Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1587/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Т. и Д.А.Т., с която са предявени срещу Ж.Й.Л.
и Н.С.Н. както следва:
установителен иск с правно
основание чл.75, ал.2 ЗН за признаване за нищожна на делба, извършена с Договор
за делба на недвижим имот от 14.09.2004 г., сключен между Ж.Й.Л. и Я.Б.Т.поради
неучастие на съсобственик,
осъдителен иск с правно
основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищците върху 1/2
ид.ч. от недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 68134.1970.4261, находящ се в гр. София, район Витоша,
Драгалевци, ул. *******, с площ от 500 кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1970.233, 68134.1970.908, 68134.1970.263,
68134.1970.4262, 16813.1970.261 и за осъждане на ответниците да им предадат така
описания недвижим имот.
Ищците
твърдят, че са собственици на 1/2 ид.ч. от недвижими
имоти, представляващи съгласно актуалния си градоустройствен статут поземлен
имот с идентификатор 68134.1970.4262, заедно с разположената в имота двуетажна
жилищна сграда и поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4261. Твърдят, че са
придобили идеалната си част върху имотите по силата на съпружеска имуществена
общност, трансформирана в обикновена съсобственост при прекратяване на брак (за
първия ищец) и по наследство (за втория). Твърдят, че през 1993
г. по време на брака си с А. Т.Я.е придобила по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, като през 1997
г. е узаконена изградената в мястото двуетажна вилна сграда. Имотът е придобит
в съсобственост с ответницата Ж.Л.. През 2000 г. бракът между Я.Т. и А.Т. е
прекратен. През 2004 г. Я.Т. сключва договор за доброволна делба с Ж.Л., по
силата на който в дял на Л. е поставено дворното място и първия етаж от вилната
сграда, с в дял на Я.Т. – вторият етаж на сградата. Ищците твърдят, че така
извършената делба е нищожна поради неучастие на А.Т., който е съсобственик по
силата на съпружеска имуществена общност. След делбата от дворното място са
образувани два отделни парцела, единият от които незастроен – с идентификатор
68134.1970.4261, който Ж.Й. е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на
втория ответника Н.Н.. Твърдят, че договорът не е
породил транслативно действие поради нищожността на
делбата – тъй като прехвърлителката не е била собственик на дворното място.
През 2007 г. Я.Т. е починала и е оставила за наследник по закон сина си –
втория ищец Д.Т., който по силата на наследство е придобил половината от дела
на майка си в процесните имоти. Искат договорът за доброволна делба да бъде
признат за нищожен, да бъде установено правото на ищците на собственост върху
1/2 ид.ч. от имота, прехвърлен на ответника Н.Н. и имотът да им бъде предаден.
Ответницата
Ж.Л. оспорва исковете. Оспорва претенцията на ищеца А.Т. да е притежател на
идеална част от процесните имоти по силата на съпружеска имуществена общност –
позовава се на забраната за чужденци да притежават земя, действаща към момента
на придобиване на имота, както и на липсата за разрешение от министъра на
финансите за придобиване на сградата. Твърди, че към момента на извършване на
делбата съсобственици на имота са били двамата съделители
и делбата е действителна, като в дял на Я.Т. е поставен вторият етаж на
сградата и не оспорва правата на ищеца Д.Т. върху притежавания от майка му
обект на правото на собственост. Оспорва ищците да са придобили 1/2 ид.ч. от дворното място и от имота, представляващ първи
етаж на вилната сграда. При условията на евентуалност – ако бъде уважен иска по
чл.75, ал.2 ЗН, предявява възражение за придобиване по давност на частта от
имотите, поставени в неин дял при доброволната делба.
Ответникът
Н.Н. оспорва исковете по съображения, че към момента
на придобиване на имота от Ж.Л. и Я.Т., чужденци не са имали право да
придобиват земя, а ищецът А.Т. не е имал разрешение от министъра на финансите
за придобиване на част от сградата. Оспорва претенцията за нищожност на
договора за делба, твърди че е собственик на прехвърления му от ответницата Ж.Л.
недвижим имот, като при условията на евентуалност твърди да го е придобил по
силата на изтекла в негова полза и в полза на праводателката
му придобивна давност.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По
иска по чл.75, ал.2 ЗН:
Договорът за доброволна делба представлява
самостоятелен вид договор, целта на който е да се прекрати съсобствеността като
всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото
това е възможно или уравнение в пари или имот. В делбата следва да участват
всички съсобственици, като неучастието на съсобственик води съгласно чл.75,
ал.2 ЗН до най-тежката последица – нищожност на делбата.
