Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІ
състав, в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм. дело № 2514 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК вр. с § 4б, ал. 1 от ДР
на ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на П.К.П., ЕГН **********, адрес-***,
против Заповед № Л-705/07.07.2021г. на началника на затвора Ловеч, потвърдена
със заповед № Л-2887/17.08.2021г. на Главния Директор на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която на жалбоподателя за извършено нарушение на
чл.96, т.3 и чл.97, т.1 и 2 от ЗИНЗС и на основание чл.101, т.2 и чл.102, ал.2
от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъбразна
като постановена в противоречие с материалния закон, при неизяснени факти и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита,
че не са налице нито фактическите, нито правните основания за издаване на обжалваната
заповед. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство грубо са нарушени
процесуалните му права, тъй като не е уведомяван за откриване на самото производство,
не му е дадена възможност да се запознае с доказателствата, събрани в хода на
производството пред дисциплинарнонаказващия орган, респективно – не му е дадена
възможност да изрази становище и възраженията си по фактите. Счита, че
процедурата по претърсване на личния му багаж, при която са открити два ножа и
метална вилица, вещи неразрешени за съхранение и ползване от лишените от
свобода, е порочно проведена, като е налице особено съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до издаване на нищожен административен
акт. Твърди, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма,
липсват фактически и правни основания за издаването му в нарушение на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, както и на т.7 от същата норма, като е налице съществено нарушение
на административнопроизводствените правила - не е спазена процедурата по чл.26,
ал.1 от АПК вр. чл.18, б.„а“, ал.7 от АПК, както и неспазване и грубо потъпкване
на условията визирани в чл.34 и чл.35 от АПК, както и липса на събиране на
допълнителни доказателства и адекватна преценка от противоречивите факти,
посочени и от поемните лица, един от които е в трудово правоотношение с
дисциплинарнонаказващият орган, каквото представлява нарушение на указанието на
чл.36, ал.3 от АПК, водещо до отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Твърди, че е напълно голословно и откровена лъжа, че е бил изслушан от
дисциплинарнонаказващият орган, че не е спазен чл.36 от АПК, както и не са
изпълнени законовите процедури по чл.34 от АПК да бъде запознат лишеният от
свобода с административната преписка и да му бъде дадена възможност като пряко
заинтересовано лице да изкаже своите твърдения, възражения, да направи своите
доказателствени искания. Моли да бъде прогласена нищожността на оспорената
заповед. Алтернативно жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и
моли да бъде отменена.
Ответникът – Началникът на Затвора – гр. Ловеч, в писмено
становище, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Счита, че е спазена
процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на
дисциплинарното наказание. Приетата от дисциплинарно-наказващият орган
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените факти и събраните
доказателства в хода на извършване на проверката. С оспорената заповед е
наложено предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното
дисциплинарно нарушение, което е доказано от събраните доказателства. Моли
жалбата да бъде отхвърлена.
За Окръжна Прокуратура – Варна представител не се явява и не
изразява становище по спора.
След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по
делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно докладна записка № ДЗ-332/11.06.2021г. от мл.инсп. Е.-
надзирател I ст. на 11.06.2021г., в 9,30ч. като постови на пост № 7/8, №9 е извършил
проверка на личния багаж на лишения от свобода П.К.П., който заминавал конвой
за ЗО „Атлант“ и при претърсването на багажа е намерил 2 бр. ножове с дължина
на остриетата от около 15 - 20 см. и 1 бр. вилица, като вещите са иззети с
протокол и предадени в склада на затвора, а на л.св. П. било разпоредено да
даде обяснение по случая. За свидетели са посочени л/с К.Г. и мл.инсп. П.П.. В
обяснението си от 11.06.21г. К.Г. е посочил, че след проверка в багажа на П. са
намерени два ножа. В обясненията си жалбоподателят е посочил, че се опитват да
го убият в затвора Ловеч и ЗО Атлант, като му присламчват в багажа ръчно
изработени остри предмети, с което се цели да бъде унижен и психически и
физически унищожен. Посочил е и че са му откраднали половината багаж. Намерените
вещи при проверката са иззети от л.св. П. с протокол за изземване на вещи при
личен обиск и претърсване от 11.06.2021г., като протоколът е подписан от
съставителя, нарушителя и от лицето, което е приело вещите за съхранение/отразено
е, че са оставени за съхранение в междинен склад на затвора/.
Изготвено е становище до Началника на затвора Ловеч от инспектор
ІV-та степен Ст.В. във вързка с нарушението по докладна записка №
ДЗ-332/11.06.2021г., което е квалифицирано по чл.96, т.3 и чл. 97, т.1 от ЗИНЗС, което е и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, ал.2, т.2
и т.5 от ЗИНЗС и чл. 88а, ал.1, ал.2, т.2 от ППЗИНЗС. Посочено е отношението на
нарушителя към нарушението – в дадените писмени обяснения отрича вината си. В
становището са посочени данни и за предходни нарушения, извършени от л.св. П. П.,
за които е била ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. Направено е
заключение, че нарушителят П. не е оправдал доверието на администрацията на
затвора, която го е устроила на работа, но извършването на описаното
дисциплинарно нарушение навежда на извод, че това не е довело до постигане на
необходимия възпитателен ефект. В заключение е предложено на дисциплинарно
–наказващия орган да наложи на л.св. П. дисциплинарно наказание по чл.101, ал.5
от ЗИНЗС – „лишаване от хранителна пратка“ за срок от 3 месеца.
На 23.06.2021г., преди да му бъде наложено дисциплинарното
наказание, л.св. П. П. е изслушан от Началник на ЗО „Атлант“ гр. Троян, което е
отбелязано върху писмените обяснения на жалбоподателя по случая.
Със заповед № Л-705/07.07.2021г. Началникът на Затвора – Ловеч като
е взел предвид, че на 11.06.2021г., в 9:30ч. в корпуса на затвора на пост №7,
постовият надзирател е извършил задължителен обиск и претърсване на личните
вещи на лишените от свобода при
конвоирането им до ЗО“Атлант“, и в личния багаж на жалбоподателя са открити два
броя ножове с дължина на остриетата 15-20см. и 1 бр. вилица, като неразрешените
вещи са иззети, а П. не признава вината си, е приел, че с действията си П. е извършил нарушение на
чл.96, т.3 чл.97, т.1, 2 от ЗИНЗС и е изпълнил състава на чл.100, ал.1, ал.2,
т.1, 5 ЗИНЗС, като е притежавал неразрешени вещи- ножове и вилица и на
основание чл. 101, т.2 и чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС е наложил на л.св. П.П.
дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и
хигиената“ за срок от 7 /седем/ дни. Разпоредено е иззетите вещи да се отнемат
в полза на Държавно предприятие „Фонд Затворническо дело“. Видно от Заповед №
ЧР-05-223/ 24.11.2016г. на Министъра на правосъдието и акт за встъпване в
длъжност оспореният акт е издаден от компетентен орган. Заповедта е връчена на П. на 09.07.2021г.
Заповедта е оспорена по административен ред пред Главния Директор
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието. Със Заповед № Л – 2887 от 17.08.2021г. жалбата е отхвърлена. Със
заповедта жалбоподателят е запознат на 02.12.2021г.
От показанията на св.В. се установява, че на 11.06.2021г., докато
го извеждали за престой на открито, минал по стълбите покрай пост №7 /„колелото“/,
където надзиратели извършвали проверка на личния багаж на жалбоподателя П. и видял
как един от надзирателите от конвоя, М.Е., държи в ръцете си предмети, които
определя като „ламаринки – капачки от консерви“, при което казал на л.св. П. П.
„Аз ще пиша, а ти се оправяй“. Според свидетеля, надзирателят имал предвид, че
ще напише докладна записка за намерените в багажа на П. метални предмети. Свидетелят
зявява, че при обиска на П. нямало поемни лица, а само надзиратели от затвора;
нямало служебни лица от ГД „Охрана“. Свидетелят твърди, че е минал на около 1
м. – 1,5 м. от мястото, където се извършвала проверката, и не е видял в багажа
на П. да има остри предмети, както се твърди в заповедта, но не е присъствал на
цялата проверка, а може да свидетелства само за това, което е чул и видял,
докато отива до мястото за престой на открито, затова и не е видял и не може да
каже откъде надзирателят е извадил „ламаринките – капачките от консерва“ – дали
от багажа на П. или от друго място. Свидетелят твърди, че се е случвало надзиратели
в Затвора – Ловеч да пишат докладни записки за извършени от лишените от свобода
нарушения без реално да има основателни причини за това, като един тях бил и надзирателят
Е..
От показанията на св. П.П. се установява, че на 11.06.2021г. не е
конвоирал л.св. П., но е свидетел на извършения обиск на личните му вещи, при
който са намерени двата ножа и вилицата; не си спомня много подробности около
случая, тъй като през този ден са проверявани багажите на много лишени от
свобода; колегата му мл. инсп. М.Г. ги е намерил, той е бил само свидетел на
обиска; дължината на остриетата на ножовете се определя на „на око“, а не с
измервателен уред; в присъствието на лишеният от свобода се проверява багажа,
който носи.
От представената справка от Информационната система „Изпълнение
на наказанията“ се установяват наложените на жалбоподателя дисциплинарни
наказания.
Съгласно писмо рег. № ИЗ – 1195 от 28.04.2022 г. иззетите по
дисциплинарна преписка № ДЗ – 332/ 11.06.2021г. забранени вещи – 2 бр. ножове и
1 бр. вилица, са предадени на ДП „Фонд Затворно дело“ за унищожаване.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С оспорената заповед на жалбоподателя за извършено нарушение на
чл.96, т.3 и чл.97, т.1 и 2 от ЗИНЗС и на основание чл.101, т.2 и чл. 102, ал.2
от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане
на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Заповедта е обжалвана по
административен ред пред Главния директор на ГДИН, който със Заповед № Л-
2887/17.08.2021г. е отхвърлил жалбата. По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК на
обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт.
Жалбата е подадена от лице, което е адресат на заповедта, в срок
и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че оспорената
заповед е нищожна.
Нищожността е положение на абсолютна недействителност на
определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт,
който привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е
породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Основания за
обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице когато е налице
толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което
акта, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда
правни последици.
В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на
административните актове. Съдебната практика и теория са възприели критерия, че
такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е
засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е
изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на
кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.
Безспорно е по делото, че към датата на нарушението –
11.06.2021г., както и към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора - Ловеч. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл.1 ЗИНЗС
дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на
затвора. В случая заповедта е издадена от началника на затвора – Ловеч,
съгласно представената по делото Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016г. на Министъра
на правосъдието и акт за встъпване, т.е. заповедта е издадена от компетентен
орган.
Наведените твърдения за съществени процесуални нарушения не са от
такова естество, че да водят до нищожност на оспорената заповед. Съществено
нарушение на процесуалните правила, както бе посочено по-горе, може да доведе
до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния
орган. Такова в случая не е налице.
Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само
при пълна липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма, когато
актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая
нито се твърдят, нито се установяват. Оспорената заповед е издадена на
основание чл.101 т.2 и чл.102 ал.2 ЗИНЗС, което урежда налагане на
дисциплинарно наказание на лишените от свобода при извършени от тях
дисциплинарни нарушения. Следователно актът не е лишен от основание и
основанието за издаване на такъв акт е изрично уредена в закона. Не е налице и
порокът липса на форма, тъй като не е налице липса на волеизявление. Напротив
–волеизявлението е изрично изразено в писмена форма, обективирано в обжалваната
заповед. Не е налице и несъответствие с целта на закона. Именно законът е
уредил изрично правомощието началникът на затвора да наложи предвидените в
закона дисциплинарни наказания, в случая по чл.101 т.2 ЗИНЗС- извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт не страда
от такива пороци, които да водят до неговата нищожност. Актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и
правни основания.
Заповедта е издадена на основание чл.101 т.2 и чл.102 ал.2 ЗИНЗС.
Безспорно е установено по делото, че при извършен на 11.06.2021г.
задължителен обиск и претърсване на личните вещи на жалбоподателя в личния му
багаж са открити 2 броя ножа с дължина на остриетата 15-20 см. и 1 бр. вилица,
които са неразрешени за ползване/държане вещи. Обискът е извършен на основание
чл.92 ЗИНЗС, който урежда случаите, при които се извършва задължителен обиск,
сред които е извършеният на 11.06.21г. и за същият е съставен съответния
протокол, с който намерените вещи/забранени за притежание и ползване/ са
иззети. Това деяние се установява както от докладната записка на мл.инспектор Е.,
извършил обиска, така и от събраните по делото писмени
доказателства-обясненията на л/с Г., и от гласните доказателства - показанията
на св.П.- свидетел по докладната за двата ножа, намерени при обиска, извършен
от колегата му Г.. Показанията на св.В. не променят този извод, тъй като същият
не е присъствал на извършването на обиска и претърсването, а само дава
показания, че чул реплика при преминаване покрай мястото на извършването му.
Като е притежавал/държал/ неразрешени за ползване вещи жалбоподателят не е
изпълнил задълженията като лишен от свобода, които му вменяват разпоредбите на
чл.96 т.3 ЗИНЗС- да спазва установените правила и на чл.97 т.1, 2 ЗИНЗС- да не
държи неразрешени предмети. С това е осъществил състава на чл. 100 ал.1, ал.2,
т.1, 5 ЗИНЗС, а именно извършил е дисциплинарно нарушение, за каквото се смята
и неспазването на реда и дисциплината в помещенията или на работното място и неспазване
на ограниченията, предвидени в закона.
Нарушението е констатирано в изготвената докладна записка от
мл.инсп. Е., с което е поставено началото на дисциплинарното производство. За
началото на производството жалбоподателят е бил уведомен предвид изисканите му
и дадени от него обяснения по случая. Съгласно резолюцията, направена върху
докладната записка е разпоредено изслушване. Такова е било извършено на 23.06.2021г.,
съобразно изискванията на чл.105 ал.1 ЗИНЗС, което изрично е удостоверено върху
писмените обяснения, дадени от жалбоподателя.
Изготвено е становище от инспектор по социалната дейност и възпитателна
работа, в което са описани резултатите от проверката и е направено предложение
за налагане на дисциплинарно наказание по чл.101 т.5 ЗИНЗС- лишаване от
хранителна пратка за срок от три месеца. Въз основа на събраните доказателства и като е
отчел характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от
свобода към него, поведението му преди това
и здравословното му състояние/съгласно чл.102 ал.1 ЗИНЗС/, дисциплинарно
– наказващият орган е наложил наказание по 101 т.2 ЗИНЗС.
Както бе посочено заповедта е издадена в предписаната от закона
писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й.
Вмененото нарушение е описано достатъчно ясно, като му е дадена съответната
правна квалификация. При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазена е процедурата за налагане на дисциплинарно наказание,
регламентирана в ЗИНЗС, който е специален и дерогира нормите на АПК. Редът за
провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден
в Глава ІХ, Раздел ІІ от ЗИНЗС, „Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания“
и в Глава ІІ, Раздел ІІ на Правилника за прилагане на ЗИНЗС.
Съгласно чл.105, ал.1 ЗИНЗС преди налагане на наказанието
задължително се изслушва нарушителят. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че още в деня на установяване на
дисциплинарното нарушение – 11.06.2021г. от жалбоподателя П. са дадени писмени
обяснения, в които той категорично отрича в багажа му да е имало забранени
вещи. Същият е изслушан на 23.06.2021г., съгласно направеното отразяване върху
писмените му обяснения, предвид което е спазено изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на
наказанието задължително да се изслуша нарушителя. Спазени са и установените в
чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването на заповедта. Специалният закон- ЗИНЗС не
въвежда задължение за уведомяване на нарушителя за откриване на дисциплинарното
производство, нито предвижда възможност на същия да се предоставят копия от
документите по дисциплинарната преписка. За началото на производството
жалбоподателят е уведомен, като са му изискани и дадени писмени обяснения. При
определяне на наказанието дисциплинарно-наказващият орган е преценил характера
и тежестта на нарушението, както и отношението на л.св. и поведението му в
затвора. Съгласно чл.89, ал.3 ППЗИНЗС със заповедта за наказание лишеният от
свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. В случая
това е сторено.
Предвид гореизложеното в хода на проведеното дисциплинарно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Издадената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие
или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. В случая е налице
неизпълнение на задълженията и неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон. Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно
нарушение. Констатираното нарушение правилно е квалифицирано от ответника като
такова по т.1 и т. 5 на ал. 2 на чл. 100 ЗИНЗС - неспазване на реда и
дисциплината в помещенията или на работното място и неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. При
определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид характерът и тежестта
на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него,
поведението му преди това и здравословното му състояние.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона
– осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно
действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната
със заповедта цел не е различна от законоустановената, респ. не е налице
превратно упражняване на власт.
Предвид горното, оспорената заповед е законосъобразна. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.П., ЕГН **********,
адрес-***, против Заповед № Л-705/07.07.2021г. на началника на затвора Ловеч,
потвърдена със заповед № Л-2887/17.08.2021г. на Главния Директор на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която за извършено нарушение на чл.96,
т.3 и чл.97, т.1 и 2 от ЗИНЗС и на основание чл.101, т.2 и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане
на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: