Р Е Ш Е Н И Е
№ 260809
гр. Варна, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 475 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, срещу П.В.И.,
с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №9099/04.12.2017г. по
ч.гр.д.№ 18257/2018г. по описа на ВРС:
Сума в общ размер на 1165.35 лв. /хиляда сто
шестдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, от която:
сумата от 223,26
лв. (двеста двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
стойност на месечни абонаментни такси и цена за потребени мобилни услуги за
отчетния период от 20.08.2017 г. до 19.12.2017 г., дължими по Договор за
мобилни услуги № *** г.;
сумата
от 59,37 лв. (петдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща стойност на месечни абонаментни
такси и цена за потребени мобилни услуги за отчетния период от 20.08.2017 г. до
19.12.2017 г., дължими по Договор за мобилни услуги № *** г.;
сумата от 441,36
лв. (четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за
мобилно устройство Huawei P10 Lite Blue, включващо сумата от 73,56 лв. –
лизингови вноски за отчетния период от 20.08.2017 г. до 19.12.2017 г. и сумата
от 367,80 лв. – 20 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
19.12.2017 г. до 18.08.2019 г., съгласно чл. 12 от Общите условия на оператора
по договорите за лизинг;
сумата от 441,36
лв. (четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за
мобилно устройство Huawei P10 Lite Black, включващо сумата от 73,56 лв. –
лизингови вноски за отчетния период от 20.08.2017 г. до 19.12.2017 г. и сумата
от 367,80 лв. – 20 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
19.12.2017 г. до 18.08.2019 г., съгласно чл. 12 от Общите условия на оператора
по договорите за лизинг, за които задължения са издадени фактура № *** г., ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. между страните били сключени Договор за мобилни услуги № ***, Договор за лизинг за мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite Blue, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг за мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite Black.
Към периода от 20.09.2017г. до 20.01.2018г. спрямо ползваните от ответника мобилни номера се прилагали следните условия:
за номер *** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***,
за номер *** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***,
за мобилните устройства – Договорите за лизинг от ***г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 броя фактури в периода от м. август 2017г. – м. януари 2018г., произтичащи от описаните договори между страните.
Изискуемостта на задълженията по фактурите настъпила 15 дни след издаването на всяка от тях, като ответникът не извършил плащания за погасяване на задълженията описани във фактурите до предявяване на исковете.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни услуги, по което било образувано ч.гр.д.№ 12194/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, за което ищецът бил уведомен и получил указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който се оспорват исковете по основание и по размер.
Оспорва се на ответника да са доставени далекосъобщителни услуги в процесния период. До абоната не достигнала информация за задължението му, както и липсвали данни да е поканен да го заплати.
По отношение на претендираните неизплатени задължения не било посочено какви за тези задължения, за какви услуги са, кога и как са предоставени, действително потребени ли са, каква е цената им определена по съответната тарифа и не било конкретизирано в кой период са получени тези задължения.
Приложените от ищеца фактури не били подписани от ответника.
На следващо място в отговора на исковата молба се излагат доводи за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, които били нищожни на основание чл.146, ал.1 от същият закон.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове и се изразява становище по направените в исковата молба искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск. Назначения на ответника особен представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги №***, по силата на който ищцовото
дружество се задължило да предоставя на ответника мобилни услуги по абонаментен
план Тотал 14.99 срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 14.99
лева, със срок на договора 24 месеца, което се установява от представените с
исковата молба договор, заявление за пренасяне на номер мрежата на Теленор и заявление
за смяна на собствеността /л.17-20/.
На същата дата
страните сключили Договор за лизинг за мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite
Black /л.15/, Договор за лизинг за мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite
Blue /л.21/ и Договор за мобилни услуги № ***, отново по абонаментен план Тотал
14.99 /л.11-14/.
На ответника е
предоставен екземпляр от общите условия на „Т.Б.“ ЕАД и му е предоставена информация по чл.4, ал.1
от Закона за защита на потребителите, което е удостоверено от ответника с
декларация-съгласие от ***г. /л.23-24/.
Ответникът е
запознат и с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти, което също е удостоверено от него с подписа му /л.23-24/.