С процесния договор за делба, сключен на 14.09.2004 г.
Ж.Л. и Я.Т. са уредили отношенията си по повод притежаван от тях недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, Драгалевци,
ул. *******, заедно с поземления имот, в който е построена сградата,
представляващ имот с планоснимачен номер 262 от кв.
24 по плана на София, местността „в.з. Киноцентър III част - разширение“, който е с площ от 1050 кв.м.
Съобразно постигнатото съгласие в договора Ж.Л. получава в свой дял първия етаж
на сградата, заедно с тоалетната под стълбището на втория етаж, заедно с целия
сутеренен етаж, заедно с целия таван на сградата, заедно с 2/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с цялото дворно
място с площ от 1050 кв.м., а Я.Т. получава в свой дял втория етаж на сградата,
заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, като
за уравняване на дяловете Ж.Л. се е задължила да заплати на Я.Т. сумата от 9000
лв.
Спорен между страните е въпросът дали при сключване на
процесния договор за делба Я.Т. и Ж.Л. са били единствени съсобственици на
процесния имот или квота в съсобствеността е притежавал и ищецът А.Т..
Установява се Удостоверение за граждански брак от
23.05.1990 г., че на посочената дата Д.Т., гражданин на Република Гърция и Я.Б.а
Г., българска гражданска, са сключили граждански брак. По делото не се спори,
че към момента на сключване на граждански брак и впоследствие ищецът А.Т. не е
имал българско гражданство.
Установява се от нотариален акт №93 от 02.09.1993 г.,
че П.К.Д. и Д. Д. Д.са прехвърлили на А.Д.Л. и Я.Б.Т.чрез договор за
покупко-продажба неурегулирано дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м.,
находящо се в землището на кв. Драгалевци, съставляващо имот пл. №262,
кад.л.640 по плана на гр. София, кв. Драгалевци. С договор за дарение, сключен
с нотариален акт №176 от 28.12.1996 г. А. Л. и съпругът й Й.Л.са прехвърлили на
ответницата Ж.Л. притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от недвижимия
имот.
Установява се от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, че недвижимия имот пл. №262, кад.л.640, е идентичен с имоти с
идентификатори 68134.1970.4261 и 68134.1970.4262, като двата имота произлизат и
са в границите на поземлен имот стар пл. №262, кад.л.640.
На 14.02.2000 г. е прекратен чрез развод бракът между Я.Т.
и А.Т., видно от решението на СГС от 22.10.2002 г., с което е признато и
допуснато до изпълнение решението на Едночленния първостепенен съд в гр. Солун.
Към момента на сделката, сключена с нотариален акт №93
от 02.09.1993 г., Я.Б.Т.е била в брак с гръцкия гражданин А.Т.. Към този момент обаче
съгласно чл.22 от Конституцията на Република България, в редакцията й към ДВ,
бр. 56 от 1991 г., чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да
придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В
този случай те следва да прехвърлят собствеността си. Т.е. макар към 1993 г. по
силата на действащия тогава СК от 1985 г. – чл.19, ал.1 придобитите в резултат
на съвместен принос вещни права да принадлежат общо на двамата съпрузи, налице
е норма от по-висш ранг (чл.22 КРБ), съгласно която е налице забрана за ищеца
като чужденец да придобие право на собственост върху земя. Действително, в
по-късен момент – с ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 1.01.2007 г. нормата в КРБ
е изменена в смисъл, че чужденци могат да придобиват право на собственост върху
земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към
Европейския съюз. Това изменение на режима обаче няма отношение към вече
възникналите придобивни фактически състави, в това
число към процесната сделка. Това е така защото по силата на по смисъла на
чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона – т.е. способите за придобиване на
собственост върху недвижим имот са изчерпателно изброени и законоустановени. „Друг
начин, определен в закон” за придобиване на право на собственост по смисъла на
чл.77 от ЗС е всяко друго, различно от сделката и придобивната
давност основание, на което с изрична разпоредба на закона се придава прехвърлително или конститутивно
действие по отношение на правото на собственост върху определена движима или
недвижима вещ. Такива други начини са например: приращението
по чл.92 и 93 от ЗС, преработването и присъединяването по чл.94-98 от ЗС,
наследяването, съдебното решение по извършване на делбата, съдебното решение,
постановяващо изкупуване на имот по реда на чл.33 от ЗС, чл.66 от ЗС, чл.199 от ЗУТ или чл4а от ЗСПЗЗ, съдебното решение за обявяване на предварителен договор
за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, отчуждаването на имот за държавна
или общинска нужда, обезщетяването с имот, отчуждаването или придаването по
регулация преди приемането на ЗУТ, реституцията, административните актове
/например придобиването на сервитута по чл.36 от З. и др./, самият закон
/например придобиването на някои сервитути по Закона за водите и Закона за
енергетиката/. Т.е. за да се приеме, че макар ищецът да не е придобил право на
собственост по силата на СИО към момента на сключване на сделката през 1993 г.,
е придобил това право по-късно, с отпадане на забраната за гражданите на ЕС да
притежават земя в Република България, следва изрично в закон да е установено прехвърлително или конститутивно
действие по отношение на правото на собственост върху определена движима или
недвижима вещ. И доколкото липсва законова разпоредба, придаваща прехвърлително или конститутивно
действие на отпадане на забраната за притежаване на земя от чужденци, то
процесният недвижим имот, представляващ земя (дворно място), и по-специално –
идеалната част в него на Я.Т., не е придобита и притежавана в режим на
съпружеска имуществена общност с ищеца А.Т.. И доколкото по отношение на
правото на собственост върху земята не е съществувала бездялова
съсобственост в режим на СИО, с прекратяване на брака ответникът А.Т. не е
придобил част от притежаваната от Я.Т. идеална част от имота.
В процесното дворно място,
представляващо имот с пл. №262, кад.л.640
(към момента представляващо имоти с идентификатори 68134.1970.4261 и 68134.1970.4262),
е построена двуетажна жилищна сграда. От допълнителната техническа експертиза
се установява, че сградата представлява вилна сграда и оранжерия, които са
нанесени в кадастралния план от 1975 г., като нанасянето на двете постройки е
станало през 1989 г. за вилната сграда и 1993 г. за оранжерията. От
строителните книжа, приложени по делото, има данни, че вилната сграда е
построена още през 1984 г. При огледа на място вещото лице е констатирало, че и
двете сгради съществуват.
От изложеното следва, че към момента на придобиване на
процесното дворно място през 1993 г. в режим на съсобственост от Я.Т. и А. Л.,
в него е изградена вилна сграда и оранжерия, които по силата на транслативната сделка преминават в съсобственост на
приобретателите на земята. Спорен по делото е въпросът дали ищецът А.Т. е придобил през 1993
г., в режим на СИО с Я.Т., построените в имота сгради. Съгласно действащата към
1993 г. редакция на чл.29 ЗС (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) чуждите граждани с местожителство
в чужбина могат да придобиват недвижим имот в страната само с разрешение на министъра
на финансите. Разрешение не е необходимо, когато недвижимият имот се придобива
по наследство по закон. От тук следва, че за да придобие права върху сградите в
процесния имот, ищецът следва да е получил разрешение по чл.29 ЗС от министъра
на финансите. На ищеца с доклада по делото беше указано, че в негова
доказателствена тежест е да докаже, че е имал разрешение от министъра на
финансите за придобиване на процесните сгради. По делото не се твърди, нито се
представят доказателства за издаване на такова разрешение. Ето защо съдът
приема, че в полза на ищеца не е възникнало право на собственост върху идеална
част от сградите, изградени в процесния имот.
На 14.09.2004 г. е сключен процесният договор за делба, с
който ответницата Ж.Л. и Я.Т. са прекратили съсобствеността си върху процесните
имоти, като в дял на Ж.Л. е поставен първият етаж на сградата, заедно с
тоалетната под стълбището на втория етаж, заедно с целия сутеренен етаж, заедно
с целия таван на сградата, заедно с 2/3 ид.ч. от
общите части на сградата, заедно с цялото дворно място с площ от 1050 кв.м., а Я.Т.
получава в свой дял втория етаж на сградата, заедно с 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата, както и парично уравнение от 9000 лв. По делото се
установи, че към сключване на договора за делба, съсобственици на процесния
имот са били единствено съделителите Ж.Л. и Я.Т.,
като ищецът А.Т. не е притежавал идеални части нито от земята, нито от
сградите. От тук следва, че при извършване на делбата са участвали всички
съсобственици, т.е. не е извършена без участието на някой от притежателите на
идеални части от имотите и не страда от порока по чл.75, ал.2 ЗН. Ето защо
предявеният иск по чл.75, ал.2 ЗН за признаване на делбата за нищожна е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл.108 ЗС:
Както бе посочено вече, с процесния договор за делба,
сключен на 14.09.2004 г. между Ж.Л. и Я.Т., е прекратена съсобствеността върху
притежавания от тях недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, Драгалевци, ул. *******, заедно с поземления имот, в
който е построена сградата, представляващ имот с планоснимачен
номер 262 от кв. 24 по плана на София, местността „в.з. Киноцентър III част - разширение“, който е с площ от 1050 кв.м. По
силата на договора ответницата Ж.Л. е придобила в индивидуална собственост
първия етаж на сградата, заедно с тоалетната под стълбището на втория етаж,
заедно с целия сутеренен етаж, заедно с целия таван на сградата, заедно с 2/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с цялото дворно
място с площ от 1050 кв.м., а Я.Т. е придобила втория етаж на сградата, заедно
с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и е получила
за уравняване на дяловете сумата от 9000 лв.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че за недвижимия имот пл. №262, кад.л.640, е отреден УПИ V-262 съгласно регулационния план на в.з. Киноцентъра III част-разширение, като от него впоследствие са
образувани два имота - с идентификатори 68134.1970.4261 и 68134.1970.4262, като
двата имота произлизат и са в границите на поземлен имот стар пл. №262,
кад.л.640. От техническите експертизи и от кадастралните справки се установява,
че вилната сграда, в която се намира отредения в дял на Я.Т. част от имота, е
изградена в имота с идентификатор 68134.1970.4262.
На 24.08.2007 г. Я.Б.Т.е починала и е оставила за
наследник по закон сина си – ищеца Д.А.Т., видно от удостоверението за
наследници (л.39). По силата на чл.5, ал.1 ЗН ищецът Д.А.Т. е придобил по
силата на наследствено правоприемство притежавания от наследодателката
Я.Т. недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. *******, със застроена площ от 43
кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата. Видно от справката по кадастралната карта (л.48), имотът представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1970.4262.1.2.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт №167 от 11.11.2011 г. ответницата Ж.Л. е прехвърлила на ответника Н.Н. собствения си недвижим имот, представляващ имот с
идентификатор 68134.1970.4261. Правата на праводателката
произтичат от договора за доброволна делба, който е валиден и е провел правно
действие. Доколкото праводателката е титуляр на
правата, които прехвърля, договорът е провел вещно-транслативно
действие, като е доставил в патримониума на ответника
Н.Н. собствеността върху имота с идентификатор
68134.1970.4261.
От тук следва, че ищците А.Т. и Д.Т. не са придобили
права върху имота с идентификатор 68134.1970.4261. Ищецът Д.Т. е придобил по
силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху обект,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1970.4262.1.2,
който обаче не е предмет на ревандикационния иск.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск по чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от имота с идентификатор 68134.1970.4261 и за
осъждане на ответниците да предадат владението върху имота, е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
На ответника Ж.Л. следва да
се присъдят направените разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение – за
сумата от 2900 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т., гражданин
на Република Гърция, роден на *** г. и Д.А.Т., ЕГН:**********, срещу Ж.Й.Л., ЕГН:**********, и Н.С.Н., ЕГН:**********, искове както
следва:
иск с правно основание
чл.75, ал.2 ЗН за признаване за нищожна на делба, извършена с Договор за делба
на недвижим имот от 14.09.2004 г., сключен между Ж.Й.Л. и Я.Б.Т.поради
неучастие на съсобственик,
и иск с правно основание
чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1970.4261, находящ се в гр. София, район Витоша,
Драгалевци, ул. *******, с площ от 500 кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1970.233, 68134.1970.908, 68134.1970.263,
68134.1970.4262, 16813.1970.261 и за осъждане на ответниците да им предадат
така описания недвижим имот.
ОСЪЖДА
Д.Т., гражданин на Република Гърция,
роден на *** г. и Д.А.Т., ЕГН:**********, да заплатят на Ж.Й.Л., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2900 лв.,
представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: