Решение по дело №1535/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 86
Дата: 20 февруари 2018 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20175640101535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86/ 20.02.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                          състав

на осми февруари                                                      две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1535 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Твърди се, че ищцата работила като Директор на Дом за стари хора Кенана към Община Хасково. Със Заповед от 15.02.2016г., връчена на 17.02.2016г., била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Като причина за уволнението била посочена промяна на изискванията за изпълнение на длъжността. Счита заповедта за незаконна. В същата не било посочено какви изисквания за изпълнение на заеманата от ищцата длъжност са променени, с какъв акт и от кой орган е извършена промяната, какви обективни промени я обосновават и други съществени за защитата въпроси. Липсата на тези реквизити в заповедта за уволнение не позволявало да се направи извод за законността на уволнението, както и дали работодателят е упражнил правата си добросъвестно, предвид разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ. Поради незаконното уволнение ищцата претърпяла имуществени щети в размер на 6-месечно БТВ за периода на оставане без работа от 18.02.2016г. до 18.08.2016г. или общо 8382,00 лева. Допълнително уточнява, че предявява исковете си срещу Дом за стари хора Кенана – Хасково, представляван от директора Л.И.Е., и Дом за възрастни хора със сетивни нарушения – Хасково, представляван от директора Р.Д.П., като правоприемници на ДСХ Кенана и ДВХСН, ръководени от ищцата, както и че се отказва от исковете срещу Община Хасково.

Иска постановяване на решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата за незаконно и да се отмени заповедта, с която е извършено; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност Директор на Дом за стари хора Кенана към Община Хасково; да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето от 18.02.2016г. до 18.08.2016г. в размер на 8382,00 лева, както и направените по делото разноски.

С Определение от с.з.08.02.2018г. е допуснато увеличение на предявения иск за обезщетение от 8382,00 лева на 9863,28 лева, която сума да бъдела заплатена от двамата ответници при условията на солидарна отговорност.

            Ответникът Дом за стари хора Кенана – Хасково, представляван от управителя Л.Е., депозира отговор по реда на чл.131 от ГПК. Сочи настъпила промяна при работодателя с оглед извършен мониторинг в ДВХНС Хасково в изпълнение  на Заповед №РД01-61 от 19.01.2016г. на ИД на АСП. Кметът на Община Хасково обособил двата, ръководени от ищцата дома, като самостоятелни институции със самостоятелно ръководство. Одобрени били самостоятелни щатни разписания на длъжностите, считано от 01.04.2016г. Длъжността директор на ДВХСН заела Р.Д.П. въз основа на трудово договор №10/15.04.2016г., а на ДСХ – Л.Е. с трудов договор №6/19.02.2016г. Към дата на прекратяване на трудовия договор на ищцата, то тя ръководела ДСХ Кенана, а двата новообразувани дома били правоприемници на ръководения от нея. Счита по същество предявените искове за неоснователни, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържала всички необходими реквизити относно мотивировка съгласно чл.195, ал.1 от КТ. На 10.02.2016г. Кмета на Община Хасково утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността, при която била предвидена образователна степен Магистър, професионална област Социални дейности, Здравеопазване и Икономика на управление. Ищцата отказала да получи новата дл.характеристика, което се удостоверило с двама свидетели. Ищцата не отговаряла на новите повишени професионални изисквания. Имала висше образование с професионална квалификация икономист – счетоводител и притежавала сертификат за квалификация и професионален опит в банковото дело. Поради това прекратяването било на основание чл.328, т.11 от КТ. Нямало пречка с длъжностната характеристика да бъдат въведени нови изисквания за професионална квалификация. Преценката била суверенна и по целесъобразност, не подлежала на съдебен контрол. В настоящия случай не били нарушени императивни разпоредби, тъй като имало необходимост от промяна в изискванията за заемане на длъжността, произтичаща от ЗСП, ПП ЗСП, ЗЗдравето. С промяната на длъжностните изисквания тези правни норми били спазени, тъй като домовете били специализирани институции за предоставяне на социални услуги, а ръководителите им съгласно чл.36, ал.3, т.2, б.Г, т.3 от ПП ЗСП трябвало да имат професионална квалификация в областта на социалните дейности или в здравеопазване и икономика и управление. Повишаването на изискванията било с оглед нуждите на работа. Нямало недобросъвестност по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ.

            Ответникът Дом за възрастни хора със сетивни нарушения Кенана – Хасково /променено наименова в хода на процеса – с.з. 08.02.2018г. – Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения/, представляван от управителя Р.Д.П., депозира отговор по реда на чл.131 от ГПК. Сочи настъпила промяна при работодателя. Счита иска за признаване незаконното уволнение за допустим срещу новите двама ответници. Искът за възстановяне на длъжността обаче бил недопустим, поради обстоятелството, че в изпълнение на задължително предписание, дадено в констативен протокол относно извършен мониторинг били обособени две самостоятелни институции, всяка ръководена от директор. Вече не съществувала длъжността, на която искала да бъде възстановена ищцата, поради несъществуване на самата институция. Дори при уважаване на иска по т.1, то не можел да бъде уважен този иск по т.2. Искът за обезщетение, предявен солидарно спрямо двамата ответника, също бил недопустим доколкото липсвало основание за солидарна отговорност и не била изложена обосновка. По същество считат, че исковете са неоснователни с оглед утвърдената на 10.02.2016г. длъжностна характеристика с предвидени образователна степен и професионална област. На тези нови повишени професионални изисквания ищцата не отговаряла. Работодателят упражнил правата си добросъвестно. Нямало пречка с длъжностната характеристика да бъдат въведени нови изисквания. Доказвало се с писмени доказателства необходимостта от промяна в изискванията за заемане на длъжността. Освен това обособяването на две нови институции бил нов факт, настъпил след предявяване на иска и следвало да се разгледа съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.С оглед този факт не съществувало материалното право за ищцата при предявен иск по т.2 за възстановяване на предишната длъжност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищцата и Община Хасково е съществувало трудово правоотношение с Трудов договор №2/17.02.2015г., видно от трудовия договор и представеното Допълнително споразумение от 28.08.2015г. Ищцата е назначена на длъжност Директор СИ „ДСХ и ДВХСН „Кенана“. С допълнително споразумение №160/28.08.2015г., считано от 01.09.2015г., страните постигнали договореност за изменение на трудовия договор в частта на длъжността – от Директор на Директор ДСХ Кенана. 

На 15.02.2016г. - при условията на отказ, на ищцата е връчена длъжностна характеристика, касаеща изпълняваната от нея длъжност, разработена на 10.02.2016г. Съгласно Заповед №2/15.02.2016г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.11, считано от 17.02.2016г. Заповедта е връчена на 17.02.2016г. Като причини за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено: Промяна на изискванията за изпълнение на длъжността.

В Длъжностната характеристика от 10.02.2016г. са определени изисквания за заемане на длъжността Директор на ДСХ и ДВХСН Кенана – Образователна степен:магистър; Професионална област : Социални дейност, Зравеопазване и Икономика и управление.

Ищцата представя Сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело от 26.02.2004г., издаден от БНБ, както и копие от Диплома за висше образование от 1989г., издадена от ВИИ Карл Маркс по специалност Счетоводство и контрол.

Съгласно представената служебна бележка от 10.06.2016г., издадена от Община Хасково, за месец януари ищцата е получила БТВ в размер 1582,00 лева.

По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред в СИ ДСХ и ДВХСН, Правилник за устройството и дейността на СИ ДСХ гр.Хасково, в сила от 01.07.2015г., подписан от ищцата като директор, както и Правилник за устройството и дейността на СИ ДВХСН гр.Хасково от същата дата, отново подписан от ищцата като директор.

За периода от 23.02.2016г. до 16.06.2016г. ищцата представя служебна бележка от АЗ, че е регистрирана като безработна. С извършената служебна справка в с.з. от трудовата книжка на ищцата се установява, че няма вписвания относно последващо трудово правоотношение след извършеното уволнение и до настоящия момент.

С КП от 04.02.2016г. АСП Инспекторатът към АСП дава задължителни предписания след извършен мониторинг, между които длъжността Директор на СИ ДВХСН да бъде включена в длъжностното разписание на ДВХСН. На 24.03.2016г. до Кмета на Община Хасково е изпратена докладна записка относно длъжностно щатно разписание на ДСХ Кенана Хасково и длъжностно щатно разписание ДВХСН Хасково. Представени са и двете щатни разписания, в които фигурира длъжността директор за всяка от отделните институции. Сключени са трудови договори с лица, изпълняващи длъжност директор в отделните специализирани институции – ТД от 15.04.2016г. и от 19.02.2016г. Изготвени са ДХ за директорите на отделните специализирани институции, като е посочено изискване за заема на длъжността – образование висше, ОКС – магистър, специалност – социална психология /за ЗВХСН/ и образователна степен – Магистър, професионална област – социални дейност, Здравеопазване и Икономика и управление /за ДСХ/.  

Съгласно представената заповед №1646/27.02.2017г. наименованието на втория ответник е променено от ДВХСН в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения.

Страните не спорят по размера на процесното обезщетение за оставане без работа.

След изрично указание на съда ответната страна не представят длъжностна характеристика, съществуваща преди да бъдат променени изискванията за длъжността на ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори, че между ищцата и СИ ДСХ и ДВХСН Кенана – Хасково е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на Кмета на Община Хасково. Трудовият договор на ищцата е бил сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.1 от КТ и съгласно ТР №1/30.03.2012г. на ОСГК на ВКС надлежен ответник по спора е специализираната институция, като по делото са конституирани двете институции, посочени трудовия договор. Видно от трудовия договор на ищцата, тя е била назначена като директор на двете институции, но впоследствие има изменение на трудовия договор в частта на длъжността, като ищцата е директор на ДСХ.

Няма спор между страните и че понастоящем двете институции съществуват като самостоятелни и за тях са утвърдени – след прекратяване на правоотношението с ищцата, нови отделни щатни разписания, като всяка от двете институции има създадена отделна длъжност директор. Съгласно констатациите от Инспектората към АСП длъжността директор е била утвърдена единствено в щатното разписание на ДСХ, но трудовият договор е бил сключен за управление на двете институции  

Основният правен спор е дали работодателят /в случая представляван от Кмета на Общината/ законосъобразно е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото правно основание. Въпреки изричните указания на съда по делото липсват както доказателства, така и твърдения какви са конкретните изисквания за длъжността на ищцата към момента на сключване на трудовия договор между страните. При липсата на първоначалната длъжностна характеристика, то от представената длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 15.02.2016г., не може да се направи извод за извършена промяна в изискванията за заемане на длъжността, която е изпълнявала преди уволнението. Още повече, че тази длъжностна характеристика е за длъжност, която е била изменена. Изцяло в тежест на ответника е да докаже наличието на посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата, поради което и в негова тежест е да установи, че изискването за квалификация на директора в областите на социалните дейности или здравеопазването е ново изискване и същото не е съществувало като такова още при сключване на трудовия договор на ищцата. По делото няма данни за предишните изисквания, включени в длъжностната ѝ характеристика към момента на сключване на трудовия договор. Възможно е това действително да е ново изискване, но също така е възможно това изискване да е съществувало и при първоначално сключване на трудовия договор. Твърдението, че ищцата разполага с квалификация Икономика и управление, но не и посочените други две области /посочени алтернативно – социални дейности, и кумулативно с Икономика и управление/ не е от естество да докаже, че изискването в първоначалната длъжностна характеристика е било различно от посоченото в длъжностната характеристика от 10.02.2016г., връчена на 15.02.2016г. Втората хипотеза – ако тези изисквания са съществували и при назначаването ѝ, сочи на различно основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата, а именно: на това по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В съдебната практика е установено, че между двете основания съществува съществена разлика. Докато чл.328, ал.1, т.11 от КТ касае промяна в изискванията, на които ищцата не отговаря, то чл.328, ал.1, т.6 от КТ касае липсата на съответствие между изискванията за изпълнение на длъжността и тези, които притежава, още при първоначално сключване на трудовия договор. В настоящия случай липсват данни, от които да се установи кое от двете правни основания следва да се прилага, поради което и съдът счита, че не се доказа законосъобразността на заповедта и искът за отмяна ѝ следва да бъде уважен.

Във връзка с така направения извод относно основателността на предявения иск следва да се обсъдят и другите възражения за незаконосъбразността на заповедта. В обжалваната заповед не е посочено конкретно и ясно кои са тези изисквания, които са се променили и на които ищцата не отговоря, но това не е самостоятелно основание за отмяна на заповедта и признаване на уволнението за незаконно. Самата липса на конкретно посочване в заповедта за уволнение на променените изисквания не може да обуслови отмяна на тази заповед, тъй като с връчване на длъжностна характеристика преди издаването на заповедта съответния работник или служител е надлежно уведомен кои са конкретните изисквания, които се променят. Но в настоящия случай като не се ангажираха доказателства от ответната страна за съществуваването или съдържанието на първоначалната длъжностна характеристика на ищцата, то съдът счита, че не се доказа наличието на посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата. Така в случая е без значение, че се доказа извършения мониторинг, за който се твърди, че е обусловил обективна необходимост от промяна на изискванията за заеманата от ищцата длъжност. Всички събрани доказателства относно последващо изготвяне на нови длъжносностни характеристики, т.е. след уволнението на ищцата, не доказват какви са били изискванията по отношение на длъжността ѝ към момента на назначаването на ищцата.

Като счита за доказано, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно поради изложените по-горе съображения, съдът намира предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Следва да се уважи и другият иск – за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност.

