№ 669
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502530 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 30597/30.12.2022 г. от В. Л. Ч., като законен
представител на Т. С., действаща чрез адв. И. З., в която е обективирано искане за допълване
в частта за разноските на Решение № 1603/12.12.2022 г., постановено по настоящото дело.
Молителят претендира присъждане на разноски съгласно представен по делото
списък - за адвокатско възнаграждение, както и по списък, приложен към възражение по
изп. дело № 20218080400919.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – С. Т. П., чрез адв. С. изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по жалба, подадена от С.
Т. П. – длъжник по изпълнението, срещу постановление от 09.02.2022 г. на ЯСИ Захари
Димов по изп. дело №20218080400919, с което е определен окончателен размер на такси и
разноски по изпълнителното дело.
С Решение № 1603/12.12.2022 г. съставът на ВОС е отменил обжалваното
постановление за разноски.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК правото на разноски за ответната
страна по спора възниква при отхвърляне на иска, както и при прекратяване на делото.
1
Правото се явява своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано заведеното
дело срещу ответника, станало причина последният да извърши разноски за организиране и
провеждане на правната си защита.
В настоящия случай решаващият състав е намерил жалбата за основателна, поради
което за насрещната страна не се поражда право за възстановяване на направените разноски.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 30597/30.12.2022 г. от В. Л. Ч., като законен представител
на Т. С., действаща чрез адв. И. З., в която е обективирано искане за допълване в частта за
разноските на Решение № 1603/12.12.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2530/2022 г. по
описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 248,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2