество и М. М. и вследствие на който започвало и
изпълнението на трудовите функции по договора. Със сключване на Трудов договор
№ 0164/12.05.2014г. трудовото правоотношение възниква към посочената дата,
между лицата сключили договора, а спецификата и времето на започване изпълнение
на трудовите функции, както и допълнителните споразумения в тази връзка са
обстоятелства извън предмета на настоящата проверка.
С оглед изложеното, настоящата
касационна инстанция намира, че нарушението и правната му квалификация са
правилно установени, извършването на нарушението от санкционираното лице е
доказано по несъмнен начин, а санкционната норма е правилно приложена.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 10.07.2015г.
постановено по АНД № 384 по описа на Районен съд – Хасково за 2015г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.