№ 25083
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110112939 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Я. Л. И. срещу М.
Н. Г..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира предявения иск за допустим, като възраженията на ответника за
недопустимост са неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане като
помагач на лицето ЗАД „Армеец“ АД. Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК, с отговора на
исковата молба ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право
да встъпи, за да помага. Ответникът обосновава правния си интерес от привличане на
посоченото лице с факта, че с него е налице действащ застраховтелен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на процесното ПТП. Искането е
основателно и следва да бъде уважено.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането на ищцата за допускане на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на претърпените от нея болки и страдания вследствие на
процесното ПТП от 22.08.2024 г., за основателно, поради което следва да бъде
уважено.
Като относими и допустими следва да се уважат и исканията на ищцата за
издаване на съдебни удостеверения, които да й послужат пред СДВР и „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД.
Направеното от ответника искане за задължаване на третото лице – помагач да
представи в оригинал застрахователната полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ не е необходимо в настоящото производство по смисъла на чл. 146, ал. 4
ГПК, поради което следва да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул. Стефан
Караджа № 2 като трето лице – помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищцата за установяване на претърпените от нея
болки и страдания вследствие на процесното ПТП от 22.08.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищцата за водене на допуснатия до
разпит свидетел в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при
неизпълнение без доказването на уважителна причина, производството по делото ще
продължи без събиране на допуснатите гласни доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищцата чрез адв. С. Г. съдебно удостоверение, което
да й послужи пред СДВР, по силата на което да се снабди с протокол за ПТП,
съставени актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления на лицето М. Н. Г., ЕГН ********** за пътнотранспортно
произшествие с негово участие на 22.08.2024 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищцата чрез адв. С. Г. съдебно удостоверение, което
да й послужи пред „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, по силата на което да се снабди с
протокол за ПТП № 1948402 от 22.08.2024 г.
УКАЗВА на ищцата, че в едноседмичен срок от съобщението следва да
представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева по сметката
за такси на СРС за издаването на съдебните удостоверения.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане за задължаване на третото лице –
помагач да представи в оригинал застрахователната полица за застраховка
„Гражданска отговорност“.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.07.2025 г. от 11:00 часа, за когато
да се призоват страните и третото лице - помагач, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца и третото лице - помагач – и препис от отговора
на исковата молба и приложенията към него. Да се връчат на конституираното трето
лице-помагач преписи от исковата молба и приложенията към нея.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са два кумулативно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ иск
по чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 2307,40
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на лизингови вноски № 19 и № 20 по договор за лизинг от 27.02.2023 г.
поради невъзможност да прекрати договора в резултат на причинено по вина на
ответника ПТП от 22.08.2024 г., при което е увредена лизинговата вещ – лек автомобил
марка „***“, модел „***“, Шаси № ZARNASAA7N3008694, per. № ********, ведно
със законната лихва, считано от датата на заплащането на лизинговите вноски
/24.10.2024 г./ до погасяването е 2/ иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания в
резултат на причинено по вина на ответника ПТП от 22.08.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на заплащането на увреждането /22.08.2024 г./ до
погасяването.
Ищцата Я. Л. И. твърди, че на 27.02.2023 г. Сключила като лизингополучател
договор за финансов лизинг с „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД за лизингова вещ - лек
2
автомобил марка „***“, модел „***“, Шаси № ***, per. № ********. Сочи, че на
24.06.2024 г. е упражнила правото си по договора за едностранното му прекратяване с
двумесечно предизвестие чрез изпращане на уведомление до лизингодателя.
