№ 136
гр. С., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100206 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба от В. ЛЮДМ. С. срещу В. Д.
КР., с която се иска на основание чл. 127, ал. 2 от СК да бъдат предоставени
родителските права по отношение на общото им дете Д.В. К., да бъде
определен режим на лични отношения с ответника, както и ответникът да
бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лева.
В исковата молба се твърди, че родителите са разделени и не живеят
заедно. Посочва се, че детето живее при ищцата, която предимно полага
грижи за него.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който не оспорва иска.
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Според ал. 2 ако родителите не
постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
По делото не се спори, а и това се установява от приложеното
удостоверение за раждане № ********** от 08.05.2015 г., издадено въз
основа на акт за раждане № 0238 от 08.05.2015 г., че именно страните са
1
родители на детето Д.В. К..
От показанията на свидетеля С.Ц.Г.-майка на ищцата, става ясно, че от
2018 г. родителите живеят разделено, детето живее и се отглежда предимно
от майката, а бащата периодично полага грижи за него. Свидетелят В.Р.А.
също споделя, че детето живее при майката, но споделя, че бащата участва
наравно с ищцата в отглеждането на общото им дете. Посочва, че детето иска
да се вижда и с бащата. Според свидетеля майката и бащата живеят
сравнително близко един от друг и не представлява проблем детето да
посещава бащата.
Страните не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК.
Видно от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – С.
социален доклад, че за детето се полагат всички необходими грижи от страна
на майката, а от страна на бащата има доказателства за финансово
подпомагане, което се изразява в месечно превеждане на сумата от 130 лева,
както и че детето отговаря на всички физически и психически критерии за
възрастта си. Детето поддържа редовни контакти с баща си.
Съдът счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства е в състояние да мотивира извода, че ищцата разполага с
необходимите личностни качества и материални възможности да полага
адекватни на нуждите на малолетното дете грижи за неговото отглеждане и
възпитание. Страните не спорят относно това.
Съдът счита, че поради ниската възраст на детето, нуждите му от
майчини грижи и привързаността му към майката налагат упражняването на
родителските права да се концентрира у личността на майката, при която то
да живее. Необходимостта от избягване на емоционалното натоварване на
детето и последващи отзвуци в емоционалното му развитие, каквото би
предизвикало отделянето му от средата, в която е отглеждано в момента и в
която се чувства спокойно, също налагат упражняването на родителските
права на този етап да се концентрира у личността на майката.
Същевременно детето има нужда и от редовни срещи със своя бащата,
осигуряващи неговото нормално развитие и необходимост от бащина
подкрепа и пример. Ето защо съдът намира, че следва да определи режим на
лични отношения между бащата и малолетното дете, както следва – бащата
има право да взима детето с преспиване всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; бащата има
право да взима детето без преспиване всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 17:00 часа до 20:00 часа във вторник и четвъртък;
бащата има право да взима детето две седмици през лятото, несъвпадащи с
годишния отпуск на майката; бащата има право да взима детето всяка нечетна
година на Коледните празници от 10:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на
26 декември и всяка четна година по Новогодишните празници от 10:00 часа
на 30 декември до 20:00 часа на 02 януари; всяка календарна година бащата
има право да взима детето на рождения си ден на 20 август с преспиване, като
детето следва да се взима и връща от дома на майката в гр. С., ул. Н. №*.
Този режим съдът намира за адекватния такъв, който в максимална степен
2
отговаря на този етап на потребностите и нуждите за общуване между детето
и родителя, който не упражнява родителските права.
От постъпилата по делото справка за регистрирани трудови договори е
видно, че и ищцата, и ответника са трудово ангажирани. Бащата следва да
заплаща на детето си месечна издръжка в претендирания от ищцата размер на
200 лева. Поради високия си доход, това не би представлявало затруднение за
него. По делото се установи още, че детето посещава и извънкласни
занимания, за които се заплащат допълнителни разходи. Освен това детето е
във възраст, в която потребностите от облекло и учебни пособия нарастват.
Ето защо посочения размер на издръжка съответства и на нуждите на детето.
Определената в тежест на бащата издръжка се дължи от влизане в сила
на решението в частта за местоживеенето на детето (в този смисъл т. 17 от
ППВС №5/1970 г.), до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху просрочена сума до
окончателното изплащане – чл. 146, ал. 1, изр. 2 и т. 17 от ППВС
№5/1970г.).
По разноските:
Нито една от страните не претендира разноски. С оглед характера на
настоящото производство, което е спорна съдебна администрация такива не
им се и дължат.
Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на Районен съд
- С. върху присъдената издръжка за детето в размер на 288 лева, на основание
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Д.В. К., ЕГН **********, на майката В. ЛЮДМ. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.В. К., ЕГН **********, при
майката В. ЛЮДМ. С., ЕГН **********, на адрес гр. С., ул. Н. №*.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на детето Д.В. К., ЕГН
**********, с бащата В. Д. КР., ЕГН **********, както следва: бащата има
право да взима детето с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; бащата има право да
взима детето без преспиване всяка втора и четвърта седмица от месеца за
времето от 17:00 часа до 20:00 часа във вторник и четвъртък; бащата има
право да взима детето две седмици през лятото, несъвпадащи с годишния
отпуск на майката; бащата има право да взима детето всяка нечетна година на
Коледните празници от 10:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26
декември и всяка четна година по Новогодишните празници от 10:00 часа на
30 декември до 20:00 часа на 02 януари; всяка календарна година бащата има
право да взима детето на рождения си ден на 20 август с преспиване, като
3
детето следва да се взима и връща от дома на майката в гр. С., ул. Н. №*.
ОСЪЖДА В. Д. КР., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Д.В. К., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен
представител В. ЛЮДМ. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна
причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. КР., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на районен съд – С., сумата от 288 лева –
държавна такса върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4