Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 07.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 51 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Стоп енд шоп“ ЕООД гр.Русе
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 299-ФК/28.12.2018
г., издадена от Б.С. Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – магазин за мъжки и дамски обувки, домашни
чехли, чанти и аксесоари, находящ се в гр.Русе, бул.“*****“ № 31, стопанисван от него, и забрана за достъп до обекта
за срок от 7 дни. В жалбата и в представената писмена защита се релевират
подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при
нарушаване на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да
постанови решение, с което да я отмени и да
му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва същата. Твърди, че при издаване на оспорения
административен акт са спазени всички изисквания за неговата законосъобразност.
Сочи, че за извършената от органа по приходите контролна покупка фискална
касова бележка не била издадена. Поддържа, че дори и впоследствие такава да е
била издадена на друг клиент като сумата по нея включва и сумата по контролната
покупка, то поради допуснатата грешка тази касова бележка подлежала на
сторниране. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Със заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 299-ФК/28.12.2019
г., издадена от Б. С.Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – магазин за мъжки и дамски обувки, домашни чехли,
чанти и аксесоари, находящ се в гр.Русе, бул.“*****“ № 31, стопанисван от него,
и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни. В оспорената заповед е записано, че жалбоподателят не
издал фискална касова бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП за продажба,
извършена на 20.12.2018 г., в 12:20 часа, на 1 бр.
връзки за обувки и 1 чифт стелки за обувки на стойност 2,50 лева, заплатена в
брой, с което бил осъществен състав на нарушение по чл.25, ал.1, т.1 във връзка
с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
изпълнителният директор на НАП е оправомощил и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186
от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, т.е. от компетентен
орган.
В заповедта е посочено правното основание за издаването й
- чл.186, ал.1 и чл.187 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа
да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите, обективирани в протокол
сер.АА № 0305868/20.12.2018 г. за извършената проверка, ведно със събраните
доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на
констатираното нарушение на нормата на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Предвид наличието на посочени фактически и
правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои
юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и
писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК,
настоящият съдебен състав приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
По отношение на преценката за наличието или липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за
спазване на материалния закон, съдът намира следното:
Протоколът за извършената проверка по чл.50, ал.1 от ДОПК
разполага с материална доказателствена сила досежно извършените от и пред органа
по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства, поради
което, в отклонение от общото правило на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на
жалбоподателя е да проведе насрещно и пълно доказване, насочено към оборване на
отразените в него фактически констатации и конкретно на факта, че при
извършената на 20.12.2018 г., в 12:20 часа, контролна покупка от орган по
приходите на 1 бр. връзки за обувки и 1 чифт стелки за обувки на стойност 2,50
лева, заплатена в брой, жалбоподателят не издал фискална касова бележка от наличното
в магазина фискално устройство. Предвид ангажираните от жалбоподателя
доказателства, съдът намира проведеното от същия насрещно доказване успешно.
В графа „забележки“ на протокола за извършена проверка е
отбелязано, че часовникът на фискалното устройство се разминава с
астрономическото време с 24 минути (напред). Това отклонение е в рамките на
допустимото по чл.25, ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. От представения
протокол за ремонт на ЕКАПФ и изведения служебен бон за промяна на данни става
ясно, че отклонението на часовника на фискалното устройство всъщност е +30
мин., т.е. 30 минути напред спрямо астрономическото време. Според отразеното в
протокола, контролната покупка била извършена в 12:20 часа на 20.12.2018 г. От
показанията и на двамата разпитани свидетели – П.Г. и С. С.
