№ 18283
гр. София, 28.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110152277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 361313/15.12.2023 г. г. от ищеца „ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за изменение на Решение № 19728/29.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 52277 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в
частта за разноски чрез допълване, като в полза на страната се присъдят още
50,00 лева – държавна такса за исковото производство.
В молбата се посочва, че поради грешка в списъка с разноски е посочена
претенция за платена държавна такса за исковото производство в размер на
25,00 лева, но по делото се представяли доказателства за платена държавна
такса в размер на 75,00 лева.
Не е постъпил отговор от насрещната страна.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното решение
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 19728/29.11.2023 г., постановено по гр.д. № 52277 по описа
за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав, съдът е присъдил разноски в полза на
ищеца в размер на 460,00 лева съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Същият се
намира на л. 93 от делото, видно от което се търси държавна такса в
заповедното производство в размер на 25,00 лева, държавна такса в размер на
25,00 лева, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 50,00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева или
общо сумата в размер на 460,00 лева, колкото е присъдил и съдът.
Списъкът по чл. 80 от ГПК има функцията да конкретизира точния
размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са
1
необходими допълнителни изчисления. За претенцията за разноски съдът не
следи служебно, като при присъждането им той е ограничен до посочения в
списъка претендиран размер. В списъка страната може да посочи по-ниска
сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на
част от разноските, включително и на ДДС (в този смисъл е Определение №
47/11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г. о., Определение №
599 от 27.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 602/2023 г., I т. о., ТК.). Дори
страната да е представила доказателства за направен разход по водене на
делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не
претендира присъждането му към релевантния момент, а именно
приключване на производството пред съответната инстанция. В този смисъл
щом страната е претендирала в списъка разноски в по-малък размер, съдът
следва да се съобрази с него. Несъстоятелно е да се твърди допусната грешка
в списъка, доколкото такава не се констатира нито в изчисленията, нито
според други белези.
Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от
посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските.
Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото в съответната инстанция, поради което
страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения
списък с подаването на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В този смисъл
пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък
по чл. 80 от ГПК не е основание за допълване на решението. В настоящия
случай разходът за държавна такса над посочените 25,00 лева до
новозаявените в молбата по чл. 248 от ГПК 75,00 лева се претендира за пръв
път именно в молбата за допълване на крайния съдебен акт в частта с
разноските.
Водим от това, съдът счита, че е налице основание за допълване на
съдебно решение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта за разноските,
когато има произнасяне в диспозитива на същото и са присъдени търсените
от страната разноски. В молбата по чл. 248 от ГПК под предтекст за грешка
се прави опит за саниране на пропуска да се включи един от разходите по
делото в списъка по чл. 80 от ГПК, което освобождава съда от процесуалното
му задължение да се произнесе по отговорността за разноските за този
разход. При представен списък по чл. 80 от ГПК съдът е ограничен от
включените в списъка разходи на страната. Неприсъждането от съда на
разход, посочен в списъка, е основание за страната да иска изменение на
решението в частта за разноските. В производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските страната не разполага с
правото да допълва или изменя представения списък (в този смисъл
Определение № 546 от 16.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2014/2015 г., I т. о.,
ТК).
Предвид изложеното молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 361313/15.12.2023 г. г. от
ищеца „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за изменение на Решение №
19728/29.11.2023 г., постановено по гр.д. № 52277 по описа за 2021 г. на СРС,
I ГО, 24 състав, в частта за разноските чрез допълване.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3