Твърди се, че на 22.08.2024 г. по вина на ответника М. Н. Г. било реализирано
ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“, Шаси № ***,
peг. № ******** и управлявания от ответника лек автомобил марка „***“, модел „***“
с per. № ********. В резултат на претърпяното ПТП и по силата на сключения договор
за лизинг се твърди, че ищцата се е оказала в невъзможност да прекрати договора до
извършване на ремонт на автомобила в определен от застрахователя сервиз или до
заплащане на разходите за отстраняването на щетите. Сочи, че съгласно чл. 13, т. 4 от
сключения договор за лизинг, в случай на заведени, но неотстранени щети,
лизингополучателят дължи на лизингодателя възстановяване на разходите за
отстраняване на щетите в срок от 7 (седем) дни след като бъде уведомен за техния
размер или евентуално да изчака отстраняването им, за да предаде вещта в изправно
състояние. Излага, че договорът за лизинг се прекратява едва след изплащане от
страна на лизингополучателя на всички дължими суми. Тъй като извършването на
ремонта на автомобила е отнело повече от два месеца, поради което ищцата е била
принудена да заплати още две месечни лизингови вноски, а именно месечна вноска №
19 от погасителния план и месечна вноска № 20 от погасителния план, в общ размер
на двете вноски от 2307,40 лева. Счита, че заплатената от нея сума е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника като водач на
МПС и осъщественото ПТП на 22.08.2024 г.
Отделно се твърди, че в резултат на ПТП и последвалите събития, ищцата е
преживяла уплах, притеснения, безпокойство, отчаяние и страх, поради което е
претърпяла и неимуществени вреди от болки и страдания в размер на 1000 лева. Сочи,
че емоционалното й състояние е било сериозно разклатено, преживявала е
непрекъснато ситуацията, като се е връщала към нея и е изпитвала чувства за
малоценност. Ограничила е изцяло социалните си контакти, като е станала затворена в
себе си и се е изолирала от хората от своето социално обкръжение за период от около 3
/три/ месеца.
Твърди, че на 07.01.2024 г. посредством телепоща, получена от ответника,
ищцата е поканила Г. за доброволно заплащане на сумите, но такова не последвало.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор, ответникът оспорва основателността на
предявените искове. Признава факта на настъпило ПТП на 22.08.2024 г. Счита обаче,
че взаимоотношенията между лизингополучателя с лизингодателя по сключения
договор за финансов лизинг не може да ангажира отговорността на трето за
правоотношението лице, какъвто се явява ответникът. Счита, че тъй като
лизингополучателят – ищцата по делото, е реализирала в полза на лизингодателя
застраховка „Полица КАСКО+ - специални условия №440224213010038“, която
покрива съответните щети, причинени на лекия автомобил, то собственикът на вещта
– лизингодателят, е изначало обезвреден/обезщетен.
На следващо място сочи, че ищцата не е била в невъзможност да прекрати
договора за лизинг, тъй ката съгласно чл. 13, ал. 4 от договора е имала възможността
да прекрати договора, без да се налага плащането на допълнителни лизингови вноски.
Сочи, че е имала избор между това да заплати сумата за ремонт, след съобщаване на
цената за извършване на ремонт от страна на лизингодателя, като в случая на тази
хипотеза да избере между възможностите: впоследствие да предяви претенция към
лизингодателя за връщане на платената сума в хипотезата на „неоснователно
3
обогатяване“ или вследствие на заплащането и прекратяване на договора за лизинг да
насочи претенции си спрямо застрахователя по полица гражданска отговорност на
автомобилистите и злополука №ЕЮ/11/124001531061 - „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. Въпреки
тези възможности ответникът счита, че ищцата е останала пасивна и не е предприела
необходимото за прекратяване на договора за лизинг. Счита, че по силата на
сключената застраховка „Гражданска отговорност” срещу заплащане на
застрахователна премия застрахователят поема риска по отговорността за причинените
вреди от произшествието, като отговаря пред пострадалите лица, в обема, в който
отговаря застрахованият деликвент. Ето защо и тъй като не се твърдяло от ищцата
липса на застрахователно покритие или отказ на обезщетение от страна на
застрахователя, то претенцията срещу ответника е неоснователна. Счита, че не се
установяват елементите на деликтната отговорност за ангажиране отговорността на
ответника.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 45 ЗЗД и по чл. вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: противоправно поведение на ответника, в причинна връзка с
което да е настъпил процесният пътен инцидент, вследствие на което ищцата да е
претърпяла твърдените имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лизингови
вноски № 19 и № 20 по договор за лизинг от 27.02.2023 г. поради невъзможност за
прекратяването му преди това заради увредата на лизинговата вещ, като и
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните по делото факта, че на 22.08.2024 г. между страните е
реализирано ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“,
Шаси № ***, peг. № ******** и управлявания от ответника лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с per. № ********.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4