Решение по дело №766/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430200766
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

град Плевен , 09.07.2019 година

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ТРЕТИ  състав, в публично съдебно заседание на  трети юли  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

при секретар Петя Каракопалиева като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 766 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от С.Н.Л.   с ЕГН  **********, в качеството си на управител на „***” ЕООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***  , се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2613736 на ОДМВР – Плевен , с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т. 2от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50  лв.

 Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материално правно. Твърди се, че нарушението не е доказано и не е извършено от жалбоподателя. Нарушен е чл 39 ал4  от ЗАНН .Липсват определените реквизити на ЕФ,липсават имената на физическото лице издало ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят  не се явява.

В съдебната фаза  не ангажира писмени доказателства.

Административно наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОД МВР – Плевен, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 17.03.2019 година в 11:23 часа в населено място гр.Плевен,***до консервен завод „***” с посока на движение с.***,нарушението установено  с  техническо средство АТСС СПУКС АRН CAM S1 с толеранс – 3 км/ч с МПС ***лек автомобил  с  регистрационен номер  ***, е извършено нарушение на скорост  установено и заснето  с автоматизирано техническо средство № 11743cd, движищо се със скорост 65 км/ч, при разрешена такава 50  км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 15 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР – Плевен  е издаден ЕФ серия К № 2613736 на името на ***   с ЕГН **********, в качеството си на управител на „***” ЕООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***

 В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание   чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв.  

В Административно наказателната преписка (АНП) няма  данни кога ЕФ е изпратен на лицето , но има данни  кога му е връчен  а именно на 28.03.2019г, както и няма данни жалбоподателят да е представил в ОДМВР – Плевен Декларация по чл. 188 от ЗДвП или дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни). Както и няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл 189 ал5 от ЗАНН,кой е управлявал въпросното МПС с което е извършено нарушението. Като е преставена справка от КАТ ,че собственик на МПС ***лек автомобил  с  регистрационен номер  ***  е  С.Н.Л.   с ЕГН  **********. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № ***    в процес на приближаване към  автоматизираната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение  65 км/ч, съответно наказуема установена скорост –65км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от  50   км.ч.

В АНП има данни  относно работата и използването на конкретното АТС на процесната дата – 17.03.2019г, когато се твърди, че е установено нарушението на жалбоподателя.  Представен е  Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменана от 16.01.2018 година за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка смяна на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки протокол.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Плевенски районен съд, достигна до следните правни изводи:

 Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ОДМВР – Плевен, в района на който попада град Плевен, където административното нарушение е довършено.Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е осъществен.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В настоящия случай административно наказателната отговорност на жалбоподателя  е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, установено с мобилно АТСС  АRН CAM S1 №1174 cd  (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно наказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен съобразно изискването на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички изискуеми лимитативно изброени реквизити за обективирано съдържание. В този смисъл Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за недостатък във формата на акта поради липсата на дата на съставяне, издател, подпис на издателя и категория на ППС-то, тъй като те не са реквизитите на ЕФ. В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. При наличие на посочените в ЕФ обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ – цифровите стойности на разрешената – максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТС и конкретното й превишение, покриват се основните съществени елементи от административно наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 5, вр.чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено и това изискване за реквизита по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като вече се посочи същите не са обвързани с тези, установени за съдържанието на НП. Иначе казано надлежно е конкретизирано противоправното фактическо деяние, сочещо фактическия състав на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото сочената  скорост (65 км/ч) е по-висока от максимално допустимата по силата на общото ограничение за движение в населено място, предвидено ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП.

 В преписката на административно наказващият орган е приложена справка за  технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното време и място, предвид  приложен Протокол за използване, съставен в изпълнение на изискванията на чл. 10 от Наредбата. Същевременно, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението. Т.е. при наличните по делото  се установява по несъмнен начин че използваното АТС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време.С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната по-горе Наредба е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТС и системи за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай   е съставен протокол но липсва подобна снимка, от която в действителност да става ясно къде е било разположено при извършване на заснемането на скоростта АТС. Това обстоятелство въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, като липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда на посочените в ЕФ дата и място, препятства възможността да се установи действително ли скоростта на автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта .

По делото е представена справка  за регистрацията на  че собственик на МПС ***лек автомобил  с  регистрационен номер  ***  е  С.Н.Л.   с ЕГН  ********** от която се установява че собственик на процесният автомобил е не лицето записано като нарушител в ЕФ ***  , а С.Н.Л. – т.е. по делото не е доказано, жалбоподателят дали е собственик на МПС, посочено в ЕФ или лице, на което МПС е било предоставено за управление от собственика, а в административно наказателния процес тежестта на доказване се носи от АНО (както вече бе посочено), поради което същият следва да докаже горепосоченото обстоятелство.По преписката е представена п Декларация по 189ал5 от ЗДвП,но същата не е  попълнена,за да  се установи кой е управлявал автомобила на датата на извършеното нарушение.

 Макар и  в тази връзка по делото   да е представено справка от Сектор КАТ ПП за собствеността на МПС, или друг документ, удостоверяващ собствеността на МПС,административно наказващият орган не се е съобразил с това и е съставил ЕФ на друго лица,което не е собственик на лекият автомобил извършил нарушението.По делото е изискана и справка от Търговският регистър , от която е видно ,че управител на „*** ЕООД  е С.Н.Л.   и към 17.03.2019г законен представител на управляваното  от фирмата МПС ***с  регистрационен номер  ***  е  С.Н.Л. ,  а не ***.На осн.чл 188 ал 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС собственост на  ЮЛ,предвиденото наказание се налага на неговият законен представител, или на лицето ,посочено от него ,на което е предоставил управлението на МПС.С атакувания ЕФ не е наложено наказание  на законният представител- С.Н.Л.  .Нарушена е процедурата по връчване на ЕФ ,предвидена в чл 189ал5 от ЗДвП,тъй като издаденият ЕФ не е връчен на законният предстател на ЮЛ от една страна.Незаконосъобразно е ангажирана админис9тративно наказателната отговорност спрямо жалбоподателят.

По отношение правосубектността и персонификацията на органа, издал процесният ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно относно  авторството. Изключението следва по силата специалната норма на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица – ОДМВР – Плевен  в структурата на МВР.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът

                                                                   Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2613736 на ОДМВР – Плевен с който на жалбоподателя С.Н.Л.   с ЕГН  **********, в качеството си на управител на „***” ЕООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***  за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. като НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен  в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :