№ 490
гр. Видин, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320102193 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Л. Ц. Ц. от гр. ****** против „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че с решение № 623 от 30.09.2020г. по гр.д. № 1017/2019г. по
описа на РС – Видин, съдът е признал за установено по отношение на ищеца, че дължи на
ответника сумата в общ размер от 802.95 лева, представляващи неплатени месечни
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********,
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към
него; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2018 г. /датата на постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 2817/2018 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване. Със същото
решение е осъден да заплати и разноски по делото.
Поддържа се, че решението се основава на неистински частни документи, които не са
подписани от ищеца. Било образувано ДП № 3383 ЗМИП-15006/2022г. по описа на 08РУ-
СДВР, пр.пр. № 30/2022г. по описа на СРП. С влязло в сила Постановление от 14.06.2022г. е
установено, че неизвестно лице на 05.07.2016г. в гр. София в магазин на „Теленор
България“ЕАД, сам или чрез другиго е съставил неистински частни документи – 2 броя
договори за мобилни услуги № ********* и № ********* към мобилен оператор „Теленор“,
Приложение към договора за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016г., два броя
договори за лизинг от същата дата и декларация – съгласие от името на ищеца и ги е
1
употребил пред „Теленор България“ЕАД, за да докаже, че между тях съществува правно
отношение – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Посочва се, че от назначената по ДП графическа експертиза, е установено, че
подписите в посочените по-горе документи не са на ищеца. Поради изтекла давност,
наказателното производство е прекратено.
Ищецът поддържа, че са налице условията на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Обосновава
правния интерес от водене на настоящото дело с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че процесните договори, приложение, два броя договори за лизинг
и декларация – съгласие от името на ищеца, представени като доказателства по гр.д. №
1017/2019г. по описа на РС – Видин, са неистински частни документи, което съставлява
престъпно обстоятелство по чл. 309, ал. 1 от НК.
Ответникът редовно уведомен, в указания месечен срок е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявеният иск и твърденията на ищеца, че процесните договори
са неистински частни документи. По същество оспорва мотивите в Постановлението на
СРП. Направено е възражение, че назначените в ДП експертизи не следва да бъдат
кредитирани от гражданския съд, с оглед етапа, в който са извършени в наказателното
производство.
По делото са събрани писмени доказателства, приложени са ч.гр.д. № 2817/2018г. по
описа на РС – Видин, гр.д. № 1017/2019г. по описа на РС- Видин, гр.д. № 144/2022г. IVг.о.
на ВКС, пр.пр. № 30/2022г. по описа на СРП.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2817/2018г. по описа на РС – Видин , се установява, че
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил ищецът в
качеството му на длъжник да заплати на ответника, в качеството му на кредитора сумата от
802.95 лева – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 28.09.2018г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса
и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпрочетен номер ++359*********,
Договор за мобилни услуги с предпрочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към
него. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това
кредиторът е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК по който е образувано гр.д. №
№ 1017/2019г. по описа на РС- Видин. В това производство ответникът Л. Ц. е
представляван от назначен особен представител. С решение № 623/30.09.2020г. съдът е
признал за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Решението е влязло в законна сила.
С молба от 05.11.2021г. ответникът Л. Ц. е поискал от ВКС отмяна на влязло в
2
законна сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. С решение № 83/08.04.2022г.
по гр.д. № 144/2022г. , Четвърто гражданско отделение на ВКС, молбата за отмяна на влязло
в законна сила решение е оставена без уважение поради надлежното му представляване в
производството по чл. 422 от ГПК от назначен особен представител.
От приложената пр.пр. № 30/2022г. по описа на СРП, се установява, че е образувано
ДП № 15006/22г. по описа на РУ СДВР. С Постановление от 14.06.2022г. на прокурор в
СРП, наказателното производство, образувано за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, е
прекратено поради изтекла давност за погасяване на наказателно преследване.
В настоящото производство ищецът Л. Ц. е оспорил процесните договори за мобилни
услуги и за лизинг, по които същият е страна, поради това, че не са подписани от него, както
и е оспорил приложенията и декларациите – съгласие към договорите, като не подписани
от него.
С протоколно определение от 22.03.2023г. съдът е открил на основание чл. 193 от
ГПК производство относно автентичността на оспорените от ищеца документи по
отношение на положения подпис в графа „За потребител“ , както и на положения подпис в
декларациите-съгласие, както ина положения подпис в приложенията към тези договори,
както следва: договори за предпочетени номера ++359*********, ++359*********,
++359*********, приложения, договори за лизинг, Общи условия на договор за лизинг,
декларации-съгласие.
В тази връзка ищецът е представил удостоверение от 14.09.2021г. от ОДМВР –
Видин, от което е видно, че личните му документи – паспорт № *********, изд. на
06.06.2016г. от ОДМВР – Видин, СУМПС – БГ с № *********, издаден от ОДМВР – Видин
на 22.12.2014г. и лична карта № *********, издадена на 19.12.2014г. от ОДМВР – Видин, са
унищожени.
Назначена и изслушана е съдебно – графическа експретиза, по която вещото лице е
дало заключение, че спорните девет подписа, положени под оспорените документи за
потребител и абонат, не са изпълнени от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 5 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на този текст иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за
едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в
случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на
някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25,
ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит.
Настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за установяване на
престъпно обстоятелство за отмяна на влязло в сила решение е допустима, предвид
прекратяването на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК на производството по ДП №
3
15006/22г. по описа на РУ СДВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразяващо се в съставяне на неистински частни документи на
05.07.2016г. в гр. София, магазин „Теленор България“ ЕАД, находящ се в кв. Дружба, ул.
Хайделберг 1, магазин Кауфланд, които били употребени пред „Теленор България“ ЕАД, за
да се докаже съществуването на правно отношение.
Съгласно посоченото в решение № 462 от 4.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2011
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б., когато се претендира установяване на престъпно
обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието
на всички елементи от фактическия състав на престъплението - както обективните, така и
субективните.
Съгласно чл. 309, ал.1 от НК, подлежи на наказание този, който сам или чрез другиго
състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го
употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено
някое право или задължение, или някое правно отношение. От тази формулировка е видно,
че, за да е налице престъплението по чл. 309 от НК, следва не само да е съставен неистински
частен документ, но освен това той да е употребен за установяването на някакво право,
задължение или правоотношение. В настоящия случай, безспорно се установи, че
процесните Договор за мобилни услуги с предпрочетен номер ++359*********, Договор за
мобилни услуги с предпрочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него, както
и приложение и декларация – съгласие, всичките от дата 05.07.2016г., не са подписани от
ищеца в качеството му на потребител и същият не е сключвал такива договори макар да е
придаден вид, че ги е сключил. Приетата по делото съдебно – графическа експертиза
категорично установява, че подписите под тези документи, не са положени от ищеца.
Оспорените договори са употребени, за да се докаже наличието на правоотношение между
„Теленор България“ЕАД като доставчик на мобилни услуги и ищеца като потребител на
такива, в резултат на което на последния са начислявани дължими суми, без същия да е
потребявал услугите по процесните договори. В резултат на това за ищеца са възникнали
задължения по процесните договори, признати със съдебно решение по гр.д. № 1017/2019г.
по описа на РС- Видин. Налице са неистински документи, които осъществяват фактическия
състав на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, поради което исковата претенция се явява
основателна и доказана.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят направените
разноски за платена държавна такса в размер на 76.80 лева, за вещо лице в размер на 350.00
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 5 от ГПК по отношение на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД / с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с
ЕИК *********, че Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, приложение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и два броя Договор за
лизинг, както и декларация – съгласие, всичките от дата 05.07.2016г., сключени между
„Теленор България“ЕАД и Л. Ц. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ******, са
неистински частни документи, което съставлява престъпно обстоятелство по чл. 309, ал. 1
от НК.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД / с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6 с ЕИК ********* да заплати на Л. Ц. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ул. ****** разноски по делото в общ размер на 1626.80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5