По отношение на иска за обезщетение следва да се обсъди възражението на ответниците, които считат, че няма основание при уважаване на исковете по отмяна на заповедта и възстановяване, то те да бъдат осъдени солидарно. Ищцата твърди, че е назначена като директор на ДСХ Кенана, но видно от трудовия договор същият е сключен за изпълнение на длъжността Директор на СИ ДСХ и ДВХСН, а впоследствие изменен – за длъжност Директор ДСХ Кенана, поради което и именно на тази длъжност следва да бъде възстановена. Ищцата няма твърдения, че двете специализирани институции са били преобразувани, влети или слети, за да бъде ангажирана отговорността на двамата ответника по реда на чл.123 от КТ. От друга страна, от представения КП за мониторинг, връчен на 04.02.2016г., се установява, че за двете специализирани институции съществуват общи длъжности с общи длъжностни характеристики. Длъжността директор обаче е била утвърдена единствено за щатното разписание на ДСХ – Хасково, а трудовият договор е бил сключен за управление на двете СИ. Именно в изпълнение на предписанията на съставения констативен протокол от Община Хасково са предприели действия и утвърдили нови щатни разписания, в сила от 01.04.2016г., представени по делото, в които се установява, че вече съществува длъжността Директор във всяка от двете специализирани институции. Поради изложеното съдът приема, че макар първоначално длъжността да е включвала функции по изпълнение на задължения и в ДВХСН и тъй като тази длъжност съществува само в длъжностното разписание на ДСХ, то отговорността по чл.344, ал.1, т.3 от КТ не следва да се ангажира солидарно и по отношение на ДВХСН. Нещо повече – преди уволнението длъжността е променена на Директор на ДСХ Кенана. За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяна при работодателя /сливане или вливане на предприятия и при промяна на правноорганизационната форма/ отговаря работодателят приобретател. Но в случая, че не се касае за задължения които са възникнали преди преобразуване, защото двете институции са съществували като самостоятелни при възникване на трудовоправното отношение, а и продължават да съществуват като самостоятелни при прекратяването на трудовото правоотношение, както и понастоящем. Ищцата само е изпълнявала трудови задължения и по отношение на ДВХСН, но длъжността ѝ е била предвидена в щатното разписание на ДСХ Хасково. В ДС №160/28.08.2015г. страните по трудовия договор са се споразумели за изменение на трудовия договор от Директор на длъжност Директор ДСХ Кенана, което е в потвърждение на извода за дължимост на обезщетението от ДСХ. Така искът по отношение на ДВХСН / понастоящем с вече с наименование Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения/ следва да бъде отхвърлен, като се отхвърли и искането за солидарно осъждане на двамата ответника. Обезщетението за оставане без работа, по което ищцовата страна доказа чрез представените удостоверения, трудова книжка и справка, че е била без работа през процесния период, следва да бъде заплатено от ДСХ. Доколкото страните не спорят по неговия размер и тъй като са представени доказателства относно БТВ, прослуженото време, не е спорно и че е било дължимо СБКО, на основание чл.162 от ГПК съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен и увеличен размер.

Ответникът ДСХ следва да бъде осъден да заплати държавна такса за уважените искове в размер на 494,53 лева, както и направените разноски от ищцата от 450 лева за адвокатско възнаграждение /на основание чл.78 от ГПК са дължими разноски за един адвокат/. Ищцата следва да заплати на ответника ДВХСН направените разноски – 200 лева адв.възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

            ПРИЗНАВА за незаконно, извършеното със Заповед №2/15.02.2016г. на Кмета на Община Хасково, прекратяване на трудовото правоотношение с К.А.К., ЕГН **********,***, от длъжността «Директор», като ОТМЕНЯ заповедта и ВЪЗСТАНОВЯВА К.А.К., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност «Директор СИ ДСХ и ДВХСН Кенана», изменена с Допълнително споразумение от 28.08.2015г. в «Директор ДСХ Кенана».   

ОСЪЖДА Дом за стари хора Кенана – Хасково, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, обезщетение с правно основание чл.225 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 18.02.2016г. до 18.08.2016г. в размер на 9863,28 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.04.2016г., до окончателно изплащане на сумата,  като ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения – Хасково, за солидарно осъждане за заплащане на обезщетение с правно основание чл.225 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 18.02.2016г. до 18.08.2016г. в размер на 9863,28 лева.

ОСЪЖДА Дом за стари хора Кенана – Хасково, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, направените по делото разноски 450 лева – за адв.възнаграждение.

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, да заплати на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения - Хасково, направените по делото разноски 200 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дом за стари хора Кенана – Хасково, да заплати държавна такса 494,53 лева в полза на Държавата по бюджетната сметка на съда.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.