(брат на управителя на дружеството-жалбоподател) се установява, че между
служителката на НАП, извършила контролната покупка, и друг клиент на магазина
възникнал спор по повод твърдение на последния клиент (възрастна жена), че е
била прередена на образувалата се пред касата опашка. След като заплатила
избраната от нея стока, служителката на НАП излязла от обекта, при което
управителката на дружеството-жалбоподател, същата и оператор на фискалния
апарат, погрешка включила заплатената от служиелката сума в сметката на
възрастната жена. Последната забелязала начислената във фискалната бележка сума
в повече и възразила срещу нея като управителката на дружеството-жалбоподател
поискала и получила само цената на закупената от възрастната жена стока. От
представения към преписката опис на касовата наличност се установява, че към
момента на проверката същата възлиза на 140,50 лева, а от изведения от фискалното
устройство дневен отчет на регистрираните продажби, плюс служебно въведената в
касата сума от 20 лева, е видно, че те възлизат общо на 140,48 лева. От
показанията на св.С. се
установява, че в магазина се предлагат стоки, чиято цена е равна или завършва
на 99 ст., но не и стоки на цена 1 или две стотинки. При това положение житейски
достоверно е твърдението в писмената защита на жалбоподателя, според което
разликата в касовата наличност от 2 стотинки в повече
най-вероятно се дължи на неполучено от клиент ресто. Този довод се подкрепя и
от представеното от жалбоподателя писмени доказателства: преписи от всички
фискални бонове, издадени същия ден. От тях се установява, че същия ден, преди
извършената проверка, жалбоподателят е осъществил две продажби с цена,
завършваща на 99 ст.: съответно на стойност 54,99 лева в 10:43 часа и 36,99
лева в 11:19 часа.
При наличие на съответствие между сумата на
регистрираните от фискалното устройство продажби и служебно въведени суми и фактическата
наличност на парични средства, следва изводът, че всяка една покупка, извършена
през деня е била отразена чрез фискалното устройство, включително и процесната
покупка от 2,50 лева (в този смисъл вж. решение № 2820 от 6.03.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 516/2018 г., I о. и др.). От свидетелските показания се
установява, че това съвпадение не се дължи на случайност, каквато сама по себе
си е малко вероятна, а на обстоятелството че за всяка постъпила в касата сума е
била издавана фискална касова бележка. Според жалбоподателя сумата по
контролната покупка е включена във фискален бон с № 2283 от 20.12.2018 г., с
посочен час 12:54 часа. Щом, както беше
установено, часовникът на фискалното устройство е напред с 30 мин., то
действителното астрономическо време на издаването му е 12:24 часа, т.е. 4 мин.
след часа на контролната покупка. И двамата разпитани свидетели твърдят, че
след като заплатила избраната от нея стока служителката на НАП, която по-късно
се легитимирала в това качество, излязла от магазина, а платената от нея цена
била включена погрешка във фискалния бон на следващия клиент (възрастната
жена).
Доколкото се касае до грешка на оператора, то
действително издаденият фискален бон е следвало да бъде сторниран, на основание
чл.31, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като вместо това бъдат издадени
две фискални касови бележки за всяка от двете отделни продажби. Вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. обаче, за което е наложена и принудителната
административна мярка, е неиздаване на фискална касова бележка, каквато в
случая е била издадена, макар и погрешно – за две отделни продажби, и не касае
начина на извършване на сторно операциите при допусната операторска грешка. При
това положение съдът намира, че жалбоподателят успешно е опровергал
съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения
административен акт. Доколкото те не са налице, то заповедта за налагане на ПАМ
се явява издадена както в противоречие на посочените разпоредби от материалния
закон, така и в очевидно несъответствие с неговата цел, което я прави незаконосъобразна
и е основание за нейната отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в общ размер на 410 лева, от които 350 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса и 10 лева – възнаграждение на свидетел.
Като деловодни разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъде присъждана
сумата от 1 лев – такса за банков превод, тъй като е било възможно депозитът за
възнаграждение на свидетеля да бъде заплатен в деловодството на АС – Русе чрез
ПОС терминал без заплащане на такива банкови такси.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Стоп енд шоп“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, бул.“*****“ №
31, вх.1, ет.2, ап.1, представлявано от управителя К.С.Х., заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 299-ФК/28.12.2018 г., издадена от Б. С. Г.- началник отдел „Оперативни дейности“
– Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за мъжки и дамски обувки, домашни
чехли, чанти и аксесоари, находящ се в гр.Русе, бул.“****“ № 31, стопанисван от него, и забрана
за достъп до обекта за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор Г. Д., да заплати на „Стоп енд шоп“ ЕООД, с
ЕИК ******
сумата от 410 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: