Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 5450 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Инициирано е с молба от 09.01.2018 г. на
А. К. – П., чрез адв. Т.Б., с която се иска отстраняването на очевидна
фактическа грешка, която се твърди да е допусната в постановеното на 07.12.2017
г. от въззивния съд решение по делото.
Грешката се съзира във връзка с
посочване в мотивната част на сума, която съдът е приел, че се следва на
ответниците за сторени по делото разноски. Според молителя, вместо сумата от
446,91 лева, съдът е формирал воля за разликата между 850 лева и 203,09 лева,
възлизаща в размер на 646,91 лева.
По разпореждане на съда, препис от
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е изпратен на Т.Ц. и И.Ц.,
чрез адв. Б.И., но в законоустановения срок не е постъпил отговор.
Като взе предвид изложените в подадената
молба твърдения за наличие на очевидна фактическа грешка в постановеното на 07.12.2017
г. решение по настоящото дело, въззивният съдебен състав прие, че молбата е
основателна.
Освен това, съдът служебно установи, че
в диспозитива на въззивното решение е пропуснал да се произнесе по същите
разноски, за присъждането на които, макар и неправилно изчислени, в мотивната
част на съдебния акт е била формирана воля.
По смисъла на чл. 247 от ГПК очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната от съда
воля и нейното писмено изразяване в решението.
Очевидна фактическа грешка е налице
тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил
становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно.
В конкретния случай, от мотивите на
решението – л. 68 /гръб/, абзац 4 се установява, че съдът е формирал воля да
присъди в полза на ответниците по делото разноски, възлизащи в размер на разликата
между сторените разноски от 850 лева и присъдените от районния съд разноски в
размер на 203,09 лева. Същевременно, в същия абзац, на ред 6 е посочена сумата
от 446,91 лева, при което изписване очевидно е допусната техническа грешка, тъй
като при елементарно математическо изчисление е ясно, че става въпрос за сумата
от 646,91 лева.
Въззивното решение съдържа диспозитив, с
който Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. са осъдени да заплатят на А. К.-П.и Ц.П.П., сторените във
въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 50 лева, но е
пропусната горепосочената сума от 646,91 лева, за присъждането на която са
налични мотиви.
При това положение, допуснатата грешка
следва да бъде отстранена, като вместо 446,91 лева на посоченото място в
мотивите на решението следва да се чете 646,91 лева, а диспозитива на решението
в посочената част за разноските, следва да се допълни с израза „както и за
сумата от 646,91 лева – разноски в първоинстанционното производство.“
Независимо, че става въпрос за пропуск в
диспозитива относно разноските, се касае за очевидна фактическа грешка, тъй
като от мотивите на решението е несъмнено, че съдът се е произнесъл по този
въпрос и е формирал воля за присъждане не само на сумата от 50 лева, но и за
сумата, равняваща се на разликата между 850 лева и 203,09 лева, а именно 646,91
лева. Тази грешка следва да се отстрани, посредстом допълване диспозитива на
въззивния съдебен акт в посочената част, което е съобразено и с практиката на
върховната съдебна инстанция по този въпрос[1].
По тези съображения, Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в решение от 07.12.2017 г. по в. гр. дело № 5450/2016 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-б въззивен състав, като:
в решението, на л. 68 /гръб/, абзац 4,
ред 6, ВМЕСТО „сумата от 446,91 лева“, да се ЧЕТЕ „сумата от 646,91 лева“ и
като
ДОПЪЛВА диспозитива на решението в частта „ОСЪЖДА Т.Л.Ц., с ЕГН ********** и И.Л.Ц.,
с ЕГН ********** ***, да заплатят на А. К. – П., с ЕГН ********** и Ц.П.П. ***,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 50 лева –
разноски във въззивното производство.“, като добавя израза „както и 646,91 лева
– разноски в първоинстанционното производство.“
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
[1] В този смисъл са Определение № 207
от 20.11.2009 г. по гр. д. № 207/2009 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС и Определение №
304 от 16.06.2015 г. по т. д. № 1369 от 2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.