На ***г. ищцовото
дружество отправило до ответника покана за доброволно плащане на задълженията
му по сключените между страните договори, съдържаща изявление, че при неплащане
на дължимата сума договорите ще бъдат прекратени. Поканата е доставена до
адреса на ответника, посочен от него в договорите между страните от „Тип – Топ
Куриер“ АД, което се установява от представено удостоверение от ***г /л.
95-96/.
В съответствие е
носената от ищеца доказателствена тежест, с молба от 05.02.2021г. е представена
фактура № ***г.. ведно с подробна разпечатка от системата за трафични данни на
ищцовото дружество. От представената фактура се установява, че в периода от
20.08.2017г. до 19.09.2017г. на ответника са предоставяни мобилни услуги от
ищеца съгласно сключените договори, като са провеждани множество разговори и
потребени мобилни данни /л.97-98/.
От ч.гр.д. №12194/2019г.
по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и
на 27.08.2019г. е издадена заповед № 6589 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление, като
исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка за допустимост на предявения искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава, заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и исковата претенция да е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. № 12194/2019г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването описаните в исковата молба договори за мобилни услуги между страните и договори за лизинг между страните; предоставянето на посочените мобилни услуги и устройства, както и размерът на претендираните вземания.
В тежест на ответника не е възлагана доказателствена тежест с оглед наведените от особения представител възражения в отговора на исковата молба.
Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на описаните в исковата молба договори за мобилни услуги и договори за лизинг.
При липсата на твърдения от страна на ответната страна за заплащане на задълженията за предоставени мобилни услуги и ангажиране на доказателства в тази насока предявения иск за приемане за установено дължимостта на вземанията претендирани за незаплатени абонаментни такси се явява по доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг от ***г. По делото са представени доказателства за сключване на договорите за лизинг между страните, както и изпълнението на задължението на ищеца да предостави на ответника устройствата по договора за временно и възмездно ползване. Към момента на приключване на съдебното дирене е настъпил и падежа на всяка от вноските по договора за лизинг, като липсват доказателства за извършвани плащания в процесния период от страна на ответника, с оглед което и исковата претенция за установяване дължимостта на вземане за лизингови вноски се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. Липсват и доказателства ответникът да е върнал на ищеца предоставените му съгласно договорите за лизинг мобилни устройства.
Ищецът е представил с исковата молба фактура за начислена и претендирана от ответника неустойка при прекратяване на договора, но такъв иск не е предявяван в настоящето производство и не следва да се обсъжда дължимостта на такова вземане.
Предвид изхода от спора и при направено от ищеца искане за присъждане на направени по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 835 лева в исковото производство и 385 лева в заповедното производство. Разноски в посочените размери следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.И., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 6 следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №9099/04.12.2017г. по ч.гр.д.№
18257/2018г. по описа на ВРС:
Сума в общ размер на 1165.35 лв. /хиляда сто
шестдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, от която:
сумата от 223,26
лв. (двеста двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
стойност на месечни абонаментни такси и цена за потребени мобилни услуги за
отчетния период от 20.08.2017 г. до 19.12.2017 г., дължими по Договор за
мобилни услуги № ***г.;
сумата
от 59,37 лв. (петдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща стойност на месечни абонаментни
такси и цена за потребени мобилни услуги за отчетния период от 20.08.2017 г. до
19.12.2017 г., дължими по Договор за мобилни услуги № *** г.;
сумата от 441,36
лв. (четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за
мобилно устройство Huawei P10 Lite Blue, включващо сумата от 73,56 лв. –
лизингови вноски за отчетния период от 20.08.2017 г. до 19.12.2017 г. и сумата
от 367,80 лв. – 20 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
19.12.2017 г. до 18.08.2019 г., съгласно чл. 12 от Общите условия на оператора
по договорите за лизинг;
сумата от 441,36
лв. (четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за
мобилно устройство Huawei P10 Lite Black, включващо сумата от 73,56 лв. –
лизингови вноски за отчетния период от 20.08.2017 г. до 19.12.2017 г. и сумата
от 367,80 лв. – 20 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
19.12.2017 г. до 18.08.2019 г., съгласно чл. 12 от Общите условия на оператора
по договорите за лизинг, за които задължения са издадени фактура № *** г., ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
.
ОСЪЖДА П.В.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 835 лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 385 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: