№ 252
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Нели Куцкова
Красимир Машев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260839 от 09.02.2021г., постановено по гр. д. № 3638/
2018г. СГС, I ГО, 15 състав е признал за установено по предявен от Е. С. К.
против Г. Д. Г. и Н. Д. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищцата е
собственик на основание упражнено право на строеж, придобито с нотариален
акт за замяна на недвижим имот на апартамент № 19, находящ се в гр.София,
м. “***“ и е осъдил Г. Д. Г. и Н. Д. Г. да предадат на Е. С. К. владението на
недвижи- мия имот. Ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски
в раз- мер на 5 512.30лв. Решението е постановено при участието на трети
лица - помагачи на страната на ответниците „Графит 04“ ЕООД и „Дженерали
за- страховане“АД.
Решението е обжалвано от ответниците Г. Д. Г. и Н. Д. Г., както и от
третите лица помагачи, с по- дробно изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбите.
Въззиваемата ищца, чрез своя процесуален представител, е депози- рала
отговори на въззивните жалби, с които ги оспорва. Считат, че обжал- ваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като излага
подробни съображения.
Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззив- ните
жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено след- ното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259
ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
1
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.
За да уважи иска, първостепенният съд, след подробен анализ на съ-
браните по делото доказателства, е приел, че в полза на „Комстрой 94“ ЕООД
на 07.11.2007г. е учредено безсрочно право на строеж за построя- ване на
жилищна сграда в УПИ ІV-1040,кв.29 по плана на гр.София, м. “Витоша-Вец-
Симеоново“ от М. Г. М. и Й. В. Г., в качеството им на собственици на
урегулирания поземлен имот, за построяване на „жилищна сграда с подземни
гаражи, абонатна станция и два магазина“ съгласно Разрешение за строеж №
372 от 09.10. 2006г. на СО-район Лозенец, състояща се от сутерен, пет етажа,
подпо- кривен етаж и кула, със застроена площ от 337.45 кв.м., с изключение
на обекти, които учредителите си запазват правото на строеж; - че Разреше-
нието за строеж е влязло в сила на 27.10.2006г.; - с нотариален акт за замя- на
от 2007г. ищцата на 20.12.2007г. е придобила от „Комстрой 94“ ЕООД
правото на строеж на процесния апартамент. От справка по партидата на
дружество „М.И.Пропъртис“ ЕООД е прието за установено, че на 24.01.
2013г. по партидата на дружеството е вписан апорт на непарична вноска от
съдружниците М. Г. М. и Й. В. Г. на гореописаното УПИ в капитала на
дружеството, заедно с изрично посочени самостоятелни обекти в построената
сграда, като процесният апартамент не е сред изрично изброените обекти,
както и изрично било посочено, че обектите са построени на ниво „груб
строеж“. На 12.08.2014г. по партида- та на дружеството „Графит 04“ЕООД е
вписан апорт на непарична вноска от едноличния собственик
„М.И.Пропъртис“ ЕООД на описаното УПИ. С нотариален акт от 2016г.
„Графит 04“ЕООД, представлявано от М. Г. М., на 17.08.2016г. е продал
процесния апартамент на Г. Д. Г., който към момента на сделката е бил в
гражданския брак с Н. Д. Г..
По основния спорен въпрос дали правото на строеж за процесната
сграда е било упражнено в срока по чл.67, ал.1 ЗС и дали е било погасено
поради неупражняването му, както и дали принципът на приращението е
приложим за апортната вноска в капитала на „М.И.Пропъртис“ ЕООД, със-
тавът на СГС след позоваване на дадените в ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС
указания, съгласно които собственост върху сграда, построена въз ос- нова на
учредено право на строеж може да възникне само ако тя е обосо- бена като
вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде
годен обект на вещни права според изискванията на съответ- ните строителни
норми, и като е изходил от легалната дефиниция на поня- тието „право на
строеж“, съдържаща се в пар.5,т.46 ДР на ЗУТ, според която „груб строеж„ е
сграда или постройка, на която са изпълнени ог- раждащите стени и
покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи, е
приел следното: Единствено актът на общинската администрация, с който се
дава преценка на степента на завършеност на сградата, е меродавният момент,
даващ и отговор на въпроса доколко пра- вото на строеж е реализирано в
обект, годен предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл.181 ал.1 ЗУТ,
според трайната съдебна практика. Обсъ- дени са приетият по делото
Констативен протокол № АБ 94/М/151/10.11. 2008г. на СО-район Лозенец,
Акт за приемане на конструкция образец 14 с дата 01.03.2009г. за сградата,
както и последващи актове, като е прието, че Акт за приемане на конструкция
образец 14 с дата 30.08. 2014г., който по съдържание не се различава с акт
образец 14 с дата 01.03.2009г.; второ удо- стоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ от
10.09.2014г., установяващ, че строежът на сградата е на етап „груб строеж“,
както и Констативен протокол № КП-152 от 02.09.2014г. към момента на
2
направения оглед на сградата, устано- вяващ завършеност на сграда.
Обсъждайки доказателствената сила на строителните книжа, съставът на
СГС е приел, че констативният протокол от 2008 г. на СО- район Лозенец по
чл.181,ал.2 ЗУТ, имайки качеството на официален по смисъла на чл.179 ГПК
документ, обвързва съда с материал- на доказателствена сила относно
направените в него изявления от длъжно- стните лица в кръга на службата
им, авторство и дата. Последващите удо- стоверение и констативен протокол
не опровергават констатациите, че към 10.10.2008г. строителството на
сградата е реализирано на етап груб строеж. Материалната доказателствена
сила на констативния протокол е прието, че не е опровергана от приетите по
делото експертни заключения и от свиде- телските показания. Констатирано
е, че щом сградата е била завършена на етап „груб строеж“ преди апортната
вноска на УПИ ІV-1040, кв.29, от М. Г. М. и Й. В. Г. в капитала на
„М.И.Пропъртис“ ЕООД, принципът на приращението по чл. 92 ЗС не се
прилага към процесния апартамент. Следователно, последното дружество не е
станал собственик на апартамента, съответно не е могъл да го прехвърли с
апортна вноска и на основание приращение в полза на „Гра- фит 04“ЕООД,
т.е. ответниците Г. Д. Г. и Н. Д. Г. не са придобили право на собственост на
процесния апартамент от „Графит 04“ЕООД.
За непротивопоставимо на ищцата по настоящото дело е прието вля-
злото в сила Решението по гр.д. № 1881/2013г. на СГС, с което по иск на М. Г.
М. и Й. В. Г. срещу „Ком- строй 94“ ЕООД е прието за установено погасяване
на учреденото в полза на ответното дружество право на строеж.
За неоснователно е намерено възражението, че договорът за учредя-
ване на право на строеж, сключен между „Комстрой 94“ ЕООД и ищцата К.,
не е произвел вещно-правно действие, тъй като прехвърлителят не е
притежавал това вещно право в пълен обем, тъй като е имало съсобст- веник.
Поради недоказване, че имотът е поделен между съсобствениците,
учредяването на право на строеж от един от тях, без в учредяването да
участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил с права, в по-
голям от притежания обем, но договорът не е нищожен. След позовава- не на
практика на ВКС – Решение №44 от 04.03.2013г. по гр.д. № 358/ 2012г. на
ВКС, ІV ГО, съставът на СГС е приел, че действията на този съ- собственик
над притежания от него обем права не пораждат вещен ефект, като при
евентуално реализиране на строежа съответните идеални части от сградата по
приращение ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик.
За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора за
замяна, сключен между ищцата и „Комстрой 94“ ЕООД, поради про-
тиворечие с добрите нрави, изведено от нееквивалентност на престациите,
каквато разлика в стойностите на заменените имоти не е установена в сте-
пен, за да обоснове извод за нищожност.
По възражението на ответниците, че са придобили имота по давност,
съдът е приел за необоснован доводът за присъединяването на владението на
праводателите на ответниците, поради недоказаност на факта, че са вла- дяли
имота. От 17.08.2016г., от който момент ответниците са установили владение
върху имота, до завеждане на исковата молба, не е изтекъл дори и срокът на
кратката петгодишна давност, поради което е счетено за безпред- метно
обсъждането на тяхната добросъвестност.
Оплакванията в жалбите са за необоснованост и неправилност на из-
водите за: - неоснователност на възраженията за недействителност и ни-
3
щожност на сделката, въз основа на която ищцата е придобила право на
строеж; - за неправилност на извода, че Решението по гр.д. № 1881/2013г. на
СГС няма действие по отношение на ищцата; - за необоснованост на извода,
че построеното е достигнало до етап „груб строеж“ преди изтичане на
петгодишния срок за погасяване на правото на строеж; - за неправил- ност на
извода за неоснователност на възражението за придобивна давност.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е ва- лидно
и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед наведените оплаквания от въззивниците, съдът излага след-
ните съображения:
Активната си материалноправна легитимация по предявения реван-
дикационен иск ищцата обосновава с придобито в замяна на право на строеж,
придобито на 20.12.2007г. от „Комстрой 94“ ЕООД, за което твър- ди, че е
реализирано в рамките на 5 годишния давностен срок, в който сгра- дата е
била изградена в груб строеж.
По основния спорен по делото въпрос, очертан от оплакванията и
възраженията на страните, досежно съществуването на правото на строеж,
учредено на 07.11.2007г. от М. Г. М. и Й. В. Г. в полза на „Комстрой 94“
ЕООД, представлявано от М. Г. М., намира следното: Първо, споделя извода
на състава на СГС, че влязлото в сила на 25.03.2014г. решение по чл. 67 ЗС,
постановено по гр.д. № 1881/2013г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав, със
страни М. Г. М. и Й. В. Г., като ищци, и „Ком- строй 94“ ЕООД – като
ответник, с което е признато за погасено по давност правото на строеж, не
разпростира действие и спрямо ищцата, в качеството й на правоприемник на
суперфициаря „Комстрой 94“ ЕООД. Неоснова- телно е възражението на
въззивниците, че посоченото решение има сила на пресъдено нещо по
отношение на ищцата К.. Съгласно чл. 298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение
има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. Действително ищцата е частен право- приемник на
„Комстрой 94“ ЕООД, но важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо
правоприемника предпоставя, че правоприемството е настъ- пило, след като
силата на пресъдено нещо е възникнала спрямо праводате- ля по делото, по
което той е бил легитимиран. Правното основание на ва- жимостта на силата
на пресъдено нещо спрямо правоприемника е проце- суалната легитимация на
неговия праводател по делото, от което е възник- нала силата на пресъдено
нещо. В настоящия случай, материалното право- приемство между ищцата и
„Комстрой 94“ ЕООД е настъпило преди пре- дявяване на иска по чл. 67 ЗС.
Следователно, влязлото в сила решение по чл.67 ЗС е непротивопоставимо на
ищцата и няма обвързващо действие по чл.299 ГПК.
По същество на спора за погасеност на процесното правото на стро- еж:
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху
чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на зе- мята по
давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Съобразно
задължителните указания, дадени в ТР № 1/04.05.2012г. по т.д. №1/ 2011г.,
ОСГК на ВКС, „смисълът на понятието „упражняване на правото на стро-
еж“, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от
обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти вклю-
чително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е
изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е
4
издадено разрешението за строеж“. Според § 5, т. 46 от Допълни- телните
разпоредби на ЗУТ „груб строеж“ е сграда или постройка, на коя- то са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на
изпълнение на довършителните работи. От този момент правото на стро- еж
се счита за реализирано и се трансформира в право на собственост вър- ху
съответните самостоятелни обекти. Това се извежда от разпоредбата на
чл.181, ал.1 от ЗУТ, която предвижда, че „правото на строеж на сграда или на
част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж“.
Степента на завършеност на една сграда се удостоверява с актове на
общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функ- ции.
Построяването на сградата на етап „груб строеж“ може да се устано- вява
единствено с официален документ, издаден от общинската админи- страция,
съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ. По отношение удостоверяването на това
обстоятелство, с оглед на правните последици от него, съдът следва да
съобрази компетентността на общинската администрация и нейните органи
по действащите подзаконови нормативни актове, понастоящем Наредба №
3/31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строи-
телството, която съдържа регламентацията на условията и реда за конста-
тиране етапите на строителство и приемане на завършени видове СМР при
изпълнението на строежите. Единствено актът на общинската администра-
ция, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата, е
надлежният и удостоверяващ доколко правото на строеж е реализирано в
обект, годен предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл. 181 ал.1 ЗУТ.
В случая, ищцата се позовава на Констативен протокол № АБ 94 М/
151/10.11.2008 г. на СО - район Лозенец, издаден по реда на чл.181, ал. 2 ЗУТ,
видно от който на 10.10.2008г. е извършена проверка на място и по документи
на жилищната сграда, построена върху УПИ IV-1040 от кв. 29, по плана на гр.
София, и е констатирано, че сградата е изпълнена в „груб строеж“, частично е
монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са ел. инсталации и В и К инсталации,
частично са изпълнени ОВ инсталации, изпълнени са вътрешни мазилки, не
са изпълнени външни мазилки. Приложени са и останалите документи,
изискуеми по Наредба №3/2003г., между които и Акт образец 14 от
01.03.2009г. за приемане на конструкция за сградата, в която се намира
процесният апартамент. Съгласно последният документ конструктивните
елементи на сградата са изпълнени в съответствие с одо- брените проекти,
няма частични недостатъци и пропуски при изпълнението по нива на
конструктивните елементи, констатираните отклонения от про- ектните
размери и положения са в рамките на допустимите съгласно чл. 56 от
Приложение към чл. 2, ал. 2 на Наредба 3 за контрол и приемане на бе- тонни
и стоманобетонни конструкции. Заключението е, че носещата кон- струкция
на строежа /процесната жилищна сграда/ е в състояние да понесе по време на
последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му, всички
постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и
действащата нормативна уредба, като се разрешава изпълнението на до-
вършителните работи. Констативният протокол с № АБ 94 М/151/ 10.11.
2008г. на СО - район Лозенец, издаден по реда на чл.181, ал. 2 ЗУТ, е оспо-
рен от ответната страна. По правната си същност този документ предста-
влява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК, кой- то
обвързва съда с материална доказателствена сила относно направените в него
изявления от длъжностните лица в кръга на службата им, авторство и дата.
5
При оспорване на издаден от общинската администрация в кръга на
удостоверителните й функции официален документ, в тежест на оспорва- щия
е да обори съдържанието на документа, като ангажира доказателства,
изключващи по несъмнен начин достоверността на удостоверителното изя-
вление на длъжностното лице. В този смисъл са представените Удосто-
верение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 10.09.2014г. и Констативен протокол № КП-
152 от 02.09.2014г., с които се поддържа, че строителството на сграда- та е
реализирано до етап „ груб строеж“ на 10.09.2014г. Налице са два кон-
стативни протокола, издадени на едно и също основание /чл. 181, ал.2 ЗУТ/,
които се отнасят до една и съща сграда, но са от различни години. При
преценката на двата документа, настоящият въззивен състав съобрази, че в
закона не е предвидено правомощие на общинската администрация за
ревизиране на последиците при вече упражнена компетентност по чл. 181
ЗУТ, в случая при завършване на сградата на карабина през 2008г. Следо-
вателно щом като общинската администрация вече веднъж е удостоверила
определено фактическо положение, в случая степента на завършеност на
сградата на етап „груб строеж“, това удостоверяване е неотменимо. Освен
това, материалната доказателствена сила на Констативния протокол, с кой- то
се удостоверява, че е осъществен „груб строеж“ на сградата през 2008г. не се
опровергава от фактите, съдържащи се в Констативния протокол от 2014г.,
доколкото никъде в последващия протокол не е отразено, че дости- гането на
етап „груб строеж“ фактически е извършено към този момент - 10.09.2014г.,
нито е посочено, че не е бил налице в предходния момент - към 2008г.
Материалната доказателствена сила на Констативния протокол № АБ 94
М/151/10.11.2008г. на СО - район Лозенец по чл.181, ал.2 ЗУТ не се
опровергава и от събраните по искане на ответниците гласни доказателст- ва,
чрез разпита на свидетелите С. Д. и П. С. П., първата от които, в качеството й
на управител на консултанската фир- ма, извършвала надзор на процесната
сграда, и изготвила двата акта 14 на същата, сочи, че към 01.03.2009г. е била
поставена временна хидроизола- ция върху стоманобетованата плоча,
истинската хидроизолация била по- ставена след изграждането на купола на
сградата. Вторият свидетел твърди, че е работил на покрива на сградата,
който бил изграждан няколко пъти, като единият път било за уплътнява на
плочата, за да не се разруши сгра- дата от дъждовете, а вторият път – за
цялостното му изграждане. Въззив- ният състав споделя извода на
първостепенния съд, отказал да кредитира свидетелските показания, тъй като
видът на хидроизолацията не е обект на отразяване в изготвените от
свидетелката Д. актове, и не опровер- гава обективираната в акта констатация
за наличие на покрив. Показанията на втория свидетел действително са
неясни относно разбирането му за ця- лостно изграждане на покрива.
Противно на твърденията на въззивниците, показанията му не кореспондират
на останалите събрани по делото доказа- телства, от които се установява, че
сградата е завършена в груб строеж през 2008г. Последният сочи, че не е
изливал бетон при изграждането на покри- ва, а такъв е бил изливан, видно от
писмените доказателства и експертни заключения. От съдържанието на
Констативен акт за установяване годност- та за приемане на строежа от
05.01.2015г. е видно, че са били налични два акта, обр. 14 за приемане на
конструкцията без хидроизолационни работи по покрива от 01.03.2009г. и акт
(обр. 14) за приемане на конструкцията с хидроизолационни работи по
покрива от 30.08.2014г., т.е. съгласно и двата акта покривът на сградата е бил
наличен към 01.03.2009 г.
6
На следващо място, съдът не кредитира и изводите, направени от ве-
щите лица в приетото по делото заключение на тройната съдебно-техни-
ческа експертиза, според което сградата е изпълнена в груб строеж по сми-
съла на пар.5,т.46 ДР на ЗУТ към 30.08.2014г. Даването на квалификация не е
в правомощията на експерта. Освен това, вещите лица се позовават на
определението „груб строеж“ по ЗУТ, според което степента на изпълнение на
допълнителните работи не се вземат предвид при преценка на достигнат „груб
строеж“. Същевременно приемат, че топлоизолацията, пароизола- цията,
хидроизолацията, водосъбиране и водоотвеждане на покрива следва да бъдат
завършени, за да е налице покрив на сградата. Така изброените обаче
строителни дейности не са конструктивен или строителен елемент на
сградата, поради което наличието им не е сред задължителните елементи за
приемането, че същата е на етап „груб строеж“. Последните основно се по-
зовават на свидетелските показания и на издадената от свидетелката Д.
заповед за полагане на временна хидроизолация, а не на актовете по хода на
строителството по Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на ак- тове и
протоколи по време на строителството.
От съвкупната преценка на събраните и обсъдени по-горе писмени
доказателства, настоящият съдебен състав споделя извода в обжалваното
решение, че по делото не е оборена материалната доказателствена сила на
Констативния протокол с № АБ 94 М/151/от 10.11.2008г. на СО - район Ло-
зенец, поради това фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в доку-
мента. Ответниците и третите лица помагачи не проведоха пълно и главно
доказване, с което да опровергаят констатациите на общинската админи-
страция, че сградата е била завършена на фаза „груб строеж“ към месец
ноември 2008г.
Обсъдените доказателства подкрепят напълно изводите на първата
инстанция за наличието на всички предпоставки за уважаване на предя- вения
иск. По делото е надлежно установено възникването на претендира- ното
вещно право на собственост върху спорния обект чрез трансформация на
валидно учреденото в полза на „Комстрой 94“ ЕООД право на строеж, което е
упражнено в срока по чл.67, ал.1 ЗС в съответствие с тълкуването, дадено в
ТР № 1/2011г. на ВКС от 04.05.2012г на ОСГК на ВКС. За начало на
давностния срок следва, при липса на друга уговорка, да се приеме да- тата,
на която е валидно учредено правото на строеж в полза на „Комстрой 94“
ЕООД , а именно на 07.11.2007г., от което следва, че крайният срок за
неговото реализиране е 07.11.2012г. От обсъдените по-горе доказателства,
във връзка с този спорен въпрос, се изясни, че сградата е завършена в груб
строеж към 10.11.2008г., поради което правото на строеж е реализирано
преди изтичане на давностния срок. Следователно към този момент е въз-
никнал обектът на суперфициарна собственост в полза на ищцата. Тъй като
сградата е била завършена на етап „груб строеж“ преди апортната вноска на
УПИ IV - 1040, кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша - Вец Симео- ново“
от М. Г. М. и съпругата му Й. В. Г. в капитала на „М.И.Пропъртис“ ООД,
принципът на приращението по чл. 92 ЗС не се прилага към процесния
апартамент, за който договорът за замяна от 20.12.2007г. е породил
вещнотранслативен ефект. Следова- телно „М. И. Пропъртис“ ООД не е
станал собственик по приращение на процесния апартамент, респ. не е могъл
да го прехвърли с апортна вноска в полза на „Графит 04“ ЕООД. Поради това
ответниците Г.Г. и Н.Г., които черпят своите права от договор за покупко-
7
продажба, обективиран в нотариален акт № 133, том ІV, peг. № 26516, дело №
670/2016г., не са придобили право на собственост върху процесния апар-
тамент от „Графит 04“ ЕООД. Следователно те владеят същия без осно-
вание, доколкото по делото не се спори, че с подписване на 17.08.2016 г. на
договора за покупко-продажба на недвижим имот „Графит 04“ ЕООД им е
предал владението на апартамента.
По поддържаните във въззивните жалби възражения за недействител-
ност и нищожност на сделката и по възражението за придобивна давност,
намира следното:
По възражението, че договорът за учредяване на право на строеж,
сключен между „Комстрой 94“ ЕООД и ищцата К., не е произвел вещно-
правно действие, тъй като прехвърлителят не е притежавал това вещ но право
в пълен обем, тъй като е имало съсобственик: Обстоятелството, че учредилият
правото се е разпоредил с права, в по-голям от притежания обем, не влече
нищожност на договора. Действията на този съсобственик над притежания от
него обем права не пораждат вещен ефект, като при евентуално реализиране
на строежа съответните идеални части от сградата по приращение ще се
придобият от неучаствалия в учредяването съсобст- веник, съобразно
приетото в цитираната от състава на СГС практика на ВКС. Това обаче не се
отразява на материалната легитимация на ищцата да ревандикира процесния
имот.
Възражението за нищожност на договора за замяна, сключен между
ищцата и „Комстрой 94“ ЕООД, поради противоречие с добрите нрави,
изведено от нееквивалентност на престациите, е неоснователно като пре-
праща към мотивите на обжалваното решение досежно установената раз-
лика в стойностите на заменените имоти, въз основа на която не може да се
обоснове извод за нищожност.
По възражението на ответниците за придобили имота по давност,
присъединявайки владението на праводателите си, също препраща към из-
водите на състава на СГС, приел недоказаност на факта, че дружествата-
праводатели са владяли имота. От 17.08.2016г., от който момент ответни-
ците са установили владение върху имота, до завеждане на исковата молба, не
е изтекъл дори и срокът на кратката петгодишна давност.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане изцяло в изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на раз- носки
има въззиваемата ищца, които са в размер на 3 500 лв., представля- ващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения, нео- спорен
от страните, списък за разноски, платим поравно от въззивниците.
Водим от горното, съставът на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260839 от 09.02.2021г., постановено по
гр. д. № 3638/ 2018г. СГС, I ГО, 15 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, Н. Д. Г., ЕГН: **********,
„Графит 04“ ЕООД, ЕИК 20317682 и „Дженерали застраховане“АД, ЕИК:
********* на основание 78,ал.1 ГПК да заплатят на Е. С. К., ЕГН: **********
8
разноски за въззивното производство в размер на 3 500лв., поравно.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответниците - „Графит 04“ ЕООД и „Дженерали застрахо-
ване“АД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9